Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 1217 от 31.01.2012г. по гр.д. № 2382/2010г. по описа на ВТРС е отхвърлен искът по чл.26 ал.1 пр.посл. от ЗЗД, предявен от С. С. С. от гр.В.Тсрещу В. И. В. от гр.Д. и Х. Д. Х. от с.К., за прогласяване нищожността на завещанието от 07.06.2004г. на С.С.В., починал на 19.07.2004г., като неоснователен. С решението е прието за установено на осн.чл.76 от ЗН по отношение на В. В. и Х. Х., че договорът за покупко-продажба, оформен с нот.акт № *, том *, рег.№ *, н.д. № */ 2007г. на нотариус Д.Р., е относително недействителен спрямо С. С. от гр.ВТ. С решението е допусната да се извърши съдебна делба между С. С. С. от гр.В.Ти В. В. от гр.Д. на недвижим имот, находящ се в гр.Д., а именно: УПИ № *, кв. *, по ПУП на гр.Д., представляващ дворно място с площ 463 кв.м., заедно с построените в него къща на два етажа, стара жилищна постройка, гараж и второстепенна сграда, при граници: от две страни улици, * и * по ПУП; при квоти: Ѕ ид.част за С. С. и 1/2 ид.част за В. В.. Против този съдебен акт е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба от адв.А., пълномощник на Х. Х.. Обжалва решението в частта, с която е уважен искът по чл.76 от ЗН, в частта, с която е допуснат до делба имотът и в частта, с която е осъõена да заплаща разноски. Счита решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.76 от ЗН за недопустимо като постановено по непредявен иск, по изложени за това съображения. Моли съдът да обезсили решението в тази му част и да прекрати производството по делото в тази част. Счита решението в останалата обжалвана част за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по изложени за това доводи. Счита, че доверителката му е изключителен собственик на процесния имот по изложени за това съображения, поради което следва да се отхвърли искът за делба. Моли да бъде отменено и решението в частта за разноските. Претендира разноски. Против този съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от С. С. С. чрез пълномощника адв.Б.. Обжалва решението в частта, с която са определени квоти на съделителите, като счита, че същите следва да бъдат определени: 2/3 ид.части за С. и 1/3 ид.част за В.. Постъпил е отговор на въззивната жалба на Х. от Ст.С. чрез пълномощника адв.Б.. Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи. Постъпил е отговор на въззивната жалба на Ст.С. от адв.М., пълномощник на В.В.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това съображения. Постъпил е отговор на въззивната жалба на Ст.С. от адв.А., пълномощник на Хр.Х.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това съображения. С допълнително решение № 837 от 18.07.2012г. ВТРС е отхвърлил молбата на С. С. за допълване на решението по делото и произнасяне по претенция за възстановяване на запазена част, като неоснователна. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. С. чрез пълномощника адв.Б., с която обжалва и допълнителното решение. Счита същото за неправилно и необосновано по изложени за това доводи. Моли да бъде отменено допълнителното решение и да бъде допуснат до делба имотът при квоти 3/4 ид.части за С. и 1/3 ид.част за В.. В отговора на въззивната жалба срещу допълнителното решение адв.М., като пълномощник на В. В. заема становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговорите на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : По допустимостта на жалбите: същите са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявени са: иск за делба и инцидентни установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.посл. от ЗЗД и чл.76 от ЗН. Решението в частта относно предявения установителен иск по чл.26 ал.1 пр.посл. от ЗЗД е правилно и законосъобразно.Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, досежно иска за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 07.06.2004г., са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно иска по чл.26 ал.1 пр.посл. от ЗЗД, които са изчерпателни и са в съответствиÕ със закона и съдебната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск по чл.26 ал.1 пр.посл. от ЗЗД. Досежно иска по чл.76 от Закона за наследството: Същият е допустим, тъй като макар и след първоначалната искова молба, същият е предявен в процедура по чл.129 ал.4 вр. ал.2 от ГПК, а трайната съдебна практика допуска предявяване на този иск като инцидентен установителен, който съгласно чл.212 от ГПК може да се предяви от ищеца и в първото по делото заседание. Предвид изложеното, несъстоятелно е възражението на жалбоподателката Х., че решението в тази част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Искът по чл.76 от ЗН е неоснователен по следните съображения: За основателността на иска по чл.76 от ЗН в тежест на ищеца е да установи, че е налице разпореждане с отделни наследствени предмети, за да се прогласи относителна недействителност на сделката. По делото не са налице твърдения, нито са ангажирани доказателства, че освен имота, за който е сключена разпоредителната сделка, са налице други имоти в откритото наследство, за да е приложима разпоредбата на чл.76 от ЗН. Ако наследството съставлява или се изчерпва само с една вещ, актът на разпореждане на сънаследника с идеална част съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил. В този смисъл е ТР № 1/ 2004г. на ВКС, т.1. Продажбата на наследствена част от недвижим имот, когато в наследството няма други имоти, не е недействителна по смисъла на чл.76 от ЗН, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение иска за делба: Предвид приетото досежно иска по чл.76 от ЗН, следва че процесната разпоредителна сделка е действителна и поражда правни последици. Същата обаче няма вещно прехвърлителен ефект над размера от Ѕ ид.част, тъй като прехвърлителката В. е притежавала към момента на разпореждането с имота само Ѕ ид.част по силата на завещанието от 07.06.2004г. Това е така, тъй като към момента на смъртта си завещателят С.С.В. е притежавал Ѕ ид.част от наследството на Р.С., заедно с баща си С. С., притежаващ другата 1/2 ид.част по наследство от С.. Така по силата на завещанието неговата съпруга В. В. е придобила само Ѕ ид.част от процесния недвижим имот, предмет на разпоредителната сделка. Поради това, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, приобретателката Х. въз основа на действителната сделка за покупко-продажба, е придобила само Ѕ ид.част от имота. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателката Х., че е изключителен собственик на имота, тъй като са налице основанията на чл.79 ал.2 и чл.82 от ЗС, доколкото праводателката й В. е придобила имота на основание саморъчно завещание от 07.06.2004г., като наследството е открито на 19.07.2004г. В. не е добросъвестен владелец на целия имот, а само на Ѕ ид.част от него. Предвид на това, не може да се позове на кратката петгодишна придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС по отношение на тази Ѕ ид.част от имота, респ.-Х. не може да присъедини към своето владение владението на праводателката си В. за тази част от имота. Освен това, следва да се отбележи, че В. не се е позовала на изтекла придобивна давност досежно имота, а само жалбоподателката Х.. Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя С. относно това, че същият съгласно своята запазена част от наследството притежава ѕ ид.части от имота. Както сам той посочва в двете си жалби, иск за възстановяване на запазена част от наследството не е предявил. Фактът, че е предявил иск по чл.26 ал.1 предл.посл. от ЗЗД, не може да замести липсата на предявен иск по чл.30 ал.1 от ЗН. Предвид на това е неоснователна и жалбата му срещу допълнителното решение на ВТРС. Предвид изложеното, следва да се приеме, че между ищеца и ответницата Х. е налице съсобственост на основание наследяване-за ищеца и на основание правоприемство по силата на правна сделка за покупко-продажба на недвижим имот-за ответницата Х.. С оглед на това, следва да се допусне до делба процесния имот, между ищеца С. С. и ответницата Х. Х.. Както бе посочено по-горе, Х. е придобила само Ѕ ид.част от имота въз основа на договора за покупко-продажба, който е действителен, но няма вещно прехвърлителен ефект над размера от Ѕ ид.част от имота. Ищецът С. притежава останалата Ѕ ид.част по силата на наследственото правоприемство по чл.10 ал.1 от ЗН, тъй като синът на починалия С. В. С., притежаващ Ѕ ид.част от наследството на Р.С., Слави С., е починал преди баща си С. В. С.. Така ищецът С. С. С. е наследил по право на заместване Ѕ ид.част от имота, притежавана от наследодателя му С. В. С. по наследство от неговата съпруга Р.С.. При това положение делбата следва да се допусне за процесния имот между ищеца С. С. и ответницата Х. Х. при квоти: Ѕ ид.част за С. и Ѕ ид.част за Х.. С оглед изложеното, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени решението на ВТРС в частта, с която е уважен искът по чл.76 от ЗН, вместо което да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен този иск като неоснователен. Следва да се отмени решението и в частта, с която имотът е допуснат до делба между С. С. и В. В., при квоти: Ѕ ид.част за С. и Ѕ ид.част за В., вместо което да се постанови друго, с което да се допусне имотът до делба между С. С. и Х. Х., при квоти: Ѕ ид.част за С. и Ѕ ид.част за Х.. В останалите обжалвани части решението на ВТРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1217 от 31.01.2012г. по гр.дело № 2382/2010г. по описа на ВТРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.26 ал.1 пр.посл. от ЗЗД, предявен от С. С. С. от гр.В.Тсрещу В. И. В. от гр.Д. и Х. Д. Х. от с.К., за прогласяване нищожността на завещанието от 07.06.2004г. на С.С.В., починал на 19.07.2004г., като неоснователен, и в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр.Д., а именно: УПИ № *, кв. *, по ПУП на гр.Д., представляващ дворно място с площ 463 кв.м., заедно с построените в него къща на два етажа, стара жилищна постройка, гараж и второстепенна сграда, при граници: от две страни улици, * и * по ПУП. ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 837 от 18.07.2012г. по гр.дело № 2382/ 2010г. по описа на ВТРС. ОТМЕНЯ решение № 1217 от 31.01.2012г. по гр.дело № 2382/2010г. по описа на ВТРС в частта, с която е прието за установено на осн.чл.76 от ЗН по отношение на В. В. и Х. Х., че договорът за покупко-продажба, оформен с нот.акт № *, том *, рег.№ *, н.д. № */ 2007г. на нотариус Д.Р., е относително недействителен спрямо С. С. от гр.ВТ; и в частта, с която делбата е допусната между С. С. С. от гр.В.Ти В. В. от гр.Д. на недвижим имот, и при квоти: 1/2 ид.част за С. С. и 1/2 ид.част за В. В., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С. от гр.В.Тсрещу В. И. В. от гр.Д. и Х. Д. Х. от с.К., иск с правно основание чл.76 от ЗН за обявяване относителна недействителност на договора за покупко-продажба, оформен с нот.акт № *, том * рег.№ *, н.д. № */ 2007г. на нотариус Д.Р., като неоснователен. ДЕЛБАТА се допуска между С. С. С. от гр.ВТ, ул.”Ц.Ц.” № *, ЕГН *, и Х. Д. Х. от с.К., община Г., ЕГН *, при квоти: 1/2 ид.част за С. С. С. и 1/2 ид.част за Х. Д. Х.. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |