Р Е
Ш Е Н
И Е № 260121
гр. Пловдив,27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично заседание на девети ноември,през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева ЧЛЕНОВЕ: Радостина
Стефанова Силвия Алексова
при
секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1153/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и
сл. във вр. с чл.439 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив
чрез юрск.И.Д. против Решение
№ 924/13.03.20г.на
ПдРС,19-ти гр.с.,постановено по гр.д. № 11534/19г.,с
което е признато за установено,че И.Д.И.,ЕГН-**********,*** не дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, следните вземания по издадените в полза на
последното по ч.гр.д.№ 23147/11г. по описа на Районен съд – Пловдив, 3-ти бр. с. Заповед № 16335/15.12.2011г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист : сумата от 1415,57лв.-главница,представляваща стойност на топлинна енергия,доставена за периода
01.10.2010г.–30.04.2011г., ведно със законната лихва от 13.12.2011г.до окончателното й изплащане и сумата
от 90,74лв.–обезщетение за забава за периода 01.01.2011г.-12.12.2011г.,за принудителното събиране на които е
образувано изп.д № 5956 по описа на ЧСИ рег. № 824 – Константин Павлов, за
2017г.;както и е осъдено
дружеството да
заплати на И.Д.И. сумата от 466,06лв.разноски по производството.Жалбоподателят
моли да бъде отменено като неправилно атакуваното решение и
вместо това да се постанови друго,с което да се отхвърлят
изцяло исковите претенции.Претендират се разноски пред двете инстанции за
юрск.възнаграждение и ДТ.
Въззиваемата
страна-И.Д.И.,ЕГН-********** ***,чрез
адв.С.М. е депозирал писмен отговор,в който поддържа становище,че
жалбата е неоснователна по подробно изложени в отговора съображения.Иска потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно.Претендира разноски за въззивното производство за адв.възнаграждение.
Пловдивският
окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от
легитимирана да обжалва решението страна
срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото
не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и
не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо
служебно събиране на доказателства.
Пред
Районен съд-Пловдив е заведена искова молба от И.Д.И.
против "ЕВН
България Топлофикация"ЕАД,в
която се твърди,че с
изпълнителен лист от 28.03.12г.,издаден
от ПдРС по ч.гр.д. № 23147/11г.,въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на ответника са присъдени
следните суми: сумата от 1415,57лв.консумирана
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода 01.10.2010г. – 30.04.2011г.
за обект,находящ се в ***,ведно със законната лихва от 13.12.2011г.до
окончателното й изплащане и за сумата от 90,74лв.мораторна
лихва за периода 01.01.2011г.–12.12.2011г.,за принудителното събиране на които
е образувано изп.д.№ 260 по описа на ЧСИ Величко Апостолов за 2012г.,продължено
от 08.07.17г.от ЧСИ Константин Павлов с рег.№
824 под № 5956/17г.Ищецът е направил възражение,че
вземанията на ответника,главница и лихва
за забава,са били погасени по давност,при това с
изтичането на кратката тригодишна давност,при
което и са недължими.По-конкретно се
твърди,че реално извършените изпълнителни действия по изп.д.на ЧСИ Апостолов са
от 02.07.12г.-запор на МПС на ищеца,и от 03.12.12г.-възбрана на притежаван от
него недв.имот.Останалите извършвани по изп.дело действия не прекъсвали
давността.В този смисъл насроченият за
28.10.14г.,но несъстоял се опис на недв.имот,както и исканията на взискателя от 24.02.15г.и
29.09.16г.за извършване на имуществено проучване на длъжника,не представлявали
изпълнителни действия.Твърди,че погасителната давност е започнала да тече след
наложената възбрана на недв.имот,т.е.след 03.12.12г. и е изтекла на 03.12.15г.,като
в този период не били извършени изпълнителни действия и делото е
прекратено по силата на закона на
осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради което всички последващи предприети
изп.действия не са проявили материалноправен ефект да прекъснат погасителната
давност.
Ответникът
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД с писмения
си отговор по чл.131 от ГПК е оспорил изцяло така
предявените искове.Признал е,че изп. дело е образувано въз основа на
горецитирания изп.лист,но счита,че по изп. производство са
били извършвани редица действия, при което няма период на бездействие повече от
2 години и хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не
била осъществена.
В
хода на производството е приложен заверен препис в цялост от изп. д. № 260/12г.по описа на ЧСИ В.Апостолов,преобразувано в
изп.д.№ 5956/17г.по описа на ЧСИ К.Павлов.
От
приложеното изпълнително дело по описа на ЧСИ В.Апостолов,
продължено от ЧСИ К. Павлов е видно,че същото е образувано по молба на взискателя
"ЕВН България Топлофикация"ЕАД на 23.04.12г.,като
с молбата са възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ.По
делото са извършени на
23.04.2012г.справки от регистрите на НБД „Население“,на
02.05.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника; изпратени
са съобщение до ТД – НАП – Пловдив.На 06.07.2012г. е наложен запор върху две МПС-та, собственост на длъжника;на 03.12.2012г. е
вписана възбрана върху ½ ид. ч. от недвижим имот, собственост на
длъжника;на 11.09.2014г. е извършена справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на ответника в Служба по вписванията –
Асеновград;на 11.09.2014г.е изпратено уведомление до ипотекарния кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД за
насрочен на 28.10.2014г.опис на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот; изпратена е ППИ до
длъжника,съдържаща уведомление за насрочен на 28.10.2014г.опис на възбранения по делото
недвижим имот.На 01.10.2014г. е депозирана молба от длъжника до съдебния
изпълнител,с която е поискал разсрочване на дълга и отмяна на насрочения
опис,като последният не се е състоял.Взискателят се е съгласил с разсрочването на дълга.На 24.02.2015г. е отворен файл,изпратен на електронната поща на съдебния
изпълнител, съдържащ искане на взискателя за пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи.На 06.03.2015 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до
длъжника,в която се съдържа уведомление за извършване на опис на 02.04.2015г.на възбранения
недвижим имот и на намиращите се в него вещи, която няма данни да е връчена на
длъжника;на 29.09.2016г. изпълнителното дело е поето от ЧСИ рег. № 826 – Ангел
Ангелаков, при който е продължено под № 4061/16г.,като на посочената дата е
депозирана молба от взискателя за пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи;на 08.07.2017 г. изпълнителното дело е прието от ЧСИ рег. № 824 – Константин
Павлов, от който е продължено под № 5956/17г.
Като безспорно по делото е прието,че за процесните суми
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 23147/11г.ПдРС и изпълнителен лист,както и че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 260/12г.по описа на ЧСИ Величко
Апостолов,продължено с изп.д.№ 5956/17г.на ЧСИ К.Павлов.
Районният съд в обжалваното решение е
приел,че вземанията на ответника са
погасени по давност.С оглед на
установеното от фактическа страна
спорът се заключава в това дали са предприемани изп.действия,които да прекъсват
давността и респ.дали е настъпила перемпция.
Съдът намира от правна страна следното:
Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се
прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изп.действия в
продължение на две години,като
изключение от това правило правят делата за издръжка.Съгласно трайната
съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по
т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,а
именно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана,присъединяването на
кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,извършването
на опис и оценка на вещ,назначаването на
пазач,насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични
суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано е и че кредиторът следва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски по извършването на изп.действия,изграждащи
посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са изп.действия и не
прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на
ПДИ,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на
справки,набавянето на документи,книжа и др.,назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на
разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
Първият въпрос,на който следва да се
отговори,е свързан с възражението на
жалбоподателя за приложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото
дело,тъй като се твърди от топлофикационното
дружество,че това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая
следвало да намери отмененото с това ТР
ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на
изпълнителния процес.Становището на
жалбоподателя не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по
отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и
ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си
практика ВКС приема,че със задължителните указания на
тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща
правна норма,а не се създава ново правило за поведение,действащо за в
бъдеще,поради което същото има действие от влизането в сила на самия
закон,чийто смисъл изяснява.(определение № 53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№
1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№325/18г.,определение №
20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Ето защо не следва в настоящия казус да
се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а
цитираното тълкувателно решение №
2/26.06.15г.
ПрРавилно ПдРС
е приел,че давността за
всяко едно от процесните вземания за цените на топлинната енергия е започнала
да тече от деня,в който съответното вземане е станало изискуемо (т.е. след
изтичане на срока по чл.34, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД на потребители в град Пловдив),като изискуемостта на най-късно възникналото от тях–това за заплащане
на стойността на топлинната енергия за месец април 2011г.,е
настъпила на 31.05.2011г.В деня на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело –23.04.2012г.,по която е
образувано изп. д. № 260/12г. по описа на ЧСИ
Величко Апостолов,давността била
прекъсната,тъй като в нея взискателят е поискал предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжника.Впоследствие давността е
била прекъсната на 06.07.2012г.,когато
е наложен запор върху движими вещи,собственост на длъжника,а също и на 03.12.2012г., когато била наложена
възбрана върху недвижим имот,собственост на длъжника.След този момент обаче,първоинстанционният
съд намира,че до 03.12.2014г.взискателят не е поискал,съответно по
делото не са били предприети
действия,които да са прекъснали 3-годишния срок.Според районният съд насрочения за 28.10.14г.опис на възбранения имот не съставлявал такова действие,а
депозираната на 01.10.2014г.молба от
длъжника,с която е направено искане за разсрочване на дълга, също нямала за последица прекъсване на давностните срокове, тъй като в нея не се
съдържало изявление за признаване на дълга.Така в периода 03.12.12г.-03.12.14г.взискателят не поискал извършването на
изпълнителни действия и на 03.12.14г.изпълнителното производство било
прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по право и съответно извършваните след
тази дата процесуални действия не
следвало да се вземат предвид като недопустими.Една година след прекратяване на
изп.производство ex lege изтекъл и тригодишният давностен срок за
погасяване на вземанията на дружеството,поради което се погасило и правото му
на принудително изпълнение за същите.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд,че насроченият за 28.10.14г.опис на възбранения имот не
прекъсва давността,тъй като материално правен ефект да прекъснат погасителната
давност имали само и единствено реално предприетите действия,както счита ищецът.Такъв извод не може да се изведе от постановките на цитираното тълкувателно решение.Константната
съдебна практика приема,че за прекъсването на давността е достатъчно да се
констатира предприемането от страна на взискателя,(респ.от съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя) на определено
изпълнително действие в изпълнителното производство.
Новата погасителна давност след налагането на възбраната
от 03.12.12г.е била прекъсната с насрочения опис за 28.10.14г.,независимо че
самият опис не е бил проведен.Достатъчно е,че същият е бил насрочен и за него
страните са били уведомени.Отделно от това самият длъжник е поискал
отсрочването му поради направеното от него с молбата от 01.10.14г.искане да
заплаща разсрочено задължението си,с което взискателят се е съгласил и така е
отпаднала необходимостта от извършването на описа.Отделно от това настоящата
инстанция намира,противно на приетото от ПдРС,че с искането си за разсрочено
плащане длъжникът е признал вземането,като за това не е необходимо да има
някакво изрично изявление.Самият факт,че И. е предложил разсрочено плащане е
достатъчен,за да се приеме,че с това той признава задължението си към
взискателя.Ето защо в нито един момент
от образуването на изп.дело до
приемането му от ЧСИ К.Павлов,а и след това,не е изминал период от две
години,през който взискателят да не е поискал,респ.ЧСИ да не е предприемал
действия по принудит.изпълнение по см.на т.10 от ТР № 2/2013г.на ВКС.Регулярно
топлофикационното дружество е
проявявало необходимата
процесуална активност и затова не са налице предпоставките за прилагане
на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Като е приел обратното,районният съд е постановил
неправилно решение,което следва да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго,с което да се отхвърлят предявените от И. искове.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските,като
с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на ответника–въззиваем в
настоящото производство за двете инстанции,доколкото са претендирани от него.За
първата инстанция следва да се присъдят на ответника разноски за
юрск.възнагаждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК,които предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото съдът намира,че се дължат на осн.чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.с чл.37 от ЗПП в размер на
150лв.За въззивната инстанция следва да се осъди въззиваемият да заплати на
жалбоподателя юрск.възнаграждение в размер на 150лв.и ДТ в размер на
53,31лв.,или в общ размер на 203,31лв.за въззивната инстанция,а за двете
инстанции в общ размер на 353,31лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 924/13.03.20г.на ПдРС,19-ти гр.с.,постановено по гр.д. № 11534/19г.,с
което е признато за установено,че И.Д.И.,ЕГН-********** *** не дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД,следните вземания по издадените в полза на последното по
ч.гр.д.№ 23147/11г. по описа на Районен съд – Пловдив, 3-ти бр. с. Заповед № 16335/15.12.2011г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист: сумата от 1415,57лв.-главница,представляваща стойност на топлинна енергия,доставена за периода
01.10.2010г.–30.04.2011г.,ведно със законната лихва от 13.12.2011г.до окончателното й изплащане и
сумата от 90,74лв.–обезщетение за забава за периода 01.01.2011г.-12.12.2011г.,за принудителното събиране на които е
образувано изп.д № 5956 по описа на ЧСИ рег. № 824 – Константин Павлов, за
2017г. и е осъдено "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД да заплати на И.Д.И. сумата
от 466,06лв.разноски по производството,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И.Д.И.,ЕГН-**********,*** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив
и адрес на управление–ул. „Христо Г. Данов” № 37 искове за признаване за установено,че И.Д.И.,ЕГН-********** не дължи на дружество следните вземания
по издадени в негова полза по ч.гр.д.№ 23147/11г.по описа на Районен
съд–Пловдив,3-ти бр.с. Заповед № 16335/15.12.2011г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист: сумата от 1415,57лв.-главница,представляваща стойност на топлинна енергия,доставена за периода
01.10.2010г.–30.04.2011г.,ведно със законната лихва от 13.12.2011г.до окончателното й изплащане и
сумата от 90,74лв.–обезщетение за забава за периода 01.01.2011г.-12.12.2011г.,за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № 260/12г.по
описа на ЧСИ В.Апостолов,преобразувано в изп.д.№ 5956/17г.по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 и район
на действие ПдОС.
ОСЪЖДА И.Д.И.,ЕГН-********** *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив сумата в общ размер на
353,31лв.(триста петдесет и три лв.и 31 ст.) направени
разноски за юристконсултско
възнаграждение и ДТ пред двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на
осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: