МОТИВИ
По присъда № 260021 от 08.11.2021 г. по НОХД № 218/2021
г. по описа на ИРС, І състав
Ихтиманска
районна прокуратура (ИРП) е повдигнала обвинение срещу С.М.Ш. ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, неосъждан, ученик за това, че на 06.12.2019 г. в град К., област
Софийска, от ул. «С. Г.» № 48 противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „О.” модел «К.» с рег. № ** **** **, от
владението на собственика му – И.В.Н., без нейно съгласие, с намерение да го
ползва, като са последвали повреди на превозното средство – подбити преден
десен калник, заден ляв калник и заден капак – трета врата и счупени задни ляв
и десен стоп – габарити – мигачи на обща стойност 560,00 /петстотин и
шестдесет/ лева и същото е оставено без надзор, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си – престъплние по чл.346 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на прокуратурата като
безспорно доказано от събраните доказателства. Сочи се, че от свидетелските
показания, на останалите лица, които са пътували в отнетия автомобил е доказано
авторството на деянието. Предлага предвид обстоятелството, че към момента на
извършването на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, да бъде наложено
наказание „пробация“ за срок от една година.
Пострадалата
И.Н., конституирана като частен обвинител и граждански ищец в производството, не
взема становище по обвинението. Предявява граждански иск за обезщетяване на
причинените ѝ с престъплението вреди. Претендира заплащането на
имуществени вреди в размер на 560,00 лева.
Подсъдимият Ш.
отрича вината си, но не дава обяснения във връзка с обвинението.
Защитникът
му – адв. Г.-САК пледира за недоказаност на
обвинението. Сочи, че са налице противоречиви доказателства относно авторството
на деянието, поради което и съдът следва да се произнесе с оправдателна
присъда. Оспорва по основание и размер предявения граждански иск.
Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, както и доказателствата по досъдебно производство №
158/2019 г. на РУ на МВР-К. поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16
и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 06.12.2019г. следобед св. И.Н. ***, със собствения
си лек автомобил „О. К. с рег. № ** **** **. Паркирала автомобила на улицата, пред дома си. Оставила ключовете
на контакта, а колата – отключена и се прибрала в къщата.
По същото време св. Д.А., Д.В., Л.А., С.Б. и подс. С.Ш.,***,00
часа стигнали ул.”С. Г.”. Видели, че ключовете за автомобила „О. К.“ се намират
на таблото. Св. Л.А. дал идеята да я вземат, за да се повозят. Св. Д.А., Д.В. и
С.Б. първоначално се уплашили, като Д. споделил, че знае, че колата е на
полицай, и се отдалечили в посока полето край гр. К.. Подс.
Ш. се съгласил и се качил на шофьорското място. Запалил двигателя, а св. Л.А.
седнал на предната дясна седалка. Подс. Ш. привел в
движение автомобила и потеглил в посоката, в която тръгнали св. Д.А., Д.В. и С.Б..
Когато ги настигнал, те се съгласили да се повозят, като св. Д. В. сменил подс. Ш., и започнал да шофира автомобила. Напуснали града
и потеглили по горските пътища в посока гр. М. П..
Когато стигнали „В. М.” в землището на с.Д. В., св. В.
спрял автомобила, като подс. Ш. предложил да изпочупят колата, за да не може да се
разпознае. И петимата започнали да ритат автомобила, като счупили стоповете и
огънали калниците и вратите. Подс. Ш. свалил
регистрационните табели и ги прибрал в багажника на колата. Свалил и радио-касетофона,
който бил със CD-плеър.
След това петимата се качили отново в автомобила и се
придвижвали в посока гр. М. П., като се редували в управлението – първо св. Д.А.,
а после и Л.А.. Достигнали до махала „Трите къщи”, където подс.
Ш. отворил жабката на колата и събрал всички налични документи оттам. Изоставили
автомобила в началото на гр. М. П. при
една ярномелка под навес. Ш. взел със себе си
ключовете на автомобила, документите и оборудването от автомобила – светлоотразителна жилетка, аптечка,
пожарогасител и триъгълник. В навес, в близост до колата той запалил
документите. Взел и регистрационните табели и CD-плеъра.
По пътя изхвърлил в контейнер за боклук прогорените документи, табелите и
оборудването от автомобила – светлоотразителна
жилетка, аптечка, пожарогасител и триъгълник. В .друг
контейнер изхвърлил и CD – плеъра.
Около 18,00 часа съпругът на И.Н. – св. К.Н., като се
прибрал попитал съпругата си къде ѝ е колата и тогава тя констатирала, че
я няма пред дома ѝ. Св. Н. се обадил на сина си – св. М.Н., който е служител
на РУ на МВР К., след което и в полицията. Св. М.Н. и св. К.Н. се качили в друг
автомобил и започнали да търсят колата.
По дирята, оставена от гумите на лекия автомобил «О. К.» те тръгнали по
горските пътища. Намерили изоставения автомобил в гр. М. П. и незабавно
уведомили полицията. Автомобилът бил целият в кал и изпочупен.
На следващия ден – 07.12.2019г. св. М.Н. бил уведомен
от свой познат, че е намерил CD-плеър под контейнер
за боклук в гр. М. П.. Пристигайки на място, Н. разпознал радиото от колата на
майка си. Н. започнал да проверява контейнерите за боклук по ул.”Р.” и по ул.”Т.”
в гр. М. П., като в контейнер на ул.”Т.” намерил два броя регистрационни табели с рег.
№ ** **** **, ведно с пластмасовите им държачи,
малкия талон на лекия автомобил, застрахователна полица – Гражданска
отговорност, знак за ГТП и оборудването от автомобила – аптечка,
пожарогасител, триъгълник и светлоотразителна
жилетка. Документите били леко обгорели по краищата. Всички намерени вещи Н.
предал с протокол за доброволно предаване от 09.12.2019г. на водещия разследването.
Няколко дни по-късно /на 12.12.2019
г./ подс. С.Ш. предал доброволно ключът за лекия
автомобил „О. К.“
Описаната фактическа обстановка съдът
изведе от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства. Доказателственият материал, включващ
показанията на свидетелите И.Н., М.Н., К.Н., а и на Д.А., Д.В. и С.Б. доказват
важни факти относно хронологията на събитията и относно обстоятелствата, релевантни за престъпното деяние и
способстват за установяване на фактическите обстоятелства относно време, място
на извършване на престъплението,
изпълнително деяние и механизъм на осъществяване. Те са подкрепени от протокола
за оглед на местопроизшествие, протокола за оглед на веществени доказателства –
на намерените обгорени документи и оборудване.
Макар и в показанията на св. Д.А., Д.В.
и С.Б. да има известни противоречия относно обстоятелството кой и кога е шофирал автомобила, къде, как и
от кого са нанесени повредите на лекия автомобил и кой е изхвърлил документите
и оборудването на автомобила, съдът приема, че тези противоречия не биха могли
да внесат сериозно съмнение в обвинението, още повече, че и тримата свидетели са
категорични, че именно подс. Ш. е привел в движение
лекия автомобил, предмет на отнемането. Противоречията в показанията на
свидетелите съдът отдава преди всичко на младежката им възраст и на
притесненията им, свързани с обстоятелството, че и те са участвали, както в
управлението на автомобила, така и при повреждането му.
Обстоятелството, че лекият автомобил е
бил повреден се установява от приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие, в който е отразено състоянието му на мястото, където е намерен.
Съдът се доверява изцяло на заключението
на допуснатата автотехническа експертиза, в която е
отразено, че общият размер на щетата на лекия автомобил „О. К.“ възлиза на
560,00 лева. Вещото лице не е оценило констатираните впоследствие при
технически преглед повреди в ходовата част на автомобила, доколкото същите не
може да бъде преценено, дали са настъпили след противозаконното му отнемане или
в резултат на нормалната му експлоатация.
В заключението
на допуснатата в хода на досъдебното производството съдебно психологична експертиза /л.97-103 от
досъдебното производство/ на подс. С.Ш., което съдът
кредитира изцяло, е отразено, че към момента на инкриминираното деяние Ш. е бил
непълнолетен – 17- годишен, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът няма основание да не се довери
на вещото лице, според което Ш. е с правилно психическо и физическо развитие, и
няма интелектуален дефицит, като не е извършил деянието поради увлечение или
лекомислие.
Подсъдимият Обвиняемият С.М.Ш. ЕГН **********
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, неосъждан, ученик.
Видно от приложената по делото справка за съдимост и
справка за криминална проявеност Ш. е неосъждан и не
регистриран за извършени престъпления от общ характер.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс.
Ш. за виновен в извършването на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
От събраните по делото гласни
доказателства /показанията на св. Д.А., Д.В. и С.Б./ несъмнено е установено
авторството на противозаконното отнемане на МПС от страна на подс. Ш.. Макар и той, заедно със св. Л.А. да са взели
решение за отнемането на автомобила, обективно е установено, че именно Ш. е привел
колата в движение
От обективна страна съдът приема, че Ш.
е отнел чуждото МПС без съгласието на собственика му – той е прекъснал
фактическата власт на пострадалата Н. и е установил своята фактическа власт
върху автомобила, като е запалил двигателя и е потеглил към полето
край гр. К..
Несъмнено бе установено и настъпването
на квалифицирания съставомерен резултат, а именно, че
след като Ш. противозаконно е отнел чуждото МПС е последвала повреда на
автомобила. За да е съставомерно деянието по този
квалифициращ състав не е нужно причинените вреди да са значителни – достатъчно
е да е настъпила някаква повреда на автомобила при отнемането или неговото
ползване.
Тук у мястото да се отбележи, че
обективно в отнемането и повреждането са участвали и свидетелите по делото,
който факт не е отчетен от страна на прокуратурата и който следва да бъде
отчетен от съда при определяне на размера на наказанието на подсъдимия
От субективна страна подс.
Ш. е извършил деянието при пряк умисъл – съзнавал е обективните свойства на
деянието – че е отнел чужд автомобил без съгласието на собственика му, като е
искал настъпването на общественоопасните последици –
да отнеме автомобила, след което да го използва с цел да се повози заедно със
своите приятели.
Установен бе и специалният субективен
признак на престъплението – че подсъдимият е имал намерение да ползва
автомобила. Този извод се извежда от неговите действия, а именно, че след като
е привел в движение автомобила, този автомобил е бил управляван и от трима от
приятелите му, за да се повозят по черните пътища край гр. К. и гр. М. П.. Не
са събрани каквито и да е доказателства за това, че Ш. е имал намерение да се
разпореди с автомобила, а единствено, че е искал да се повози
По отношение на последвалата повреда на
автомобила Ш. също е действал умишлено – той, заедно с приятелите си са
повредили стоповете и вратите на автомобила
с цел да „заличат“ последиците от деянието си.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Основно
изискване за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия
извършител, така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат
постигнати в максимална степен.
При определяне на вида и размера на наказанието спрямо
подс. С.Ш., съдът съобрази, че за извършеното законът в чл. 346, ал. 2, т. НК предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години. Към датата на извършване на деянието подсъдимият е
непълнолетен, поради което и съдът зачете редукцията
по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при която съдът може да наложи наказание лишаване от
свобода до три години.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
обществената опасност на деянието и извършителя. От една страна, смекчаващо
отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия, младежката
му възраст, заради която той не е имал необходимия социален опит и са занижени
задръжките му. Средата, в която подсъдимият е израснал несъмнено е допринесла
за ниската му правна и житейска култура.
Макар и извършеното от страна на подсъдимия Ш. деяние
да е със сравнително висока степен на обществена опасност, съдът отчете, че
подсъдимият е в юношеска възраст и е бил насърчаван от своите приятели към
извършването на противозаконното отнемане на лекия автомобил. Нещо повече –
установи се, че никой от останалите деца не е потърсил Ш., така че да сподели с
него отговорността за повредите на лекия автомобил, въпреки, че бе установено,
че всичките те са участвали в повреждането, а и освен подсъдимия и трима от
приятелите са управлявали автомобила. Тези смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие, като изключителни, поради което и на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 НК замени предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с
пробация.
По отношение на срока на наказанието, съдът прие, че
задължителните пробационни мерки следва да бъдат
изпълнявани за срок от една година, през който период Ш. да преосмисли своето
поведение. Това наказание би изиграло нужния възпитателен е предупредителен
ефект спрямо него.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото като граждански ищец е конституиран
пострадалата И.Н. и е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от нея против подсъдимия С.Ш. граждански иск за
обезщетяване на причинените му с престъплението имуществени вреди в размер на
560 лева.
Така
предявеният граждански иск е доказани по
основание, като правно е уреден в разпоредбата на чл.45 ЗЗД, където е
предвидено задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил
другиму. В конкретния случай между гражданския иск и престъпното деяние
съществува тясна връзка. Основателността и размерът на гражданския иск са в
зависимост от разрешаването на въпросите за авторството на деянието и
квалификацията на престъплението Безспорно по делото е установено виновното
извършено противоправно деяние от подсъдимия Ш.,
причинения вредоносен резултат и пряката и непосредствена причинно-следствена
връзка между осъщественото виновно деяние и вредните последици – повреждането
на автомобила на пострадалата Н.. Според трайната съдебна практика (Р. №
543/2005 г. по н.д. № 1017/2004 г., ІІ н.о.) претендираният
размер на причинените с престъплението имуществени вреди, които са съставомерни, не може да надхвърля паричната равностойност
на предмета на обвинението. Видно от изготвения обвинителен акт стойността на
причинената с деянието щета на лекия автомобил, собственост на пострадалата,
възлиза на 560,00 лева. Ето защо гражданският иск е изцяло основателен и
доказан и като такъв бе уважен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия С.Ш. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
разноските по делото (в хода на досъдебното и съдебното производство) в размер
на 605,60 лева. Съдът възложи на подс. Ш. и държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 22,40 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: