РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Карлово, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320101494 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда
на чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „Й.Б.“ ЕАД против Г. К. Д. като
моли съда, да постанови решение, с което признае за установено, че Г. К. Д. с
ЕГН ********** с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. ******
дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град
С., район „М.“, ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., ***** със законни представители Д. К.с К.
и М.С. сумата от сумата 550.00 лева, представляваща неизпълнение по
договор за мобилен номер ****** от дата 19.09.2019 г. и договор за лизинг от
дата 19.09.2019г., от която: сумата 348.43 лева (триста четиридесет и осем
лева четиридесет и три стотинки), представляваща стойността на незаплатени
лизингови вноски; сумата 201.57 лева (двеста и един лева петдесет и седем
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, както и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед №
501 от 25.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ЧГрД № 868/2022 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че страните по делото са страни по договори за
мобилни услуги и лизинг на мобилен апарат, подробно описани в исковата
молба. Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на ползваните мобилни
услуги в рамките на посочените искови периоди, поради което тези договори
1
са прекратени, като се дължи неустойка. Обосновава предсрочна изискуемост
на вноските по договорите за лизинг.
Ответницата Г. К. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес: град С.,
община С., област П., ул. ******, чрез назначения от съда особен
представител оспорва исковете като частично неоснователни. Прави
възражение за нищожност на клаузите за неустойка.
След преценка на събраните по делото доказатлества, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с които се претендират вземания за мобилни
услуги (абонаментни такси), неустойки и лизингови вноски по сключени
между страните договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни апарати.
Установява се от представените писмени доказателства – договор за
мобилни услуги по заявка № ****** от 19.09.2019 г., заявление за пренасяне
на номера, за мобилен номер ******, договор за лизинг за устройство –
мобилен апарат, фактура, и не се спори, че между страните е сключени
договор за предоставяне на мобилни услуги, съдържащ в себе си и договор за
лизинг на посоченото устройство.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че: 1. Размерът на неплатените
задължения по процесния договор е общо 550.00 лева; 2. Размерът на
неизплатените лизингови вноски е 348.43 лева; 3. Размерът на дължимата по
договора неустойка е общо от 201.57 лева, от която сума: 96.24 лева –
неустойка за абонаментен план Тоал+31.99 лева, с промоционален абонамент
27.99 лева за мобилен номер ****** и 105.33 лева, неустойка за ползване на
устройство; 4. По договор за мобилни услуги е платена обща сума в размер на
287.86 лева, а по договор за лизинг – обща сума в размер на 204.72 лева.
Ответницата не ангажира доказателства за плащане на
претендираните суми.
Съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за
заплащане на неплатените лизингови вноски, както и за заплащане на
разликата между промоционалната цена, на която устройството е било
предоставено и реалната, която ответницата дължи при неизпълнение на
договора. Всички лизинговите вноски са с настъпил падеж, доколкото
договорът е сключен на 19.09.2019 г. и е уговорено устройството да се ползва
в продължение на 23 месеца, т.е. до м. юли 2023 г. включително. Вземането
на лизингодателя възниква по силата на сключения договор, доколкото по
несъмнен начин е установено изпълнение на насрещното му задължение, да
предаде вещта, установено от съдържанието на самия договор за лизинг. С
изпълнението на това задължение се изчерпват задълженията му по този
договор. Следва съдът да признае за установено, че ответницата дължи
сумата от 348.43 лева (триста четиридесет и осем лева четиридесет и три
стотинки), представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски,
дължими вноски по договор за лизинг от 19.09.2019 г. за мобилен апарат
****** модел ****** и сумата 105.33 лева, представляваща неустойка в
размер на разликата между цената на устройството без абонаментен план и
2
преференциалната цена по сключения договор за лизинг за мобилен апарат
****** модел ******.
Съдът намира, че искът за неустойка, равняващи се на три месечни
абонаментни такси по договора следва да бъде отхвърлен, доколкото се
основава на неравноправни клаузи. Ответницата, като страна по процесния
договор има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със
закона и добрите нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се
признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от
кредитора договор резултат, а в конкретния случай съдът е сезиран с
надлежно въведено възражение за нищожност на клаузите, т.е. дължи
произнасяне по него.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на процесните неустоечни
клаузи произтича от начина на уговаряне на неустойката в договорите - в
размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ
карта/номер. Така уговорената неустойка съдът намира за необосновано
висока, доколкото мобилният оператор едностранно определя месечните
абонаменти такси, които не подлежат на индивидуално договаряне. Така
потребителят трябва да заплати като неустойка трикратната абонаментна
месечна такса без да получава насрещна престация, т.е. без да ползва
услугите на оператора. Операторът, от своя страна, би получил очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на
срока, предвид предсрочното му прекратяване. Съдът намира така
уговорената неустойка за установена в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Вредата от неизпълнение на задължението на длъжника не е
съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата между догорената
и определената от него стандартна абонаментна такса - до края на срока на
договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото тази
стойност не би била дължима от страна на потребителя при изпълнение на
насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от месечните
абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги.
Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение,
3
по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени
услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно – потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно
чл. 143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечните клаузи като неравноправни не пораждат задължение за
потребителя, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 75 лева за заплатена държавна
такса, 360 лева за адвокатско възнаграждение, 300 лева за съдебно-счетоводна
експертиза. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в
размер на 606.39 лева. Следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца и
разноски за възнаграждение на особен представител в пален размер от 400
лева, или общо разноски в исковото производство в размер на 1006.39 лева.
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
не е реализирал разноски и такива не му се следват.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД № 868/2022 г.
съразмерно с уважената част от иска или в размер на 169.13 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124 от ГПК, че Г. К. Д.
с ЕГН ********** с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. ******
дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град
С., район „М.“, ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., ***** със законни представители Д. К.с К.
и М.С.: сумата 348.43 лева (триста четиридесет и осем лева четиридесет и три
стотинки), представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 19.09.2019 г., сключен във връзка с договор за
предоставяне на мобилни услуги от 19.09.2019 г., за мобилен номер ******;
сумата 105.33 лева (сто и пет лева тридесет и три стотинки), представляваща
4
неустойка за ползване на устройство размер на разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг за мобилен апарат ****** модел ******, както и законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които сума е издадена заповед № 501 от 25.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 868/2022 г.
по описа на Районен съд Карлово.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М. 4“, Б.П., *****, със законни
представители Д. К.с К. и М.С. за признаване за установено, че Г. К. Д. с ЕГН
********** с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. ****** му
дължи сумата от 96.24 лева (деветдесет и шест лева двадесет и четири
стотинки), представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.09.2019 г., за мобилен
номер ******, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. К. Д. с ЕГН
********** с настоящ адрес: град С., община С., област П., ул. ****** да
заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град
С., ж.к. „М. 4“, Б.П., *****, със законни представители Д. К.с К. и М.С.:
сумата от 1006.39 лева, представляваща разноски по настоящото
производство и сумата от 169.13 лева, представляваща разноски по ЧГрД №
868/2022 г. по описа на Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5