№ 1288
гр. Стара Загора, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500643 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С.,
чрез юриск. Н. П. против разпореждане № 6034 от 14.09.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 4346/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. В. Х. за сумата 374.83
лв. – възнаградителна лихва от 15.11.2020г. – 24.10.2021г., 60.56 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 15.11.2020г. до
24.10.2021г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага
съображения, че банката е обявила кредита като предсрочно изискуем не от
14.10.2021г., а от 25.10.2021г., с оглед на необходимото техническо време за
осчетоводяване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че
действията на банката били в полза на длъжника, но в случай, че съдът не
уважи доводите им, моли да се присъди възнаградителна лихва за периода
15.11.2020г. – 14.10.2021г.
Неправилно съдът приел, че обезщетението за забава било олихвено в
общ размер на 39.77 %. Твърди, че надбавката била 10 % не върху целия
непогасен остатък от кредита, а само върху неплатената просрочена главница
с вече настъпил падеж. Обезщетението за забава било точно в размер на 10 %
и не противоречало на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК. Неправилно съдът приел, че била
начислено обезщетение за забава в размер на 39.77 %, за периода 15.11.2020г.
– 24.10.2021г.
Ако съдът прецени евентуално моли да се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху непогасената част от дължимата
главница за всеки месец за периода 15.11.2020г. – 24.10.2021г. на основание
1
чл. 86 ЗЗД.
Разходът от 120 лв. за изискуем кредит не бил такса за управление на
кредита, поради което разпореждането и в тази част било неправилно. Сумата
била регламентирана в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на
банката по извършвани услуги на клиенти. Представлявала предварителна
оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението и
не попадала в ограничителния режим на чл.10а ЗПК, а включвала разходите
на кредитора по намиране на длъжника и връчване на покани за доброволно
изпълнение, нотариални покани и уведомления за предсрочна изискуемост.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане, да се издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми: 374.83 лв. –
възнаградителна лихва от 15.11.2020г. – 24.10.2021г., 60.56 лв. – обезщетение
за забава/ лихвена надбавка за забава от 15.11.2020г. до 24.10.2021г. и 120 лв.
разходи при изискуем кредит. Претендира за разноски за държавна такса по
частната жалба и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. В. Х. за сумата 374.83
лв. – възнаградителна лихва от 15.11.2020г. – 24.10.2021г., 60.56 лв. –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава от 15.11.2020г. до
24.10.2021г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит.
За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че
заявлението в частта относно сумата 374.83 лв. възнаградителна лихва от
15.11.2020г. до 24.10.2021г. е в противоречие с ТР № 3/ 27.03.2019г. по т.д.№
3/2-17г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което след настъпване на предсрочната
изискуемост, в случая на 14.10.2021г., до 24.10.2021г. не се дължи
възнаградителна лихва. По отношение на сумата 60.56 лв. –обезщетение за
забава/ лихвена надбавка за забава от 15.11.2020г. до 24.10.2021г. съдът е
приел, че в тази си част искането за издаване на заповед за изпълнение е в
противоречие със императивната норма на чл.33, ал.1 ал.2 ЗПК, според която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва, а съгласно т.12 от общите условия на
договора за кредит наказателната лихва за забава е в размер на договорения
лихвен процент плюс наказателна надбавка 10 %. В третата част на
2
отхвърленото заявление, относно сумата 120 лв. – разходи за изискуем
кредит, съдът е приел, че това също е в противоречие с императивните норми
на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя, кредиторът
има право само на законната лихва върху неплатената сума за времето на
забавата, но не и такива разходи при изискуем кредит.
Частно гражданско дело № 4346/2022г. по описа на Старозагорския
районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 1395.21
лв. - главница от невърнат потребителски кредит, 374.83 лв. - възнаградителна
лихва от 15.11.2020 г. до 24.10.2021 г., 60.56 лв.– обезщетение за
забава/лихвена надбавка до датата на настъпване на изискуемост от
15.11.2020г. до 24.10.2021г. и 123.63 лв. обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода 25.10.2021г. – 08.09.2022г., 120 лв. –
разходи при изискуем кредит, заедно с законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането на вземането, както и разноските по делото за
държавна такса и юриск. възнаграждение.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК № 1890 на 14.09.2022г. за сумата 1395.21 лв. -
главница от невърнат потребителски кредит, 123.63 лв. обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода 25.10.2021г. –
08.09.2022г., заедно с законна лихва върху главницата от 12.09.2022г. и 85.29
лв. - разноските по делото за държавна такса и юриск. възнаграждение,
съразмерно на уважената част от искането.
Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.10 на
заявлението се претендира сумата 374.83 лв. – дължима договорна лихва за
периода 15.10.2020г. – 24.10.2021г., 60.56 лв. – обезщетение за забава до
датата на настъпване на изискуемост от 15.10.2020г. до 24.10.2021г. по т. 12 и
120 лв. разходи изискуем кредит, по т. 15 от извлечението от счетоводните
книги на банката.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното :
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
3
плащания.
Претендираната от заявителя възнаградителна лихва в размер на 374.83
лв. за периода 15.10.2020г. – 24.10.2021г. включва вноски и след 14.10.2021г.
– датата на предсрочната изискуемост на кредита. За периода след обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, длъжникът не дължи възнаградителна
лихва. След обявяване кредита за предсрочно изискуем от банката,
длъжникът е изпаднал в забава и не дължи възнаградителна лихва по кредита,
която представлява възнаграждение за ползваната по кредита сума.
Доколкото възнаградителната лихва по кредита е посочена в извлечението от
счетоводните книги на банката за целия период, включващ и периода
14.10.2021г. – 24.10.2021г., т.е. след обявяване на предсрочна изискуемост,
съдът не може да присъди претендирания размер 374.83 лв. на
възнаградителна лихва по реда на чл. 417 ГПК. Не е възможно уважаване на
претенцията за друг, по – кратък период и друг, по – нисък размер на
възнаградителна лихва, доколкото в извлечението по сметките не е посочен
такъв размер и период, а съдът следва да се води от недвусмисленото
съдържание на документа, удостоверяващ задължението, съгласно чл. 418,
ал.2 ГПК. Не може да тълкува или попълва извлечението от счетоводни книги
с несъдържаща се в него информация. Ето защо, въззивната инстанция
намира, че претенцията на заявителя за присъждане на възнаградителна лихва
в размер на 374.83 лв. по т. 10 от извлечението от счетоводни книги на
банката е неоснователна и правилно районният съд е отхвърлил заявлението в
тази част.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява при
неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата
разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при
нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на
парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или
от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава
(още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането,
докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му -
законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се
определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение
(Р-111-2009, І т.о.).
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 12 от същото е
посочен претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена
главница за периода 15.10.2020г. до 24.10.2021г. – 60. 56 лв. Съгласно чл.12
от общите условия на договора за кредит, при забава в плащането на
дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се
4
олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Договореният лихвен процент, с който се олихвява
кредита, съгласно чл. 6 от Договора за стоков кредит от 04.05.2020г. е в
размер на 29.77 % годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на
обезщетението за забава е по-висок от законната лихва. Следователно
начисленото в документа по чл.417, т.2 ГПК обезщетение за забава не
съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на
потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може
да надвишава законната лихва.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от
банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство
не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв
начин. Както бе посочено по – горе, съдът не може да тълкува или допълва
документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от
неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното
извлечение от сметки, не става ясно как е изчислен размера на
претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост,
а в приложения договор за стоков кредит и общите условия към него, е
посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока
от законно определената. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази
претенция на заявителя също е неоснователна, като противоречаща от закона
и не следва да се уважава, както правилно е приел, районният съд.
Искането за присъждане на сумата от 120 лв. – разходи при изискуем
кредит по т. 15 от документа – извлечение от счетоводни книги, също не
установява какви точно разходи включва. Доколкото при забава кредиторът
има право само на законната лихва върху неплатената в срок главница за
времето на забавата, начисляването на каквито и да е такси, комисионни и
разходи от банката влиза в противоречие с императивните разпоредби на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК, поради което и в тази част заявлението е неоснователно.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6034 от 14.09.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 4346/2022г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6