РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. К., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20215100500162 по описа за 2021 година
С Решение № 260549/17.06.2021 г., постановено по гр.д. № 540/2020 г.
по описа на Районен съд – К. е признато за установено по отношение на М. Б.
СТ. от гр. К., че Л. И. Б. от гр. К. е собственик на 1720 кв.м., представляващи
част, находяща се в североизточната част от поземлен имот с идентификатор
53638.10.27 по картата на възстановената собственост на землището на с. О.,
общ. К., целият имот с площ от 5.501 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с номер по
предходен план 010027, при граници и съседи на имота: ПИ с ид. №
53638.10.28, ПИ с ид. № 53638.10.23, ПИ с ид. 53638.10.147, ПИ с ид. №
53638.10.88, ПИ с ид. № 53638.10.25, ПИ с ид. 53638.10.26, като е осъден М.
Б. С. да отстъпи на Л. И. Б. собствеността и да й предаде владението на
1720.00 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор
53638.10.27 по картата на възстановената собственост на землището на с. О.,
общ. К., която част се намира в североизточната част на поземления имот,
целият имот с площ от 5.501 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план
010027, при граници и съседи на имота: ПИ с ид. № 53638.10.28, ПИ с ид. №
1
53638.10.23, ПИ с ид. 53638.10.147, ПИ с ид. № 53638.10.88, ПИ с ид. №
53638.10.25, ПИ с ид. № 53638.10.26. С решението М. Б. С. е осъден да
заплати на Л. ИВ. Б. направените по делото разноски от 1000 лева –
адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – внесена държавна такса за
образуване на делото и 250.00 лева – възнаграждение за вещо лице. С
Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260214/07.07.2021 г.
е допусната такава в мотивите и в диспозитива на решение №
260214/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 540/2020 г., като навсякъде
изписаната квадратура от 1720.00 кв.м. се чете 1539.00 кв.м.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
М. Б. С., представляван от процесуалния си представител – адв. М.Б. от АК-К.
срещу решение № 260214/07.07.2021 г., което се обжалва в частта, с която
същият е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищцата на
1720.00 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор
53638.10.27 по картата на възстановената собственост на землището на с.О.,
общ.К.. Решението се обжалва в посочената му част като недопустимо поради
произнасяне свръхпетитум. В тази връзка се сочи, че от ищеца първоначално
се претендирала част от имота в размер на 1720 кв.м., като на основание
чл.214, изр.2-ро от ГПК, след изменение на иска, тази част е намалена на 1539
кв.м. Постановеното решение освен това се счита за неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Излагат се следните
съображения: от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза по категоричен начин се установило, че при направено от вещото
лице проучване ответникът не е познат в селото, както и, че процесната част
от собствения на ищцата имот „… се обработва /коси се трева от имота/ и
това се осъществява от двама братя от селото”. Същото твърдение частично
се потвърждавало и от разпитания по делото свидетел - баща на ищцата
„...Естествено, че не са виждали М. да коси, но са виждали хора да косят
тревата...”. Не се доказало по категоричен начин и, че тези хора косят тревата
от името и за сметка на ответника. Необосновани били изводите на съда, че
щом ответникът е премахнал остатъците от ограда, поставена незнайно кога и
от кого, значи той я е поставил. На следващо място се сочи, че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, имащи значение за спора,
като не е взел предвид вида и характера на процесния недвижим имот -
2
земеделска земя. Не е съобразил относимите към ползването на същата
/земеделска земя/ разпоредби на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи и правилника за прилагането му, в частност разпоредбите
на чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.69 от ППЗСПЗЗ. Съдът не е взел предвид
представените с отговора на исковата молба и неоспорени от ищцата писмени
доказателства - споразумение за масиви за ползване на земеделски земи,
изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година
2019/2020г. за землището на с.О., ЕКТТЕ 53638, община К., област К.;
приложение към споразумение и Заповед РД - 04 - 64/30.09.2019г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.К.. От така представените
писмени доказателства се установявало, че по реда на чл.37в ЗСПЗЗ, между
представляваното от ответника дружество „И.М.” ЕООД и лицето Д.П.А. е
сключено споразумение за масиви по чл.37в ЗСПЗЗ като недвижим имот №
53638.10.27, в т.ч. процесната част от същия, на основание чл.37в, ал.З, т.2
ЗСПЗЗ, е определен като „бяло петно” и е разпределен за ползване на Д.П.А.,
съгласно заповед РД - 04 - 64/30.09.2019г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие”, гр.К., с която е одобрено сключеното споразумение. В
представеното приложение (стр.последна, ред 5) имотът, собственост на
ищцата бил описан с площ 5.029 дка. Имотът, в т.ч. и процесната част от него,
е разпределен като „бяло петно”, тъй като не е заявен от ищцата като
собственик за лична обработка с деклараци по чл.69 ППЗСПЗЗ, която е
следвало да подава ежегодно до 31 юли за всяка следваща стопанска година.
Към датата на завеждане на исковата молба и до края на стопанската
2019/2020г. — 30.09.2020г., като ползвател на недвижим имот № 53638.10.27,
включително и процесната част от него, се легитимирало, на основание
влязъл в сила административен акт на органа по поземлена собственост -
Заповед РД - 04 - 64/30.09.2019г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие”, гр.К., трето на настоящия спор лице, а именно Д.П.А. /в този
смисъл Решение № 21 от 9.01.2015 г. на PC - Плевен по гр. д. № 4337/2014 г.
и Решение № 158 от 31.03.2015 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 180/2015 г./. В
тази връзка се сочи, че бил неправилен изводът на първоинстанционния съд,
че „поведението на ответника и защитните му тези са напълно противоречиви
и изградени единствено със защитна цел” и като не съобразил изложеното по -
горе и не взел предвид представените в тази насока писмени доказателства,
достигнал до грешни правни и фактически изводи. По изложените
3
съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли
предявения иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна Л. И. Б. от гр. К. е подала отговор на въззивната
жалба чрез представител по пълномощие, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който я оспорва като неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът и пълномощникът му адв. М. Б., АК-
К., редовно призовани, не се явяват. С подадена писмена молба заявяват, че
поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Претендират присъждане на направените в инстанциите разноски съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез пълномощника си адв.
М.Ч., АК-К. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли
обжалваното решение да се потвърди, като правилно. Претендира
присъждане на направените във въззивната инстанция разноски съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Предявен за разглеждане е иск за собственост с правно основание
чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника М. Б. С.,
че ищцата Л. И. Б. е собственик на част от ПИ с идентификатор №
53638.10.27 по картата на възстановената собственост на землището на с. О.,
общ. К. с площ 5.501 кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план
010027, при граници и съседи на имота: ПИ с ид. № 53638.10.28, ПИ с ид.№
53638.10.23, ПИ с ид. № 53638.10.147, ПИ с ид. № 53638.10.88. ПИ с ид. №
53638.10.25, ПИ с ид.№ 53638.10.26, която част е в размер на 1539,00 кв.м.,
заемаща североизточната част на имота, и за осъждане на ответника да
отстъпи собствеността и предаде на ищцата владението й.
4
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
валидността на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира,
че същото не страда от пороци, в резултат на които постановеното да не
съставлява съдебно решение, а именно: да е постановено от ненадлежен
орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на
правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма, да не е
подписано, както и да не е разбираема волята на съда.
При извършената на същото основание проверка допустимостта на
решението в обжалваната му осъдителна част по отношение на уважения
изцяло предявен за разглеждане иск по чл. 108 ЗС и във връзка с довода за
произнасяне от първоинстанционния съд свръхпетитум, въззивният състав
приема следното: предявеният за разглеждане ревандикационен иск е по
отношение на част от ПИ с идентификатор 53638.10.27 по картата на
възстановената собственост на землището на с. О., общ. К., като
първоначалната претенция е за 1720 кв.м. от целия имот с площ 5.501 кв.м. С
оглед заключението на назначената в първоинстанционното съдебно
производство съдебно-техническа експертиза, че засегнатата площ на имота е
1539 кв.м., с молба от 23.12.2020 г. от ищеца е поискано изменение на иска по
реда на чл. 214 изр. второ от ГПК, като претенцията е намалена от 1720 кв.м.
на 1539 кв.м. С протоколно определение от проведеното на 23 декември 2020
г. открито съдебно заседание по делото, районният съд е допуснал изменение
на иска съгласно молбата на ищеца. С постановеното решение №
260549/17.06.2021 г. ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде
владението на ищеца на 1720 кв.м. от процесния имот. С решение за поправка
на очевидна фактическа грешка № 260214/07.07.2021 г., в производство по
реда на чл. 247 ГПК, е допусната такава, като площта от 1720 кв.м., изписана
в мотивите и диспозитива на решението, се чете 1539 кв.м. Така
постановеното решение за поправка на ОФГ не е обжалвано от страните и е
влязло в сила. При тези данни по делото следва да се приеме, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл свръхпетитум, а в рамките на
заявения и очертан от ответника спор, поради което решението в обжалваната
му част е допустимо.
Относно правилността на същото въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
5
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том ХІ,
рег. № 15986, дело № 1938/2007 г., съставен от нотариус К.Д. с рег. № 020 на
НК, Л. ИВ. Б. е придобила собствеността върху нива с площ 5,500 дка,
находяща се в землището на с. О., общ. К., в местността „Х.Б.“,
представляваща поземлен имот № 010027 по кадастралната карта на
възстановената собственост на землището, при граници: поземлен имот №
020026, представляващ нива на Р.Д.С.; поземлен имот № 010025,
представляващ нива на наследниците на Б.А.П.; поземлен имот № 010088,
представляващ пасище, мера на Община К.; поземлен имот № 010023,
представляващ нива на наследниците на Т.С.П.; поземлен имот № 010028,
представляващ нива на наследниците на М.Н.Д. и поземлен имот № 000147,
представляващ полски път на Община К..
Видно от удостоверение за характеристики на поземлен имот в
земеделска територия изх. № 25-106200-12.05.2020 г., изд. от АГКК, поземлен
имот с идентификатор 53638.10.27 в землището на О. представлява
земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5501 кв.м. в
местността „Х.Б.“, Категория VІІІ, местоположение на поземления имот
спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира – до 1
км; местоположение на поземления имот, спрямо пътната мрежа с трайна
настилка – до 1 км.
Видно от скица - извадка на имот № 10,27 по КВС на землище с. О.,
ЕКАТТЕ 53638, община К., площ на имота 5,500 дка, начин на трайно
ползване: нива /орна земя/, е записан на Л. ИВ. Б. с ЕГН **********, гр. К.,
съгласно Нотариален акт № 14 от 14.11.2007 г., издаден от К.йски окръжен
съд, том ХІ, регистър: 15986, дело: 1938, вписан в АВ с акт № 90/14.11.2007
г., том ХVІ, регистър: 4312, дело: 3750, със застроена площ 1720 кв.м.,
ограден с ограда.
Видно от скица на поземлен имот № 15-254576-13.03.2020 г., издадена
от СГКК – К. при АГКК, поземлен имот с идентификатор 53638.10.27 в
землището на с. О., общ. К., обл. К. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-925/14.12.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК в местността „Х.Б.“, площ 5501 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята 8, собственик на имота е Л. ИВ. Б., съгласно
6
Нотариален акт № 90, том 16, рег. 4312 от 14.12.2007 г., издаден от СВ – К..
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК
изх. № 3036/15.05.2020 г., имот, находящ се в населено място: с. О., община
К., местност „Х.Б.“, представляващ земеделска земя, с площ 5501 кв.м.,
катег.: 8, номер 53638.10.27, е оценена на 221.42 лв. Собственик на земята е Л.
И. Б..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че част от ПИ № 53638.10.27 е
оградена с бетонни колове, чието предназначение е за ограждение. Съгласно
местата на бетонните колове е измерил, че заградената част е с площ 1539.00
кв.м. Отразил е свободната площ от 3962,00 кв.м. и ограничената площ от
1539 кв.м.
От показанията на св. О.А. – баща на ищцата, се установява, че през
лятото на 2020 г. е посетил имота с дъщеря си и зет си, и е видял, че имотът
има ограда. Направило му впечатление, че ограденото не отговаря на
описаната в нотариалния акт площ от 5 дка, а били оградени около 1,5 дка.
Разговарял с хора от селото, за да разбере кой е оградил имота, като всички
му казали, че това е ответникът М.С., когото са виждали да коси трева.
Свидетелят сочи, че провел разговор по телефона с ответника С. за
премахване на оградата, който му отговорил, че няма да премахне никаква
ограда. Направил още 4-5 опита да се свърже с него по телефона, но повече
никой не му се обадил. По този начин било нарушено правото на ищцата да
ползва имота в неговата цялост и това провалило подготвена сделка за
продажбата му. Сочи, че след извършено геодезическо заснемане дървената
ограда на имота е премахната, но бетонните колове си стоят. Това станало по
време на водене на делото. Заявява, че хората от селото не са виждали лично
М.С. да коси трева в имота, но са виждали хора да косят тревата в него.
Заявява, че са му казали, че местото е оградено от ответника М., който
ползвал съседния имот.
С писмения отговор на исковата молба от ответника е представено
Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на
основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2019/2020 г. с вх. №
ПО-09-206/27.09.2019 г. в Общинска служба по Земеделие – К., сключено
между Д.П.А. и „И.М.“ ЕООД, със собственик на капитала и управител
ответникът С.. Представено е и приложение към споразумение на масиви за
ползване на земеделски земи в землището на с. О., общ. К., както и Заповед №
РД – 04-64/30.09.2019 г. за одобрение на споразумението, издадено от
7
директора на ОД „Земеделие“ - К.. Във връзка с така представените писмени
доказателства от ответника, с отговора на исковата молба се заявява, че не се
оспорва, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва се
твърдението, че част от имота в североизточната му част, предмет на иска, се
ползва от него без да има правно основание; че е засадил и отглежда
селскостопански култури и че е оградил с ограда тази част от имота.
Ответникът заявява, че не владее имота. Твърди, че като собственик и
управител на „И.М.“ ЕООД е сключил споразумение на масиви за ползване на
земеделски земи с трето лице Д.П.А., с което постигнали съгласие за
съвместна обработка. Сочи, че реално това трето лице стопанисва и държи
процесния имот, но тъй като ответникът притежава земеделска техника и по
силата на споразумението извършва цялостна оран на блока, вероятно това е
причината ищцата да твърди, че лично той владее имота. Оспорва
твърдението, че лично той е оградил претендираната част от процесния имот,
като разбирайки, посредством подадената против него искова молба, че тези
колове не са поставени от собственика на имота, с помощта на трактора при
извършената втора оран, същите са били премахнати.
При така събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията и
оспорванията на страните, се налагат следните изводи: за уважаване на иска
по чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице следните три кумулативни
материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на имота, имотът да
се владее или държи от ответника, ответникът да го владее или държи без
основание. Ищецът следва да докаже в производството правото си на
собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва
да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при
което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е
установил владението или държането на вещта. По делото няма спор относно
площта и местонахождението на процесната част на недвижимия имот,
предмет на спора, а също така от ответника не се оспорва собствеността на
ищцата, в т.ч. първоинстанционното решение в позитивната си установителна
част по предявения иск по чл. 108 ЗС е влязло в сила като необжалвано.
Ответникът отрича да е владелец на имота, като твърди, че владението се
осъществява от трето на производството лице, а именно от Д.П.А., на която
имотът бил разпределен за ползване съгласно заповед РД - 04 -
64/30.09.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – К..
Въззивният съд приема, че в случая следва да се обсъжда факта на държане, а
не на владение на имота, доколкото не се твърди от ответника да е налице
намерение за своене. Така от ищеца е проведено пълно и главно доказване на
факта на държане на имота от ответника, което се установява от гласните
доказателства, събрани по делото и неопровергани от ответника, а именно от
показанията на св. О.А. във връзка с приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза. Наред с това, с отговора на исковата молба от
ответника е направено признание на факта на осъществената фактическа власт
върху имота с твърдението, че по силата на сключеното споразумение с
8
третото лице Д.А. за съвместна обработка на земеделските земи с цел
създаване на масив за ползване за 2019/2020 г., извършва цялостна оран на
блока на земеделското стопанство с притежаваната от него земеделска
техника; както и че към настоящия момент (датата на подаване на отговора на
ИМ) е извършена втора оран на този земеделски блок, в който попада
процесния имот, при която намиращите се дървени колове в имота били
премахнати.
Що се отнася до оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота неоспорените от ищеца
писмени доказателства – споразумение, приложение към него и заповед, от
които се установявало, че владението на имота се осъществява от третото
лице, на което земеделския имот, включващ и процесната част, е бил
предоставен за ползване следва да се посочи, че същото е неоснователно. В
тази връзка от решаващия първостепенен съд е посочено, че тези писмени
доказателства не променят направеният извод, че ответникът владее имота,
като също така е обсъдено, че защитните тези на ответника са напълно
противоречиви, като от една страна се твърди, че имотът се владее на правно
основание, а впоследствие се твърди, че е премахнал оградните колове по
време на процеса в „услуга на собственика, а не в негова вреда“. Обсъдил е и
установеното от вещото лице по назначената СТЕ, че процесната част е
ограничена с бетонни колове, чието предназначение е за ограждение.
Предвид това и съгласно решение №9 от 23.01. 2012г. по гр.д. № 251 /2011 г.
на ВКС, съобразно което нарушеното право към датата на подаване на
исковата молба следва да бъде възстановено, а фактите, настъпили след
предявяване на иска се преценяват с оглед поведението на ответника, съдът е
приел, че до приключване на процеса ответникът отрича да е накърнявал
правото на собственост на ищцата, но същевременно твърди, че е имал правно
основание за тези си свои действия, което налага да се постанови съдебен акт,
с който категорично да се признае правото на собственост на ищеца върху
процесната част от поземления имот и да бъде осъден ответника да му
отстъпи собствеността и предаде владението на същата. В тази връзка от
въззивния съд следва да бъде добавено и това, че дори да се приеме, че
третото лице е определен за ползвател на земеделски блок, в който попада
процесната част от недвижимия имот на ищцата, то същото представлява
„голо“ ползване/държане, тъй като фактическите действия, като извършване
на оран, премахване на дървени колове, безспорно се осъществяват от
ответника. Още повече подписаното споразумение за ползване на земеделски
земи касае стопанската 2019/2020 г., като понастоящем е отпаднало каквото и
да е основание за ползване на имота.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и доказан, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
9
решение в обжалваната му част следва да се потвърди като правилно.
С оглед изхода на делото въззивникът М.С. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна Л.Б. направените във въззивната инстация
разноски в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
09.06.2021 г. и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. В тази връзка
възражението за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат по чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Направеното възражение не е
обосновано с конкретни доводи, които да бъдат обсъдени от въззивния съд,
като само по себе си не е достатъчно само да се направи такова възражение.
Още повече, че видно от договор за правна защита исъдействие от 24.05.2021
г., договореното и заплатено от въззивника възнаграждение на адв. Б. за
настоящата инстанция е в същия размер, платен и от ответната страна - 600
лв., въз основа на което може да се направи извода, че очевидно този размер
на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и от двете страни по
делото не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Водим от изложеното, К.йският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260162/10.05.2021 г., поправено с
Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260214/07.07.2021 г.,
постановени по гр. д. № 540/2020 г. по описа на Районен съд – К. в
обжалваната му част, с която по предявения иск с правно основание чл. 108
ЗС М. Б. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.К.. бул.“Б.“ №* адв. М.Б.
– АК-К. е осъден да отстъпи на Л. И. Б. с ЕГН **********, от гр.К., ул.“Б.“
№* собствеността и да й предаде владението на 1329.00 кв.м.,
представляващи част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53638.13.27 по
картата на възстановената собственост на землището на с. О. , общ.К., която
част се намира в североизточната част на поземления имот, целият имот с
площ от 5.50 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, с номер по предходен план 010027, при
граници и съседи на имота: ПИ е ид. № 53638.10.28, ПИ с ид.№ 53638.10.23,
ПИ с ид. № 53638.10.147, ПИ с ид. № 53638.10.88, ПИ с ид. № 53638.10.25,
ПИсид. №53638.10.26.
ОСЪЖДА М. Б. С. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Б.б.“ № *, със
10
съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.“ № *, да заплати на Л. И. Б. с ЕГН
**********от гр. К., ул. „Б.“ № * направените във въззивното производство
разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11