Р
Е Ш Е Н И Е № 133
гр.Силистра, 05.01.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор ……………….,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №144 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.Я.И. ***, участващ в процеса чрез представител по пълномощие адв.С.Н.
***, подадена срещу Решение
УРИ188600-3606/21.06.21г., обективиращо изричен отказ на Началника на РУ-Силистра при ОД МВР гр.Силистра,
постановен по Заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие, подадено от жалбоподателя. Оспореният индивидуален административен акт
е издаден на основание чл.83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1 т.10 от Закона за
оръжията, боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) затова, защото
не е доказана необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана.
Акцент в жалбата е поставен върху довод,че
релевираната цел за придобиване на оръжието -„за самоотбрана“ била установена
освен с вярното твърдение за липса на полицейски служител в селото, където се
осъществява деловата дейност на жалбоподателя,налагаща охрана на свързаното с
нея имущество, още и с това,че при непрекъснатите обходи на големите земеделски
площи, на фермата и дома му, вкл. в тъмната част на денонощието, възниквали
инциденти, което се свързвало по необходимост с опасност за живота и здравето
на заявителя.Твърди се още,че по същите (идентично посочени) причини и
основания, на баща му Я.Й.И., същият полицейски орган е издал разрешение за
носене на оръжие (за самоотбрана). Горните оплаквания се родеят с довод за неправилно
приложение на материалния закон от ответния орган,за аргументирането на който е
посочена съдебна практика в жалбата. Поддържа се и оплакване за допуснато
нарушение на изискуемата форма, тъй като липсвали фактическите основания за
постановения отказ (арг.чл.59 ал.2 т.4 АПК).С оглед на всичко това се настоява за отмяна на
атакувания отказ и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Началникът на Районно управление
гр.Силистра при ОД на МВР гр.Силистра, чрез представител по пълномощие
гл.юрисконсулт В.А.,в писмени бележки по делото (л.106-л.107) и в съдебно
заседание,поддържа неоснователност на оспорването. Счита, че обжалваният
административен акт е издаден в съгласие с установените факти и закона,защото и
с допълнително ангажираните доказателства пред съда (независимо от чл.76 ал.3
т.3 ЗОБВВПИ), жалбоподателят не е успял да преодолее отрицателната предпоставка
от чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ.Спазена била и нормативната процедура, вкл. по чл.83
ал.2 с.з.,като в предоставения му 30-дневен срок, е подал „Допълнителни
обяснения“,които по същество преповтарят твърденията му от „Мотивация“,
депозирана с първоначалното заявление.Освен това, нито са представени; нито
посочени за събиране (от полицейския орган, в периметъра на службата му и
нейния обхват) доказателства за удостоверяване на централния факт - за
наличието на основателна причина (в случая „самоотбрана“) по разума на чл.6
ал.3 във връзка с чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Поддържа,че не била обоснована реална
нужда от притежаване на оръжие от жалбоподателя, от спектъра на нормираните с
чл.6 ал.3 ЗОБВВПИ -„за граждански цели“,а доколкото преимуществено доводите му
са свързани с опасности при извършване на обходи (нощни) на стопанските
постройки и на земеделските земи, засети с култури, служещи за изхранване на
животните от фермата (крави/говеда), твърди, че движещият го мотив е охрана на
собствеността и имуществото на ЕООД (чиито едноличен собственик на капитала и
управител е той).Последното обаче, обосновавало правото на ползване на
огнестрелно оръжие за служебни цели, каквото искане оспорващият не е подавал.
При липсата на каквито и да е данни за отправяне на закани към жалбоподателя
или за каквито и да е вербални или други предупреждения/заплахи към личността
му, към неговите близки или личното му имуществото, то правилно бил издаден
процесният отказ от ответния орган,несъмнено компетентен да го стори съгласно
чл.83 ал.5 ЗОБВВПИ. Предвид всичко това настоява жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК,във вр. с чл.83 ал.6 ЗОБВВПИ.
Съдът,съобразявайки твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на
процеса, извърши преценка на събраните доказателства и прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу индивидуален административен акт (чл.21 ал.1 АПК),подлежащ на
съдебен контрол (чл.83 ал.6 ЗОБВВПИ), от лице с правен интерес от оспорването,в
законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е изричен отказ,
обективиран в Решение УРИ
188600-3606/21.06.2021г., издадено от Началника на РУ гр.Силистра при ОД МВР
Силистра. Същият е разпореден по Заявление за издаване на разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие (арг.чл.6 ал.3 т.1 ЗОБВВПИ), за
самоотбрана като физическо лице, подадено от И.Я.И. *** (л.49). Към заявлението
са приложени изискуемите от чл.76 ал.4 ЗОБВВПИ документи, вкл. Мотивация,
съгласно която оспорващият твърди,че е едноличен собственик и управител на ЕООД
„Сиана Милк“, което от своя страна притежава в активите си животновъден обект,в
който се отглеждат множество крави, юници, телета. Дружеството е регистрирано
като Земеделски производител и самостоятелно отглежда култури за осигуряване
храната за говедата. В тази връзка разполага и със селскостопанска техника,
която ведно с фермата, следва да бъде охранявана, тъй като са разположени в
бившия стопански двор на ТКЗС с.Поляна - останал без осветление, огради и т.н.,т.е.
без никаква физическа защита.Освен това,почти всеки месец му се налагало да
пътува за закупуване на препарати (за растителна защита), лекарства от
ветеринарни аптеки,да продава негова продукция,което неизбежно е свързано с
носенето или получаване на значителни парични суми.Всичко това в съвкупност
провокирало обоснован страх от евентуално нападение на жалбоподателя или
имуществото му, с цел неправомерното му отчуждаване,поради което настоява за
процесното разрешение. Представил е и убедителни доказателства за притежаваните
от дружеството стопански постройки,земеделски земи и обработвани такива под
аренда (л.57-л.68) Компетентният орган,след като разгледал административната
преписка, на основание чл.83 ал.2 ЗОБВВПИ, е уведомил заявителя, че следва в 30-дневен
срок да представи допълнителна информация,която по несъмнен начин да обоснове
необходимостта му от притежаване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана (л.
47). Уведомлението е получено на 31.05.2021г. С Допълнителни обяснения
(л.6-л.7) оспорващият е доразвил аргументите от първоначалното заявление, като
е пояснил, че неговият баща Я.Й.И. извършва същата по предмет и вид дейност -
отглеждане на крави за месо и млекопроизводство, като двамата ЗП ползвали обща
стопанска база.За изхранването на животните обработват общо 330 декара
земеделска земя,която дейност е свързана иманентно с неимоверни физически
усилия. Отделно от тях, се налага постоянно да се грижат сами за охраната както
на стопанските обекти, така и на обработваните ниви, от които безогледно се
крадяла продукция. В подкрепа на твърдяната необходимост от оръжие за
самоотбрана излага още и, че в селото няма полицейски участък; същото се
обслужва от такъв в с. Ситово (отдалечен на около 10 км). В с.Поляна не живее
полицейски служител,към когото би могъл да се обърне за съдействие при всеки
опит за кражба или фактически извършвана такава. Към обясненията са представени
допълнителни доказателства, удостоверяващи наличието на активи от деловата
дейност на дружеството и нейния предмет (л.8-л.46).
При горните твърдения, придружени от
посочените доказателствата, ответният орган е приел, че мотивите за
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, посочени от заявителя, са
свързани с охрана на имущество на представляваното от него търговско дружество
и не кореспондират с нормативните изисквания за притежаване на лично късо
огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана, поради което и постановил
процесният отказ.
В съдебно заседание на 20.10.2021г., по делото е
разпитан като свидетел Г.Ст.Г., от когото жалбоподателят и баща му са придобили
част от стопанските постройки в двора на бившето ТКЗС с.Поляна и, който е
извършвал сродна на тяхната делова дейност. Показанията му потвърждават, че в
селото често се извършват кражби на лично и стопанско имущество, както и че
самият той, респ. фермата му, са били обект на такива набези. Докато е
стопанисвал двора (на бившето ТКЗС) не е имал оръжие,но преценява:„по принцип е хубаво да имаш, колкото за
респект“-л.89. Подробните му показания обаче, не променят с нищо
твърденията на жалбоподателя, като свидетелят заявява, че не е бил лично
нападан, заплашван или друго.Не мисли,че той и близките му са били застрашени,
а за многобройните набези на лица от ромски произход с намерение за кражби, не
е подавал жалби в МВР,защото не намирал никакъв смисъл.
По искане на оспорващия по делото са приложени: 1.
НОХД №74/2012г. по описа на Дуловския районен съд, приключило със споразумение
по реда на чл.381 ал.1 НПК с предмет - (кражба) противозаконно отнемане на
09.04.2012г. от язовира в землището на с.Поляна на една лодка „Казанка“ от
владението на С. Г. К. и Я.Й.И. (баща на жалбоподателя); 2. Постановление на РП
гр.Силистра от 03.07.2020г. за отказ за образуване на ДП, с предмет - кражба на
една бала люцерна в сухо състояние, тип руло, с тегло от 150 кг, поради
квалифициране на деянието, с оглед на стойността на откраднатото имущество, по
чл.218б НК-подлежащо на санкциониране по административен ред.Пострадалият
гражданин, който е подал сигнал затова, че на 28/29.05.2020г. е балирал люцерна
до 02:00 часа, след което се прибрал и на сутринта установил кражбата, е
жалбоподателят И.Я.И.; 3.Дознание №418/2008г.,образувано срещу неизвестен
извършител за палеж (чл.331 ал.1,вр. с чл.330 ал.1 НК) на земеделски култури
(неожънати)- пшеница от 30 дка, 20 дка от които, собственост на Я.Й.И..
Жалбоподателят твърди още, че преди около 10 години
(2011г.) по негов сигнал е била образувана и друга преписка в РУ-Силистра,
която не е стигнала до прокуратурата, защото извършителите на кражбата са били
две малолетни деца и вероятно се намира в Общинската Комисия за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в гр.Силистра.Там
ставало въпрос за кражба на кабелите от складов обект на жалбоподателя, намиращ
се също в двора на бившето ТКЗС с.Поляна. Посредством горните наказателни
преписки заявява, че цели да докаже, че кражбите са често извършвани в селото;
хората отдавна са се отказали да подават жалби в Полицията и по правило,почти
всички те остават неразкрити и, съответно с ненаказани извършители.Във връзка с
предотвратяването им по отношение на имуществото на дружеството му и на неговия
баща (Земеделски производител), твърди,че има основателна причина да притежава
огнестрелно оръжие,защото сама по себе си подобна превантивна и
преустановителна дейност (по неизбежност съпътствана от влизане в конфликт с
извършителите на кражбите), е свързана с опасности за здравето и живота му,като
целта не е охраната на имуществото,а собствената му охрана като личност и
телесен интегритет,както и на родителите му.
Обсъдените по-горе доказателства и
преписки свидетелстват единствено за това, че през 2008г. (жалбоподателят е бил
на 9 години) е извършен палеж на селскостопанска продукция - неожъната пшеница
от площ от около 30 дка, 20 дка от които са били на бащата на оспорващия; както
и че през 2011г., 2012г. и 2020г. са извършени кражби. Последното не може да
обоснове заключение в твърдения с жалбата смисъл - за постоянни, почти
ежемесечни кражби, извършвани в с.Поляна. Но дори и да е вярно това твърдение,
същото не е в състояние да промени основните изводи в настоящото производство,
поради следните правни съображения:
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
на основание чл. 83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, с изрично
посочване в решението: “[…]Мотивите относно необходимостта от придобиване и
притежаване на късо огнестрелно оръжие, с които кандидатства И.Я.И. са свързани
с охрана на имущество на притежаваното от него търговско дружество „Сиана
Милк“ЕООД, отглеждани животни, арендована земя, земеделска техника, пренасяне
на големи суми пари[…] не кореспондират със законовите изисквания за
притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана“. Обсъждайки разпоредбите на чл.58 ал.1 т.10 и чл.76
ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ, е извел извод, че основна предпоставка за издаване на
разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за това,
каквато по отношение на заявителя, не е доказана.
Извършвайки контрол за законосъобразност,съгласно
регламента на чл.168 ал.1 АПК, съдът установи, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.83 ал.5 ЗОБВВПИ; в предписаната
от закона форма и съдържа всички реквизити, предвидени в чл.59 АПК, в това
число фактически и прав-ни основания. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочването на
правнорелевантните за хипотезата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ факти - недоказано
наличие на основателна причина и необходимост за заявителя от издаване на
разрешение за придобиване и притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие като
физическо лице за граждански цели, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на
посоченото в решението правно основание.
След анализ на относимите правни разпоредби се налага
извод, че доказването на необходимостта от притежаването,носенето и съхранението
на огнестрелно оръжие за някои от изрично посочените в закона цели, е
задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ, а законът е поставил в тежест на заявителя да обоснове искането си
като представи необходимите доказателства. В случая липсват такива (включително
след събраните в съдебния процес) за наличието на конкретни обстоятелства,които
да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за
живота,здравето,сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете
на неговото семейство и съответно за наличието на застрашеност по начин,който
изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Дейностите,свързани
с огнестрелни оръжия са такива с висока с висока степен на обществена опасност,
поради което нормотворецът освен, че е разграничил целите за ползване на оръжие
на служебни и граждански- чл.6 ал.1, ал.2 и ал.3 ЗОБВВПИ, лимитативно е
определил и видовете граждански цели - чл.58 ал.1 т.10, във връзка с чл.6 ал.3 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси
само за граждански цели.При липсата на данни за конкретна или потенциална
опасност за живота, здравето, сигурността и личното имущество на заявителя,
правилно полицейският орган е приел, че не е обоснована необходимост от
извършване на дейността с цел самоотбрана.
Твърдяната заплаха от действия от сочения от
жалбоподателя вид и характер (кражби, вкл. среднощни посегателства върху
неприбрана селскостопанска продукция) съществува за всеки гражданин и в частност,
за всеки жител ***, поради което предотвратяването на потенциални посегателства
над имуществото им, не е от естество да мотивира нужда от самоотбрана. Следва
още да се добави, че в изследвания по делото период (2011г.-2020г.), през който
перманентно са извършвани кражби на негово (и на семейството) имущество,баща му
Я.Й.И. е разполагал с огнестрелно оръжие,но това очевидно не ги е
предотвратило.
Самоотбраната по хипотеза, предполага
опасност от посегателства,която не може да бъде избегната или преодоляна по
друг начин,освен чрез разрешени дейности по ЗОБВВПИ. Ако действително
жалбоподателят извършва работи, свързани с предмета на дейност на „Сиана
Милк“ЕООД,които са източник на повишена опасност за сигурността и живота му, той
следва да организира производството пред ответния орган за служебни цели по
смисъла на чл.6 ал.2 ЗОБВВПИ - било за охрана, било за самоотбрана или за други
разрешени дейности. Охраната или самоотбраната, свързана с осъществяването на
делова дейност от търговско дружество, не е гражданска цел и в случай на
необходимост от носене на оръжие от жалбоподателя във връзка с дейността му
като управител на ЕООД, което притежава животновъден обект и е вписано като
земеделски производител, то такова следва да му бъде разрешено по друг ред,
съгласно чл.94 ал.1 във връзка с чл.82 ал.2 ЗОБВВПИ.
Настоящото произнасяне следва да бъде допълнено още:
Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна природа е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки.Изискванията са два вида - свързани с
личността на заявителя (т.1-т.9 на
чл.58 ал.1 ЗОБВВПИ) и, свързани с целта, за която се
иска разрешението (т.10). Безспорно е, че органът е длъжен да постанови акта
след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата
на чл.35 АПК го задължава да стори точно това. Обсъжданото изискване е
проявление на основен принцип в административното производство - принципа за
истинността от чл.7 АПК. Правилото от чл.83 ал.2 ЗОБВВПИ сочи кога и какво
органът е длъжен да укаже на заявителя, например- липсата или несъответствието
на изискуем документ,като отделно от това законодателят е регламентирал кои
релевантни факти органът установява сам, т.е. за кои факти събира служебно
доказателства по смисъла на чл.36 ал.1 АПК.В кръга на последните не попада
исканата (очакваната) от жалбоподателя - служебна проверка на заявителски
материали за извършвани кражби в с.Поляна, съгласно твърденията му със заявлението
по чл.76 ал.1 ЗОБВВПИ. В този контекст възражението му, че не е представил
доказателства за кражбите от неговия и на дружеството патримониум, защото точно
тази информация се съхранява при ответния полицейски орган, бидейки съществена
част от нормативно възложените му функции, следва да бъде отклонено като
неоснователно.С оглед на разпределението на доказателствената тежест между
органа и заявителя, именно на последния е задължението да формулира и изложи
факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото
разрешително. От заявлението на жалбоподателя е видно,че той е заявил цел -„за
самоотбрана“.Дали и с какво ще обоснове основателността на заявената цел е
въпрос на преценка на самия заявител.Ако органът установи,че същата не е доказана,което
установяване и надлежно мотивира,той е длъжен да издаде отказ,а не да
предоставя на заявителя възможност да обоснове целта си. /Вж.Решение
№4505/15.04.20г.,адм.д.№7458/19г.; Решение №4150/13.04.20г.,адм.д.№
8871/2019г.; Решение №10219/24.07.20г.,адм.д. №1944/20г. на ВАС,VIIО/. Въпреки нормативната регламентация и
безпротиворечивата съдебна практика, ответният орган, по реда на чл.83 ал.2 ЗОБВВПИ, е дал именно такава възможност на жалбоподателя - да обоснове целта
си, което не е сторено и следователно, не може да промени изхода на настоящия
съдебен процес, но е от значение за бъдещото поведение на страните.Разпоредбата
на чл.76 ал.3 т.3 ЗОБВВПИ възлага изрично тежестта за установяване на
основателната причина за носене на огнестрелно оръжие, на заявителя, каквото
пълно и главно доказване в процеса не е извършено.
В обобщение настоящият състав приема,че
правилно ответният орган е приложил материалния закон. В такъв смисъл е и
съдебната практика, като Решение №14 684/26.11.2020г. по адм.д.№3071/20г. на
ВАС, VII Отделение, е постановено почти по идентичен на
настоящия казус. Освен това, полезни могат да бъдат: Решение № 4505/15.04.20г.,
адм.д.№7458/19г.; Решение №7569/21.05.19г., адм.д.№10048/18г.; Решение
№341/12.01.21г.,адм.д.№4334/20г.;Решение № 5142/22.04.21г., адм.д.№2932/ 21г. и
много други на VII отделение на ВАС)
Въведеният от специалния закон (ЗОБВВПИ) разрешителен
режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на
огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в
закона (вкл.самоотбрана) тъй като дейностите по ЗОБВВПИ са източник на повишена
опасност, свързана с висок социален риск, на който следва да противостои много
основателна причина. Предотвратяването на потенциални посегателства върху
личността и имуществото на жалбоподателя не може да обоснове издаване на
разрешение за придобиване на оръжие, тъй като заплахата от действия с такъв
характер съществува хипотетично за всеки гражданин, а разширителното тълкуване
на „необходимостта“,като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни
събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би
обезсмислило „необходимостта“ като критерий, въведен в закона, за установяване
на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие. В този ракурс поставена обжалваната заповед е съответна и на целта на
закона (арг.чл.146 т.5 АПК)-да не се допуска безпричинно закупуване,
прехвърляне, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които по
хипотеза са предмети, източник на висока обществена опасност, можещи да
засегнат живота и здравето на неограничен кръг хора. Ето защо, поради отсъствие
на отменителните основания от АПК, оспореният административен акт следва да
бъде потвърден като съответен на фактите по делото и закона, с отхвърляне на
жалбата.
Своевременно в процеса са поискани разноски и от двете
страни, каквито с оглед изхода на делото, се дължат на ответния орган. Същите
следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е
издателят на акта,а именно Областна дирекция на МВР Силистра,по аргумент от §1
т.6 ДРАПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК, юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ
размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г., посл.
изм.ДВ, бр.69/20г.), чиито чл.24 го е визирал в относителни граници:от 100 до
200 лв. В случая, предвид фактическата и правна сложност на съдебното
производство,същото следва да бъде определено в размер на 100 лева, воден от
което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Я.И. ***,
Силистренска област, против Решение
УРИ188600-3606/21.06.2021г. на Началника на Районно управление Силистра при
ОД МВР гр.Силистра, с което, на основание чл.83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1
т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, му е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана.
ОСЪЖДА И.Я.И., с ЕГН:**********
***, Силистренска област, да заплати
на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес:
гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, сумата
от 100.00 /Сто/ лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: