№ 15366
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110132540 по описа за 2024 година
Ищецът ЮЛ води настоящия установителен иск срещу С. П. Х.. В
исковата молба се твърди, че между страните по делото не е подписан договор
за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищеца,
поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото
дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера на обедняването. Посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ –
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди.
Изтъква, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват
от ДКЕВР към Министерски съвет. Ищецът заявява, че е отправил писмена
покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума,
както и че ако ответницата не заплати сумата в 7 – мо дневен срок от
получаване на поканата, ЮЛ ще пристъпи към принудителното им събиране
по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че въпреки отправената покана
последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на дата
26.01.2024 г. депозира, на основание чл. 410 ГПК, заявление за издаване на
Заповед за изпълнение срещу ответницата, за ползвана, но незаплатена ТЕ в
1
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че С. П. Х., дължи суми в
общ размер на 169,95 лева, а именно: сумата от 124,87 лева, представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.12.2021 г.
до м.08.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 45,08 лева за периода от
31.01.2022 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. –
датата на депозиране на заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 25327 до окончателно изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. П. Х., която заявява,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че не са налице
посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата
претенция, тъй като начислените суми за ТЕ за процесния период и имот са
значително завишени, неправилно и от нелегитимна фирма е извършено
разпределението на топлинната енергия. Изтъква, че във формираните в
Заявление за издаване на ЗИПЗ и исковата молба претенции на ищеца
задълженията са погасени целево, а не по периоди. Счита, че по този начин се
възпрепятства възможността за оспорване от ответника по пера/периоди
представяне във връзка с оспорването на съответните доказателства,
респективно препятства правото на защита. Оспорва твърдението, че
ответницата е ползвател на процесния имот за исковия период.
Изтъква, че от приложените към исковата молба доказателства е видно,
че за процесния имот е налице делбено производство, което е образувано на
дата 03.04.2015 г. и е приключило с влязъл в сила съдебен акт на дата
17.11.2021 г., като ответницата е въведена във владение на имота едва на
27.04.2022 г., поради което и претенциите към ответницата са неоснователни
за период от 01.12.2021 г. до 27.04.2022 г., като за останалия период от
м.04.2022 г. до м.08.2022 г. е налице заплатена сума в размер на 31,47 лева,
видно от приложената вносна бележка, приложена към депозираното
Възражение.
Счита, че Договорът между ЕС и фирма ЮЛ от 03.10.2002 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е със срок
2
от 1 година и е прекратил своето действие през 2003 г., което води до липса на
легитимност на всички последващи действия от страна на „Техем сървисис“
по остойностяване на топлинна енергия, отчети и изравнителни сметки,
касаещи процесния имот и период. Оспорва извършеното дялово
разпределение.
Твърди, че ищецът не е установил факта, от който произтича вземането
му, както и кои са компонентите на цената на топлинната енергия. Заявява, че
сумите, отразени в представените фактури са неправилно начислени, като са
допуснати грешки, състоящи се в неправилен отчет, включително тези за
дялово разпределение, както и не е посочено какъв е и на какво основание се
начислява т.н. „прогнозен дял“.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции на ищеца, като неоснователни и недоказани, ведно с
произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за
заповедното и за исковото производство.
Съдът намира иска за частично неоснователен и частично
недоказан.Ищецът сам представя доказателство, че преди 27.04.2022г.
ответника не е ползвал имота. Следователно, за част от исковия период
ответника не е ползвал топлоснабдения имот и не се е обогатил за сметка на
ищеца. За периода от 27.04.2022 г. до м.08.2022г. ответната страна твърди, че е
заплатила цената на ползваната за периода услуга. Доказателство за платените
31,47 лева е приложено към възражението на длъжника в заповедното
производство. Ищецът е разполагал с това доказателство преди завеждане на
исковата молба, но не е съобразил претенцията си нито с характера на
възражението, нито с приложеното доказателство.За периода от 27.04.2022 г.
до м.08.2022г. иска следва да се приеме за недоказан. Претенцията следва да
се отхвърли, а ищецът да понесе сторените от ответника
разноски.Възражението на ищеца по размера на претендираните от ищеца
няколко възнаграждения за всяко от перата на иска е основателно. С оглед
характера на спора, неговата продължителност и сложност съдът определя
съответно общо възнаграждение в заповедното и исковото производства в
размер на 500 лева. Съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на ЮЛ за признаване за установено, че
длъжникът С. П. Х. ЕГН********** му дължи сумата от 124,87 лева,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода
от м.12.2021 г. до м.08.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 45,08
лева за периода от 31.01.2022 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва от
26.01.2024 г. – датата на депозиране на заявление за издавана на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 25327 до окончателно изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 500 лева възнаграждение в
заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на
ищеца – ЮЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4