Р
Е Ш Е Н И Е
№ 861/4.11.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 187 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на ЕТ „Е. – Г.П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „***“ № **, представлявано от Г.Б.П. против
Ревизионен акт № Р – 16001319001970-091-001/23.10.2019 г., потвърден с Решение
№ 12/13.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. М., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се
представлява от юриск. Б., която по изложени съображения моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да
постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен
ревизионния акт, потвърден с Решение № 12/13.01.2020 г. на директора на
дирекция ОДОП гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001319001970-020-001/29.03.2019г., изменена със Заповед № Р-16001319001970-020-002/03.07.2019г.
с обхват на ревизията от 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. – вноски за здравно
осигуряване за осигурители; от 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. – Универсален
пенсионен фонд за осигурители; от 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. – ДОО за
осигурители; от
01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. – данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения и от 01.06.2016 г. – 31.12.2018 г. – ДДС.
Предмет на обжалване е отказан данъчен кредит на обща стойност
79 305,44 лв., с прилежащи лихви 17 987,53 лв. и допълнително са
установени следните задължения:
|
Вид задължение |
Период |
Размер /лв./ |
Лихви /лв./ |
|
·
Данък
върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения |
02.08.2015 г.- 31.12.2015 г. |
420,00 |
166,68 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.08.2015 г. |
173,56 |
71,81 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.09.2015 г. |
173,56 |
70,36 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.10.2015 г. |
173,56 |
68,86 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.11.2015 г. |
173,56 |
67,41 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.12.2015 г. |
173,56 |
65,92 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.08.2015 г. |
67,20 |
27,80 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.09.2015 г. |
67,20 |
27,24 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.10.2015 г. |
67,20 |
26,66 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.11.2015 г. |
67,20 |
26,10 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.12.2015 г. |
67,20 |
25,52 |
|
·
Вноски
за ДЗПО - УПФ |
м.08.2015 г. |
23,00 |
9,52 |
|
·
Вноски
за ДЗПО - УПФ |
м.09.2015 г. |
23,00 |
9,32 |
|
·
Вноски
за ДЗПО - УПФ |
м.10.2015 г. |
23,00 |
9,13 |
|
·
Вноски
за ДЗПО - УПФ |
м.11.2015 г. |
23,00 |
8,93 |
|
·
Вноски
за ДЗПО - УПФ |
м.12.2015 г. |
23,00 |
8,74 |
|
Общо: |
|
1 738,80 |
690,00 |
Установи се по делото, че извършената на Г.Б.П. с ЕТ „Е. – Г.П.“ ревизия
относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща данъчните периоди от
01.06.2016 г. до 31.12.2018 г.
Видно от констативната част на издадения ревизионен доклад (РД) №
Р-16001319001970-092-001/19.09.2019 г., който по силата на чл. 120, ал. 2, изр.
1-во от ДОПК е неразделна част от оспорения РА, органите по приходите са
посочили, че извършваната от ревизираното лице стопанска дейност в качеството
му на ЕТ през ревизираните периоди е разкрояване, рендосване и импрегниране на
дървен материал. Производствената дейност се извършва в цех за
дървообработване, намиращ се в промишлената зона на с. Дорково, общ. Ракитово.
В хода на ревизията е установено,
че Г.Б.П. в качеството си на ЕТ
„Е. – Г.П.“ е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 79 197,44 лв. по фактури, издадени от
следните доставчици:
-
72 333,60 лв. по 61 бр. фактури, издадени от доставчика „Уникато
Форест“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* с посочен предмет на
доставките „иглолистни дъски“, „пелети“, „иглолистен материал“. Данъчният
кредит е упражнен от ревизираното лице по фактури и периоди, подробно описани
на стр. 6 – 8 от РД.
С цел установяване реалността на доставките по въпросните първични
счетоводни документи, ревизиращият екип е инициирал действия по извършване на
насрещна проверка на горепосочения доставчик. За резултатите от същата е
съставен протокол № П-22221019076879-141-001/11.06.2019 г. при ТД на НАП София,
в който е отразено, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано
от 02.05.2018 г. по инициатива на орган по приходите поради наличие на
обстоятелства по чл. 176 от същия закон. Съставеното за целите на проверката
ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството по електронен път след предприети действия по
реда на чл. 32 от ДОПК. В срока, указан от органите по приходите не са
представени документи и писмени обяснения от проверяваното дружество. След приключване
на проверката, в деловодството на ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково с вх. № 3474 на 19.08.2019
г. са представени: заверени копия на издадените на ревизираното лице фактури,
ведно със стокови разписки; хронологичен регистър на дебита на сметка 411 за проверявания
период; хронологичен регистър на кредита на сметка 701 и сметка 702.
Представено е също писмено обяснение, според което „Уникато Форест“ ЕООД е
извършвало дейност: преработка на иглолистен дървен материал и изработка на
изделия от него, внасяло е също и пелети от Гърция, продавани на фирми и
физически лица. На ЕТ „Е. – Г.П.“ дружеството е продавало дъски и пелети, които
са транспортирани от получателя. Относно ресурсната обезпеченост дружеството
декларира, че разполага с нает персонал и машини, използвани безвъзмездно срещу
поддръжката им. Доставчикът не представя данни за лицата, участвали в предаване
и приемане на стоките, данни за лицето, извършило плащанията и съответно данни
за лицето, получило сумите. Не са представени оборотни ведомости за
разглеждания период, както и регистри на сметки от гр. 30, от които да е видно
получаването и изписването на продадената стока. Не са представени също и
регистри на сметки от гр. 60, отразяващи извършени съпътстващи доставките
разходи за гориво, работни заплати, наем и др. Не са представени данни,
обвързващи продадените на ревизираното лице стоки по вид и количество с
документ за придобиване на същите, документи за стопанисваните от дружеството
търговски обекти, складове, както и доказателства за наличие на персонал.
Проверяваното дружество не е открито на декларирания от него адрес за
кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК, както в хода на разглежданото
ревизионно производство, така и при извършена насрещна проверка при предходна
ПУФО на ревизираното лице и не представя достъп до цялостната си счетоводна
отчетност на органите по приходите, извършващи насрещните проверки.
Предвид така представените от доставчика документи, ревизиращият екип е
изискал всички съпътстващи доставките документи и от получателя по тях - Г.Б.П. в качеството си на ЕТ „Е. – Г.П.“.
В констативната част на РД е отразено, че от страна на ревизираното лице са
били представени оригинали на фактури, стокови разписки, пътни листове, договор
за наем на МПС, оборотна ведомост и главна книга за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2018 г., обороти по счетоводни сметки от гр. 30, гр. 40, гр. 41, гр. 45,
гр. 50, гр. 60, гр. 61, гр. 70 за посочения по-горе период. След преглед и
анализ на представените документи органите по приходите са установили, че в
приложените стокови разписки за приемане на стоката между „Уникато Форест“ ЕООД
и ЕТ „Е. – Г.П.“ не е посочено конкретно място, на което са предадени стоките,
не е вписано тяхното количество, не е положен подпис на лицето, предало
стоките. В полето „данни за изпълнителя“ е записано: гр. Ракитово, стопански
двор, но от „Уникато Форест“ ЕООД не са представени доказателства, че
дружеството е извършвало дейността си на посочения адрес. Установено е също, че
стоковите разписки са с поредни номера, а според данните, отразени в дневниците
за продажби на дружеството, същото е издавало фактури за продажби и на други
лица. Предвид изложеното, органите по приходите са счели, че стокови разписки
са издавани единствено на ревизираното лице и същите са съставени за целите на
разглежданото производство.
Според приложените пътни листове, стоките са превозвани с автомобил „****“
с рег. № РА**** с водач Г.П. *** – Дорково. Не са представени и не са
установени документи за закупено гориво и други данни и документи, свързани с
изразходване на гориво, съответстващо на изминати километри по посочения в
пътните листове маршрут. Приложен е договор за наем на горепосоченото МПС от дата 27.12.2015 г. с
вписан наемодател Р.И.Ч. и месечен наем 50,00 лв. Договорената сума, според
раздел 3, т. 1 от договора, е включена в работната заплата на лицето, което
работи към фирмата на трудов договор. При извършена служебна проверка в хода на
настоящото административно обжалване се констатира, че за посоченото лице от
страна на ЕТ „Е. – Г.П.“ е деклариран трудов договор от дата 02.05.2018 г., от
която дата са подавани и данни за осигуряване на лицето. За периода, в който
попада датата на сключване на горния договор – 27.12.2015 г., лицето е
осигурявано от друг работодател, което навежда доводи, че това обстоятелство не
е съобразено при изготвяне на договора и същият е съставен за целите на
разглежданото ревизионно производство. В хода на контролното производство е
представен също и талон за регистрация на въпросното МПС, видно от който
автомобилът, с който е извършен превоза е с регистрация от 29.09.2016 г., което
обстоятелство противоречи на посочената в представения договор за наем дата -
27.12.2015 г. При извършена служебна проверка в хода на административното
обжалване се установи, че на посочената дата цитираното превозно средство е
собственост на друго физическо лице.
Органите по приходите са констатирали още, че представените в хода на
контролното производство документи от страна на дружеството доставчик са
заверени с гриф „Вярно с оригинала“ с
положен подпис, без да е посочено
лицето, което ги е заверило и в какво си качество. На представеното обяснение е
посочено, че същото е подписано от Ц.Т. (бивш собственик на дружеството), а положеният
подпис е визуално идентичен с подписа върху представените документи. При
преглед на данните, публикувани в ТР, относно идентичността на подписа с този,
представен пред Агенция по вписванията, органите по приходите са установили, че
подписите видимо се различават и са счели, че не е ясно кой и в какво си
качество е представил и заверил документите.
По отношение на плащанията в брой по обследваните фактури е установено, че
извършените от ревизираното лице плащания не кореспондират с оборотите,
отразени от регистрираното на „Уникато Форест“ ЕООД ФУ. Несъответствията,
изразяващи се в липса на отразен оборот за съответната дата, са подробно
описани на стр. 10 от РД.
При преглед на данните в информационните масиви на НАП е установено още, че
„Уникато Форест“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. и не е
декларирало приходи по така издадените на ревизираното лице фактури за този
период. Установено е, че част от процесните фактури, описани на стр. 10-11 от
РД, не са намерили отражение в дневниците за продажби на посоченото дружество,
както и че същото има декларирани и невнесени задължения по СД по ЗДДС,
включително и за разглежданите периоди.
С оглед гореизложените обстоятелства при ревизията е формирано
заключението, че не е доказано по безспорен и категоричен начин дружеството да
е придобило процесните стоки, да е имало възможността да ги съхрани до момента
на тяхното фактуриране, да е притежавало технически и кадрови потенциал да ги
обработи, да е предало тези стоки на ревизираното лице, не се доказва и тяхното
транспортиране т.е. не са налице безспорни доказателства за извършване на
доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от страна на доставчика
„Уникато Форест“ ЕООД. Поради това за Г.Б.П. с ЕТ „Е. – Г.П.“ не са налице
условията и предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 72 333,60 лв. по процесните фактури. Констатацията е
мотивирана с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
във връзка с чл. 70, ал. 5 от с.з., с аргумента, че отразеният косвен данък е
начислен неправомерно от доставчика.
В хода на настоящото административно обжалване се констатира, че след
извършената корекция на данъчния кредит за периода 01.04.2017 г. – 31.04.2017
г. със сумата от непризнат данъчен кредит по две фактури, издадени от „Уникато
Форест“ ЕООД в общ размер на
2 916,00 лв., органите по приходите са допуснали техническа грешка при
изчисляване на данъчния резултат в СД по ЗДДС. В резултат на това са посочили
като установен размер на задължението за внасяне за посочения период /кол. 4 от
таблица 1 на РА/ дължима сума в размер на 2 931, 39 лв., вместо
2 823,39 лв. т.е. отказано е право на данъчен кредит в размер на
3 024,00 лв., вместо – 2 916,00 лв. Поради допуснатата грешка е
определен косвен данък за внасяне в по-голям размер със сумата от 108,00 лв.,
ведно със съответната прилежаща лихва в размер на 26,76 лв., съгласно приложен
лихвен лист. С посочените суми, определеното с оспорения РА задължение за
косвен данък за данъчен период м.04.2017 г. следва да бъде намалено.
-
4 860,80 лв. по фактури с № **********/29.05.2018 г., № **********/04.06.2018 г., №
**********/04.07.2018 г. и № **********/25.07.2018 г., издадени от доставчика
„Антан Бг“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* с предмет на
доставките „обработен иглолистен материал“. Данъчният кредит по посочените
фактури е упражнен от ревизираното лице през посочените на стр. 11 от РД
данъчни периоди.
Насрещната проверка на този доставчик е документирана с протокол №
П-22220619077106-141-001/04.06.2019 г. при ТД на НАП София. Съставеното за
целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощено от дружеството лице,
след предприети действия по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи, по повод
връченото искане, не са представени. В подадените от дружеството дневници за
продажби са отразени само две от фактурите - № **********/29.05.2018 г. и №
**********/04.06.2018 г.
От страна на ревизираното лице са представени само фактури, извлечения по
счетоводните сметки, по които са отразени фактурите и фискални бонове, издадени
от ЕКАФП с номер на ФУ DY416344 и на ФП 36573112. При извършена проверка в информационните системи
на НАП е установено, че дружеството е регистрирало посочения ЕКАФП с
дистанционна връзка с НАП на 16.05.2018 г. С ЕКАФП има отчетени обороти от
продажби, но не може да се установи по категоричен начин, че същите са по повод
процесните фактури.
Според данните в ИС на НАП, дружеството няма назначени по трудови
правоотношения лица и има невнесени данъчни задължения, установени с РА.
Предвид така установената фактическа обстановка при ревизията е формирано
заключението, че не е доказано по безспорен начин дружеството да е придобило
процесните стоки, да е имало възможността да ги съхрани до момента на тяхното
фактуриране, да е притежавало технически и кадрови потенциал да ги обработи, да
е транспортирало и предало тези стоки на ревизираното лице т.е. не са налице
безспорни доказателства за извършване на доставка на стоки по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от ЗДДС от страна доставчика на „Антан Бг“ ЕООД. Поради това за Г.Б.П. с
ЕТ „Е. – Г.П.“ не са налице условията и предпоставките за упражняване правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 860,80 лв. по процесните
фактури. Констатацията е мотивирана с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от с.з., с аргумента, че
отразеният косвен данък е начислен неправомерно от доставчика.
-
2 003,04 лв. по фактури с № **********/18.04.2018 г. и №
**********/05.04.2018 г., издадени от доставчика „Гатън“ ЕООД, гр. София, с ЕИК
по ЗТР/Булстат ********* с предмет на доставките „обработен иглолистен
материал“. Данъчният кредит по посочените фактури е упражнен от ревизираното
лице през посочения на стр. 12 от РД период.
На посочения доставчик е извършена насрещна
проверка в хода на извършена проверка на ЕТ „Е. – Г.П.“, приключила с протокол
№ П-16001318121866-073-001/01.03.2019 г., присъединен ведно с всички събрани доказателства, за
целите на разглежданото производство с протокол № 1517850/28.06.2019 г.
Насрещната проверка е документирана с протокол №
П-22220618155828-141-001/11.10.2018 г. при ТД на НАП София. Съставеното за
целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощено от дружеството лице,
след предприети действия по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания в искането срок,
чрез лицензиран пощенски оператор са представени: придружително писмо – писмено
обяснение, СД по ЗДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за м.04.2018 г.
Видно от представените за периода документи, „Гатън“ ЕООД не е декларирало
покупки и продажби. Дружеството декларира, че не е издавало посочените фактури
с получател ЕТ „Е. – Г.П.“.
От страна на ревизираното лице са представени
само фактури, извлечения по счетоводните сметки, по които са отразени фактурите
и фискални бонове, издадени от ЕКАФП с номер на ФУ DY416345 и на ФП 36573113.
При извършена проверка в информационните системи на НАП е установено, че
дружеството е регистрирало посочения ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП на
16.05.2018 г. т.е. след датата на издаване на процесните фактури.
Предвид така установената фактическа обстановка
при ревизията е формирано заключението, че не са налице безспорни доказателства
за извършване на доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от страна
доставчика на „Гатън“ ЕООД. Поради това за Г.Б.П. с ЕТ „Е. – Г.П.“ не са налице
условията и предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 2 003,04 лв. по процесните фактури. Констатацията е
мотивирана с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
във връзка с чл. 70, ал. 5 от с.з., с аргумента, че отразеният косвен данък е
начислен неправомерно от доставчика.
Във връзка с допълнително определените задължения
за косвен данък, въз основа на констатираните при ревизията факти, на основание
чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходите са начислили и съответния
размер на дължимите лихви.
Установи
се по делото, че ревизията за установяване на задълженията за данък върху
доходите по трудови правоотношения и приравнените на тях обхваща периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. За тези
периоди ЕТ „Е. - Г.П.“ се явява
работодател и платец на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Ревизиращият екип е установил, че през ревизирания период 01.01.2013 г. –
31.12.2015 г. има 8 броя действащи трудови договори, за които има подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, сключени в периода 2003 г. – 2005 г. за
срок от 1 година, които не са прекратени към момента на извършване на
ревизията. Установено е още, че от едноличния търговец не са подавани данни за
работещи по трудово правоотношение лица с декларация обр. 1 и обр. 6. При ревизията от задълженото
лице не са представени изисканите разчетно-платежни ведомости и счетоводни
регистри, от които да е видно начисляването и изплащането на трудови възнаграждения.
От събраните доказателства е установено, че две от лицата, за които има
подадени уведомления за сключен трудов договор - Г.И. Вандев и С. П. Г., са
извършвали трудова дейност в качеството си на общи работници за периода 02.08.2015
г. – 31.12.2015 г. Същите са в трудовоправни отношения с ЕТ „Е. - Г.П.“, видно
и от представените трудови книжки от посочените лица. Съгласно представените трудови
книжки и обяснения от лицата и наличните данни в информационните масиви на НАП
за лицата са установени следните данни:
- Г.И. В., дата на сключване на трудов
договор – 02.08.2015 г., дата на прекратяване – 02.04.2017 г., код по НКИД
-1610, код по НКПД -96220001 (общ работник), с регистрирана при сключването на
договора основна заплата 380,00 лв. Органите по приходите приемат, че за лицето
Г.И. Вандев не е начислен и внесен ДОД за периода 02.08.2015 г. – 31.12.2015 г.
- С. П.Г., дата на сключване на
трудов договор – 02.08.2015 г., дата на прекратяване – 02.04.2017 г., код по
НКИД -1610, код по НКПД -96220001 /общ работник/, с регистрирана при
сключването на договора основна заплата 460,00 лв. Органите по приходите
приемат, че за лицето С. П.Г. не е начислен и внесен ДОД за периода 02.08.2015
г. – 31.12.2015 г.
Изготвена е таблица от
ревизиращия екип, в която по месеци са посочени доходи, като е взета предвид
посочената основна заплата в подадените от ЕТ уведомления. За целите на ревизията се приема, че
възнагражденията на наетите лица са изплатени до 31 число на текущия месец. В
резултат на това е изчислен размерът на задълженията за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ ведно с дължимата лихва за
просрочие.
Ревизията е за установяване на задълженията на ЕТ „Е. – Г.П.“ за задължителни осигурителни
вноски /ЗОВ/ за наети лица: за ДОО, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване и
обхваща периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г.
Жалбоподателят обжалва РА № Р-16001319001970-091-001/23.10.2019 г., като в
жалбата се посочва, че „не е приложена разпоредбата за давността по ДОПК“. С
оглед текста в жалбата, че се иска изцяло отмяна на обжалвания РА, в хода на
административното обжалване при прегледа на съдържанието на преписка и
материалите към нея се установява, че през ревизирания период упражняваната от
ЕТ дейност е „Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал“ с код
по КИД 1610.
В хода на ревизията са
предприети редица процесуални действия, подробно описани в РД, с цел
установяване на задълженията на ЕТ „Е. – Г.П.“ за задължителни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване за наетите по трудово
правоотношение лица. След преглед и анализ на всички събрани в хода на
ревизията доказателства и данните от информационната система на НАП,
ревизиращият екип е установил, че през ревизирания период 01.01.2013 г. –
31.12.2015 г. има 8 броя действащи трудови договори, сключени в периода 2003 г.
– 2005 г. за срок от 1 година, които не са прекратени към момента на извършване
на ревизията. Установено е още, че от едноличния търговец не са подавани данни
за работещи по трудово правоотношение лица с декларация обр. 1 и обр. 6 в
нарушение разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 3 ал. 1, т.1 и чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. При ревизията от задълженото лице
не са представени изисканите разчетно-платежни ведомости и счетоводни регистри,
от които да е видно начисляването и изплащането на трудови възнаграждения. След
извършена справка в информационната система на НАП е установено, че през
ревизирания период са подадени декларации обр. 1 и обр. 6 само на самоосигуряващото
се лице – Г.Б.П..
От събраните доказателства в
хода на ревизията, подробно описани в РД е установено, че две от лицата, за
които има подадени уведомления за сключен трудов договор - Г.И. В. и С. П. Г.,
са извършвали трудова дейност в качеството си на общи работници за периода
02.08.2015 г. – 31.12.2015 г. Същите са в трудовоправни отношения с ЕТ „Е. - Г.П.“,
видно и от представените трудови книжки от посочените лица. Изготвени са
таблици от ревизиращия екип, в които
поименно и по месеци са посочени осигурителният доход, като е взета предвид
посочената основна заплата в подадените от ЕТ уведомления по реда на Наредба №
5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ,
както и дните, през които е упражнявана трудова дейност от наетите лицата. По
отношение на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване,
ревизиращият екип е приложил разпоредбите на материалните закони – КСО и ЗЗО.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК са
начислени дължимите лихви за невнесените в законоустановените срокове
задължения, които са предмет на обжалване.
По делото е разпитана свидетелката Р.И.Ч.,
чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелката заяви,
че товарният автомобил *** с рег. № РА***** е нейна собственост и е закупен
през 2015 г. Поради неизплащането му в цялост, автомобилът не е бил прехвърлен
и се водил по име на стария собственик. Работодателят на свид. Ч., г-н П., е
разрешил тя да съхранява товарния автомобил във фирмата, където е имало и
охранителни камери. Свидетелката заявява, че след известно време г-н П. е
поискал да ползва товарния автомобил, като за това е сключен договор, за което
е извършено и прехвърляне, и регистрация на същия. Камионът е купен през месец
септември 2015 г., а е прехвърлен през месец август 2016 г. Господин П. е
използвал камиона още през 2015 г., като е правил ремонти по него на
каросерията, спирачките, съединителя. Според свидетелката, той не е знаел, че
камионът не се води на нейно име. През цялото време свидетелката е ползвала
камиона си и за лични нужди.
Разпитан
по делото е и свидетелят Ц. Н. Т., чиито показания съдът възприема като
достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелят заявява пред съда, че е търгувал с г-н П. с дървен
материал и пелети за горене. Товаренето на материала е ставало с транспорт на
жалбоподателя, като са издавани стокови разписки, в които е записано, че
транспортът е за негова сметка. В тях не са вписвали превозното средство,
материала и накъде пътува. Товаренето е ставало на ръка или с мотокар.
Материалът, който е товарил г-н П. и който се е нуждаел от маркировка, е
маркиран с марка от Горското, издаден на база всички изисквания.
Свидетелят
П.И.И., чиито
показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства, заяви пред съда, че познава
собственика на „Уникато Форест“ Ц.Т., който е извършвал дейност в Блатца. Това
е било през 2006 г. до 2009 г. Свидетелят заявява, че през 2015 г. г-н П. е
товарил дървен материал от „Уникато Форест“. Свидетелят заявява, че многократно
е виждал г-н П. да товари дървен материал с камион **** който е бил управляван
от едно момиче – шофьор на камиона. Свидетелят сочи, че е посещавал цеха на
жалбоподателя в с. Дорково, където има машини за дървообработване и лично г-н П.
е работил на тях.
Свидетелят
Г.Н. А., чиито
показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства, заяви пред съда, че е помагал на
„Уникато Форест“ при извършената търговия с дървен материал. Сочи, че ЕТ „Е. – Г.П.“
има търговски взаимоотношения с „Уникато Форест“, като е взимал иглолистен
материал – дъски, греди, фасониран материал, като товаренето на стоките е
ставало повече на ръка. Стоката е превозвана с бяло камионче ***. За тези
продажби са издавани фактури. Свидетелят заявява, че материалите, които са
продавали на жалбоподателя имали маркировка, производствена марка, издадена от
РДГ Пазарджик.
По
делото е приета съдебноавтотехническа експертиза, която, като неоспорена от
страните, съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че от техническа гледна точка конструктивната
(техническа) товароносимост на процесния автомобил е 2500 кг. С оглед вида на
процесиите стоки е възможно натоварване и превоз на същите стоки в рамките на
тази товароносимост и обем в зависимост от относителното тегло на превозвания
дървен материал между 5 и 8 куб. м. или до 8 палета. Вещото лице е посочило, че
разстоянието от село Дорково (където е производствената база) до град Ракитово
(където са товарени процесиите стоки) е около 7 км. За маршрута от с. Дорково
(където е производствената база) до гр. Ракитово (където са товарени процесиите
стоки) с процесния автомобил е необходимо около 1.4 литра гориво. При
посещението на вещото лице (03.06.2020) в производствената база на ЕТ „Е.-Г.П.“
в. с. Дорково се е намерил и процесният автомобил „****“ с рег. № РА******.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че закупените материални ценности от „Уникато
Форест'' ЕООД са осчетоводени по сметки от групи 30 /302 - материали и сметка
304 - стоки/, приложени са коректни фискални бонове към фактурите, издадени
регистриран ЕКАФП, задължението към Доставчика е осчетоводено по сметка 401.22
- Доставчици. „Уникато Форест" ЕООД, плащането е отразено по сметка 501 -
каса лева. получените доставки са отразени в дневника за покупки и сметка 4531
- начислен данък за покупките. Доставчика „Уникато Форест“ ЕООД е осчетоводил
продажбите към ЕТ „Е. - Г.П." , фактурите за продажба са включени в
дневника за продажби и справките декларации за съответния данъчен период, с
изключение на фактури с №№ 181/15.11.2017 г.; 182/20.11.2017 г.; 183/22.11.2017
г.; 185/23.11.2017 г. 197/12.12.2017 и 199/13.12.2017 г.
Според
вещото лице закупените материални ценности от „Антан БГ“ ЕООД са осчетоводена
по сметки от група 30 /302 — материали и сметка 304 - стоки/, приложени са
коректни фискални бонове към фактурите, издадени от регистриран ЕКАФП,
задължението към Доставчика е осчетоводено по сметка 401.57 - Доставчици,
„Антан БГ" ЕООД, плащането е отразено по сметка 501 - каса лева,
получените доставки са отразени в Дневника за покупки и сметка 4531 - начислен
данък за покупките. Доставчикът „Антан БГ" ЕООД съгласно подадените дневници
за продажби и СД по ЗДДС е посочил само две от издадените към ЕТ „Е. — Г.П.''
фактури, тоест „Антан БГ" ЕООД е осчетоводил само фактура №№
**********/29.05.2018 г.; **********/04.06.2018 г.
В
експертизата се казва, че закупените материални ценности от „Гатън" ЕООД
са осчетоводени по сметки от група 30 /302 - материали и сметка 304 - стоки/,
приложени са фискални бонове към фактурите, издадени от ЕКАФП, задължението към
доставчика е осчетоводено по сметка 401.55 - Доставчици, „Гатън“ ЕООД, плащането
е отразено по сметка 501 - каса лева, получените доставки са отразени в
Дневника за покупки и сметка 4531 - начислен данък за покупките.
От
анализа на представените документи от ЕТ „Е. - Г.П.“, относно доставките по
фактурите, издадени от „Уникато Форест“ ЕООД е видно, че при транспортирането
на материалните ценности по фактури издадени от „Уникато Форест“ ЕООД, към
издадените фактури като съпътстващи документи са били приложени стокови
разписки и пътни листове. Вещото лице е посочило, че няма данни за съпътстващи документи – стокови
разписки и пътни листове, към доставките от „Антан БГ“ ЕООД и от „Гатън“ ЕООД. Съгласно
издадените фактури от фирма „Антан БГ“ ЕООД с №№ **********/29.05.2018 г.,
**********/04.06.2018 г., **********/04.07.2018, **********/25.07.2018 г. и от
фирма „Гатън“ ЕООД с №№ **********/18.04.2018 и **********/05.04.2018 г. има
индивидуализация на доставките по количество – кубически метри обработен
иглолистен материал, но няма конкретизация по предмета на доставките – трупи,
дъски, летви или каквото да е друго изделие, което да може да конкретизира
каква е била обработката на дървения материал.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните
задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата
на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се
приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с изводи, а именно с факта, че доставчикът не може
да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на процесните
фактури, невъзможността да бъде установена необходимата техническа, материална
и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и
обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени
логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на
съдебен контрол, т. е. да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка
е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по
време на ревизията. В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното
лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и
благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а
и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на
реална доставка е логически и правно издържан.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите са установили по 61 бр. фактури,
издадени от доставчика „Уникато Форест“ ЕООД, гр. София с посочен предмет на
доставките „иглолистни дъски“, „пелети“, „иглолистни материали“, че липсват данни за лицата, участвали в
предаване и приемане на стоките, данни за лицето, извършило плащанията и
съответно данни за лицето, получило сумите. Не са представени оборотни
ведомости за разглеждания период, както и регистри на сметки от гр. 30, от
които да е видно получаването и изписването на продадената стока. Не са
представени също и регистри на сметки от гр. 60, отразяващи извършени
съпътстващи доставките разходи за гориво, работни заплати, наем и др. Не са
представени данни, обвързващи продадените на ревизираното лице стоки по вид и
количество с документ за придобиване на същите, документи за стопанисваните от
дружеството търговски обекти, складове, както и доказателства за наличие на
персонал. От страна на ревизираното лице са били представени оригинали на
фактури, стокови разписки, пътни листове, договор за наем на МПС, оборотна
ведомост и главна книга за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., обороти
по счетоводни сметки от гр. 30, гр. 40, гр. 41, гр. 45, гр. 50, гр. 60, гр. 61,
гр. 70 за посочения по-горе период. След преглед и анализ на представените
документа органите по приходите са установили, че в приложените стокови
разписки за приемане на стоката между „ Уникато Форест “ ЕООД и ЕТ „Е. — Г.П.“
не е посочено конкретно място, на което са предадени стоките, не е вписано
тяхното количество, не е положен подпис на лицето, предало стоките. В полето
„данни за изпълнителя“ е записано: гр. Ракитово, стопански двор, но от „Уникато
Форест“ ЕООД не са представени доказателства, че дружеството е извършвало дейността
си на посочения адрес. Установено е също, че стоковите разписки са с поредни
номера, а според данните, отразени в дневниците за продажби на дружеството,
същото е издавало фактури за продажби и на други лица. Предвид изложеното,
органите по приходите са счели, че стокови разписки са издавани единствено на
ревизираното лице и същите са съставени за целите на разглежданото
производство.
Освен
това безспорно е установено, че според приложените пътни листове, стоките са
превозвани с автомобил „Ивеко 3510“ с per. № РА8315АХ с водач Г.П. *** -
Дорково. Не са представени и не са установени документи за закупено гориво и
други данни и документи, свързани с изразходване на гориво, съответстващо на
изминати километри по посочения в пътните листове маршрут. Приложен е договор
за наем на горепосоченото МПС от дата 27.12.2015 г. с вписан наемодател Р.И.Ч.
и месечен наем 50,00 лв. Договорената сума, според раздел 3, т. 1 от договора,
е включена в работната заплата на лицето, което работи към фирмата на трудов
договор. При извършена служебна проверка в хода на административното обжалване
е констатирано, че за посоченото лице от страна на ЕТ „Е. - Г.П.“ е деклариран
трудов договор от дата 02.05.2018 г., от която дата са подавани и данни за
осигуряване на лицето. За периода, в който попада датата на сключване на горния
договор - 27.12.2015 г., лицето е осигурявано от друг работодател, което
навежда доводи, че това обстоятелство не е съобразено при изготвяне на договора
и същият е съставен за целите на разглежданото ревизионно производство. В хода
на контролното производство е представен също и талон за регистрация на
въпросното МПС, видно от който автомобилът, с който е извършен превозът е с
регистрация от 29.09.2016 г., което обстоятелство противоречи на посочената в
представения договор за наем дата - 27.12.2015 г. При извършена служебна
проверка в хода на административното обжалване е установено, че на посочената
дата цитираното превозно средство е собственост на друго физическо лице. Тези
констатации се потвърждават и от разпита на св. Ч., която заяви пред съда, че
документите на камиона са били объркани, както и че прехвърлянето на нейно име
е станало едва през 2016 г., когато го е изплатила напълно.
По
отношение на плащанията в брой по обследваните фактури е установено, че извършените
от ревизираното лице плащания не кореспондират с оборотите, отразени от регистрираното
на „Уникато Форест “ ЕООД ФУ. Несъответствията, изразяващи се в липса на
отразен оборот за съответната дата, са подробно описани на стр. 10 от РД.
Съдът
намира, че правилно ревизиращият екип е приел по фактурите издадени от
доставчика „Антан Бг“ ЕООД, гр. София, че от страна на ревизираното лице са
представени само фактури, извлечения по счетоводните сметки, по които са
отразени фактурите и фискални бонове, издадени от ЕКАФП с номер на ФУ DY416344
и на ФП. При извършена проверка в информационните системи на НАП е установено,
че дружеството е регистрирало посочения ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП на
16.05.2018 г. С ЕКАФП има отчетени обороти от продажби, но не може да се
установи по категоричен начин, че същите са по повод процесните фактури.
Предвид така установената фактическа обстановка при ревизията е формирано
заключението, че не е доказано по безспорен начин дружеството да е придобило
процесните стоки, да е имало възможността да ги съхрани до момента на тяхното
фактуриране, да е притежавало технически и кадрови потенциал да ги обработи, да
е транспортирало и предало тези стоки на ревизираното лице т.е. не са налице
безспорни доказателства за извършване на доставка на стоки по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от ЗДДС от страна доставчика на „Антан Бг“ ЕООД.
По
делото е открито производство по оспорване на истинността на представените писмени
доказателства от жалбоподателя за доставчиците „Уникато форест“ ЕООД и „Антан БГ“
ЕООД, което съдът намира за недоказано, предвид събраните поделото доказателства.
Съдът
намира за недоказано и обстоятелството за извършени доставки от „Гатън“ ЕООД,
гр. София, с предмет на доставките ,,обработен иглолистен материал ". На
посоченият доставчик е извършена насрещна проверка в хода на извършена проверка
на ЕТ „Е. - Г.П.“, приключила с протокол № П-16001318121866-073-001/01.03.2019
г., присъединен ведно с всички събрани доказателства, за целите на
разглежданото производство с протокол № 1517850/28.06.2019 г. От проверяваното
дружество е постъпило писмено обяснение, СД по ЗДДС, дневник за покупки и
дневник за продажби за м.04.2018 г., видно от които, „Гатън“ ЕООД не е
декларирало покупки и продажби. Дружеството декларира, че не е издавало
посочените фактури с получател ЕТ „Е. — Г.П.“. От страна на ревизираното лице
са представени само фактури, извлечения по счетоводните сметки, по които са отразени
фактурите и фискални бонове, издадени от ЕКАФП с номер на ФУ DY416345 и на ФП. При
извършена проверка в информационните системи на НАП е установено, че
дружеството е регистрирало посочения ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП на
16.05.2018 г. т.е. след датата на издаване на процесните фактури.
Предвид
така установената фактическа обстановка при ревизията правилно е формирано
заключението, че не са налице безспорни доказателства за извършване на доставка
на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от страна доставчиците, поради
което е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1,т. 1 и чл. 69, ал. 1,т.
1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Предвид
установените факти и обстоятелства относно сочените за доставчици лица и
събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че констатациите на
органите по приходите за липсата на годни доказателства, свидетелстващи за
реално изпълнение на доставките по спорните фактури, следва да се потвърдят
като правилни, а възраженията в жалбата следва да се приемат за неоснователни.
Спорът
в случая се свежда до това дали действително са налице извършени доставки по
процесните фактури. Жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да
оборят констатациите в РА/РД и да докажат по несъмнен начин реалното
осъществяване на изследваните доставки на стоки и материали от издателите на
процесните фактури. Към подадената жалба в хода на административното обжалване
не са приложени нови доказателствени средства, в т.ч. и първични документи,
които касаят обследваните доставки и които не са представени от жалбоподателя в
хода на ревизионното производство. В закона няма легално определение на
понятието „неправомерно начислен данък” по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по
аргумент от противното, това е всяка една хипотеза, при която начисляването на
данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото
наличието на реална доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е кумулативно
условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък
при липса на реална доставка на стока е „неправомерно” по смисъла на чл. 70,
ал. 5 от закона и е основание за непризнаване на данъчен кредит. Затова при
преценката на органите по приходите дали за получателя по доставката е
възникнало спорното право, те имат правомощието да проверят реално ли е
осъществена доставката и дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви
предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да
възникне правото на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на чл.
68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Законовите
норми на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит за получен
документ поставят задължително условие да е налице извършена доставка и
вписаната в съответната фактура операция
да отразява реални факти от обективната действителност, т.е. вписаното
като доставчик лице, реално да е доставило стоките и материалите, отразени в
издадените от него документи. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, доставчик по
смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.
По смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, доставка е прехвърляне правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Тоест, за да се направи ясен
извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се
установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоките именно между лицата, сочени като продавач и купувач по сделките.
В
конкретния случай изследваните фактури документират продажби на
стоки/материали, които по своя характер са вещи, определени по своя род. Според
чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те
бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат
предадени. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо освен наличието
на доказателства за приемо-предаване на стоките, да са налице и годни
доказателства за тяхното транспортиране, съхранение, преработка или последваща
реализация. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на
собственост върху процесните стоки следва да кореспондират помежду си, да са
взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да
установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на
стоките именно по фактурите, издадени от съответния доставчик, по които
претендира данъчен кредит. Предвид констатираните факти, че едно от
дружествата-издатели на фактурите отрича да е издало процесните документи на
ревизираното лице, а останалата част не доказват, че разполагат с необходимия
ресурс за доставка на стоките, предмет на фактурираните доставки, както и
липсата на безспорни и безпротиворечиви доказателства за тяхното
приемо-предаване и транспортиране до обект на получателя, както и липсата на
констатации за съхранението им или преработка и реализация, както и материална
и кадрова обезпеченост на ревизираното лице, правилно органите по приходите са
приели, че представените документи са съставени за целите на разглежданото
производство с цел отклонение от данъчно облагане с ДДС /ползване на данъчно
предимство/ и не следва да се кредитират като годно доказателствено средство за
реално извършено прехвърляне на собственост върху процесните стоки. В
конкретния случай жалбоподателят черпи за себе си изгоди и като се има предвид,
че в случая става дума за частен документ, достоверността на декларираните с
него факти следва да бъде преценена във връзка с останалите събрани при
ревизията доказателства. Липсата на достоверна информация от къде точно са
натоварени стоките, кой е извършил товаро-разтоварни дейности и т.н., както и
установените от органите по приходите и коментирани в настоящото решение
противоречия в представените документи, налагат извода, че в случая са налице
само документално оформени сделки, без те да са реално осъществени. Налице са
само издадени фактури без посочените в тях данни да обективират реално
осъществени факти и събития. Същевременно ревизираното лице е пряк участник в
съставянето на тези документи, което означава, че то не може да не е запознато
с факта, че същите не документират реални доставки. Като приспада данъчен
кредит по фактури, които не отразяват реални сделки ревизираното лице
неоснователно реализира за себе си данъчно предимство, като намалява данъчния
резултат за съответния период.
При
така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства, настоящият състав
на съда споделя изводите на ревизиращите органи и приема, че при липса на
доказателства за реалността на доставките неправилно би било да се пренебрегне
това обстоятелство и да се признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя,
тъй като това би противоречало на механизма на ДДС. При липса на извършена
двустранна сделка, каквато се явява доставката по смисъла на ЗДДС, нормално и
логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка. Предвид така
установените факти, ревизираното лице, като пряк участник в процеса и в
съставянето на противоречивите документи няма как да не е запознато с
обстоятелството, че те не отразяват реални доставки.
Предвид
посоченото, констатациите касаещи отказано право на данъчен кредит по фактури,
издадени от „Уникато Форест“ ЕООД, „Антан Бг“ ЕООД и „Гатън“ ЕООД са правилни и
като такива следва да бъдат потвърдени с настоящото решение, ведно с
начислените лихви на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, съобразено
с коментираната по – горе в настоящото решение допусната техническа грешка при
определяне на дължимия косвен данък за м.04.2017 г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира ревизионния акт в потвърдената му част за правилен
и законосъобразен, а жалбата против него за неоснователна, поради което ще
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на
основание чл. 161, ал.
1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на
съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален
интерес в общ размер от 95 971,38 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение,
при интерес от 10 000 до 100 000 лв. възлиза на сумата 830 лв плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв, или това е сумата от 3 410 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Е. – Г.П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „***“ № *, представлявано от Г.Б.П. против
Ревизионен акт № Р – 16001319001970-091-001/23.10.2019 г., в потвърдената му
част с Решение № 12/13.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
ЕТ „Е. – Г.П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „****“ № **, представлявано от Г.Б.П. да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
направените по делото разноски в размер на 3 410 (три хиляди четиристотин и
десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение № 5695 от 12.05.2021г. на
ВАС - София, Първо отделение по АД № 618/2021г. - ОТМЕНЯ Решение №
861/04.11.2020 г. по адм. дело № 187/2020 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001319001970-091-001/23.10.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., в частта, потвърдена с
Решение № 12/13.01.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – П. при ЦУ на НАП,
с който на Г. Б. П, действащ като ЕТ „Елена– Георги Пещерски“, гр. Ракитово,
допълнително е начислен данък върху доходите по ЗДДФЛ в размер на 420 лв.
главница и лихви - 166,68 лв. за периода 02.08.2015 г. - 31.12.2015 г.; вноски
за ДОО за периода м. 08.2015 г. - м.12.2015 г. в размер на 867,80 лв. главница
и лихви в размер на 344,36 лв; вноски за ЗО за периода м.08.2015 г. - м.12.2015
г. в размер на 336 лв. главница и лихви 133,32 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за
периода м. 08.2015 г. - м.12.2015 г. в размер на 115 лв. главница и лихви в
размер на 45,64 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 861/04.11.2020 г. по адм. дело № 187/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик в частта, с която Георги Пещерски., действащ
като ЕТ „Елена –Георги Пещерски“, гр. Ракитово е осъден да заплати на НАП
разноски в размер над 3 336.28 лв. до 3410 лв.
ВРЪЩА делото в отменената му част на същия съд за ново разглеждане от друг
състав.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 861/04.11.2020 г. по адм. дело № 187/2020 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Б. П., действащ като ЕТ „Елена – Георги Пещерски“, гр. Ракитово да
заплати на НАП сумата от 3 336,28 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.