№ 8763
гр. София, 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
Гражданско дело № 20221110165984 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. М. П. – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява,
представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „П.П.М.“ ЕООД – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не
се явява, представлява се от адв. З., с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ В. С. С. – редовно призована, явява се лично.
Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 ГПК заключение на ССчЕ.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване заключението на съдебно счетоводната експертиза.
Снема самоличността на вещото лице
В. С. С. – неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291 от НК
Обеща да даде вярно, компетентно и безпристрастно заключение.
РАЗПИТАНА ЗАЯВИ - Представила съм писмено заключение в срок, което
поддържам.
1
На въпроси на адв. Д., вещото лице: На стр. 2, в забележката да се чете: „септември
2022г.“
СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което да се изплати възнаграждение в
размер на 200 лева от бюджета на съда, за което се издаде 1 бр. РКО.
Адв. Д.: Във връзка с приетата ССчЕ правя изменение на размера иска на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК, като иска по чл. 225 КТ да се счита предявен в размер на сумата от
26467,19 лв., а иска за неизползвания платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата
от 1743,78 лв. Представям заявление, с препис за другата страна.
Адв. З.: Не възразявам.
СЪДЪТ счита, че следва така направеното искане с правно основание чл. 214, ал. 1
ГПК да бъде уважено, доколкото са налице процесуалните предпоставки за същото. Водим
от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск по чл. 225 КТ, като същия да се счита
предявен за сумата от 26467,19 лв., а иска за неизползвания платен годишен отпуск в размер
на десет дни да се счита предявен за сумата от 1743,78 лв.
Страните/поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
ПРЕДВИД липсата на доказателствени искания и като счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
2
Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, моля, да уважите така предявеният иск. Ищецът
е изпълнил указанията е изпълнил указанията в доклада по делото по чл. 140 ГПК, където е
разпределена доказателствената тежест. Доказал е, че в част от периода, който се
претендира, ищеца не е работил на друго място, а тогава, когато е запознал работа на друго
място от 15.02.2023г. е с възнаграждение по-малко от това, което е получавал при
ответника. Същевременно, ответника, въпреки доклада не доказа законосъобразността на
прекратяването на трудовия договор. Както съм посочил в исковата молба, той е подписал
самостоятелно заповедта за прекратяване и предизвестие, като е действал в нарушение
устава на дружеството, което предвижда двама управители от трима. Така съгласно
цитираните в исковата молба решения на ВКС се стига до липса на съгласие, а не до
договаряне без представителна власт, което може да бъде потвърдено, както твърди
ответника. Подобен порок не може да бъде преодолян и с упълномощаване. Ако съдът реши
да разгледа горното, моля, да се има предвид, че Лъчезар Лозанов – управителя, не е
надлежно упълномощген представител. Твърденията за обратното в отговора на исковата
молба се основават на реално заверено пълномощно от 24.10.2022г., на което е Приложение
№ 1 към отговора. В него е видно, че Лъчезар Лозанов упълномощава сам себе си, като по
този начин заобикаля изискванията на устава. Липсва второто волеизявление на третия
управител. В допълнение към това, всички документи, представени в отговора или от
ответника, дори и с по-малка важност са подписани от двама управители, а не от един. Не е
спазена и процедурата по връчване на предизвестието. Видно от свидетелските показания на
свидетеля на ответника Радостина Безева, както и от подписа под т.нар. Декларация по чл.
333 от КТ, връчването на предизвестието и декларацията е извършено от лице без договорни
отношения с ответника, което работи в друго дружество и следователно няма право да
представлява ответника, да се среща с ищеца, да говори служебно с него и да борави с
лични данни от ищеца.
Във връзка с гореизложеното, моля, съдът да постанови решение, с което да уважи
изцяло иска и да ни присъди разноски, включително адвокатско възнаграждение, което
представям с препис за ответната страна.
Адв. З.: Уважаема г-жо Председател, моля, да отхвърлите така предявените искове.
По отношение на иска по чл. 224 от КТ и след като ищецът го конкретизира, считам същия
за недопустим. Буди недоумение превратното тълкуване на решението на ЕС от страна на
ищеца. В представеното решение съдът на ЕС приема, че работник може да претендира
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и тогава когато е налице повторно
уволнение, след като работника е бил възстановен веднъж на работа в следствие на
незаконно уволнение. Очевидно настоящата хипотеза не е такава. На първо място, ищецът
не е бил възстановен на работа в следствие на незаконно уволнение. На второ място, не е
бил възпрепятстван от ползването на полагащият му се отпуск. На трето място, трудовото
му правоотношение не е било прекратявано последващо на каквото и да било основание.
Поради тези обстоятелства считам, че приложеното решение и практика на съда на ЕС не е
относимо, а иска се явява недопустим.
3
При условията на евентуалност, в случай, че приемете иска за допустим, моля да го
отхвърлите като неосновател и недоказан. По отношение на останалите предявени искове,
считам същите за неоснователни и недоказани. Ищецът не доказа обстоятелствата, които му
бяха възложени в тежест да докаже, с изключение на факта, че е бил в трудово
правоотношение с моя доверител, за което обстоятелство не се спори по делото. Считам, че
доверителят ми доказа всички обстоятелства, които му бяха възложени в тежест да докаже.
Моля, да кредитирате и показания на свидетеля Радостина Безева. Те се явяват логични,
последователни и добросъвестно депозирани пред настоящия съд. Същите кореспондират и
с останалия доказателствен материал, събран по делото.
При условията на евентуалност, в случай, че уважите иска по чл. 225 от КТ правя
възражение за прихващане със сумата от 17437,86 лв., представляваща заплатени от
доверителя ми обезщетения по чл. 220 и чл. 222 от КТ. Тези суми не са спорни между
страните, че са платени от моя доверител и са получени от ищеца по делото.
Претендирам и направените от доверителя ми разноски по делото, за което
представям списък по чл. 80 ГПК, с препис за ищеца.
Адв. Д.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моля,
съдът да укаже на ответника дали това адвокатското възнаграждение е за един или за двама
адвокати, които присъстваха на делото.
Адв. З.: Тази сума е за двамата адвокати, които присъстваха на делото. Съобразено е
с броя на заседанията, с изслушване на експертизата, с предявените искове - няколко на
брой и с техния размер.
Адв. Д.: Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда възнаграждение за един
адвокат. Моля, съдът да укаже на ответника да посочи какъв е размера за представителство
на един адвокат.
Адв. З.: Доверителя ми е упълномощил адвокатското дружество, което аз
представлявам. Сумата от 7000 лв., която се претендира е една. Не се претендира отделно за
всеки адвокат.
Адв. Д.: Във връзка с уточнението на ответника, че това е сума за двама адвокати,
моля, съдът да вземе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като самият превод е
направен по банков път, а не е получен в брой, няма доказателство за получаването на
адвокатското възнаграждение. В този смисъл е тълкувателно решение № 6/2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия.
Ако съдът прецени, да разгледа т.нар. недоказано плащане на това адвокатско
възнаграждение, да има предвид прекомерност, като ги оспорвам като прекомерност. Моля,
съдът да прецени станалото ясно обстоятелство, че това е претендирано възнаграждение за
двама адвокати, което не се дължи.
Адв. З.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ ПРИ СПАЗВАНЕ НА
4
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 315, АЛ. 2 ГПК НА 24.04.2023Г., ОТ КОЯТО ДАТА ЩЕ
ТЕЧЕ СРОКА ЗА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5