Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 03.12.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
986 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Ищецът Б.М.К.
с ЕГН **********,*** твърди, че работила по трудов договор с ответното
дружество, на длъжност „пазач цех село С.“, код по НКПД 95100005 от 2011 г.
Трудовото й възнаграждение било в размер на минимална работна заплата. До 2016
година трудовото ѝ
възнаграждение било изплащано редовно. През 2016 г. ответното дружество не ѝ изплатило три заплати - за месеците
март, април и май 2016 г. Предположила, че това било временно и ще й бъдат заплатени
неизплатените трудови възнаграждения, но през 2018 г. неизплатените трудови
възнаграждения станали за шест месеца - не ѝ били
изплатени трудовите възнаграждения за месеците май, август, септември,
октомври, ноември и декември 2018 г. Новата 2019 г. също стартирала с
неизплатено трудово възнаграждение за месец януари. Поради неизплатените
трудови възнаграждения се обърнали към работодателя с молба да започне частично
да им ги изплаща. Вместо да ѝ бъде
изплатено дължимото трудово възнаграждение, ответното дружество, със Заповед №
5/04.02.2019 г. прекратило трудовия ѝ договор на
основание чл.327, т.2 от Кодекса на труда, считано от 01.02.2019 г. В заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение не били посочени за изплащане
дължимите трудови възнаграждения, не било посочено дължимото обезщетение по чл.
224 от Кодекса на труда за неползване платена годишна отпуска за 2018 г.,
посочени били само два дни за 2019 г. В цитираната заповед не бил посочен
размерът на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което осъди „Б.М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И.М.М. сумата в размер на 6 508 лева, от
която: дължими трудови възнаграждения - неизплатени заплати за месеците март,
април и май 2016 г. в размер на 1440 лева, при минимална работна заплата в
размер на 480 лева месечно; неизплатени заплати за месеците май, август,
септември, октомври, ноември и декември 2018 г. в размер на 3360 лева, при
минимална работна заплата от 560 лева; неизплатена работна заплата за месец
януари 2019 г. в размер на 560 лева, при минимална работна заплата 560 лева;
неизплатена неползвана платена годишна отпуска за 2018 г. в размер на 560 лева;
неизплатена неползвана платена годишна отпуска за 2019 г., за два дена в размер
на 28 лева; неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда в
размер на 560 лева, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТВЕТНИКЪТ „Б.М.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.М.М.,
не взема становище по иска.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От
представените по делото заповед № 3 от 04.02.2019 г., писмо от дирекция
„Инспекция по труда“ П.и справка за неизплатени задължения се установява, че
страните са били в трудово правоотношение като ищцата е заемала длъжността пазач
цех село С.“, код по НКПД 95100005 Трудовото правоотношение е било прекратено,
считано от 01.02.2019 г. с посочената заповед на основание чл. 327, т.2 от КТ
поради постъпило писмено заявление от работника при неизплащане на трудовото
възнаграждение. От справката, изходяща от ответното дружество се установява, че
на ищцата не са заплатени трудовите възнаграждения за месеците март, април и
май 2016 г. включително, за месец май 2018 г., и за периода от м. август 2018
г. до м. януари 2019 г. включително. От заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че трудовото възнаграждение за
посочените месеци (чиста сума за получаване) възлиза общо в размер на
3 796.77 лева, обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е в размер на 45.82
лева за два работни дни от 2019 г. и в размер на 504 лева за 22 работни дни за
2018 г.; обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ е в размер на 504 лева.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Съдът намира,
че между страните е било налице трудово правоотношение. Ищцата е била приета на
работа в ответното дружество през процесния период. Предвид изложеното,
настоящият спор се явява трудов и следва да бъде разглеждан като такъв, тъй
като претендираните права произтичат от едно съществувало между страните
трудово правоотношение.
ОТНОСНО иска
за незаплатени трудови възнаграждения:
Съгласно член
245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ - работодателят е длъжен да плаща
на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена работа в
установените срокове. Съгласно член 245, ал.2 от КТ, разликата до пълният
размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща с лихва, равна
на основния лихвен процент за съответния период. Безспорно е установено по
делото, че преди датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил
трудовото възнаграждение за срока на целия договор. Същият не ангажира
доказателства за плащането при негова доказателствена тежест, а точният размер
на задължението се установява от неоспорената от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Ответникът не доказва плащане на претендираните суми при условията
на пълно и главно доказване, поради което исковите претенции за дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение на ищеца се явяват основателни. Относно
размера, те следва да бъдат уважени в установения от вещото лице размер от
3 796.77 лева (чиста сума за получаване), ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 03.07.2019 г. до окончателното плащане,като
за разликата над тази сума до пълния претендират размер от 5 360 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 221, ал.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Не се спори, че
трудовият договор между страните е бил безсрочен. Доказано е по несъмнен начин
основанието за прекратяване – по заявление на работника, подадено на основание
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Самият работодател е разпоредил заплащане на
посоченото обезщетение. От заключението на приетата и неоспорена експертиза се
установява дължимия размер на обезщетението – 504 лева. Ответникът, при негова
доказателствена тежест не ангажира доказателства да е платил посочената сума,
поради което искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ се явява
основателен и доказан до размера от 504 лева, поради което следва да бъде
уважен в тази му част, като за разликата над 504 лева, до пълния предявен
размер от 560 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 224, ал.1 от КТ.
Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ – при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Безспорно е по
делото, че ответникът не е изплатил дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. Установи се по безспорен начин, че дължимата от ответника сума за
неползван платен годишен отпуск в размер на 549.82 лева. Ето защо съдът намира
иска за основателен и следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 549.82
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като за
разликата над този размер до пълния предявен от 588 лева, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Разноски от
страните не са претендирани, поради което такива не се присъждат.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед
уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 151.87
лева по иска за неизплатени трудови възнаграждения, държавна такса в размер на по
50 лева за исковете по чл. 221, ал.1 от КТ и 224, ал.1 от КТ, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.00
лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „Б.М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от И.М.М. да заплати на Б.М.К. с ЕГН **********,***
сумата 3 796.77 лева (три хиляди седемстотин деветдесет и шест лева
седемдесет и седем стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за месеците март, април и май 2016 г. включително, за месец май 2018 г., и за
периода от м. август 2018 г. до м. януари 2019 г. включително, ВЕДНО със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 03.07.2019 г. до
окончателното плащане, като за разликата над 3 796.77 лева до пълния
предявен размер от 5 360 лева, ОТХВЪЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „Б.М.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от И.М.М. да заплати на Б.М.К. с ЕГН **********,***
сумата 504 (петстотин и четири) лева, представляваща обезщетение за недадено
предизвестие, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска –
03.07.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата над 504 лева до пълния
предявен размер от 560 лева, ОТХВЪЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „Б.М.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.М.М. да заплати на Б.М.К.
с ЕГН **********,*** сумата 549.82 лева (петстотин четиридесет и девет лева
осемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 03.07.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата
над 549.82 лева до пълния предявен размер от 588 лева, ОТХВЪЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б.М.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.М.М.
да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавна такса в общ размер на 251.87 лева (двеста петдесет и един лева
осемдесет и седем стотинки), както и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 50 (петдесет) лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените трудови
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.