Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.04.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ-18ти
състав в публично съдебно заседание на двадесети и седми март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ
: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
При участието на секретаря
АЛИНА ТОДОРОВА, като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 249 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Р.Х.Г., взискател по
изпълнителното дело срещу отказ на за събиране на сума над посочената в ССЕ от 12.06.2017 г. по изп. дело № 790 / 2015 г. на Държавен съдебен изпълнител
при Софийски районен съд, 4 отделение, 23 участък. Жалбоподателката
счита, че без да изложи каквито и да било мотиви, съдебният изпълнител е
оставил молбата й без уважение, не се е произнесъл по направеното искане за
допускане за замяна на вещото лице и е постановил немотивиран, незаконосъобразен
отказ да събира суми над дадените в заключението от 12.06.2017 г. Поддържа, че
тя на два пъти е изисквала извършването на съдебно- счетоводна експертиза,
която да определи точния размер на погасената част от валутното вземане по
изпълнителното дело, на основание на изпълнителния лист съобразно действащата
през периода законова нормативна база при погасяване на присъдени вземания във
валута, както и съобразно датите на постъпване на суми в лева по сметката на
взискателя от сметката на държавния съдебен изпълнител /ДСИ/. Твърди, че вещото
лице не е посочило каквото и да било законово основание, което да обосновава
законно прилагане на фиксирания курс евро/лев при изчисленията по присъденото
валутно вземане, а не пазарния (по правило по-висок) валутен курс. Сочи, че
този начин на изчисление, немотивиран от вещото лице, води до завишени
стойности на извършените до момента погашения по присъденото вземане от страна
длъжника и съответно до занижени стойности на оставащата, непогасена част от
дълга му, върху която продължава да тече законова лихва. Твърди, че направените
от ДСИ преводи са общо 2 (два) на брой, с общ размер от 162 745.77 лв., като по
сметката й в ЦКБ, за която по изпълнителното дело е представено официално
банково удостоверение, не е постъпвала сума от 200 лева на 16.01.2017г. Сочи,
че е невярно и посоченото от вещото лице в т.1.1, че със сумата от 22 687.84
лева, получена от взискателя на 04.08.2016 г., били погасени 72 лева разходи по
изп. дело, тъй като такива били 36 лв. Твърди, че некоректни
и неотговарящи на действащите нормативни актове са изчисленията на законната
лихва върху цялото валутно вземане (56 000 евро), дължими за периода 28.07.2011
г. - 30.06.2012г., тъй като в този период съгласно изискванията на ПМС 72 /
1994 г. законните лихви се изчисляват за всеки период, до обявяване на нов
тримесечен Либор за съответната валута, а за периода
28.07.2011 г. - 30.06.2012 г., тримесечният Либор е
бил променян 208 пъти, т.е. законовата лихва е трябвало да бъде изчислена за
208 периода с различни стойности на тримесечния Либор,
а не само за 4 периода, както е посочено в Приложение 1 - Справка 1. Сочи и че
некоректно са заложени по 30 дни продължителност на всеки месец от годината, а
не реалният брой на дните от всеки месец от съответната година. Предвид
подробно изложените доводи претендира отмяна на отказа. В съдебно заседание
поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител – адв. Н. като претендира
уважаването й и присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна –Т. „В.“ АД е представил
писмено становище по жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Т., като
счита, че жалбата е неоснователна. Изтъква, че ТБ „В.“ ЕАД е заплатило на 16.12.2015 г. сума в
размер на 22 687.84 лв. по сметка на ДСИ. (в останалата част изпълнителното
дело е било спряно), като изрично е заявил с молба от същата дата, че
заплатената от него сума, на основание на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, следва да
погаси задълженията по изпълнителното дело в следната последователност:
главницата по т. 2 по- горе в размер на 15 646,64 лв., след това законната
лихва върху нея за периода от 28.07.2011 г. до 16.12.2015 г. в размер на 7
016.84 лв., както и разноски по изпълнителното дело в размер на 24 лв. (указани
в поканата за доброволно изпълнение). Сочи, че е извършено второ плащане по
изпълнителното дело на 28.02.2017 г. в размер на 147 495,70 лв., с което
съобразно заявлението преведената сума следва да погаси задълженията по
изпълнителното дело в следната последователност: главница по т. 1 по-горе в
размер на 93 879,84 лв., след това законна лихва върху главница за периода от
28.07.2011 г. до 27.02.2017 г. в размер на 53 579,86 лв. и след това държавни
такси по изпълнителното дело в размер на 36 лв. Сочи, че по изпълнителното дело
е налице спор относно сума в размер на 7 401,77 лв., като ДСИ претендира, че е
дължима към него като държавна такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифа за държавните
такси, но е подадена жалба срещу постановлението за посочените разноски и
поради това посочената сума не е взета предвид в експертизата, а е удържана от
ДСИ от второто извършено плащане. Твърди, че неправилно вещото лице към
установения размер на дълга е добавило законна лихва от 150,21 лв. върху
непогасения размер на дълга от 9 012,70 лв. за периода от 28.02.2017 г. до
12.06.2017 г. тъй като главниците на задълженията са погасени към тази дата, а остатъкът от дълга представлява законна
лихва, като върху задължение за законна лихва не може да се начислява
нова законна лихва. Счита, че след като взискателят не е обжалвал отказа на
съдебния изпълнител да назначи трета експертиза в законоустановените срокове,
не може с настоящата жалба да иска нова експертиза. Освен това доводите относно
лихвата са неоснователни като излага подробни съображения.
Съдебният изпълнител
Т.е изложил писмени мотиви, в които сочи, че счита, че жалбата е
допустима, но следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. В
случая взискателката атакува отказ за събиране на сума над
посочената в ССЕ от 12.06.2017 г. по изп. дело № 790
/ 2015 г. на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, 4 отделение,
23 участък. Процесният отказ е обективиран в разпореждане от 18.07.2017г. върху
молбата на жалбоподателката до ДСИ от 17.07.2017г.,
като за същия е изпратено намиращото се на стр. 168 от изпълнителното дело
съобщение, което е получено от жалбоподателката на
23.08.2017г. лично, т.е. жалбата, заведена на 30.08.2017г. е в
законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на страната на отказа на ДСИ,
който се атакува и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Във връзка със спорния въпрос, който
е дали с извършените плащания е погасено задължението по изпълнителния лист,
съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице първоначално е
изготвило едно заключение, което в съдебно заседание е заявило, че не поддържа.
На 19.03.2018г. е депозирано второ заключение – по въпросите на ответника и по
въпросите на жалбоподателката от вещото лице П.Д., от
които се установява, че съгласно изпълнителен лист от
12.09.2015г. „К.А.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.Х.Г. следните суми: 48 000
EUR на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД плюс
законната лихва от 28.07.2011г. до окончателното плащане; 8 000 EUR на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД плюс законната
лихва от 28.07.2011г. до окончателното плащане. В таблица на стр. 2 от
заключението експертът е посочил размерите на законните лихви, върху
присъдените главници, които са както следва:
Съобразно
този вариант на заключението размерът на законната лихва върху присъдената
главница от 8 000 EUR , за период от
28.07.2011г. до 03.08.2016г. (на 04.08.2016г. е първото плащане) е
4 268,28 EUR (подробно посочено в Приложение 1 към ССЕ), а размерът на законната лихва
върху присъдената главница от 48 000 EUR за период от
28.07.2011г. до 05.03.2017г. (на 06.03.2017г. е основното плащане) е:
28 468,75 EUR (подробно посочено в Приложение 2 към ССЕ). Вещото лице е изчислило в два
варианта погасените суми, като съобразно официалния фиксиран курс EUR/BGN 1.95583, и това, че на
04.08.2016г. по сметката на взискателя в
BGN (с IBAN ***), разкрита в „ЦКБ“АД, е постъпила сума в размер 22 687,84лв. при съобразяване
предвидената в чл.76 от ЗЗД поредност за погасяване на задължения,
горепосочената сума следва да погаси задължения, както следва: погасена
държавна такса: 24лв., погасена законна лихва за период от 28.07.2011г. до 03.08.2016г. в размер
4268,28 EUR; погасена главница (част от 8 000 EUR) в размер 7 319,55 EUR, като в
този вариант незаплатена главница към 04.08.2016г. (част от
8 000 EUR) е в размер 680,45 EUR, а размерът на лихвата за забава върху
незаплатената главница в размер 680,45 EUR (част от
8 000 EUR) за период от 04.08.2016г. до 05.03.2017г. възлиза на
сумата от 40,53 EUR. На 06.03.2017г. по сметката на
взискателя в BGN (с IBAN ***), разкрита в „ЦКБ“АД е постъпила сума в размер 140 057.93лв., която е погасила сумите разноски
за 2 бр.сметки за дълг в размер на 72лв., разноски за ССЕ в размер на 80лв., погасена
е законна лихва (върху главница 680,45 EUR, която е неплатената част от главница 8000 EUR) за период
от 28.07.2011г. до 05.03.2017г. в размер 40,53 EUR, погасена е и законната лихва
(върху главница 48 000 EUR)
за период от 28.07.2011г. до
05.03.2017г. в размер 28 468,75 EUR, погасена е главница 680,45 EUR ( която
е неплатената част от главница 8000 EUR, както и е погасена главница (част от
48 000 EUR) в размер 42 343,03 EUR, като незаплатена главница към
06.03.2017г. (част от 48 000 EUR) е в размер 5656,97 EUR, а размерът
на законната лихва върху незаплатената
главница от 5656,97 EUR (част
от 48 000 EUR), за
период от 06.03.2017г. до датата на ССЕ (17,03.2018г.)
е 593,60 EUR, или общо неплатените суми към 17.03.2018г. възлизат на 6 250,57 EUR. При втория вариант на изчисление съобразно търговски курс „купува“ на „ЦКБ“АД, където са разкрити
сметките на взискателя EUR/BGN 1.95800,
след подробни изчисления, вещото лице сочи, че незаплатена главница към
06.03.2017г. (част от 48 000 EUR) в размер 5749,84 EUR, а размерът на законната лихва
върху незаплатената главница от 5749,84 EUR (част от
48 000 EUR), за период от 06.03.2017г. до датата на ССЕ (17,03.2018г.)
е 603.34 EUR, или общо неплатената сума е 6353.18 EUR.
Вещото лице сочи също така, че на 17.01.2017г. по банковата сметката на
взискателя в BGN (с IBAN ***), разкрита в „ЦКБ“АД е постъпила сума в размер 200лв., която погасява адвокатски хонорар.
Вещото лице в отговор на задачите на ответника съобразявайки, че на 15.12.2015г. по сметката на ДСИ е
постъпила сума, заплатена от ТБ“В.“ЕАД
по изпълнителното дело в размер 22 687,84лв., е изчислило, че размерът на
законната лихва върху присъдената главница от 8 000 EUR , за период от 28.07.2011г. до 15.12.2015г. ( първото плащане от ТБ“В.“ ЕАД по ИД) възлиза на 3 751,69 EUR / 7337,67 BGN
(подробно посочено в Приложение 1 към ССЕ), а размерът на законната лихва
върху присъдената главница от 48 000 EUR , за период от
28.07.2011г. до 28.02.2017г. (основното плащане от ТБ“В.“ЕАД по ИД) е: 28 401,95 EUR/ 55 549,39 BGN (подробно посочено
в Приложение 2 към ССЕ). При съобразяване
на изрично посочената в задачата
на ССЕ от ответника, поредност за погасяване на задължения, горепосочената сума
следва да погаси задължения както следва: юрисконсултско
възнаграждение 200лв. и разноски по
изпълнението 72лв., или общо 272лв.; главница 8 000 EUR с левова равностойност
15 646,64лв., част от законна лихва върху главница 8 000 EUR
(част от 3751,69
EUR/7337,67 BGN) в размер 6769,20лв. и е останала незаплатена законна
лихва върху главница 8 000 EUR в размер 290,65 EUR/ 568,46 BGN. С основното плащане на 28.02.2017г.
по сметката на ДСИ е постъпила сума,
заплатена от ТБ“В.“ЕАД по ИД, в размер
147 495,70лв., с която са погасени държавна такса в полза на ДСИ в размер на 7401,77лв., главница
48 000 EUR с левова равностойност
93 879,84лв., част от законна лихва
върху главница 8 000 EUR в
размер 568,46 BGN/290,65 EUR, както и част от законна
лихва върху главница 48 000 EUR (част от
28 401,95 EUR/ 55 549,39 BGN) в размер 45 645,63лв., като
остава непогасена законна лихва върху
главница 48 000 EUR в размер
2589,03 EUR/ 5063,71 BGN. При съобразяване на изрично посочената в задачата на ССЕ поредност за погасяване на
задължения, незаплатеният остатък от задължението по ИД според този вариант на
заключението на вещото лице към
28.02.2017г. е законна лихва (върху
главница 48 000 EUR) в размер 2589,03 EUR/ 5063,71 BGN.
Съдът констатира, че първото плащане
по изпълнителното дело е извършено с представеното платежно нареждане на ЦКБ /
стр.31 от изп.дело/, като в него е отразен номера на
изпълнителното дело и като пояснения – доброволно плащане. На датата на
плащането, действително е депозирана молба от ТБ „В.“ от 15.12.2015г., но
същата е за спиране на изпълнението, като е мотивирана с приложения акт на ВКС.
В същата е посочено, че с приложеното платежно нареждане страната счита, че е
заплатила второто вземане, а именно от 8 000 еро
с левова равностойност 15 646,64 лв., върху която е посочил, че законната
лихва за периода от 28.07.20г. до плащането е 15 646,64 лв. и затова е
платена сумата от 22 663,84 лв. Със същата молба е оспорен размера на
адвокатското възнаграждение като прекомерно, като е поискано намаляването му и
не се спори, че по отношение на същото след произнасянето на ЧСИ, има подадена
от длъжника жалба.
На стр. 59 от изпълнителното дело е
представено платежно нареждане от 21.1.2016г., с което са платени 200 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение. С писмо е представено решение на СГС,
ІІІ-В отд. от 28.06.2016г. по ч.гр.д.№4965/2016г., с
което е оставена без уважение жалбата на взискателката
срещу спиране на изпълнението и без разглеждане жалбата й срещу постановлението
за разноски, като е отменено разпореждането на ДСИ, с което е отказано
намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение и същото е намалено на
сумата от 200 лв. С представено с изрична молба от 28.02.2017г. платежно
нареждане длъжникът е заплатил по изпълнителното дело сумата от 147 495,70
лв., като в молбата изрично е посочил, че с плащането погасява главница в
размер на 93 879,84 лв., описаната законна лихва за периода от
28.07.2011г. до 27.02.2017г. в размер на 53 579,86 лв. и такса за
изготвяне на сметка към ДСИ в размер на 36 лв.
При така установената фактическа
обстановка и по спорните въпроси съдът намира следното:
По доводите на жалбоподателката,
че неправилно са изчислени плащанията от ответника, извършени в лева за
погасяване на задължението в евро, по фиксирания курс на БНБ лев-евро, вместо
по търговския такъв на конкретната банка, съдът намира, че същите са
неоснователни.
Както е разяснено
в ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, парите имат
номинална и курсова стойност. Номиналната е тази, която е отбелязана
върху самите тях, а курсова - която те имат
в съотношение с друга монетна единица. Първата е абсолютна величина, докато курсовата зависи от валутния пазар
и е различна във времето. Следователно, в зависимост от датата
на плащането, е възможно несъответствие в стойностите на съответните монетни единици. Длъжникът може да погаси,
както в определената според договора, така и в друга парична единица, но по курса
към уговорената, определен от Централната
банка за деня на изпълнението. След отмяната на разпоредбата на
чл. 10, ал.1 ЗЗД /ДВ, бр. 83/1999 г./ в българското право няма забрана за
уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Валутният
курс е цената на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица
на друга страна. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Валутния закон, Българската народна
банка котира ежедневно курсовете на отделни чуждестранни валути към лева, които
се ползват за счетоводни и статистически цели, а обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран
курс на еврото към лева се отнася и намира приложение в отношенията между БНБ,
в качеството и на централна банка, и физическите и юридическите лица.
Следователно предвид наличието на фиксиран курс на еврото към българския лев,
няма основание да се приемат доводите на жалбоподателката,
че следвало плащането да бъде изчислено по търговски курс купува, тъй като се
касае не за плаващ курс на чуждестранна валута, а за фиксиран такъв. Предвид
горното съдът няма основание да кредитира заключението на вещото лице в частта,
в която е разглеждало погасяването на сумите при съотнасяне на плащанията по
търговския курс на конкретната банка, а не по фиксинга на еврото.
По отношение на възраженията за
поредността на погасяването на сумите следва да се има предвид, че се касае за
изрично заявена в молбите на ответника до съдебния изпълнител поредност на
погасяване на задълженията, като е заявено погасяване изцяло на
по-обременителното - главницата. Както е посочено по-горе, при плащанията
ответникът изрично е посочил какво погасява с платежните нареждания, а именно,
че погасява главница от задължението си. Следва да се има предвид и че
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, установяваща поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен
лихвоносен дълг, по който длъжникът
е направил частично плащане. Нормата на чл. 76, ал.
1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече
еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие
всичките. Законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна
функция за вредите на кредитора
от забавата при неизпълнение на парично задължение
и не се дължи
при нормално развитие на облигационното
отношение - при срочно изпълнение на парично задължение.
Както изрично се
приема в задължителната практика на ВКС, а именно решение № 111/27.10.2009г. по
т.д.№296/2009г., № т.о. и др., присъденото вземане по чл.
86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да
се квалифицира като лихва по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като поредността в погасяването му, когато се дължи
наред с друго еднородно задължение, се определя по
правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Следователно и като взе предвид
изричните изявления на ответника в молбите, с които са приложени платежните
нареждания, че с плащанията се погасява главницата – по перото от 8 000
евро и втората главница от 48 000 евро, съдът намира, че следва да се
кредитира варианта на заключение на вещото лице по задачи на ответника, като са
дължими суми за лихва върху главницата в посочените размери, които са по-ниски
като обща сума от посочената като дължима такава в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице, назначено от
съдебния изпълнител. Предвид горното доводите на жалбоподателката,
че й се дължи по-голяма сума от определената от вещото лице са неоснователни,
но доколкото няма жалба от ответника, а съдът не може да влошава положението на
жалбоподателката, следва да се приеме, че й се дължат
сумите по експертизата, назначена от ДСИ, но не и по-големи от същата, поради
което отказът на съдебния изпълнител да събере суми над посочените в
експертното заключение от 12.06.2017 г. се явява законосъобразен. За пълнота
следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на жалбоподателката,
че следва за дати на плащане да се приемат тези, на които сумите са постъпили
по нейната сметка, тъй като плащанията ответникът е извършил надлежно по
сметката на съдебния изпълнител на посочените дати. Ако при последващия им
превод от съдебния изпълнител към взискателя има забава, за същата няма
основание да бъде ангажирана отговорността на длъжника, който е платил на
съответните дати, а евентуално отговорността на съдебния изпълнител за вреди.
Предвид горното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора по настоящото
дело, разноски не се следват на жалбоподателката.
Ответникът е заявил изрично искане за присъждане на разноски, като е представил
и списък на разноските, включващ сумата от 200 лв. – депозит за експертиза и
330 лв. – адвокатско възнаграждение, като е представен договор за правна помощ
и две платежни нареждания. Жалбоподателката е
възразила срещу адвокатското възнаграждение с твърдения за прекомерност. Съгласно
чл. 11 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, когато жалбата
срещу действията на ЧСИ се разглежда в открито заседание, минималното
адвокатско възнаграждение е 300 лв. В случая жалбата е разгледана в открито
съдебно заседание и доколкото делото не е с фактическа или правна сложност,
съдът намира, че искането за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение до законоустановения минимум е
основателно и в полза на ответника като разноски следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а не 330 лв. Предвид горното
общия размер на разноските на ответника възлиза на сумата от 500 лв., която
следва да бъде присъдена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от Р.Х.Г., взискател по изпълнителното дело срещу отказ на за събиране
на сума над посочената в ССЕ от 12.06.2017 г. по изп.
дело № 790 / 2015 г. на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, 4
отделение, 23 участък.
ОСЪЖДА
Р.Х.Г., ЕГН **********,*** – адв. С.Н., да заплати на
ТБ „В.“ ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** – адв.
Д.Т., сумата от 500 лв. / петстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението съгласно чл.437, ал.4
от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/