НОХД № 147/2009 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимите И.С.Й., Ф.Р.А. и К.Р.И.,***,   за престъпление по чл.195 ал.1,т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК , а за И. и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК за това, че на 25.09.2008 г. за времето от 21:30 до 23:30 часа в град Пазарджик, област Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – метална укрепваща решетка и две дървени врати, са отнели чужди движими вещи – монофазен електрожен, ъглошлайфове, алуминиеви тави и алуминиеви форми за козунаци, на обща стойност 755,00 лв./седемстотин петдесет и пет лева/, от владението на Н.Ф.Д. ***, без съгласието й с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен и деянията са извършени повторно, а К.И., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимите на наказание лишаване от С. с приложението на чл.55 от НК.

Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник, признават се за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тях. 

Солидарно против пълнолетните подсъдими И.Й. и Ф.А. е предявен граждански иск от пострадалата Н.Д. за сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението и  невъзстановени  до момента имуществени вреди.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а пострадалата  Д., беше конституирана като граждански ищец и частен обвинител против горепосочените подсъдими.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301  от НПК, прие за установено следното:

Св. Н.Д. била собственик на имот, в гр. Пазарджик на ул. “С.” № 10, който представлявал  метална  постойка, предназначена за фурна за производство на хляб, която обаче не функционирала от две години, въпреки че цялото налично оборудване си стояло вътре непокътнато.

През месец септември 2008 г. св. Д. намерила купувач на оборудването, поради което започнала да го демонтира. За целта тя наела работници, които да го разглобят. Един от наетите работници бил подс. И.Й.. Той бил нает за ден-два, през което време трябвало да помага за демонтажа на голяма машина. Й. се явил на работа на 24.09.2008 год , но на 25.09.2008 г.  не отишъл на работа въпреки първоначалната уговорка. Той обаче срещнал другите двама подсъдими Ф.А. и непълнилетния К.И.. Разказал им за металната постройка и че същата била пълна с предмети, между които имало електрожен и ъглошлайфове. Тримата заедно решили да извършат кражба късно вечерта на 25.09.2008 година.

На посочената дата, около 21:30 часа в изпълнение на предварителната им уговорка тримата подсъдими отишли до металната постройка в гр. Пазарджик на ул. “С.” № 10. На място Й. хванал с ръце решетка, предназначена да укрепва дървена врата и разположена пред нея, задърпал я силно, огънал я и я изкъртил. После изкъртил и дървената врата зад решетката. През нея тримата влезли в помещението. Й. завел Ф.А. и К.И. до мястото, където се намирали предметите, които имали намерение да откраднат. Тримата заедно взели и сложили в намерени в постройката чували 1 бр. електрожен и 2 бр. ъглошлайфове. А. и И. изнесли вещите навън от постройката. През това време  Й. останал вътре, като разбил с рамо заключена дървена врата на помещение/склад/ в постройката, влязъл вътре и видял, че там има алуминиеви тави и алуминиеви форми за козунаци.

Й. разказал на другите, които го чакали отвън, че в помещението има алуминиеви тави и алуминиеви форми за козунаци. Те  преценили, че не могат да носят едновременно електрожена, ъглошлайфовете и тавите. Затова решили да отнесат най-напред приготвените вече в чували вещи, а после да се върнат, за да откраднат тавите и формите за козунаци.

Отнесли електрожена и ъглошлайфовете в изоставена къща, където ги скрили.

Малко по-късно тримата подсъдими се върнали при постройката и отново влезли през отворената вече врата. Оттам изнесли 30 бр. алуминиеви тави и 30 бр. алуминиеви форми за козунаци и се отправили пеш към изоставената къща.

В близост до гробищния парк, лек автомобил спрял недалеч обвиняемите, които носели отнетите предмети. Водачът на автомобила /неустановен по делото/ започнал да вика към подсъдимите, а последните се изплашили, захвърлили вещите и побягнали.

На сутринта, около 9:00 часа, св. Д. установила взломната кражба на описаните по-горе вещи. Тя сигнализирала органите на полицията. Били извършени незабавни издирвателни мероприятия, довели до разкриване самоличността на извършителите на двете деяния. След разкриването им, подсъдимите Й. и А. предали доброволно в полицията електрожена и ъглошлайфовете, след което отвели полицейските служители на мястото, където захвърлили алуминиевите тави и алуминиевите форми, но те вече не били там.

Част от откраднатите вещи, на обща стойност 395 лева били върнати с разписка на пострадалата Д..

От заключението на назначената в досъдебната фаза на процеса  съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени, като компетентно, безпристрастно изготвено и не оспорено от страните, се установява, че общата стойност на вещите, предмет на посегателство, към инкриминирания период е в размер на 755 лева.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимите по фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и показанията на свидетелите от досъдебната фаза на процеса , които подкрепят направеното самопризнание, а именно – Д. и Минчев,  така също и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства и самопризнанието на подсъдимите, като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимите Й., А. и И. са осъществили от обективна и субективна страна престъпления състав на чл.195 ал.1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, а  за  И.  и  във  вр.  с  чл.63 ал.1, т.3 от НК като на 25.09.2008 г., за времето от 21:30 до 23:30 часа, в град Пазарджик, област Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – метална укрепваща решетка и две дървени врати, са отнели чужди движими вещи, подробно посочени по-горе  на обща стойност 755,00 лв./седемстотин петдесет и пет лева/, от владението на Н.Ф.Д. ***, без съгласието й с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен и деянията са извършени повторно, а К.И., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Авторството на всяко едно от горепосочените  единични деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъпното посегателство.

Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на престъплението,  включително и квалифициращите - взломяването на метална укрепваща решетка и две дървени врати, а отделно всеки от тях е съзнавал ,че върши деянието след предварителен сговор за това, т.е. след предварително взето решение в относително спокойна обстановка.Подсъдимите са съзнавали , че вършат деянието, след като са били осъждани преди това, с влезли в сила присъди , за други кражби и не е изминал още пет годишен срок от техните минали осъждания, което обуславя квалифициране на деянието като „повторно” по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.Независимо, че за осъждането на Ф.А. по НОХД № 832/04 година  с присъда ,влязла в сила на 10.05.2005 година , на ПРС, за престъпление по чл.216 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1,т.3 от НК, с което му е наложено наказание от 8 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, който е изтекъл на 10.05.2008 год. е настъпила реабилитация по право по смисъла на 86 ал.1,т.1 от НК, т.к. при второто осъждане на този подсъдими по НОХД № 174/07 год. на ПРС му е било наложено наказание пробация и не е било постановено да изтърпи отложеното наказание ЛС, то пак за него и от двете му осъждания е налице квалификацията повторност по настоящото деяние. За другите двама подсъдими не е настъпила реабилитация по право за осъжданията им като непълнолетни за умишлени престъпления от ОХ, още повече, че непълнолетният и към момента К.И. е бил осъждан общо 6 пъти на пробация и на ЛС.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за престъплението , съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІI-ви на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.

          Степента на обществена опасност на конкретното деяние , извършено от подсъдимите също е висока, т.к. то е осъществено при условията на продължавана престъпна дейност и в условията на повторност, заслужаващо по-високата социална ,морална и правна укоримост.

          Подсъдимите са личности със завишена степен на обществена опасност, същите са осъждани и негативно охарактеризирани.От друга страна непълнолетният И. е криминално проявен и регистриран в ДПС при РПУ-Пазарджик, като са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието на подсъдимите да се облагодетелстват материално по неправомерен начин от чуждите вещи, но най-вече в тежкото им семейно и материално положение, определящо ценностната им система и провокиращо, престъпния им начин на живот.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отчетат: направеното самопризнание в досъдебната фаза на процеса и оказаното съдействие на разследващите органи, тежкото семейно и материално положение и младежката им възраст. Като отегчаващи – не се отчетоха предишните осъждания , т.к. те влияят на правната квалификация „повторност”  и  са неин обективен елемент, но се отчетоха високият размер на причинените имуществени щети, а също негативните характеристични данни-за тримата.

Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и при спазване на разпоредбата на  чл.373 ал.2 от НПК, при индивидуализиране на наказанието съдът, приложи за пълнолетните подсъдими Й. и А.  разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи наказанието лишаване от С. за всеки от двамата под минимума, посочен в осъществения престъпен състав и ги осъди на по шест месеца ЛС, а за непълнотелния И. след редукцията на наказанието по чл.63 ал.1,т.3 от НК, приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.2 , бук.Б от НК и замени наказанието ЛС като го осъди на пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 , т.2 и т.6 от НК, а именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година”  ; “ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година”  и  “100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година”. Първите две пробационни мерки съдът наложи като задължителни и , а тази по т.6 на чл.42а ал.2 от НК, съдът наложи, като прие, че посредством нея ще се постигне в пълна степен поправително – превъзпитателен ефект    и  ще се катализира процесът на формиране у подсъдимия на адекватно  поведение  и социално приемлив   начин на живот.     

Предвид данните за личността на подсъдимите Й. и А. и основно предвид техните предишни осъждания на пробация, т.к. както се посочи  по - горе  за осъждането на А. по НОХД № 832/2004 год.  на лишаване от С. е настъпила реабилитация по право, съдът прие, че няма пречка за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, т.к. те могат дъ бъдат поправени и превъзпитани и без да се постанови ефективно изтърпяване на наложеното им наказание ЛС.

С оглед на горното съдът отложи изтърпяването на наказанието ЛС за Й. и А. за изпитателен срок от по три години.

От деянието пострадалата Дарабонова е претърпяла имуществени вреди, за които подсъдимите, срещу които е предявен гр.иск,  дължат  обезщетение - чл.45 от ЗЗД.

                Съдът като съобрази заключението на оценъчната експертиза , както и че от общия размер на причинените имуществени вреди – 755 лева, реално причинени са били вреди в размер на 360 лева, т.к. една част от откраднатите вещи, описани по-горе, са били открити от органите на МВР и върнати на собственика, намери ,че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. С оглед на това  съдът уважи предявения граждански иск и осъди подсъдимите Й. и А., солидарно да заплатят на гражданския ищец сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2008 год. до окончателното й изплащане.

С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимите бяха осъдени да заплатят строените по делото деловодни разноски за експертиза  в размер на по 14 лева , за всеки един от тях по бюджета на СВ.

По посочените съображения съдът постанови присъдата си.

                                               

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: