Решение по дело №47/2019 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 76., 08 ноември 2019 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

 

Секретар Савка Панова, като разгледа докладваното от съдия гражданско дело № 47 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – Х.Г.Г.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 276/14.09.2018г. по ЧГД № 461/2018г. на РС Котел за сумата 234.95 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.01.2017г. въз основа на договор от 02.09.2016г., 19.92 лева, представляващи лихва за забава за периода от 31.01.2017г. до 31.07.2018г., законната лихва от подаване на заявлението на 09.08.2018г., както и разноски в общ размер на 205.00 лева. Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на част от заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 02.09.2016г. между ищеца и ответника бил сключени договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, съгласно който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Стандарт 20.99 лв с тарифиране н интервали от 60 сек с уговорен срок до 02.09.2018г. Твърди, че за периода от 02.09.2016г. до 14.12.2016г. ответникът не бил заплатил задължението да заплати потребените услуги на обща стойност 110.39 лева. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си плати сумите по фактури от 15.09.2016г., 15.10.2016г. и 15.11.2016г., изпаднал в забава, поради което договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен по вина на ответника. На 05.12.2016г. абонаментът се деактивирал. Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че тази сума се дължи от ответника на ищеца, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното ù изплащане. Правното основание на този иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

В условията на евентуалност, ако установителният иск бъде отхвърлен, предявява осъдителен иск за същата сума. Правната квалификация на осъдителния иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен апарат Coolpad модел Porto S Dark Grey. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги. Уговорено било заплащане на устройството на 23 месечни вноски в размер на 5.19 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец януари 2017г.  до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец септември 2016г. до месец август 2018г. възлизат общо в размер на 124.56 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума. Правното основание на този иск е чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по заповедното и по настоящото производства.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор срещу исковата молба.

            В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище.

Ответникът Х.Г. се явява лично и заявява, че дължи претендираните вземания и прави признание на предявените искове.

С оглед направеното от ответника признание на исковете и направеното от страна на ищеца искане, с протоколно определение от 10.10.2019 г. съдът по реда на чл.237, ал.3 от ГПК е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Според разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска. Съдът следва да уважи предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, след като взе предвид, че не се налице пречките, посочени в чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като ответникът разполага с процесуалната възможност да признае предявените срещу него искове и признатото право не противоречи на закона и добрите нрави.

Предвид уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД следва да се остави без разглеждане.

По претенцията за разноски :

И по настоящото производство ищецът претендира присъждане на 255.00 лева, от които 75.00 лева държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение. По заповедното производство се претендира присъждане на 205.00 лева разноски – 25.00 лева държавна такса и 180.00 адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева по всяко от производствата е платено, поради което следва да бъде възложено в тежест на ответника. Платената от ищеца държавна такса също се дължи в пълен размер.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

                ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище град София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, че ответникът Х.Г.Г., ЕГН **********,***, дължи на ищеца присъдената му по заповед № 276/14.09.2018 г. по частно гражданско дело № 461/2018 г. на РС Котел сума в размер на 110.39 (сто и десет лева и тридесет и девет стот), представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 02.09.2016г. до 14.12.2016г. въз основа на договор от 02.09.2016г., заедно със законната лихва от 09.08.2018г. до окончателното изпълнение на задължението.

                ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с посочени данни, срещу Х.Г.Г., с посочени данни, за сумата 110.39 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 02.09.2016г. до 14.12.2016г. въз основа на договор от 02.09.2016г.

                ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД Х.Г.Г., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 124.56 (сто двадесет и четири лева и петдесет и шест стот), представляващи неплатени през периода от месец септември 2016г. до месец август 2018г лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 02.09.2016г на мобилен телефонен апарат Coolpad модел Porto S Dark Grey.

                ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  Х.Г.Г., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 255.00 (двеста петдесет и пет) лева, представляващи направени по настоящото дело разноски, както и сумата 205.00 (двеста и пет) лева, представляващи разноски по ЧГД № 461/2018г. на РС Котел.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                             С Ъ Д И Я :