№ 131
гр. Велико Търново, 8.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
при
участието на секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм.
д. № 863 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К. К ЕООД със седалище и адрес на управление с.
***** представлявано от К.К., чрез адвокат И. против Решение № 227/15.11.2018г. на Директора на ТД
на НАП Велико Търново , с което е потвърдено като законосъобразно Разпореждане
за присъединяване с изх. № С 180004-105-0315908/15.10.2018г. издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.
С жалбата се иска от съда да отмени
оспореното решение като незаконосъобразно, тъй като корпоративният данък за
2014г. в размер на 406, 82 лева е платен на 16.12.2015г. и се дължат само лихви
за периода от 1.4.2015г. до 16.12.2015г. Следователно разпореждането е частично
неоснователно, поради което същото следва да бъде отменено и преписката върната
на административния орган аз издаване на ново, в което се посочи действителния
размер на дължимите публични задължения. В съдебно заседание се представлява от
адв. И., който поддържа така подадената жалба. Счита, че с представеното
платежно нареждане е доказано плащането на задължението по ГДД. Към момента на
плащането от страна на приходната администрация не е било образувано
изпълнително дело, което да предпоставя погасяване на старо задължение. По
изложените съображения моли да бъде подадената жалба да бъде уважена. Претендира
разноски , за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с
§2 от ДОПК.
Ответникът по жалбата Директор на ТД
на НАП Велико Търново чрез процесуалния
си представител *** Б. заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при издаването на
разпореждането за присъединяване и оспорваното решение са спазени всички
законови изисквания, и същото е в унисон с Решение на Административен съд
Велико Търново по ДМ. Д. 456/2018г. Счита, че последващите действия на органа
по приходите за извършване на корекция са правилни , законосъобразни и
предпоставят последващо разпореждане, което се обжалва в настоящото
производство. Намира, че подробни мотиви са изложените в оспорваното решение.
Претендира разноски в размер на 500 лева представляващи юрисконсултско
възнагарждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК , във
вр. с §2 от ДОПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното
решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, поради
което е допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна поради
следните съображения:
От фактическа страна по делото е
установено, че дружеството
е подало жалба с вх. №12795/10.05.2018г. срещу мълчалив отказ на публичен
изпълнител по подадено от него възражение с вх. № С
-180004-000-0209647/21.4.2018г. на ТД на НАП Велико Търново, както и последващия
изричен отказ, обективиран с решение №96/11.06.2018г.на Директор на ТД на НАП
В. Търново. Същите са отменени с приложеното по делото Решение №373/25.09.2018г. по АД №456/2018г.
по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Съгласно мотивите на
съдебното решение неправилно в издадено от публичния изпълнител Съобщение за
доброволно изпълнение с изх. №С180004-048-0086176/26.02.2018г. са посочени
задължения за корпоративен данък по ЗКПО, които жалбоподателят е заплатил, а
други задължения, за които не са налице доказателства за плащане са погасени,
без да е налице воля на жалбоподателя за това. Преписката е върната за коректно
отразяване на плащанията и извършване на рекапитулация на задълженията. В
изпълнение на дадените указания в ТД на НАП В.Търново е извършена проверка,
завършила с вътрешен Протокол №6015/09.10.2018г., изпратен за връчване по
електронен път. Вследствие на проверката са създадени ръчно задължения по ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. Относно тях пък са създадени
ръчни кредитни известия за съответните години и са сторнирани лихви съгласно
дадените от съда указания.След служебна проверка, извършена в
данъчно-осигурителната сметка е видно, че дори след коректното отразяване на
всички плащания, извършени от дружеството, към настоящия момент същото
продължава да има задължения в размер на 1300.76лв. В ТД на НАП В.Търново е образувано
изпълнително дело №*********/2018г. за задължения на „К. К" ЕООД с
взискател ТД на НАП.С Разпореждане за присъединяване с изх. №С180004-105-0315908/15.10.2018г.
към изпълнителното дело е присъединено задължение за корпоративен данък по ГДД
за 2012г., както и задължение за корпоративен данък по ГДД за 2014г. Именно
посоченото се явява предмет на обжалване пред Директор на ТД на НАП В. Търново,
който го е потвърдил с Решение № 227/15.11.2018г.
За да остави без уважение жалбата
против разпореждането за присъединяване, териториалният директор е приел, че
присъединените изпълнителни титули са валидни и представляват декларации,
подадени и изчислени лично от длъжника, а процесното разпореждане е издадено от
надлежен орган, в писмена форма, има всички реквизити, допуснатото
присъединяване е на задължения по данъчни декларации в производство по събиране
на публични вземания по изпълнителното дело. Освен това Директор на ТД на НАП е
приел, че е спазил указанията на Административен съд Велико Търново, дадени с
горепосоченото решение.
В
хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, освен
представеното извлечение от разплащателната сметка на ЮЛ, от която се вижда, че
корпоративният данък за 2014г. в размер на 406, 82 лева е платен от дружеството
на 16.12.2015г. поради което се дължат само лихви за просрочие от 1.5.2015- 16.12.2015г. , когато е заплатен данъкът.
При тези факти съдът намира, че
обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.
Решението е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по
закон и при спазване на материалния и процесуалния закон.
Следва
да се подчертае, че жалбоподателката по същество не посочва конкретни нарушения
при издаване на оспореното решение, които да съставляват основания за отмяната
му. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е
разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага
изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност – наличието на компетентност, изискването за писмена форма,
спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с
приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Обжалваното на
мълчалив отказ, какъвто е налице при непроизнасяне на публичния изпълнител в
срока по чл. 22, ал. 1 от ДОПК/който срок в конкретния случай изтича на
04.05.2018г., присъствен ден/, в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК, приложими
в производството по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, е
по реда, по който се обжалва изричния такъв, по арг. от цитираната разпоредба
на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, която предвижда възможност за обжалване на действия
въобще, а не на конкретни актове. Мълчаливият отказ е извършен от компетентен
орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2
от ДОПК, и в рамките на правомощията му по чл. 225, ал.1 от ДОПК. Поради това както отказът/действието на публичния изпълнител,
така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В. Търново
представляват валидни административни актове.
Съгласно чл.217, ал.1 ДОПК в
производствата по събиране на публични вземания могат да се присъединяват
публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека,
залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.
Съгласно чл.217, ал.2 ДОПК присъединяването се допуска с разпореждане на публичния
изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните
взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към
което прилагат изпълнителното основание
Следователно налице е правно
основание, даващо право на публичния взискател да извърши присъединяване на
нови публични задължения към вече образувано изпълнително дело срещу същия
длъжник. Единственото релевантно обстоятелство, което следва да бъде установено
от публичния изпълнител преди допускане на присъединяването, е наличието на
годен изпълнителен титул. За да бъде присъединен нов взискател или вземане по
образувано вече изпълнително производство, следва да са налице две предпоставки
– новият взискател да е публичен, т.е., да се касае за публично вземане, и да
не е изготвено разпределение на събраните суми. Съответно съдебният контрол
обхваща само наличието на условията, визирани в чл.217 ДОПК.
В
настоящия случая е налице образувано изпълнително дело срещу жалбоподателя. Публичните
задължения за корпоративен данък са установени
по размер с годишни данъчни декларации, подробно описани в съобщение за
доброволно изпълнение, връчено лично на жалбоподателя, които съставляват
валидно изпълнително основание по смисъла на
чл.209, ал.2, т.2 ДОПК. В законоустановения срок задълженията не са
погасени. Затова на основание чл.217, ал.2 ДОПК публичният изпълнител е
разпореждил присъединяване в производството по събиране на публично вземане към
образуваното изпълнително дело. Фактът, че не се касае за нововъзникнали задължения,
а за такива за корпоративен данък за 2014 и 2012г. не е пречка същите да се присъединят към
образуваното по- късно изпълнително производство, тъй като са изпълнение
горепосочените две предпоставки- да се касае за публични вземания, и
разпределението да не е изготвено.
На следващо място досежно материалната
законосъобразност на актовете, съдът намира, че са частично незаконосъобразни,
доколкото не е взето предвид задължителното указание на АСВТ по приложеното
адм.д.. Съгласно чл. 169, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват в следната последователност:
главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които
длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на
принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред
съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно
– чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Видно от разплащателната сметка на
жалбоподателя е ,че задължението за корпоративен данък в размер на 406, 18 лева
за 2014г. е погасено на 16.12.2015г., поради което в разпореждането за
присъединяване не следва да фигурира посочената част от главницата и дължимите
лихви от 100,21 лева. В частта над тези суми разпореждането и потвърждаващото
го решение следва да се отменят и преписката да се върне на административния
орган ,
По изложените съображения обжалваното решение на
директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция,
следва да бъдат частично отменени. След отмяната на актовете, делото следва
да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, за разглеждане на искането на „К. К“ ЕООД за отписване на част от
задълженията по изпълнително
дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, като бъдат отчетени
коректно като погасени онези от тях, които жалбоподателят е посочил в нарежданията
за плащане и бъде извършена нова рекапитулация на задълженията в контекста на
това разпределение на постъпилите суми.
При този изход на делото – частична основателност на
подадената жалба, размера на сторените и претендирани от страните разноски за възнаграждение
на процесуалните им представители в еднакъв размер от 600 лв., частта от
жалбата, която се уважава и размерът на задълженията, които се погасяват, респ.
възраженията, които не се уважават, съдът намира, че тези разноски по
компенсация следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Претендираните от ответника разноски не са прекомерни, с оглед разпоредбата на
чл. 161, ал. 2 от ДОПК, при наличие на материален интерес по делото и
препращащата разпоредба на чл. 144, ал. 1 от ДОПК. На жалбоподателят следва да
се присъдят извън тази компенсация само разноски за внесена държавна такса от
50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният
съд – В. Търново, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.
К ЕООД със седалище и адрес на управление с. ***** представлявано от К.К., чрез
адвокат И., Решение № 227/ 15.11.2018г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново , с което е потвърдено като
законосъобразно Разпореждане за присъединяване с изх. № С
180004-105-0315908/15.10.2018г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново.
ВРЪЩА делото като преписка на ТД на НАП –
В. Търново в тази му част за предприемане на действия, съобразно изложеното в
мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТД на НАП – В. Търново да заплати
на „К. К“ ЕООД от с. Присово, обл. В. Търново разноски по делото в размер на
50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: