Р Е Ш Е Н И
Е
№ 743 04.05.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На трети май две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Н.Д.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2340/2010 г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано
е по молба на Я.В.С., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за незабавна
защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от
страна на В.И.С., ЕГН **********,***, неин баща. В молбата е изложено описание на фактите и
обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното домашно насилие, а именно: на 18.03.2010г. между 21.45 и 21.50 часа
баща й започнал да звъни и да блъска по вратата на жилището, в което
молителката живее с майка си Г.П.К., ЕГН **********. Бил видимо пиян и
заплашвал нея и майка й със саморазправа. Майка й се обадила в РПУ, но когато
полицаите пристигнали, баща й се скарал и с тях, поради което те го отвели в
отрезвителното. На 02.04.2010г. ответникът С. дошъл да вземе брата на
молителката, при което отново започнал да отправя заплахи за саморазправа с нея
и майка й, с оглед на това, че на 09.04.2010г. изтича срокът на заповедта за
защита, която е издадена и поради това ще се нанесе в едната стая от жилището и
тогава са щели да видят какво ще стане. С
молбата се претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1,
т.1, 2 и 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена
декларация за извършено домашно насилие
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.
В съдебно
заседание молбата се поддържа лично и чрез процесуалния представител.
Ответникът в
писмено становище и в съдебно заседание заявява, че декларацията на молителката
е невярна, тъй като тя е заставена да лъже в продължение на една година.
Образуваното
съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния
срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Разгледана
по същество, молбата се явява и основателна.
Съдът намира, че
молителката е провела успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея
домашно насилие. Представената от нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има
качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна
и подробна, в нея ясно са описани конкретните случаи на домашно насилие на 18.03.2010г.
и на 02.04.2010г.
Декларацията се
подкрепя и от ангажираните свидетелски показания на майката на молителката и
бивша съпруга на ответника. С.К. заявява, че на 18.03.2010г. около
21.45-22.00ч. се позвънило на вратата. Видяла, че е бившият й съпруг. Попитала
го какво иска, а той мълчал и продължил да звъни, като така притеснил децата.
После започнал да блъска по вратата. Дъщерята видяла през шпионката, че баща й
е откачил кабелите за кабелната телевизия. Когато го попитала какво иска да
направи, той й отвърнал, че е предателка и когато изтече заповедта за защита ще
види какво ще й се случи. Я. цялата треперела от притеснение. Извикали
полицията, полицаите дошли бързо и го отвели в отрезвителното, защото се държал
гадно с тях и имал голям процент алкохол в кръвта. След около две седмици
сутринта ответникът дошъл да вземе малкия си син за свиждане и пред входната
врата казал на свидетелката, че ще видят какво ще стане когато се прибере
вкъщи. Щял да ги изгони и двете от вкъщи, а Я. да си приготвяла багажа и да се
махала.
При горните данни
съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката на
18.03.2010г. и на 02.04.2010г. Твърдяната от молителката фактическа обстановка
се установява както от декларацията й, която е издигнато от закона годно
доказателство, така и от показанията на нейната майка. Фактът, че св. К. е
майка на молителката и е във влошени отношения с ответника, неин бивш съпруг, не
може да е мотив да не се кредитира изложеното от нея. Показанията й са ясни,
логични и непротиворечиви, още повече че описаното от нея домашно насилие не се
отличава с някаква сложност и многобройност на извършените от ответника
действия. От своя страна С. не проведе насрещно доказване по отношение точно на
тези случаи на посочените дати. Представените от него становища на съседи не са
годно по делото доказателство, защото по съществото си представляват
свидетелски показания в писмена форма. Ето защо съдът намира, че е налице
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, което, с оглед описаното в
декларацията, е преимуществено психическо, изразяващо се в заплахи към
молителката и майка й.
След като се
установи фактът на домашно насилие, следва да бъдат определени и мерките за
защита, които ще бъдат наложени в полза на молителката против ответника. Съдът
намира за нужно да подчертае, че така описаното домашно насилие не е с висок
интензитет, изразява се в закани за бъдещи действия за саморазправа и от него
молителката не е получила никакви физически увреждания. Ако домашно насилие от
този вид беше извършено от лице, което до този момент няма провинения по ЗЗДН,
справедливата мярка за защита би била единствено задължаване на извършителя да
се въздържа от извършване на такова насилие за в бъдеще.
В случая обаче са
налице многобройни доказателства, че ответникът и преди е бил санкциониран по
ЗЗДН. Установява се, че С. и св. К. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
решение по гр. дело № 1001/2008г. на БРС. Явно след
прекратяването на брака ответникът е започнал да провокира конфликти с бившата
си съпруга, тъй като двамата са продължили да обитават едно и също жилище. От
представените по делото съдебни решения се установява, че се е стигнало до
физически заплахи и тормоз от негова страна, включително и спрямо пълнолетната
му дъщеря, по повод на което са предприети мерки за защита от домашно насилие. Налице
са издадени против ответника съдебни заповеди за защита, включително и
незабавна такава както следва: заповед от 30.04.2009г. по гр. дело №
3156/2009г. за незабавна защита, издадена в полза на Г.П.С. /К./, заповед от
30.06.2009г. по гр. дело № 4606/2009г. за незабавна защита, издадена в полза на
Я.В.С., заповед от 10.06.2009г. по гр. дело № 3156/2009г. за защита, издадена в
полза на Г.П.С., заповед от 08.10.2009г. по гр. дело № 3156/2009г. за защита,
издадена в полза на Г.П.С. и
заповед от 04.02.2010г. по гр. дело № 4606/2009г. за защита, издадена в
полза на Я.В.С.. Видно от тези заповеди, ответникът многократно е бил
санкциониран за извършено от него домашно насилие, като против него е
постановявана и незабавна защита, което обстоятелство говори, че съдилищата са
установявали опасност за живота и здравето на пострадалото лице. Последната
санкция, която му е била наложена, е отстраняване от съвместно обитаваното
жилище и забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на Г.П.С. за срок от 6 месеца. В този срок С. е извършил и
двете процесни действия на домашно насилие, който факт свидетелства за
незачитане от негова страна на мерките за защита.
По горните
съображения съдът намира, че не
следва да се пренебрегват предишните постъпки на ответника, поради което същият
следва да бъде санкциониран по – тежко, а не само със задължението да се
въздържа от домашно насилие спрямо молителката. Наред с тази мярка, следва да
се наложат и мерките по чл.5, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДН, а именно отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище и забрана да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице на по – малко от 100 метра. Тези две мерки следва да се наложат за срок от
3 месеца, който срок е минималният в закона, тъй като макар и нарушителят да е обременен с предишни санкции,
което обстоятелство вече е взето предвид, конкретният случай на домашно насилие
е с нисък интензитет. Следва да се има също така предвид, че мярката
отстраняване от жилището е до голяма степен превантивна, понеже към момента
ответникът не живее в него, видно от показанията на бившата му съпруга.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и
държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
НАЛАГА мерки за защита на Я.В.С., ЕГН **********,***, от осъществено
спрямо нея домашно насилие на 18.03.2010г. и 02.04.2010г. от страна на В.И.С., ЕГН **********,***, като:
ЗАДЪЛЖАВА
В.И.С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Я.В.С., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА
В.И.С., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище, представляващо апартамент гр. Б. за срок от 3 /три/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на В.И.С., ЕГН ********** да приближава на по –
малко от 100 метра жилището на адрес
гр. Б., местоработата и местата за социални контакти и отдих на Я.В.С., ЕГН ********** за срок от 3 /три/
месеца.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
УКАЗВА на
полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава
В.И.С.,
ЕГН ********** за последиците от неизпълнението
на заповедта-на осн. чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН ********** да
заплати глоба в размер на 200 лева по сметка на БРС.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 30 лева.
Заповедта
и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ
по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи
на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд,
като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
НД