№ 5537
гр. София, 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110167607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е след препращане по подсъдност на гр.д. № 1211/2021г. по описа на РС-
Червен бряг. Последното е образувано по постъпила искова молба от ФИРМА срещу ПЛ. Н.
К. за признаване за установено съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед
№96 от 02.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№158/2021г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
При извършената служебна проверка на допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявените с последната искови претенции са
процесуално недопустими, поради следното:
Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на положителни
установителни искове с развило се заповедно производство по ч. гр. дело №158/2021 г. по
описа на Районен съд-Червен бряг и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
вземания.
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е иск на кредитора за установяване
съществуването на вземането му срещу длъжника, което вземане е удостоверено в
издадената заповед за изпълнение. Тази обвързаност с предходно развилото се заповедно
производство обуславя и специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да
е издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на предявените искове, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по връчване по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Същевременно исковият съд не е обвързан в преценката си относно констатацията на съда в
заповедното производство, че заявителят е представил доказателства в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, а е длъжен да извърши
самостоятелна проверка налице ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на
исковите претенции, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в
мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай от приложеното ч. гр. дело № 158/2021 г. по описа на РС-Червен
бряг се установява, че в полза на заявителя – ищец в настоящото производство ФИРМА и
срещу длъжника – ответник по исковете ПЛ. Н. К. е издадена Заповед № 96 от 02.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено К. да заплати в
1
полза на дружеството сумите, предмет на настоящите положителни установителни искове.
Препис от заповедта е връчен лично на длъжника на 22.02.2021 г., който в едномесечния
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е възразила писмено срещу нея с изложени твърдения, че част от
сумите са погасени по давност, а останалата част е недължима, тъй като няма качеството
потребител. Предвид постъпилото в срок възражение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
заповедният съд е дал указания на заявителя относно възможността да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса, както и, че в посочения срок следва да представи доказателства в съда за
предявяването на иска. Изрично е отразено, че в противен случай заповедта за изпълнение
ще бъде обезсилена. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
изразил съгласие на основание чл. 42, ал. 4 ГПК (в редакцията преди ДВ, бр. 100 от 2020г.)
за връчване на съобщенията на посочен електронен адрес. Ето защо съобщението с
разпореждането на съда, съдържащо указанията по чл. 415 ал. 1 ГПК, е изпратено на
посочения от заявителя имейл адрес на 15.03.2021г. (видно от разпечатката от имейл на
гърба на л. 16 от ч. гр. дело № 158/2021 г. по описа на РС-Червен бряг). Следователно, на
основание чл. 42, ал.4 ГПК (в редакцията преди ДВ, бр. 100 от 2020г.) съобщението до
ответника е връчено с постъпването му в посочената информационна система, или в случая
на 15.03.2021г. Едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, изчислен съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, установяваща броенето
на сроковете по месеци, е изтекъл на 15.04.2021 г. /работен ден/.
Исковата молба е постъпила в съда на 08.10.2021 г., от който момент исковете за
признаване съществуването на вземанията, удостоверени в заповедта за изпълнение, се
считат за предявени – арг. чл. 125 ГПК. Следователно, установителните искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК, въз основа на които е образувано настоящото производство, се явяват
процесуално недопустими – искането за защита и съдействие е отправено от ищеца след
изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК – не е налице абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта им.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната, производството по делото – прекратено, а издадената по ч. гр. дело № 158/2021 г.
по описа на Районен съд-Червен Заповед №96 от 02.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – обезсилена. Компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение
следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на
Софийски районен съд дължимата се държавна такса за образуване на делото в размер на 25
лв.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с рег. №3977/08.10.2021 г., подадена от ФИРМА, с ЕИК ***
срещу ПЛ. Н. К. с ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№67607/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №96 от 02.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. дело №158/2021г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
2
ОСЪЖДА на основани чл. 77 ГПК ФИРМА, с ЕИК *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 25 лв. за
държавна такса по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните
След влизане в сила на определението, ч. гр. дело № 158/2021 г. по описа на
Районен съд-Червен бряг да се върне на съответния съд, като към него се приложи заверен
препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3