Мотиви към Присъда № 2 от 08.01.2018 г. по НОХД № 342/2017
година на СвРС
Районна прокуратура
гр. Свищов е обвинила Л.Г.Л. с ЕГН ********** в това, че на различни дати в
периода от месец декември 2016 година до 15.03.2017г. в с.***, общ.Свищов,
действайки в условията на повторност, като случая не е маловажен и в условията
на продължавано престъпление, отнел различни чужди движими вещи на обща
стойност 475,97 лева, от владението и без съгласието на различни собственици, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1. На
неустановена дата през периода месец декември 2016г. - 13.02.2017г., в с. ***,
Общ. Свищов, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой строителна метална
количка с едно колело на стойност 19,72 лева, от владението и без съгласието на
собственика К.Г.В., с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На
неустановена дата в периода 10.01.2017г. - 10.03.2017г. в с. ***, общ.Свищов,
отнел чужди движими вещи - 2 /два/ броя метални тръби на стойност 3,79 лева, 8
/осем/ броя метални обръчи на стойност 2,65 лева, 2 /два/ броя метални колони
от ремарке за канати на стойност 15,65 и 1 /един/ брой елемент от машина за
цвекло на стойност 71,50 лева, всички вещи на обща стойност 93,59 лева, от
владението и без съгласието на собственика С.И.С., с намерение противозаконно
да ги присвои;
3. На
неустановена дата през периода 25.02.2017г. - 03.03.2017г., в с. ***, Общ.
Свищов, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой мъжки балтон на стойност 40,00
лева, 1 /един/ брой мъжки кожух от агнешка кожа на стойност 65,00 лева, 2 /два/
броя болани на стойност 41,00 лева, 1 /един/ брой юрган с плик на стойност
35,95 лева, 1 /един/ брой дюшек на стойност 69,50 лева, 1 /един/ брой мъжко
дънково яке на стойност 15,00 лева, 2 /два/ броя чаршафи на стойност 28,21 лева
и 2 /два/ броя вълнени одеяла на стойност 48,00 лева, всички вещи на обща
стойност 342,66 лева, от владението и без съгласието на собственика А.Б.Я., с
намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен;
4. На
неустановена дата през периода месец март 2017г. - 15.03.2017г., в е. ***, Общ.
Свищов, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой пружина за единично легло на
стойност 20,00 лева, от владението и без съгласието на собственика М.Г.Л., с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал. 1, във вр. с чл.28, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда
на глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява,
че събраните в хода на досъсебното производство, както и самопризнанията на
подсъдимия са достатъчни да обосноват извод, че подсъдимият Л. е извършил
деянието, за което е обвинен. Моли съда да го признае за виновен, като предлага
да му се наложи наказание, определено по реда на чл.58, ал.4 вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК, който е по-благоприятен за него, а именно лишаване от свобода за
срок от 5м. Така е, защото макар и извършено в условията на продължавано
престъпление, което показва упоритост в умисъла да извърши престъпление както и
обстоятелството, че подс.Л. е осъждан и за други умишлени престъпления против
собствеността на гражданите, настоящото деяние е извършено без други
квалифициращи признаци по чл.195 от НК. Освен това подс. Л. е признал
чистосърдечно пред органите на реда за извършеното от него престъпление и е
възстановил част от откраднатите вещи. Мотивите да извърши деянието са
изключителната нищетата, в която живее и липсата на възможност да има нормален
поминък за него и семейството му. Не на последно място следва да се има предвид
и процесуалното му поведение, а именно подсъдимия не е направил опит да се
укрие. Така целите на наказанието така, както са вложени като смисъл от
законодателя в наказателния кодекс ще бъдат изцяло изпълнени. Моли подсъдимият
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, направени в
досъдебното производство за експертиза.
Подсъдимият Л.Л.
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
не желае събирането на доказателства за тези факти. Признава се за виновен и дава
кратки обяснения по повдигнатото срещу него обвинение, както и мотивите ,
поради които е извършил деянието. Същият, съжалява за извършеното и моли за
минимално наказание.
Назначеният служебен защитник адв.С.Г. пледира на подс.Л. съдът
да наложи наказание 5м. лишаване от свобода на основание чл.55, ал.1 от НК. Счита,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които се изразяват в
съдействие на органите на досъдебното производство, направил е пълни
самопризнания, с което е спогнал за разкриване на обективната истина, освен
това стойността на откраднатите вещи е с нисък размер, а по-голяма част от
откраднатото е върнато на собствениците. Така наложеното наказание би изпълнило целите на наказанието съгласно
НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л.Г.Л. е роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан многократно
– на девет пъти за извършени деяния срещу собствеността на гражданите и
телесната неприкосновеност, като последното осъждане е със споразумение по НОХД
№568/2012г. на РС-Свищов, влязло в сила на 22.10.2012г. за извършено
престъпление по чл.196, ал.1,т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК, за което е осъден на
четири месеца лишаоване от свобода. Наказанието е изтърпяно на 23.02.2013г.
Подсъдимият Л. *** заедно с майка си.
На неустановена дата
за времето от м.декември 2016г. до 13.02.2017г. подс.Л.
минавал покрай къща с двор в с.***, собственост на К.Г.В. ***. Л. влязъл в
двора и от там взел 1 бр.метална строителна количка с едно колело на стойност
19,72 лв. Той сложил в същата дребни, неустановени в хода на досъдебното
производство метални предмети и я отнесъл в пункт за вторични суровини в с.***,
стопанисван от „Еко Феникс“ ЕООД-Свищов. Обвиняемият предал количката,
декларирайки, че е негова собственост. Била издадена покупко-изплащателна
сметка №**********/13.02.2017г. и Л. получил сумата от 9,29 лв. от св.Г.Г..*** на улицата, на която живеел подсъдимия в дом №1
живеел св. С.И.С.. Един ден във времето
от 10.01.2017г. до 10.03.2017г. към 13,30 часа пострадалият бил в дома си. На
прозореца му чукнала св.П.. Тя му казала, че преди малко видяла да влиза в неговия
двор, прескачайки оградната тел подс.Л..
Видяла го да се насочва към оставени обръчи от каци. Докато си говорели П.
видяла, че подсъдимия побягнал от двора. Свидетелката съобщила на пострадалия
за видяното. С. отишъл да провери и установил, че от двора му липсват- 2 /два/
броя метални тръби на стойност 3,79 лева, 8 /осем/ броя метални обръчи на
стойност 2,65 лева, 2 /два/ броя метални колони от ремарке за канати на
стойност 15,65 и 1 /един/ брой елемент от машина за цвекло на
стойност 71,50 лева, всички вещи на обща стойност 93,59 лева. Св. С. не съобщил
веднага за кражбата. Вечерта отишъл в дома на Л.. Казал на майка му, че го
търси. По-късно бил посетен от подс.Л., който пред
свидетеля си признал, че е извършил кражба на горните вещи. Заявил, че направил
това в нетрезво състояние, за да си купи хляб. След няколко дни полицейски
служители посетили постр.С.. Той им разказал каквото знае за кражбата. Било
установено, че след като взел вещите подс.Л. ги транспортирал до пункт за
вторични суровини в с.***, стопанисван от „Еко Феникс“ ЕООД- Свищов. Той ги
предал, декларирайки, че са негови собствени. Била издадена
покупко-изплащателна сметка №**********/10.03.2017г. и Л. получил сумата от 12,31
лв. от св. Г.Г.. След
установяване на деянието на постр.С. били
възстановени 8 бр. метални обръчи.
От края на м.февруари 2017г. до
началото на м.март 2017г. постр.А.Б.Я. бил на гости
на сина си в гр.София. Той се върнал в дома си в с.*** общ.Свищов на 03.03.2017г. Като се прибрал около 18,00 часа, Я. се обадил на
сина си и двамата обсъдили да провери дали нещо не е откраднато от къщата. По
това време в двора на пострадалия влязъл подс.Л.. Той разбрал, че пострадалия
се намира на първия етаж на къщата си, даже го повикал, но последния въобще не
чул. Подс.Л. решил да извърши кражба от дома му и в
изпълнение на намисленото се качил на втория етаж на къщата. Входната врата
била отключена и така Л. проникнал вътре. От там взел 1 /един/ брой мъжки
балтон на стойност 40,00 лева, 1 /един/ брой мъжки кожух от агнешка кожа на
стойност 65,00 лева, 2 /два/ броя болани на стойност 41,00 лева, 1 /един/ брой
юрган с плик на стойност 35,95 лева, 1 /един/ брой дюшек на стойност 69,50
лева, 1 /един/ брой мъжко дънково яке на стойност 15,00 лева, 2 /два1 броя чаршафи на стойност 28,21 лева и 2 /два/ броя вълнени одеяла на
стойност 48,00 лева, всички вещи на обща стойност 342,66 лева. Вещите отнесъл в
дома си. На улицата подсъдимият срещнал св. М.Г. и му предложил да закупи кожух. Въпреки, че св.Г.
заявил, че не иска такъв в 19,00 часа на същия ден, той бил посетен от Л. в
дома си. Подсъдимият носел кожуха и отново го предложил на св.Г.. В крайна
сметка свидетелят дал на Л. 5 лв. и взел кожуха. Междувременно след като
разговарял със сина си, св.Я. се качил на втория етаж от къщата си и установил
липсата на вещите си. На следващия ден пострадалият отишъл в дома на подс.Л.. Последният веднага си признал, че е взел вещите от
втория етаж на къщата на Я.. Излязъл и се върнал с балтона, който предал на свидетеля.
Признал, че кожуха от агнешка кожа е продал на св. М.Г.. Впоследствие постр. Я. ***. Заедно с него бил и подсъдимият, който си признал,
какво е извършил. Заявил, че отнетите - чаршафи долни големи 2 бр. на стойност
28,21 лв., вълнени одеала 2 бр. на стойност 48,00 лв., болани 2 бр. на стойност
41,00 лв. мъжко дънково яке 1 бр. на стойност 15,00 лв. е продал на св.В.А. за
сумата от 10 лв., който впоследствие ги предал с протокол. Друга част от вещите
подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване, а именно: юрган с плик 1
бр. на стойност 35,95 лв., 1 бр. дюшек на стойност 69,50 лв., които също били
възстановени на пострадалия.
На неустановена дата през м.март 2017г. до 15.03.2017г. подс. Л. влязъл в
незаключения двор на пострадалата М.Л. и взел поставена под навес в двора на
къщата й в с.*** общ.Свищов пружина за русенско легло на стойност 20,00 лв.. После
я продал на св.М.Р., като поискал за нея 5 лв. Св.Р. му дал капаро от 1,40 лв. а
след като подс.Л.
му занесъл пружината и пакет захар от 1 кг. Св.М.Л. установила, че липсва пружината
и подала сигнал. По-късно потърсен от служител на РУ Свищов, св.Р. предал
пружината, която била възстановена на собственичката.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена оценъчна
експертиза, приета по делото. В заключението си вещото лице е
посочило, че общата стойност на
откраднатите вещи 475,97 лева. От тях вещи на стойност 365,31 лева са
възстановени. Стойността на отнетите вещи от владението на С.И.С. е 93.59лв.,
от владението на А.Б.Я. – 342, 66лв., от владението на М.Г.Л. - - 20.00лв., от
владението на К.В.Г. – 19,72 лв.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните по
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства: обяснения на
обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, показанията на
свидетелите, заключението на извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза
/л.99-109, том 1/, от приложените по
досъдебното производство покупко-изплащателни сметки №**********/13.02.2017г. и
№**********/10.03.2017г. /л.16 и л.51, том 1/, от протоколите за доброволно
предаване и разписки /л.27-28, 39-42 том 1/, свидетелството за съдимост
/л.23-26, том 2/, данните за личността,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство, прочетени и предявени на страните по реда на чл.283 и по
реда на чл.284 от НПК. Съдът кредитира
направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание, одобрено от съда
по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, тъй като то се припокрива
изцяло с доказателствата по делото и установената фактическа обстановка.
Ето
защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие
фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.26, ал. 1, във вр. с чл.28, ал. 1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият извършил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.195, ал.1 от НК – квалифицирана кражба чрез действие. Подсъдимият отнел инкириминираните
вещи от владението на пострадалите лица като е прекъснал фактическата власт над
вещите, които те упражнявали и установил своя като се разпоредил с част от тях.
Четирите
деяния са били извършени в условията на продължавано престъпление. Всяко едно от
деянията осъществява поотделно един и същ състав на престъплението кражба,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Горепосоченото деяние подсъдимият
е извършил при квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.7 от НК, т.е.
същото е осъществено при условията на чл.28 от НК- повторност при немаловажен
случай. Наказанието по последното му осъждане е за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК по НОХД №568/2012г. на РС-Свищов, влязло в
сила на 22.10.2012г. е изтърпяно на 23.02.2013г., като не е изтекъл предвидения
чл.30 от НК петгодишен срок от неговото изтърпяване. Случаят е немаловажен, тъй
като подсъдимият е извършил деянието при упоритост на умисъла – на четири пъти.
От субективна страна подс.Л. е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че движимите вещи, които отнема са
чужди, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата власт върху тях на лицата, които
я упражняват и че ще осъществи своя такава, като е целял този резултат. Налице
е и намерението у подсъдимия да свои предмета на престъплението. Л. е искал да
се разпореди с вещите в свой интерес, като ги продаде и по този начин се сдобие
с парични средства.
Съзнавал е и квалифициращите
признаци на деянието. Подсъдимият не за първи път извършва престъплението
„кражба”, поради което е знаел, че извършваното от него е обявено от закона за
наказуемо. Осъждан е многократно и е изтърпявал ефективно наказанието „лишаване
от свобода”. Съзнавал е наказуемостта и
запретеността на деянието си, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат
и обществено опасните му последици, но пренебрегвайки това воден от желанието
да набави средства за препитание по лесен начин, без полагане на труд,
демонстрирайки своята трайна престъпна нагласа е извършил престъплението.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, в което е
обвинен.
При индивидуализация наказанието
на подсъдимия съдът съобрази, че за престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, в
което е обвинен Л. предвиденото
наказание е лишаване от свобода от една до десет години. Производството беше
проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – при съкратено съдебно следствие по
чл.371 т.2 от НПК, поради което, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на
чл.58а от НК.
При определяне размера на
наказанието съдът прецени обществената опасност на извършеното и на дееца, мотивите
и подбудите за престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът отчита, че подсъдимият
е личност с висока степен на обществена опасност – същият е осъждан
многократно, въпреки това изтърпените наказания по никакъв начин не са повлияли
върху личността му. Обществената опасност на деянието също е с висока
степен, т.к. са засегнати обществените
отншения свързани със защитата и неприкосновеността на правото на собственост.
Като многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението, която надвишава малко минималната работна заплата
за страната, какато и обстоятелството, че част от откраднатите вещи са
възстановени. Съдът съобрази и подбудите на подсъдимия за извършване на
деянието, а именно липсата на средства за препитание. В хода на разследването
подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване
на обективната истина, а в съдебно заседание прояви критичното отношение към
извършеното деяние и изрази разкаяние, съдът взе предвид и тежкото му социално
и материално положение.
Поради това съдът счита, че
следва да не определя наказанието при условията на чл. 58а, ал.1 НК, тъй като
дори да се определи в законово предвидения минимум, с редукцията, то няма да е
по-благоприятно за подсъдимия. С оглед гореизложеното съдът приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи на подсъд. Л.
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца. Това наказание е достатъчно, за да изпълни целите
на чл. 36 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови подс.Л. да изтърпи
определеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен,
съдът го осъди да заплати по сметка на ОДМВР Велико Търново направените по
делото разноски в размер на 158,70 лв., както и 5,00лв. такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: