Р Е Ш Е Н И Е
№ 1600
гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1563 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от В.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адвокат В. против Решение №260019 от 09.04.2021 г.,
постановено по АНД № 245/2020 г. по описа на Районен съд - Първомай, с което е
потвърдено Наказателно постановление №
36-0000435/05.08.2020 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на касаторът, за
нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба №
33 / 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена глоба в
размер 2000 (две хиляди) лева.
Поддържаните касационни
основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС и наказателно
постановление /НП/ № 36-0000435/05.08.2020 година да бъдат отменени. В съдебно заседание не се явява
и не се представлява. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив /РД "АА"-Пловдив/, редовно
призован не изпраща представител.
Контролиращата страна чрез
участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да
бъде оставен в сила.
Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на
изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Първомайският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от В.А.Н. срещу наказателно постановление /НП/ № 36-0000435/05.08.2020 година на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което на Н., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена глоба в размер 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Обективираните
в НП констатации се свеждат до следното:
На 21.07.2020 година с
композиция от пътни превозни средства в състав – влекач „Скания Р 500 ЛА“ с ДК
№ А 0507 НМ и полуремарке „Кроне СДП 27“ с ДК № А3037 ЕМ (собственост на „Ваго
Транс 76“ ЕООД) В.А.Н. *** до склад на улица „Стефан Стамболов“ № 60А в
град Първомай, област Пловдив.
На същата дата от Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив е подаден сигнал, че при спиране за
проверка на пътната композиция с акцизни стоки е констатирано, че на водача е
изтекло удостоверението за психологическа годност и по разпореждане на
Директора си на място в склада в град Първомай са изпратени инспектори от
Отдел „Контрол“ К.С.К.(актосъставител) и Г.Д.Д..
Там служителите при
Автомобилната администрация в град Пловдив установяват В.Н., който през
това време разтоварва полуремаркето и който им представя документи, между
които Пътен лист от 13.07.2020 година (бланка №
0147112), Товарителница № 0054 / 17.07.2020 година и Удостоверение № 351400 /
03.04.2017 година за психологическа годност, валидно до 03.04.2020 година.
За така установеното нарушение му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Първомай е приел,
че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен
състав на визираното в НП нарушение, както и че същият е издаден при спазване
на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за
този вид акт.
Първоинстанционното решение е неправилно.
Направените
от Районен съд-Първомай изводи не се споделят от настоящия състав на
касационната инстанция по следните съображения. Задължението на водачите, на
превозно средство, извършващи обществен превоз на товари да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност е регламентирано в чл. 87, т. 2 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, според
която водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните
изисквания - да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. Безспорно е установено, че при проверката Н. е представил
удостоверение за психологическа годност, което било валидно до 03,04,2020 г.,
т.е. Н. към датата на проверката не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
Така
установеното нарушение, обаче, неправилно е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр.
Последната предвижда общо правило за санкциониране на водачите на моторно
превозно средство, които извършват обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Същевременно в Закона за движението по пътищата е предвидена специална
норма, а именно тази на чл. 178в, ал. 5, която предвижда да се наказва с глоба
в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена
сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение
за психологическа годност.
В
случая субектите, адресат на нормите на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП, са идентични. Двете норми се намират в съотношение на обща
към специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва
приложението на общата норма на чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Това е така,
доколкото нормата на чл. 93 от ЗАвПр обявява за нарушение упражняването на
дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в
случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност
се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност. По тази причина
според санкцията за така извършеното нарушение, която жалбоподателят е следвало
да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му съобразно
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр в размер на
2000 лева. В този смисъл като неправилно е определил нарушената санкционна
норма за извършеното нарушение, касаещо липсата на валидно удостоверение за
психическа годност, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по
специалната норма особено съществено нарушава правото му на защита, доколкото
предвидените за двете норми санкции са напълно различни. Затова и съдът счита,
че това представлява неправилно приложение на материалния закон и санкционната
разпоредба, което обуславя безусловната отмяна на обжалваното НП.
Поради
изложеното решението на Районен съд – Първомай е неправилно и следва да се
отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.
Предвид очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на касатора е основателно и такива
следва да му бъдат присъдени до размерите, в които са доказано направени, а
именно 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 04.09.2020 г. За разноските следва да бъде осъдено
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, каквото в
случая се явява ИА"АА" (чл. 2, ал. 3 от ЗАвП).
Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,
Административен съд-Пловдив,
ХХ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260019 от 09.04.2021 г.,
постановено по АНД № 245/2020 г. по описа на Районен съд Първомай и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 36-0000435/05.08.2020 година на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
с което на В.А.Н., ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба №
33 / 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, ЕИК *********, да заплати на В.А.Н.,
ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: