ПРОТОКОЛ
№ 182
гр. Пазарджик, 24.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора ТИХОМИР ГЕРГОВ
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245200600990 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим С. Л. Д. се явява лично. За него се явява адв.
К. И. – редовно упълномощен отпреди.
Частният обвинител А. Г. Б. се явява лично. За него се явява адв. М. П. –
редовно упълномощена.
За ОП Пазарджик се явява прокурор Г..
СВИДЕТЕЛЯТ:
И. Н. Р. се явява.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде хода на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелят И. Н. Р. е със снета самоличност по делото.
1
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и
отговорността по чл. 290 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. И. Н. Р..
СВИД. Р.: Онази вечер, от момента, в който жената, която държи
заведението, каза, че е чула звук и викове, побегнахме аз и П., обаче аз
пристигнах преди него и гледам А. Б. долу на земята, и му викам: „К`во
става? К`во става?“ и той ми каза, че С. го е ударил. Аз го видях С. с едно
дърво и той като ме видя, и направо побегна.
Аз се обадих на тел. 112. Казах да дойде „Бърза помощ“. Дойде „Бърза
помощ“ с полицаите. Аз като почнах да викам, полицаите искаха да ме
приберат мене. И ми викат: „Мълчи! Мълчи ти, че ще те приберем тебе.“
Няколко пъти го казах аз това и те искаха да ме приберат. Аз се уплаших да не
ме приберат и отидох при на С. брат му и му викам: „Виж как удариха
момчето и го пребиха от бой“, и той ми вика: „Ти луд ли си, бе?“
Пострадалият ми каза, че го е ударил С. и аз го видях С. лично.
На основание чл. 285 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване в присъствието на страните и свидетеля
на запис от разговора на тел. 112.
НАЗНАЧАВА за технически помощник по делото С.Г.И. – системен
администратор при Окръжен съд - Пазарджик.
ВЪЗПРОИЗВЕДЕ СЕ запис от телефон 112, намиращ се на
компактдиск, приложен на стр. 102 от досъдебното производство.
СВИД. Р.: Чух записа и какво съм казал. Аз се уплаших и затова казах,
че не можах да таковам. Той като беше долу на земята, аз казах на полицаите.
Не съм казал на 112, че го е ударил С., защото се уплаших. Като дойдоха
полицаите, аз им казах, че съм го видял. Всичко им казах и полицаите ми
викат: „Ще те приберем тебе. Стига си викал!“ На мястото бяха полицаите и
ми викат: „Ще те приберем.“ На тел. 112 казах, че пострадалият не може да
говори и е пиян, защото аз се уплаших и виждате, че аз едвам говорех.
Уплаших се и като дойдоха полицаите им казах така и така. Всичко им казах
на полицаите и те ми викат: „Стига си викал! Ще те приберем“.
ПРОКУРОР: Имам искане на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
2
НПК, предвид противоречията, които са налице в показанията на току що
разпитания свидетел и тези, дадени пред разследващия орган, да бъдат
прочетени от досъдебното производство съответните показанията и след това
ще задам няколко въпроса.
АДВ. П.: Даваме съгласие. Имаме въпроси към свидетеля.
АДВ. И.: Давам съгласие да бъдат четени показанията. Аз имах същото
искане.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. С. Д.: Давам съгласие да се четат показанията на свидетеля Р..
На основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. И. Н. Р., дадени на 16.11.2021 г. в
досъдебното производство пред орган на разследването, намиращи се на лист
134 от досъдебното производство.
СВИД. Р.: Вярно е това, което прочетохте. Аз казах на следовател в
полицията, че съм видял С.. На записа, който изслушахме преди малко, аз
говоря. Аз съм казал, че аз съм говорил на записа. Явно някъде грешат. Като
ме разпитаха, аз казах всичко, което прочетохте. Аз казах, че съм го видял.
Явно тука някаква друга грешка има.
Освен мен друг не се е обаждал на тел. 112, когато видях пострадалия.
Само и единствено аз се обадих на тел. 112. Не съм видял Г.Б. да е звъняла на
тел. 112.
Не беше осветено мястото, където беше пострадалият. Има лампа, обаче
тя е оттук до къщата (сочи къщата, която се вижда от прозореца на съдебната
зала – на около 30 метра). Слабо осветено беше. Има прожектори на
градината, но те са на около 30 метра от мястото, където беше пострадалия.
Така ги преценявам нещата.
П. „Р.“ беше зад мен, когато аз приближих и видях пострадалия.
Дървеният прът беше долу-горе до кръста ми – около 80 см. Аз съм висок 1.60
м.
В записа, който изслушахме, казвам, че С. има конфликт със съседите.
3
На осн 281, ал. 1 т. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията, дадени от свид. Р. пред съдия на досъдебното
производство, намиращи се на лист 142-143 от досъдебното производство.
СВИД. Р.: Вярно е прочетеното. Видях С. там – беше зад голата. Нищо
не ми е казал С., само ме погледна. Видях С., той беше зад колата. Вярното е,
че съм го видял. А. ми каза, че С. го е ударил, и аз го видях С.. А. беше пред
колата, а С. беше зад колата и се обърна, и ме погледна. И двете твърдения са
верни.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРОКУРОР: Уважаеми Окръжни съдии, нямам искания по
доказателствата.
АДВ. П.: Нямам други искания. Да се приключи делото.
АДВ. И.: И аз нямам искания. Да се приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР: Уважаеми Окръжни съдии, за съжаление обвинението се
гради почти изцяло на показанията на т.нар. „свидетел-очевидец“ И. Р., обаче
считам, че същите са изцяло противоречиви и не следва да бъдат кредитирани,
поради което и обвинението се явява недоказано, а от там и актът на
първоинстанционния съд необоснован.
На първо място – в сведенията, дадени от този свидетел пред
полицейския служител Мирчев кратко време след извършеното престъпление,
същият е заявил: „Едни деца казаха, че са видели тримата братя (сред които се
подразбира и подс. С. Д.), как бият А. Б.“. Децата З.Н., Д.С и В.Р. – установени
и разпитани като свидетели, сочат, че дошли след извършване на
престъплението, защото били чули за нападението над него, но пред тях А. Б.
не казва кой му е нанесъл ударите или кои лица са му нанесли ударите – нищо
по отношение на авторството.
На следващо място – показанията пред разследващ полицай 10 дни след
4
извършване на престъплението – заедно с П. „Р.“ (сиреч със свид. П. В.)
отишли да видят какво става, защото барманът М.Т. им казала, че се охка,
пъшка и стене от мястото, където бил пострадалият и конкретно тя в
показанията си сочи, че тези охкания и стенания много наподобяват гласа на
самия пострадал.
Втурват се свидетелят И. Р. и свидетелят П. В. към мястото, откъдето се
чуват стенанията. Когато го е наближил, твърди, че го е попитал, кой го е бил.
Това е от показанията, които е дал пред разследващ полицай. Задавайки този
въпрос, това означава, че не е знаел и не е видял лице наоколо, още по-малко
подсъдимият. Твърди, че пред всички А. Б. казал, че извършителят е С. Д. –
нещо обаче, което не е чуто от никой от присъстващите, вкл. и от отзовалият
се, заедно със свид. Р., свид. П. В.. Последният е категоричен, че именно И. Р.
е започнал да говори: „Това бяха С. Д. и братята му“, но не и пострадалият.
Впоследствие уклончиво променя показанията си, като твърди, че А. Б. казал
това не на него, а на свид. Р.. Ако беше вярно, че е видял, че авторът на
ударите е само С. Д., не би сочил общо всичките братя.
На следващо място - в 22:10 часа на инкриминираната дата Р. подава
сигнал на тел. 112, който беше възпроизведен като веществено доказателство
в настоящото производство. В същият, отново заявено пред оператора, няма
абсолютно никаква конкретика. Използва множествено число: „И го удариха,
прецакаха го, и го удариха, и му разцепиха главата. Съседите са“. Защо те
всички? Нали на място е бил само подсъдимият, според него?
А и нещо повече - същият в записа, който изслушахме, заяви: „Не знам
кой го е ударил“ с особена категоричност в гласа. Това всичко го чуха.
На следващо място – същият е потвърдил, че пострадалият е бил пиян и
не е могъл да говори. Оттам насетне как е възпроизвел изречението или
посочването на конкретния субект на престъплението?
За пияното съС.ие свидетелства и М.Т., която сочи, че както Р., така и П.
В. са били пияни същата вечер, но пострадалият е бил особено пиян. Цитирам,
същата е заявила в показанията си: „Той почти не можеше да стои на
краката си“.
Изведнъж показанията на Р., закрепени по реда на чл. 223 от НПК и
прочетени пред настоящия съдебен състав, еволюират: „Аз видях само, че С.
го би. Не съм видял удара, само дърво“. След като били осведомени за
5
стоновете от М.Т. – той и П. В., както се посочи по-горе, и което не е
противоречиво, излезли от кръчмата и се затичали в указаната посока. В
показанията си в досъдебното производство, четени и приобщени в съдебното
производство, Р. сочи, че двамата с В. тичали към местопрестъплението.
Последният не става ясно, дали е ходил бързо (имам предвид В.), както сочи в
досъдебното производство, или действително е тичал, но е категоричен, че е
бил на около метър от Р.. Същото потвърди – че е бил в непосредствена
близост – пред Вас в днешното съдебно заседание и самият Р., когато
последният пръв стигнал тялото на А. Б.. И тук изведнъж Р. видял
подсъдимият С. Д. с дървен прът зад автомобила, който побягнал в близка
улица, но нищо подобно обаче, не е било възприето от намиращия се
непосредствено до него свидетел П. В..
Впрочем, значителни противоречия са налице и между показанията на
пострадалия и тези на свид. И. Р. досежно големината на средството за
извършване на престъплението. Това е дългият прът, който сочи пострадалият
и е или е около 1 метър, или 80 см - дълго дърво, потвърдено от Р..
Резонен е въпросът, защо свид. М.Т., която чувала стонове на
пострадалия, е обърнала поглед към мястото, където се намира кръстовището
между улицата, не е видяла силуети, което означава, че най-вероятно там не е
имало хора, освен пострадалия. В днешните показания Р. заяви, че мястото,
макар и слабо, е било осветено, така че различаването на силует на субекта на
престъплението – извършител, в близост до тялото на пострадалия, от този
свидетел - пръв забелязвайки и чувайки стоновете и взирайки се в
местопрестъплението, би могъл да бъде възприет.
Впрочем – нещо друго, на което следва да се обърне внимание. Самият
пострадал казва, че прожекторите, които се намират в близкия парк, му
позволили той да види и да разпознае самия извършител. Там, където са му
нанесени ударите, а то е там, където е намерил падналия пострадал, но свид. Р.
обаче потвърди, че тези прожектори са били на разстояние близо 30 метра и не
са осветявали зоната на местопрестъплението, която единствено е била
осветена от мижавото улично осветление.
Най-вероятно, в момента, когато М.Т. е чула виковете и стоновете на
пострадалия, нападението е било вече приключило, нападателят или
нападателите са били напуснали мястото на престъплението, били са се
6
оттеглили.
Интересно е и заявеното от свид. А. Б., че впоследствие свид. И. Р. му
казал, че е видял С. Д. застанал до него, а според очевидеца Р. той е бил с прът
зад автомобила, откъдето впоследствие избягал към близката улица. Това е от
очната ставка между двамата. А. Б. в показанията си веднъж слага в ръката на
подсъдимия дълъг дървен прът, а към края на показанията си твърди тръба.
Показателни са и потвърдените от свид. М.Т. показания, тъй че дори и на
следващия ден са изразени, предположения, че извършители на деянието са
най-вероятно братята, един от които е и подсъдимият С. Д..
Изводът, който може да се направи е, че показанията на И. Р. и частично
показанията на пострадалия са недостоверни. Действително, налице са
множество съмнения, че субект на престъплението е именно подсъдимия,
предвид влошените отношения между него и пострадалия, и възникналия по-
рано през деня конфликт, изразяващ се в заканителни реплики и обиди, но не
са налице никакви годни доказателства, които да го поставят вечерта, когато е
извършено престъплението, на място, да опишат неговата деятелност и поне
същото да се подразбере, ако е държал годно средство.
Показанията на полицейските служители също не са достатъчно
информативни и повечето отричат пред тях пострадалият да е споделял кой е
извършителят при отзоваването им, а и те не са реализирали и никакви
адекватни действия по обезпечаване на престъплението – извършване на оглед
и други неотложно процесуално-следствени действия, които неминуемо към
настоящия момент не могат да бъдат извършени.
АДВ. П.: Уважаеми въззивни съдии, не мога да се съглася със
становището на прокуратурата, че обвинението е недоказано, а
първоинстанционната присъда необоснована. Напротив. Считам, че първата
присъда е абсолютно правилна, законосъобразна, обоснована и постановена
изцяло въз основа на всички събрани по делото доказателства. Налице са
достатъчно доказателства, обосноваващи с категоричност заключението, че
подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние.
Дори при проведеното пред Вас съдебно следствие бе закрепено с
допълнителни доказателства. На първо място – приетата съдебно-медицинска
експертиза бе категорична за механизма на получаване на травмите и за
тяхната същност.
7
На второ място - от разпитаните свидетели не остана никакво съмнение
на първо място: че пострадалият е заявил категорично, че именно С. му е
нанесъл ударите, както и след разпита на свид. И. Р. бе установено, че същият,
освен че е чул пострадалият, е видял и именно С..
Естествено е да има леки разминавания в показанията относно точния
размер на дървото, с оглед на часа и стреса, който са получили както
пострадалият, така и свидетелят, но това разминаване е толкова
несъстоятелно, че дори не си заслужава да бъде изтъкнато.
Затова аз намирам, че от всички събрани по делото доказателства, както
на първа инстанция, така и пред вас, бе категорично доказано, че именно С. Д.
е извършител на инкриминираното деяние и Ви моля да потвърдите
първоинстанционата присъда.
Ч. ОБВ. А. Б.: СъглА. съм казаното от моя адвокат. Правилна е
присъдата и искам да бъде потвърдена.
АДВ. И.: Уважаеми г-жо Председател, уважаеми членове на съдебния
състав, аз ще Ви моля да постановите съдебен акт, с който на първо място да
отмените първоинстанционната присъда като неправилна и
незаконосъобразна, постановена при превратно тълкуване на събрани по
делото доказателства, и алтернативно, ако не я отмените, ще Ви моля да я
измените и да наложите наказание „Пробация“ на подзащитния ми.
Изцяло съм съглА. със становището на представителя на Окръжна
прокуратура, което беше изразено в днешното съдебно заседание. Тези
възражения – повечето от тях - бяха направени от мен и пред
първоинстанционния съд, но незнайно защо същият не се съобрази. Мисля, че
липсват мотиви относно тези мои възражения в първоинстанционната
присъда.
Единственият свидетел-очевиден това е И. Р.. Констатирахме тук, че
същият многократно в хода на досъдебната фаза, а и след това – в съдебната,
си е променил показанията си. Други свидетели, които да твърдят, че
подзащитният ми е извършил деянието няма. Няма и свидетели относно
механизма на причиняване на телесното увреждане.
Показанията на свид. Р. считам, че не следва да се кредитират по
никакъв начин. Кои от всичките ще кредитирате нямам представа, но по
принцип не следва да бъдат кредитирани, тъй като, ако приемете, че следва да
8
се кредитират показанията от разпита пред Вас, тези показания тотално се
опровергават от тел. 112, в който той категорично заявява, че не е видял лице
на мястото на инцидента, освен пострадалия. А също така тези негови
показания се опровергават и от пристигналите на място полицейски
служители, които са категорични, че никой не им е съобщил за извършител на
деянието. Тези негови показания се опровергават и от свид. П. В., който е
пристигнал на мястото на инцидента, заедно с него, и който също заявява, че
не е видял никой на мястото на инцидента.
Отделно от това, в крайна сметка целта на този процес е да докаже
авторството на деянието, а самият Р. дотолкова е объркан в показанията си, че
дори, въпреки че е разпитван многократно в досъдебната и в съдебната фаза,
не е заявил, че подзащитният ми е нанесъл ударите. Толкова по неговите
показания. Те не следва да бъдат кредитирани.
Относно медицинската експертиза, която беше допусната и приета от
Вас в хода на съдебното следствие, аз също считам, че същата не следва да
бъде ценена като годно доказателствено средство с оглед факта, че на първо
място: в обстоятелствената част, а именно: най-вече показанията на
пострадалия, вещите лица са си позволили да изпуснат думи от неговите
показания, които коренно променят донякъде евентуално представата за това,
какъв би следвало да бъде механизмът на телесното увреждане. Причината,
поради която те са си позволили това нещо, не мога да я знам, но е факт, че
медицинската експертиза пред първоинстанционния съд е допуснала
абсолютно същата тази грешка – вилно или неволно, т.е. вещите лица, които
бяха допуснати от Вас, са си направили „копи-пейст“ на обстоятелствената
част на експертизата - от първото заседание. Същите твърдят, че механизмът
бил от директно нанасяне, но тук ние нямаме нито това как са били
разположени един срещу друг нападателя и пострадалия – абсолютно нищо,
т.е считам, че това е едно предположение, което те заявиха, че действително е
предположение и изхождат само от мястото на контузията и от нищо друго,
което да се подкрепя от свидетелски показания. Та в тази връзка считам, че
въпросната съдебно-медицинска експертиза не е годно доказателствено
средство, за да обоснове факта, че подзащитният ми е извършил деянието.
С оглед на всичко гореизложено, аз ще Ви моля да оправдаете
подзащитния ми по повдигнатото обвинение.
9
Алтернативно считам, че има възможност да измените присъдата и да
наложите наказание „Пробация“ на подзащитния ми, с оглед на факта, че
освен че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
млада възраст, семейно положение (същият има деца, които са в ученическа
възраст, и за които се грижи), трудоспособен е, а и е налице и едно считам
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно: факторът време.
Изминали са 5 години вече от инцидента. Подзащитният ми не е дал повод с
поведението си за това протакане на този процес. Напротив. Този процес е
протакан най-вече от прокуратурата, която до последния момент многократно
е спирала производството, тъй като самата тя е била наясно, че няма
достатъчно доказателства за повдигане на обвинението, така че считам, че е
налице наистина изключително смекчаващо вината обстоятелство. В тази
връзка мога да Ви цитирам и Решение № 134/20.10.2015 г. по дело № 346/2015
г. с членове на състава: съдия Веселинов, съдия Пунтева и съдия Джунева, в
което решение те приемат точно това, че налице е изключително смекчаващо
вината обстоятелство с оглед продължителността на процеса.
АДВ. П. (реплика): Намирам за необосновани и всъщност за неверни
твърденията на защитата - че няма нито едно друго доказателство, освен
показанията на свид. Р.. Напротив. Налице са показанията на самия пострадал
(по-пряко доказателство от това няма как да има), който е категоричен, че е
видял и знае кой го е ударил. И въпреки, че той има качеството и на пострадал,
той е разпитван като свидетел и тези показания също би трябвало да бъдат
ценени като обективни и годни такива.
Още повече, не е вярно, че полицейските служители до един са казали
пред първата инстанция, че не знаят и никой не им е заявил кой е ударил
пострадалия. Напротив. Единият от полицейските служители заяви: „Да,
викаха някакво име. Да, казаха кой е, но понеже беше късно не направихме
проверка“.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия С. Л. Д.: Искам
оправдателна присъда или ако може „Пробация“. Не се признавам за виновен.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия С. Л. Д.: Оправдателна. Искам да
бъда оправдан.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, която
обяви на страните, като им разясни правото на жалба и протест, и сроковете за
10
това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11