№ 4585
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110205574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. О. Р., ЕГН **********, в качеството си
на управител на търговско дружество „Маркет Пул“ ООД, ЕИК *********
чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. А. И. от САК
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 6855476, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. А. И. от
1
САК, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират
се и разноски заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Представени са писмени бележки от гл. юрк. Деляна И., с пълномощно по
делото, която оспорва жалбата и излага конкретни аргументи за пълна
доказаност на вмененото административно нарушение. Отправено е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.01.2023 г. в 13:04 ч. в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“
до № 459, с посока на движение от „Околовръстен път“ към бул. „Владимир
Вазов“, при ограничение 50 км/ч за населено място, лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № №№№№ се движи със скорост от 68 км/ч, установена
след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е
справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е
търговско дружество „Алианц Лизинг България“ АД, а като негов ползвател е
регистрирано търговско дружество „Маркет Пул“ ООД, представлявано от
жалбоподателя В. Р., в качеството му на управител. Нарушението е
установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен №
MD1196 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
2
регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 18 км/ч
на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на въззивника Р., в качеството му на управител
на търговско дружество „Маркет Пул“ ООД е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 50,00 /петдесет/ лева за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. Това от
своя страна опровергава твърденията за нарушено право на защита породи
отсъствието на информация за срока и реда на оспорването, тъй като повече
от очевидно въззивникът не е бил възпрепятстван да изготви жалба чрез своя
упълномощен процесуален представител и да я адресира до компетентния
съд.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с
приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена 15.03.2022 г. и
е обективирана в протокол.
Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, ведно с приложена схема за организация
на движението, че в процесния пътния участък не е бил монтиран пътен знак
B 26, който да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно
предвиденото - 50 км/ч за населено място.
Видно от приложената по преписката справка от централна база
КАТ собственик на МПС е търговско дружество „Алианц Лизинг България“
АД, а като негов ползвател е регистрирано търговско дружество „Маркет
Пул“ ООД, представлявано от жалбоподателя В. Р., в качеството му на
3
управител.
От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че
полицейският служител Славян Славчев, експлоатирал АТСС, е преминал
обучение за работа с техническото средство.
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът
използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение
фотоснимки на рег. номер на автомобила и разположението на АТСС, имащи
характера на годни веществени доказателствени средства, неоспорени от
страните.
По отношение на останалите писмени доказателства и писмени
доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а
това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, които следва
да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
4
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на
„конкретен издател и дата на съставяне“ не могат да доведат до отмяна на
електронния фиш. В тази връзка, необходимо е да се отбележи с изцяло
дидактична цел, че позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е
некоректно, тъй като в същата са регламентирани давностни срокове за
изготвяне на АУАН и НП, но не и на електронни фишове. За посочената
категория санкционни актове е приложима съобразно препращането на чл. 11
5
ЗАНН единствено относителна и абсолютна давност за
административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /3 години/,
съответно по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /4 години и 6 месеца/,
считано от датата на твърдяното нарушение, като в процесния случай тези
срокове не са изтекли.
В контекста на изложеното, съдът не споделя очертаната от адв. И.
в жалбата и писмените бележки трактовка за необходимостта в електронния
фиш да се посочат датата на съставянето му и конкретният водач на МПС. В
мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
движение по пътищата със сигнатура 054-01-84, приет на 19.01.2011 г, обн. в
ДВ бр. 10/2011 г. е посочено, че се въвеждат мерки за повишаване на
ефективността на контрола за спазване на правилата за движение по
пътищата, което ще има пряко въздействие върху безопасността на
движението и ще доведе до ограничаване на пътнотранспортните
произшествия и за намаляване на броя на жертвите по пътищата. Промените
предвиждат създаване на ефективен механизъм за налагане на глоби с
електронен фиш за нарушения, установени с технически средства и системи,
което ще изключи субективното тълкуване и интерпретиране на релевантните
обстоятелства, досежно факта на извършеното нарушение. В тази връзка не
бива да има спор, че опазването на здравето и живота на гражданите са най-
висшите конституционни ценности във всяка демократична и правова
държава, каквато е и Република България /чл. 4, ал. 2 КРБ - Република
България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава
условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество, чл. 28 -
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва
като най-тежко престъпление, чл. 52, ал. 3 -Държавата закриля здравето на
гражданите/. От съображения за справедливост и социална целесъобразност,
на фона на десетилетната трайно занижена транспортна безопасност в
страната и значителното увеличаване на транспортния травматизъм, с оглед
гарантиране на процесните абсолютни права законодателят често прибягва до
използване на нормотворческа техника, с която въвежда правила,
отклонявайки се напълно съзнателно от обективната действителност. Такъв е
и настоящият случай, доколкото електронният фиш съгласно предвидената в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП фикция представлява властнически акт, който се издава по
специална съкратена процедура, в конкретния казус регламентирана в ЗДвП,
6
различаваща се от класическия процес в ЗАНН за реализиране на
административнонаказателната отговорност, като същият е единен акт,
съчетаващ функциите на АУАН и НП и включващ информация за
извършеното нарушение, неговия автор и наложената санкция. Като
своеобразно продължение на вложената законодателна идея с разпоредбата на
чл. 189, ал. 11 ЗДвП ясно и недвусмислено се фингира, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление т.е.
налице е изрично приравняване на правното им действие и последици.
Именно посоченото разбиране е възприето и в цитираното Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС,
докладчик-съдия Лозан Панов, където върховните съдии приемат
единодушно, че електронният фиш е властнически акт с установителни и
санкционни функции, съдържащ лимитативно изброени реквизити сред които
не фигурират дата съставяне, физическо лице-издател, подпис, самоличността
на конкретен водач и пр., поради което съпоставянето му с изискуемите за
АУАН и НП компоненти не намира никаква нормативна опора.
Предвиденият механизъм за санкциониране на извършители на
нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване с електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната
административнонаказателна процедура и крайните правораздавателни
актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, не
противоречи както на Конституцията, така и на Закона за нормативните
актове, доколкото не е предвидена изрична забрана за установяването на
подобни фикции в интерес на гражданското общество с цел гарантиране
неприкосновеността на здравето и живота на неговите членове. Действително,
тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на
състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от
възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено
наказание, но това ограничение на комплексното право на защита по чл. 56
КРБ е обществено оправдано и не противоречи както на националното, така и
на европейското законодателство, имайки предвид, че СЕС е константен в
разбирането си, че правото на защита може да бъде предмет на ограничения,
при условие, че последните отговарят на преследвани от въпросните мерки
цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел
прекомерно и недопустимо засягане на гарантираните права /в този смисъл
7
решение от 15.06.2006 г. на СЕС по дело C-28/05/. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че независимо от липсата на пълна
състезателност и съчетаване на обвинителна и санкционна функция в
електронния фиш, нормотворецът е предвидил необходимите гаранции и
средства за защита правата на нарушителя - възможност за оспорването му по
административен ред, за представяне на декларация от собственика относно
лицето, управлявало превозното средства и не на последно място за
атакуването му пред съд, разполагащ с пълна компетентност по фактите и
правото.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния
фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в
случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторно
превозно средство. Ето защо, оплакванията в писмените бележки, че в случая
не е следвало да се съставя електронен фиш не намират нормативна опора.
По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че
процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била
технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.
Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на
вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези
императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на
ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи
8
да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на
МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради
отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения
темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на
контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради
изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем
предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани
със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е
преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на
други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП
регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния
им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и
здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се
приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила
в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна
уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
9
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението, поради което доводите в
жалбата за противното са несъстоятелни. Всички изброени изисквания при
експлоатацията на техническото средство са били спазени акуратно от
служителите на ОПП СДВР, противно на твърденията в жалбата, като са
изготвени протокол при използването на процесната АТСС, както и снимка на
10
разположението на уреда. Точното местоположение на мобилната система се
установява от генерираните GPS координати и снимковия материал, като
същото съвпада изцяло с отразения в електронния фиш пътен участък.
Полицейският служител, експлоатирал АТСС е преминал надлежно обучение,
видно от представения протокол за проведено обучение.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, като видно от ал. 2 - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, чийто собственик /в т.ч. ползвател,
което корективно тълкуване е възприето в трайната съдебна практика, за да се
предотврати осуетяване на юридическата отговорност на управителите на
дружествата-лизингополучатели/ е юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. В настоящия казус се установява, в корелация с
доказателствената съвкупност по делото, в частност справка от централна
база КАТ, че към датата на извършване на констатираното нарушение
собственик на превозното средство е „Алианц Лизинг България“ АД, а като
негов ползвател е регистрирано търговско дружество „Маркет Пул“ ООД,
представлявано от жалбоподателя Витро Р.. Наличието на регистриран
ползвател обезпредметява подаването на декларация от собственика за
лицето, на което е предоставено МПС. Нещо повече - въззивникът не е
депозирал възражение срещу съставения електронен фиш, в което евентуално
да посочи имената на различно лице, управлявало моторното превозно
средство, такива доказателства не са представени и на етапа на съдебното
следствие, поради което този съдебен състав намира, че правилно същият е
бил привлечен към административнонаказателна отговорност.
Неоснователно е възражението за нарушено право на защита,
изводимо от обстоятелството, че електронният фиш не е връчен на
жалбоподателя, което е препятствало възможността да подаде декларация по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Както беше отбелязано, липсата на доказателства за
връчване на санкционния акт не следва да се тълкува във вреда на наказаното
лице, поради което срокът за оспорване не е започнал да тече. Р. е
11
упълномощил адвокат, който е изготвил въззивна жалба и надлежно е сезирал
съда, като адв. И. не е намерила за необходимо да подаде и изискуемата
декларация с данни за конкретния водач. Такива доказателства не са
ангажирани и пред настоящата инстанция.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания
на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес /арг. от чл.
189, ал. 15 ЗДвП/. От приложената справка за регистрация, е възможно да се
установят данните за собственика и ползвателя на управляваното МПС. Няма
съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на
заснемането му е била 68 км/ч при ограничение в конкретния пътен участък
от 50 км/ч за населено място, с което е реализиран състав на нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като е налице превишаване с 18 км/ч. Скоростта е
фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с
изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския
институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства
за измерване, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа
след, като конкретното техническо средство е преминало през надлежна
първоначална и последваща периодична проверка. Що се отнася до толеранса
от „3 км/ч”, с който е преизчислена скоростта на движение на засеченото от
техническото средство МПС, същият е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран в протокола
за проверка: „Ако резултатите от измерването са основания за наказание за
нарушение на разпоредената максимална скорост, се вземат предвид
допустимите грешки на уредите за измерване на скоростта в обхвата от
+/-3 км/ч за измерени скорости до 100 km/h.”. Доколкото по-горе бяха
изброени законоустановените реквизити на електронния фиш и между тях
липсва такъв за посочване на правилата за изчисляване на толеранс при
определяне на наказуемата скорост, то непосочването му не представлява
нарушение. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че мястото на
контрол не е следвало да се обозначава и с табела Т 2, имайки предвид, че в
случая заснемането не е осъществено по време на движение, а с мобилна
12
АТСС, временно разположена на участък от пътя, видно от снимковия
материал. Това от своя страна мотивира извод за неоснователност на
претенцията на адв. И. за фиксиране в протокола за експлоатация на АТСС на
контролирания пътен участък, тъй като посоченото изискване е приложимо
единствено в случаите на контрол във време на движение /арг. от чл. 10, ал. 2
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят, в качеството си на управител на дружеството-ползвател, да е
управлявал автомобила. Същият не е предвиждал неправомерната деятелност
на неустановения водач, но е бил нормативно задължен да стори това, като не
са съществували пречки от обективно или субективно естество, които да
препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено, че при
констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за движение
в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч, вкл. се налага административно
наказание „глоба“ в абсолютно определен размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Фиксирана в този вид и размер, санкцията съответства на принципа за
законоустановеност, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение и създалата се непосредствената опасност за останалите
участници в движението. Доколкото същата е абсолютно определена, то не
съществува правна възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН/. В тази връзка, съдът не споделя възражението в жалбата за неяснота
относно санкционирания правен субект, имайки предвид, че дори от самото
наименование на електронния фиш е видно, че е съставен с оглед налагането
именно на административно наказание „глоба“ на физическо лице, в случая
на управителя на търговското дружество-ползвател. Неоснователна е и
претенцията за привръзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, доколкото
същата не представлява санкционна норма.
В конкретния случай стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава не е била въведена с пътен знак В 26, поради което правилно
нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В заключение, макар и да липсва такова искане, съдът намира, че
процесното нарушение не следва да се третира като маловажно, имайки
13
предвид рестриктивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, която императивно
изключва приложението на институтите на чл. 28 ЗАНН и чл. 58г ЗАНН при
неспазване на предписанията на посочения нормативен акт, считано от
23.12.2021 г.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде
потвърден изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе
служебно и по извършените от страните разноски. С оглед изхода на делото,
съобразявайки представените подробни писмени бележки от гл. юрк. Деляна
И., с което е оказана защита на наказващия орган, както и значителната
фактическа и правна сложност на делото, предвид множеството възражения в
жалбата, наложили обсъждането им, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за
присъждане на възнаграждението законодателят е поставил изискване
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН
да са били защитавани от юрисконсулт, независимо дали същият е взел пряко
участие в проведените съдебни заседания или се е възползвал от
възможността единствено да представи писмена защита.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
6855476 издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя В. О. Р., ЕГН
**********, в качеството си на управител на търговско дружество „Маркет
Пул“ ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя В. О. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15