№ 30287
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110131222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за паричен заем №4410707 за заемна сума 1000,00 лева, сключен
между Д. И. Д. и "Изи Асет Мениджмънт" АД, предявен срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД, с евентуален иск за обявяване на нищожност на клузата на чл. 4 от договора; за
прогласяване нищожност на договор за поръчителство, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, Д. И. Д. и "Файненшъл България" ЕООД, предявен срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
В искова молба, с молба-уточнение от 26.08.2020 г., Д. Д. твърди, че сключил с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №4410707 за заемната сума 1000 лв., с ГПР
49 %, ГЛП 40 %, без посочен размер на месечен лихвен процент. С клаузата на чл.4 от
договора е уговорено, че договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители, които да отговарят на определени условия, банкова гаранция, или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител. Твърди, че на датата на сключване на договора ищецът,
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД сключили договор за
предоставяне на поръчителство №4410707, съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД е
поело задължението да обезпечи пред заемодателя задълженията на заемополучателя Д.. По
така сключения договор ищецът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение от
710,16 лв., която сума е разпределена за плащане в месечните вноски по договора за кредит.
Пояснява, че ответниците са свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик
на капитала на дружеството-поръчител. Поддържа, че действието на договора за
поръчителство е обусловено от валидността на заемното правоотношение. В тази връзка
сочи, че изискванията, които клаузата на чл. 4 от договора за заем налага на потребителя да
намери две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред
единствения избор да сключи на договор за поръчителство, като необходимо условие за
получаване на заемните средства. Предвид това сочи, че заемодателят не е включил като
разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19,
ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото
не е посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за
действителната стойност на ГПР; не е подписан на всяка страница и не е предоставено
копие от договора за креди и погасителен план и договора за поръчителство. Твърди, че
договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя услуга
на потребителя; противоречи на добрите нрави, вкл. поради това, че възнаграждението на
1
поръчителя е в размер повече от половината от заемната сума. Съдът констатира, че
представеното от ищеца пълномощно не е заверено.
Ответното „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва предявените искове и поддържа
подробни съображения за съотвествие на договора за заем с волята на длъжника и с чл. 19,
ал.3, т.1, ал. 4 и чл. 11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК. ГПР е във фиксиран размер, посочена е
общата сума за плащане по договора; механизмът за пресмятане на ГПР е по формула,
съдържаща се в приложение 1 към ЗПК, и няма законово изискване да бъде отразен в
договора, в който също не са предвидени хипотези за промяна на ГПР, поради което и не са
уговорени допълнителни допускания, довели до неговата промяна. Счита, че с оглед на
съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и възнаграждението по
него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, съответно изпълнението по двата
договора не е обвързано. Оспорва твърденията за недействителност на договора за
предоставяне на поръчителствос подробни съображения за необоснованост и
неоснователност на иска.
Ответното „Файненшъл България“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът
за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на
договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване
на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно,
че договора за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със
ЗПК, накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен
при липса на основание съобразно изложеното в искова молба.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 от ГПК е допустимо и относимо за
представяне на посочените документи от всеки един ответник, доколкото твърди, че не са в
негово държане. Неотносимо за разглеждане на така предявените искове е искането на
ищеца по р. I, т.1 за представяне на извлечения от счетоводни книги.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, на осн. чл. 183 от ГПК, да завери с удостоверително изявление „Вярно с
оригинал“ и подпис представеното към искова молба пълномощно; или потвърди с писмена
молба извършените от адвоката действия по делото. При неизпълнение на указанията в
цялост и в срок искова молба ще бъде върната.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
2
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да представи
намиращи се в негово държане документи – договор за паричен заем 4410707, с погасителен
план и стандартен европейски формуляр, като в противен случай съдът ще приложи чл. 161
от ГПК спрямо ответника и ще приеме за доказани твърденията на ищеца за съдържанието
на договора.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК „Файненшъл България“ ЕООД в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да представи
намиращи се в негово държане документи – договор за предоставяне на поръчителство
4410707, с погасителен план и стандартен европейски формуляр, като в противен случай
съдът ще приложи чл. 161 от ГПК спрямо ответника и ще приеме за доказани твърденията
на ищеца за съдържанието на договора.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца в останалата част.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2022г. от
10,15 часа, за които дата и час да се призоват страните, вкл. по реда на чл. 41а, ал. 2 от ГПК.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
отговори на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3