№ 2296
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. С.а
като разгледа докладваното от Калина В. С.а Въззивно частно наказателно
дело № 20221100604289 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл.
341, ал. 2 от НПК.
Същото е образувано по постъпил в срок частен протест от прокурор
при Софийска районна прокуратура (СРП), с който се оспорва определение,
инкорпорирано в съдебен протокол от 16.09.2022 г. на Софийски районен съд
(СРС), НО, 108 състав, постановено по НОХД № 7262/2022 г., с което на осн.
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено съдебното
производство, а делото е върнато на прокурора с оглед констатираните
съществени остраними процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
В протеста се излагат съображения за неправилност на атакувания
съдебен акт. Твърди се, че обвинителният акт отговарял на изискванията на
процесуалния закон, установени в чл. 246 НПК, както по отношение на
обстоятелствената му част, така и касателно диспозитива. Не се съгласява с
извода на първостепенния съд досежно наличие на неяснота в обвинението и
по-специално в темпоралното му уточняване. В този смисъл подчертава, че
времето на извършване на инкиминираното престъпно посегателство е
достатъчно надлежно отбелязано, а именно: „на неустановена дата в периода
от време от 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г.“. По-нататък обяснява, че
действително са споменати и други дати в обвинителния акт (12.03.2014 г.;
13.03.2014 г.;19.03.2014 г.; 20.03.2014 г.), но горните са насочени единствено
към разгръщане на цялостната картина на осъщественото от подсъдимия С.
престъпление, на условията, способствали го в това начинание, на начина на
разкриване на деянието, а и на действията на свидетелите във връзка с
инкриминираната проява. Тоест, представителят на държавното обвинение
категорично отрича тезата на първия съд, че посочването на различни дати и
1
осъществените на тях действия може да се приеме за неяснота, препятстваща
възможността на подсъдимия за изгради адекватна защита. Позовава се на ТР
№ 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Намира, че дори да се възприеме довода за
процесуално нарушение, то последното няма характер на съществено такова
по смисъла, вложен в чл. 249, ал. 4 от НПК, предвид което нарушението може
да бъде пълноценно компенсирано в централната фаза на наказателния
процес, включително и чрез изменение на обвинението по реда на чл. 287
НПК. Поддържа, че липсва съществено процесуално нарушение на
досъдебното производство, ограничаващо правото на защита на обвиняемия,
а констатацията на районния съд в противен смисъл, предполага отмяната на
обжалваното определение. В този смисъл е отправена молба до въззивната
инстанция за отмяна на постановеното съдебно определение.
За така постъпилия частен протест по реда на чл. 342, ал. 2 НПК е
съобщено на подсъдимия, който в предоставения му по закон 7-дневен срок
не е направил възражение.
Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и
след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 от НПК, установи, че частният протест е депозиран в
законоустановения седем дневен срок от произнасянето в открито
разпоредително съдебно заседание на определението на СРС, от надлежно
легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и
процесуално допустим.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав,
по отношение на редовността (допустимостта) на частния протест, съдът
пристъпи и към преценка обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Съдебното производство по НОХД № 7262/2022 г. по описа на СРС –
НО, 108-ми състав, е образувано въз основа на внесен в СРС – НО
обвинителен акт по досъдебно производство № 5110/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11741/2014 г. по описа на СРП, срещу Р. И. С., за
престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.
С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия Р. И. С. е повдигнато
обвинение за това, че:
„На неустановена по делото дата в периода от време от 08.07.2013 г. до
20.03.2014 г. в гр. Банкя, ул. „****, хотел „Белвю“, сам осъществил
неправомерно присъединяване към газотранспортна система, като на мястото
на сваленото на 08.07.2013 г. от служител на „С.Г.“ ЕАД газоизмервателно
устройство – разходомер абонатен номер ********** с фабричен номер №/ID
на актива 5192375, № на актив 204000000427, (собственост на дружество
„С.Г.“ ЕАД, със ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, представлявано от изпълнителния директор И.Ч., понастоящем
„Овергаз мрежи“ АД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ул.
„****, представлявано от С.Р. И. – Изпълнителен директор), обв. С.
2
първоначално използвайки клещи тип „гарга“ отворил вратата на
газоразпределителното и замерено табло (ГРЗТ) на системата, взел нужните
размери на подвижната връзка (свръзка от тръби), която поръчал за
изработване на неустановено по делото лице или изработил сам и която
впоследствие поставил на мястото на газоизмервателното устройство –
разходомер, посредством която свързка от тръби, осъществил връзката между
газотранспортаната система и вътрешната инсталация на горепосочения
хотел, като свръзката от тръби се състои от две водопроводни колена 1 ¼
цола, 23 см. дълга водопроводна тръба 1 ¼ цола, два нипли и още две колена
по 1 цил и представлява подвижен тръбен елемент – временна връзка. С
помощта на холендрови гайки и раздвижен тръбен ключ, поставянето на
връзката отнело на обв. С. не повече от две минути, както и евентуалното й
сваляне също отнемало около две минути и по този начин, обв. С. е
осъществил преминаването на природния газ по тръбите и е свързал
вътрешната инсталация на хотела, чрез котела „Vitorond 200”, на
горепосочения хотел с газотранспортната мрежа, като това станало след
отваряне на спирателния кран. Намиращ се в самото табло и отново заключил
ГРЗТ, след това отварял и външния спирателен кран, намиращ се до
външната стена на сградата – хотел. Външният спирателен кран не е имал за
постоянно поставена дръжка – върток, а се отварял с помощта на специална
дръжка – върток, с която също, както с клещите и раздвижения ключ, обв. С.
предварително се бил снабдил. Чрез така осъщественото от обв. С.
неправомерно присъединяване към газотранспортната система, природният
газ, собственост на „С.Г.“ ЕАД, със ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, представлявано от изпълнителния директор
И.Ч., понастоящем „Овергаз мрежи“ АД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление ул. „****, представлявано от С.Р. И. – Изпълнителен директор,
течал безотчетно от газотранспортната система на горепосоченото дружество
към тръбната система на котела „Vitorond 200”, на горепосочения хотел в гр.
Банкя, ул. „****, с което обв. С. е създал условия за непълно отчитане на
потребения природен газ – престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК.“
Със свое разпореждане от 15.06.2022 г., съдията – докладчик по НОХД
№ 7262/2022 г. по описа на СРС – НО, 108-ми състав, е насрочил
образуваното по обвинителния акт дело в открито разпоредително заседание,
което е проведено на 16.09.2022 г.
В хода на откритото разпоредително заседание, защитата е
претендирала наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато на
досъдебното производство, изразяващо се в липса на яснота за времето на
инкриминираното от прокуратурата деяние. Конкретно е визирала
използвания от прокуратурата способ за очертаване на приетото от нея време
на извършване на твърдяното престъпление като „на неустановена дата в
периода от 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г.“. Последното сочи на
противоречивост, доколкото, първо се приема, че деянието е извършено на
неустановена дата, а после се цитира период. Въз основа на горното е
3
пожелала съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на прокурора, за отстраняване на констатираното, според защитата,
съществено процесуално нарушение.
В рамките на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК,
обсъждайки въпросите по ал. 1, в частност този по т. 3, а именно допуснато ли
е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, от категорията на посочените в разпоредбата на чл.
249, ал. 4 от НПК, СРС – НО, 108-ми с-в, със свое протоколно определение от
16.09.2022 г., е приел наличие на съществено процесуално нарушение, което е
констатирал служебно, като е отрекъл твърдяното от защитата нарушение.
Мотивирайки произнасянето си, е посочил, че е неясно дали се твърди
извършване на едно продължавано престъпление, осъществено с три отделни
деяния или се твърди извършване на три отделни престъпни посегателства
без обективна и субективна връзка помежду си. Изтъкнал е, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани три отделни деяния
по неправомерно присъединяване към газотранспортна мрежа, извършени на
три различни дати, а именно първото на неустановена дата в периода от
08.07.2013 г. до 20.03.2014 г., второто на 13.03.2014 г. и третото – 20.03.2014
г., а същевременно в диспозитива на обвинителния акт спрямо подсъдимия е
повдигнато обвинение единствено за едно извършено деяние, сторено на
неустановена дата в периода от 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Предметът на инициираното по реда на Глава 22 от НПК въззивно
производство е ограничен до проверката на законосъобразността и
правилността на определението на първия съд за наличието, респективно
липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия,
пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от
законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.
Съгласно новелата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на
досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е
съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да
откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да
има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език
по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в
процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.
3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери,
че разгледан по същество, протестът е неоснователен, а атакуваното
определение на първоинстанционния съд – правилно.
По мнение на въззивния съдебен състав, районният съд е прав, че във
4
внесения в СРС нов обвинителен акт от 09.06.2022 г., е допуснато
процесуално нарушение, от категорията на съществените, но отстраними
такива, посочени в чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК. Същото се състои в това,
че при така повдигнатото обвинение, е допусната неяснота по основен общ
съставомерен признак на твърдяната престъпна проява.
Конкретно, при очертаване в хронологичен аспект на претендираното
престъпление по чл. 243в, ал. 1 от НК, всъщност липсва необходимата яснота
и конкретност за времето, в което се застъпва от прокуратурата, че е
извършена съответната инкриминирана от нея деятелност. Това е така,
защото, в обстоятелствената част на документа по чл. 246 от НПК са описани
три деяния по осъществено неправомерно присъединяване към
газотранспортната система, извършени на три отделни дати, от които първото
– на неустановена дата във времето от 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г., второто –
на 13.03.2014 г. и третото – на 20.03.2014 г. При все това обаче в
заключителната част на обвинителния акт спрямо подсъдимия е повдигнато
обвинение за едно единствено престъпление, което се твърди да е извършено
на неустановена дата в периода 08.07.2013 г. - 20.03.2014 г. Така за четящия
обвинителния акт остава неясно дали държавното обвинение инкриминира
едно престъпление, което се характеризира като продължавано такова по
смисъла на чл. 26 от НК - когато са осъществени повече от две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време (в рамките на по-
малко от една календарна година), при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите да се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, или в случая се касае за
хипотеза на множество престъпления и по-точно реална съвкупност от три
отделни престъпления, които нямат помежду си никаква обективна и
субективна връзка. Тъй като държавното обвинение се е задоволило с
непрецизно формулиране на обвинението за престъплението във времевия му
аспект, не се става пределно ясно дали прокуратурата твърди, че обвиняемият
С. веднъж, на неустановена дата във времето от 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г.,
сам е осъществил неправомерно присъединяване към газотранспортната
система на „С.Г.“ ЕАД, понастоящем „Овергаз мрежи“ АД, с което е създал
условия за непълно отчитане на потребения от него природен газ или се е
осъществявал това неведнъж, и по-точно присъединявал се е по гореописания
начин неправомерно три пъти, съответно на трите датите, както следва: на
неустановена дата във времето от 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г.; на 13.03.2014
г. и на 20.03.2014 г.
Констатираната от съдията-докладчик неточност буди съмнения не
само относно момента на извършване на девиантната проява от обв. С., а
също така и от вида на същата, тоест дали се касае за едно престъпление или
за престъпно множество.
За да е гарантирано пълноценното осъществяване на правото на защита
на обвиняемия, респективно подсъдимия, в частност правото му на ясно,
5
точно и конкретно обвинение, неизискващо тълкуване и/или предположения,
времето на извършване на твърдяната престъпна деятелност не е
задължително да бъде визирано като точно определена дата и/или час.
Допустимо е това да бъде сторено и поставяйки това време в някакъв
обособен времеви интервал, чиито граници обаче да дават възможност за
сравнително конкретна определяемост. Като такива сравнително определяеми
хронологични параметри са възприети рамките на посочен месец, дори
няколко месеца или конкретен сезон. Онова, което е важно обаче, за да бъде
обезпечено правото на ясно, точно и разбираемо обвинение, е хронологичните
времеви рамки на обвинението да дават възможност за изграждането на
сравнително конкретна, ако не определена, то поне определяема, представа за
момента на консумиране на твърдяното престъпно деяние.
В светлината на посоченото, използването в заключителната част на
обвинението на израза „на неустановена дата в периода 08.07.2013 г. до
20.03.2014 г.“, придружено с едновременното използване в обстоятелствената
част на обвинението на още две дати (13.03.2014 г. и 20.03.2014 г.), наред с
горната (неустановена дата в периода 08.07.2013 г. до 20.03.2014 г.) с цел
посочване на времеви период, в чиито границите е извършено
претендираното едно единствено деяние, се явява незаконосъобразно.
Дефинирането на момента на извършване на деянието чрез поставянето
му в три различни дати, на практика означава непосочване на момента на
извършване на инкриминираното от прокуратурата деяние. Съществена част
от правото на защита е обезпечеността на ясни, безпротиворечиви и
ненуждаещи се от тълкуване и/или предположения твърдения по фактите,
включително за времето на извършване на инкриминираната престъпна
дейност, за да може подсъдимият да организира защитата си адекватно.
Обвинението трябва да бъде предявено по безспорен и категоричен начин и
подобни неясноти в обвинителният акт като обсъжданата са недопустими.
В подкрепа на горното са и постановките на ТР № 2 от 07. 10. 2002 г. на
ОСНК на ВКС и ТР № 6 от 19.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, в които е развита
тезата, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в него, като по този
начин постави основните рамки на процеса на доказване и на правото на
защита.
Както посочи по-горе, избраният от обвинителната власт способ за
определяне на времето на извършване на инкриминираната престъпна проявя
по чл. 234в, ал. 1 от НК компрометира изграждането на точна представа.
Въззивният съдебен състав се съгласява с приетото в ревизираното съдебно
определение, че внесеният в съда обвинителен акт не покрива минималните
стандарти за неговото съдържание, заложени от законодателя в разпоредбата
на чл. 246 от НПК. Допуснатата неяснота при очертаване на фактите,
изпълващи състава на субсумураното под чл. 234в, ал. 1 от НК престъпление,
6
конкретно досежно времето на извършване на същото, не дава възможност на
подсъдимия Р. И. С. да разбере фактическите рамки на предявеното му и
повдигнато обвинение по начин, който да му позволи да организира
адекватно защитата си, а на съда – да определи по ясен и недвусмислен начин
предмета на доказване по делото.
Посоченото процесуално нарушение не може да бъде отстранено във
фазата на съдебното производство, без да бъдат накърнени правата на
подсъдимото лице, включително чрез изменение на обвинението по реда на
чл. 287 от НПК, поради което и възраженията в частния протест в тази посока
се явяват неоснователни. Налице е основание за прекратяване на
образуваното съдебно производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на констатираната неяснота.
Доколкото първоинстанционният съд е процедирал именно в тази
насока, то и въззивната инстанция приема, че определението на СРС от
16.09.202022 г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а частният протест оставен без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 249,
ал. 3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от открито разпоредително
заседание, проведено на 16.09.2022 г. по НОХД № 7262/2022 г. по описа на
СРС, НО, 108-ми състав , с което е прието по реда на чл. 248, ал. 5, вр. ал. 1, т.
3 от НПК, че на досъдебното производство са допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения, съдебното производство е прекратено, а
делото – върнато на СРП за отстраняване на констатираните нарушения.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7