№ 6422
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110142065 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Т. Н. П. срещу „А...“ ЕООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 1117, 68 лв. главница по изпълнителен лист от
31.05.2010 г. по ч.гр.д. № 2302/2010 г. по описа на СРС, 61 състав, въз основа на което е било
образувано изп.д. № ...2021 г. по описа на ЧСИ Г К.
Ищцата твърди, че не дължи процесната сума поради изтекла погасителна давност и
настъпила перемпция в рамките на посоченото по-горе изпълнително дело.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. С оглед наведеното в исковата молба
основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че с изпълнителен лист от
31.05.2010 г. по гр.д. № 2302/2010 г. по описа на СРС, 61 състав, ищцата Т. П. е била осъдена
да заплати на „Т....“ ЕАД следните суми: 1117, 68 лв. главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 18.01.2010 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
1
на 26, 44 лв. за периода от 15.03.2009 г. до 18.01.2010 г., както и разноски по делото в размер
на 125 лв.
На 25.03.2011 г. „Т....“ ЕАД е подало молба до ЧСИ ДД В. По молбата е било
образувано изп.д. № ...2011 г. по описа на ЧСИ ДД В.
На 08.04.2011 г. са били наложени запори върху банковите сметки на ищцата в
няколко банки.
На 08.07.2011 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 09.09.2013 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал да бъдат извършени съответни справки и да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, МПС, банкови сметки и възбрана върху недвижимото й
имущество.
На 29.04.2015 г. ответното дружество „А...“ ЕООД е подало молба до съдебния
изпълнител, с която го е уведомило за сключен с първоначалния взискател договор за цесия
и е поискало да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство и да
бъдат продължени изпълнителните действия.
На 24.08.2015 г. по молба от ответника съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищцата, като е насрочил и опис на
движими вещи за 24.08.2015 г.
На 29.02.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
работодателя на ищцата за налагане запор върху трудовото й възнаграждение.
На 15.08.2017 г. с разпореждане съдебният изпълнител е наложил запор върху
банковите сметки на ищцата, както и върху трудовото й възнаграждение.
На 10.06.2019 г. с разпореждане съдебният изпълнител е наложил запор върху
новооткритите банкови сметки на ищцата и е насрочил опис на движимите й вещи за
30.07.2019 г.
На 02.02.2021 г. е бил наложен запор върху банкови сметки на ищцата в няколко
банки.
На 22.12.2022 г. ответникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 22.11.2023 г. ответникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на ищцата.
На 14.12.2023 г. е бил наложен запор върху банкови сметки на ищцата.
На 14.05.2024 г. ответникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на ищцата.
На 30.01.2025 г. по настоящото дело е била издадена обезпечителна заповед, с която
е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по процесното
изпълнително дело.
От правна страна
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 19.05.2016 г.
изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
2
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, са дадени допълнителни разяснения в тази връзка, като е посочено, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. При настъпила перемпция преди
26.06.2015 г. нова погасителна давност тече от настъпването на перемпцията съгласно
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023
г., ОСГТК
Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на
изпълнителното производство давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната и такава не е текла до 08.07.2013 г. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство следва да се счита за прекратено с изтичането на две години,
в продължение на които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
или съдебният изпълнител не е предприел такива по силата на възлагане по реда на чл. 18
ЗЧСИ. На 08.07.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, като впоследствие в продължение на повече от две години не е
било извършено действие, което да е от естество да прекъсне двугодишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Следващото такова действие е подадената от ответника молба от 09.09.2013
г., през който период са изтекли повече от 2 години. С оглед на изложеното съдът приема, че
през м. 08.07.2013 г. е настъпила перемпция и на тази дата изпълнителното производство
спрямо ищеца е било прекратено по силата на цитираната законова разпоредба. Съгласно
цитираното по-горе тълкувателно решение нова петгодишна давност за процесните
вземания е започнала да тече от 08.07.2013 г. В рамките на тази нова погасителна давност са
били предприети множество изпълнителни действия, които са я прекъснали, а именно –
подадени от взискателя молби за налагане на запор през 2015 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.,
наложени запори през 2016 г., 2017 г., 2019 г., 2021 г., 2023 г. Следователно, давността е била
спирана многократно като между извършените изпълнителни действия няма изтекъл период
повече от 5 години.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В решението е посочено още, че
3
перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази
обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Хипотезата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена
отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването
в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Прекратяването на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред
съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител
като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието
на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
Следователно, въпреки настъпилата по първото изпълнително производство
перемпция през м. 07.2013 г., по това дело няма период от повече от 5 години, в който да не
са били предприемани изпълнителни действия, поради което процесното вземане не е
погасени по давност и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен. За пълнота следва да се посочи и обстоятелството, че на 30.01.2025 г. е било
допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по процесното
изпълнително дело, т.е. от тази дата е налице обективна пречка за извършване на действия, с
които погасителната давност да бъде спряна или прекъсната, поради което погасителна
давност не тече.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски,
но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като не е претендирал разноски, нито има
доказателства да е направил такива.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
„П...“, ул. „...“ № 25, срещу „А...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Б...“ № .., ап. 3, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК, за признаване за установено, че Т. Н. П., ЕГН **********, не дължи „А...” ЕООД, ЕИК
..., сумата от 1117, 68 лв. главница по изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч.гр.д. №
2302/2010 г. по описа на СРС, 61 състав, въз основа на което е било образувано изп.д. №
...2021 г. по описа на ЧСИ Г К.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5