№ 18179
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110149742 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А.,против И. Т. М.,ЕГН **********,С. Т. М.,ЕГН
**********,и Е. Д. М.,ЕГН **********,и тримата с адрес гр.София,АДРЕС,с
искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят парични суми – 10927,65
лева главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,1689,06 лева
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,39,08 лева сума за
дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. до 06.10.2021 г.,8,47 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г.
до 06.10.2021 г.,които парични суми ищецът претендира разделно,както
следва – спрямо ответника И. М. – 1821,27 лева главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,281,51 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,6,52 лева сума за дялово разпределение
за периода 01.09.2018 г. до 06.10.2021 г.,1,41 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.;
спрямо ответницата С. М. - 1821,28 лева главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,281,51 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,6,51 лева сума за дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. до 06.10.2021 г.,1,41 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.; спрямо
ответницата Е. М. – 7285,10 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,1126,04 лева лихва за забава за периода
15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,26,05 лева сума за дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. до 06.10.2021 г.,5,65 лева мораторна лихва върху сума
1
за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което
ответниците като клиенти на топлинна енергия се явяват задължени да
заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Твърди се,че ответниците не са заплатили цената в срок и незаплатената
главница възлиза на 10927,65 лева,за която се сочи,че съответства на реално
доставено количество топлинна енергия. Поддържа се,че ответниците
отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна енергия при
съобразяване дяловете им в съсобствеността,а именно ответницата Е. М. – за
4/6 идеални части,а другите двама ответници – за по 1/6 идеална част.
Предвид това,че цената на доставена топлинна енергия не е заплатена в срока
по общите условия ищецът претендира мораторна лихва в общ размер от
1689,06 лева за периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г. С исковата молба са
заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от
39,08 лева и 8,47 лева. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответниците чрез назначения им особен представител оспорват
исковете като недоказани по основание и по размер – твърди се,че не е
доказано дали ответниците са клиенти на топлинна енергия,твърди се,че
липсват доказателства дали ответниците са приели или са се отказали от
наследството. Твърди се,че не е доказано ответниците да са собственици на
имота. Сочи се,че правото на защита на ответниците е затруднено,защото не е
посочено поотделно каква парична сума е дължима за сградна инсталация,за
отопление,за бигово горещо водоснабдяване,съответно не е посочена лихва
върху всяка отделна парична сума. Ответниците изтъкват,че не е ясно дали
посоченият абонатен номер се отнася до имота на ответниците. Поддържа
се,че срокът на договора,сключен с „Техем сървисис“ЕООД е изтекъл.
Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Ответниците
молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор от 29.07.2015 г.,сключен между „Топлофикация
София“ЕАД и „Техем сървисис“ЕООД,съгласно който „Техем
сървисис“ЕООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Топлофикация
София“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
Видно от удостоверение за наследници,ТТ.Т. М. е оставил като
наследници по закон съпругата си Е. Й. М. и децата си С. Т. М. и И. Т. М..
С договор от 13.03.1991 г.,сключен между ОбНС Искър,като продавач,и
ТТ.Т. М. и Е. Й. М.,като купувачи,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от продажбено правоотношение за жилище – АДРЕС.
Съгласно договор № 896/04.10.2001 г.,“Техем сървисис“ЕООД,като
2
изпълнител,и етажните собственици в сградата на бл.227 ж.к.“Дружба“,като
възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия,а възложителите приемат да поставят
индивидуални разпределители и водомери. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Представени са общи фактури от 31.07.2019 г. и от 31.07.2020
г.,издадени от „Топлофикация София“ЕАД с получател Е. Й. М..
Установява се,че в особената книга на съда по чл.49 от ЗН за периода
14.01.2017 г. до 23.07.2023 г. не е вписан отказ от наследството на ТТ.Т. М. от
И. Т. М.,С. Т. М. и Е. Й. М..
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след
което за сметка на доставчика са приспадани технологичните
разходи,дължимата главница за топлинна енергия е 10671,11 лева,общият
топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
изравнителните сметки са въведени в информационната
система,незаплатената главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. възлиза на 10927,65 лева,а лихвата за забава върху тази
парична сума е в размер от 1719,86 лева,начислената сума за дялово
разпределение е в размер от 39,08 лева,а лихвата за забава – 8,47 лева.
Видно от протоколи за неосигурен достъп,показанията в ап.50 на бл.227
на ж.к.“Дружба“ не са отчитани.
От справка от Агенцията по вписванията се установява,че е вписано
прехвърляне на недвижим имот – АДРЕС с продавачи Е. Й. М.,И. Т. М. и С.
Т. М. от 31.10.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от провеждането на доказване,че между страните съществува
договорно правоотношение,доказване какви права и задължения са уговорени
между страните. С този иск изправната страна по договора претендира реално
изпълнение на договорното задължение на насрещната страна,когато липсва
доброволно изпълнение. С договора за продажба на топлинна енергия
дружеството доставчик приема да доставя топлинна енергия,а купувачът на
топлинна енергия се задължава да заплаща цената на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Законът не поставя изискване за
наличието на сключен писмен договор относно имотите,които са били
топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕ,а договорното правоотношение
възниква с оглед притежавано право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Софийският районен
съд намира,че е доказано съществуването на договорно правоотношение
между страните към процесния период – от представения договор за
3
продажба на държавен недвижим имот се установява,че имотът е придобит от
Т. М. и Е. М.,наследници по закон на Т. М. са съпругата му Е. М. и децата И.
М. и С. М.,в особената книга на СРС не е вписван отказ от наследство,а и
същевременно на 31.10.2022 г. ответниците по делото,като продавачи,са
прехвърлили правото си на собственост върху имота – АДРЕС. Съвкупният
анализ на доказателствата позволява да бъде възприето,че ответниците са
клиенти на топлинна енергия като съсобственици на недвижимия
имот,респективно са пасивно легитимирани да отговарят за заплащане цената
на доставена топлинна енергия. С оглед това,че ответниците са
съсобственици на недвижимия имот към процесния период същите имат
качеството клиенти на топлинна енергия и се явяват задължени да заплащат
стойността на доставена топлинна енергия при съобразяване наследствените
им дялове,тъй като не се твърди,нито се доказва от събраните в хода на
производството доказателства между ответниците като съсобственици да е
постигнато писмено споразумение относно възникване на договорното
правоотношение само с един от съсобствениците,съобразявайки чл.63,ал.2 от
общите условия на дружеството доставчик. Липсата на писмено
споразумение между съсобствениците означава,че всеки от съсобствениците
отговаря за заплащане цената на топлинна енергия до размера на дела си в
съсобствеността. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните по договора за продажба на топлинна енергия се регламентират
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорени индивидуални условия,поради което приложение намират общите
условия. Това означава,че клиентите на топлинна енергия се явяват
задължени да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. От събраните в хода на производството доказателства не се
установява ответниците да са изпълнили задължението си да заплатят
стойността на доставена топлинна енергия,поради което исковата претенция е
доказана по основание. Начислената за процесния период топлинна енергия
за имота е определена при съобразяване липсата на осигурен достъп,т.е.
стойността на топлинна енергия е изчислена на база максимален специфичен
разход при съобразяване нормативната уредба и при съобразяване
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което топлинната
енергия за процесния период възлиза на 10671,11 лева,поради което искът
подлежи на уважаване за сумата от 10671,11 лева,а за разликата до пълния
претендиран размер от 10927,65 лева искът като недоказан подлежи на
отхвърляне. Не може да бъде споделен доводът на ответниците,че е допуснато
нарушение предвид липсата на посочване поотделно цена за отопление,за
битово горещо водоснабдяване,за сградна инсталация,тъй като задължението
на клиента на топлинна енергия е да заплати топлинната енергия,определена
за имота му,без да има изискване за определяне поотделно на стойността на
топлинна енергия за отделните компоненти,които участват във формиране
размера на задължението. Изводът на съда за основателност на иска за
главница не се променя предвид довода на ответниците чрез особения им
представител,че клаузата,предвиждаща рекламационен срок,в който клиентът
може да възрази срещу определената от дялово разпределение стойност на
топлинна енергия е неравноправна. Регламентирането на право на клиента на
топлинна енергия да възрази срещу определеното количество топлинна
енергия гарантира възможността клиентът да заплаща цена на топлинна
4
енергия,която е доставена действително в имота му като съдът не счита,че
предвиждането на срок за упражняване на това право води до
неравноправност на клаузата,в която насока следва да бъде взето предвид,че
дяловото разпределение се реализира между всички собственици на
индивидуални имоти,поради което предвиждането на краен срок за
преразглеждане начина на дялово разпределение гарантира правата на всички
собственици на топлоснабдени имоти,отчитайки обстоятелството,че при
преразглеждане определената от дялово разпределение топлинна енергия за
конкретен имот би се достигнало до промяна и на стойността на топлинна
енергия за останалите имоти в сградата,т.е. доколкото упражняването право
на рекламация срещу определеното от дялово разпределение количество
топлинна енергия рефлектира и спрямо останалите клиенти на топлинна
енергия определянето на срок за рекламация е оправдано от гледна точка на
закона и не разкрива признаци клаузата в частта за срока да се явява
неравноправна. При това положение съдът приема,че исковата
претенция,предявена срещу ответницата Е. М. подлежи на уважаване за
сумата от 7114,07 лева,а за всеки от другите двама ответници – по 1778,52
лева,а за разликата над тези размери до пълните предявени размери –
съответно 7285,10 лева за ответницата Е. М. и по 1821,27 лева за другите
двама ответници исковете подлежат на отхвърляне. Софийският районен
съд,отчитайки приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза,както и при съобразяване клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от
общите условия на дружеството доставчик намира,че е доказана исковата
претенция за сума за дялово разпределение в размер от 39,08 лева,т.е. за
сумата от 26,05 лева за ответницата Е. М. и в размер на по 6,51 лева за всеки
от другите двама ответници. Изводът на съда за основателност на исковете за
главница и за сума за дялово разпределение налага да бъде разгледано
своевременно формулираното възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на настъпила давност,ако в определен период от време,считано от
настъпване изискуемост на вземането кредиторът не предприема действия по
реализирането му. Приложимата погасителна давност за вземания за
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В настоящия
случай исковете са предявени на 13.09.2022 г.,което означава,че при
съобразяване срока за плащане,регламентиран по общите условия – 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,предвид приложимата
тригодишна погасителна давност,както и предвид обстоятелството,че
съгласно ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г.,съдът счита,че възражението за давност е основателно за начислените
главници за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,т.е. за
сумата от 5470,88 лева,на която стойност възлиза топлинната енергия по
общата фактура от 31.07.2019 г.,която се отнася именно до отчетния
период,за който съдът приема възражението за давност за основателно. При
това положение исковете за главница за топлинна енергия подлежат на
уважаване,както следва – за ответницата Е. М. – 3466,82 лева,а за всеки от
другите двама ответници – в размер на по 866,70 лева,а за разликата над тези
размери до сумите от 7114,07 лева за ответницата Е. М.,а за всеки от другите
двама ответници – по 1778,52 лева исковете подлежат на отхвърляне поради
5
основателност на възражението за погасителна давност. Софийският районен
съд намира,че възражението за давност е основателно за сумите за главен
отчет за периода м.09.2018 г. до м.08.2019 г.,съобразявайки
обстоятелството,че липсва регламентиран срок за плащане на сумата за
дялово разпределение,при което давността се изчислява,считано от
възникване на вземането съгласно чл.114,ал.2 от ЗЗД,т.е. възражението за
давност е основателно за сумата от 23,16 лева,респективно искът подлежи на
уважаване за сумата от 10,61 лева спрямо ответницата Е. М. и за сума в
размер от 2,65 лева за всеки от другите двама ответници.
Уважаването на иск за мораторна лихва е обусловено от доказване,че
парично вземане не е изпълнено,при което за периода на забава кредиторът
има право на обезщетение от длъжника. Когато задължението за заплащане
на паричната сума има падеж или срок за изпълнение,длъжникът изпада в
забава,считано от датата,следваща падежната дата или последния ден от
срока,а когато няма уговорен срок за плащане,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. С оглед това,че за
сумите за дялово разпределение законът не предвижда срок за изпълнение,а
същевременно ищецът не доказва да е канил ответниците да заплатят
паричните суми,съдът приема,че исковете за мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Софийският районен съд счита,че за задълженията за заплащане на топлинна
енергия законът регламентира срок,а именно четиридесет и пет дни,считано
от изтичане месеца на доставката,поради което при липса на плащане в срок
клиентите на топлинна енергия изпадат в забава. Както беше
посочено,разпоредбата на чл.86 от ЗЗД предвижда,че при срочните
задължения с изтичането на срока длъжникът изпада в забава. Доколкото
обаче са налице и погасени по давност суми за топлинна енергия,съдът
намира,че върху погасените по давност суми са недължими и лихвите за
забава предвид акцесорния им характер. С оглед това,че възражението за
давност по отношение на исковете за мораторна лихва се явява частично
основателно,съдът намира,че исковете за мораторна лихва подлежат на
уважаване за сумите в размер,както следва – от ответницата Е. М. – 364,17
лева и в размер от по 91,05 лева спрямо всеки от другите двама ответници,а за
разликата до пълните претендирани размери от 1126,04 лева,съответно от по
281,51 лева исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъжданто на съдебноделоводни разноски,както и с оглед уважената част
от исковете съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
1484,47 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. М.,ЕГН **********, с адрес гр.София,АДРЕС да
заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. сумите от
6
3466,82 лева ( три хиляди четиристотин шестдесет и шест лева осемдесет и
две стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2020 г., 364,17 лева ( триста шестдесет и четири лева и седемнадесет
стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., 10,61 лева ( десет лева шестдесет и една
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2020
г.,ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и сумата
за дялово разпределение,считано от предявяване на исковете – на 13.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта
за разликата над 3466,82 лева до 7114,07 лева – поради погасителна давност и
за разликата над 7114,07 лева до пълния предявен размер от 7285,10 лева –
като недоказан,в частта за разликата над 364,17 лева до пълния претендиран
размер от 1126,04 лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия,в частта за разликата над 10,61 лева до пълния претендиран размер от
26,05 лева сума за дялово разпределение поради настъпила давност,за сумата
от 5,65 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.
ОСЪЖДА И. Т. М.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,да
заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. сумите от
866,70 лева ( осемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г.,91,05
лева ( деветдесет и един лева и пет стотинки ) мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,2,65
лева ( два лева шестдесет и пет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.09.2019 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата за топлинна енергия и сумата за дялово разпределение,считано от
предявяване на исковете – на 13.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля исковете в частта за разликата над 866,70 лева до
1778,52 лева поради давност и в частта за разликата над 1778,52 лева до
1821,27 лева главница за топлинна енергия – като недоказан, в частта за
разликата над 91,05 лева до пълния претендиран размер от 281,51 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 2,65 лева до пълния претендиран размер от 6,52 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 1,41 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА С. Т. М.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,да
заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. сумите от
866,70 лева ( осемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г.,91,05
лева ( деветдесет и един лева и пет стотинки ) мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г.,2,65
лева ( два лева шестдесет и пет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.09.2019 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата за топлинна енергия и сумата за дялово разпределение,считано от
7
предявяване на исковете – на 13.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля исковете в частта за разликата над 866,70 лева до
1778,52 лева поради давност и в частта за разликата над 1778,52 лева до
1821,28 лева главница за топлинна енергия – като недоказан, в частта за
разликата над 91,05 лева до пълния претендиран размер от 281,51 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 2,65 лева до пълния претендиран размер от 6,51 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 1,41 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА И. Т. М.,ЕГН **********,С. Т. М.,ЕГН **********,и Е. Д.
М.,ЕГН **********,и тримата с адрес гр.София,АДРЕС да заплатят на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. сумата от 1484,47
лева ( хиляда четиристотин осемдесет и четири лева четиридесет и седем
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8