О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
28.05.2021
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ
състав, в закрито заседание, проведено на 28.05.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 296/2020 г., намира следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против А.И.И.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
По молба на ищеца с вх. № 3765/04.08.2020 г. с определение № 733/18.08.2020
г. наред с ответника А.И.И. е конституирана като ответник по делото съпругата
му Р.М.И., ЕГН: **********.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответниците от 28.09.2020 г., а на 20.05.2021 г. и допълнително
представен такъв, подаден от ответника Р.И.. Ето защо на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди се, че на 01.03.2010 г.,
между дружеството „Дивес
Агро” ЕООД, и ответника А.И.И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 04457.37.141 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. Блъсково, община Провадия,
област Варна, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за
собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037141, при съседи по кадастрална
карта: 04457.37.117,
04457.37.140, 04457.37.149, 04457.37.226.
Съгласно подписания предварителен
договор между „Дивес
Агро” ЕООД и А.И.И., страните се задължили да
сключат окончателен договор в нотариална форма на 02.03.2020 г. срещу продажна
цена в общ размер от 1320 лв., като сумата от 1220 лв. била платена от
дружеството купувач на продавача, преди подписване на предварителния договор
под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. трябвало да бъде
изплатен в деня на подписване на окончателния договор С подписването на
предварителния договор ответникът декларирал, че е получил сумата в размер на
1220 лв. и се съгласява остатъкът от 100 лв. да му бъде изплатен в деня на
подписването. Твърди се, че ищцовото дружество „Дивес Агро” ЕООД е изпълнило задълженията си и
преди сключване на предварителния договор е платило посочената сума от 1220 лв.
на продавача.
Всичките опити от
страна на ищеца за разговор с А.И.И.
били неуспешни и той
нямал информация за неговите намерения. Когато наближила датата за подписване
на окончателния договор ответникът заявил, че отказва да сключи окончателен
договор без конкретни основания. Ищецът изпратил покана с обратна разписка, с
която поканил ответника А.И.И. да се яви на 02.03.2020 г. пред
нотариус Илко Кънев, с рег. № 225 и район на действие PC - Провадия, за да подпишат окончателен договор в нотариална форма, както и
да получи окончателното плащане по сделката. Поканата била получена лично от
ответника, съобразно известието за доставяне.
На 02.03.2020 г.
управителят „Дивес
Агро” ЕООД - Стефан И.И., имал
готовност за сключване на окончателен договор и плащане на остатъка от
продажната цена, като се явил в кантората на нотариус Илко Кънев още в началото
на работния ден на кантората. Представителят на дружеството купувач заедно с
нотариуса чакали продавача до края на работното време на кантората, но същият
не се явил.
Към настоящия момент
процесният имот все още бил собственост на ответника на основание решение за
оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ № 02216 от 25.01.2010 г.,
издадено от ОСЗ-Провадия, вписано в Агенция по вписванията, Служба по
вписванията с дв. вх. рeг. № 225, акт № 76, том 1 от
04.02.2010 г.
От представения с исковата
молба предварителен договор било видно, че същият надлежно конкретизирал
бъдещата окончателна сделка, като съдържал всички задължителни условия относно
индивидуализацията на недвижимия имот, цената, начина ѝ на плащане, срок
за сключването ѝ.
Заявява, че единствената
възможност за дружество „Дивес
Агро” ЕООД да реализира правата
си по предварителния договор за покупко-продажба е като поиска от съда да обяви
предварителния договор от 01.03.2010 г. за окончателен на основание чл.19, ал. З
от ЗЗД.
В резултат на
некоректното поведение на ответника и поради опасенията, че ищцовото дружество
ще бъде затруднено да удовлетвори правата си на изправна страна по предварителния
договор, била издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца от РС - Провадия
по ч.гр.д. № 243/2020 г. и допуснато обезпечение на настоящия иск чрез налагане
на обезпечителна мярка възбрана върху недвижимия имот, предмет на
предварителния договор.
Предвид изложеното за
ищеца бил
налице правен интерес от предявяване на иска, като моли съда
да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения
на 01.03.2010 г. предварителния
договор, по силата на който А.И.И. се е задължил да прехвърли на „Дивес Агро” ЕООД поземлен
имот с идентификатор 04457.37.141,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. Блъсково, община Провадия, област Варна, местност „Дамналийски път“,
с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно
данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по
предходен план: 037141, при съседи по кадастрална карта: 04457.37.117.
04457.37.140. 04457.37.149, 04457.37.226. Претендира разноските, направени в
настоящото и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за
неоснователност на исковата претенция по следните съображения:
Излагат, че към датата на сключване
на предварителния договор ответникът Стойчев е бил в граждански брак с Гинка И.М.,
поради което предметът на договора се явявал СИО. Поддържат, че за да може
предварителният договор да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, следвало
да е налице валидно изразено съгласие от двамата съпрузи, титуляри на вещното
право на собственост. При липса на съгласие на единия съпруг – съсобственик в
бездяловата съпружеска имуществена общност, предварителният договор не можело
да бъде обявен за окончателен. С оглед горното, предвид обстоятелството, че не било
налице изрично съгласие на съпругата И. и то в изискуемата от закона форма за
действителност, предвидена за самия предварителен договор, то предварителният
договор не можел да бъде обявен за окончателен.
На следващо място навеждат, че по силата на
чл. 9 от ЗЗД страните по договор били свободни да определят съдържанието на
волеизявленията си. Тази свобода обаче била ограничена от повелителни
разпоредби на закона, както и на добрите нрави. В конкретния случай уговорката
за размера на цената на обещаните имоти била многократно занижена и същата не
била съвместима с общоприетите норми за справедливост. Не била налице
еквивалентност на престациите. Освен това обещателят се задължавал да заплати
всички данъци, такси и разходи за имота (ако има такива), да се снабди с
документи за изповядване на окончателния договор (които също стрували пари) и
макар тези суми да не са големи, съотнесени към изключително ниската продажната
цена от 1320 лв., също я намалявали значително. С оглед на това считат, че
предварителният договор противоречи на добрите нрави по горните съображения.
Считат също, че сключеният
предварителен договор е нищожен и като заобикалящ закона поради следното:
Процесният имот бил придобит за оземляване на безимотни и малоимотни граждани
по реда на чл. 20 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ оземлените лица
не могат да прехвърлят земята в срок от 10 години от придобиването ѝ,
освен на държавата или на общината. В случая срокът, посочен в предварителния
договор, бил 10 години, поради което същият бил сключен за заобикаляне именно
на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Последното се потвърждавало от обстоятелството, че
ищецът твърдял, че по силата на предварителния договор е изплатил по – голямата
част от цената, като оставали само още 100 лева за доплащане. Освен това за
периода до прехвърляне на недвижимия имот бил сключен договор за аренда,
арендатор по който бил пак „Дивес Агро” ЕООД.
По изложените съображения молят за
отхвърляне на исковата претенция изцяло, като неоснователна. Претендират
разноски.
Постъпил е допълнително и отговор на
исковата молба от ответника Р.М.И., подаден след изтичане на срока по чл. 131
от ГПК, в който поддържа съображения за неоснователност на исковата молба,
идентични по съдържание с тези, изложени в предходния.
Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 2
от ГПК, определя правната квалификация на предявения иск и на направените от
ответниците възражения, както следва:
Предявен
е конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
От страна на ответниците са направени
възражения за нищожност на предварителния договор с правна квалификация: чл.
26, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване
следва да се отдели обстоятелството, че:
с
решение № 02216 от 25.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – Провадия,
вписано в СВ – Провадия ответникът А.И.И. е оземлен на основание чл. 20 от
ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани чрез прехвърляне правото на собственост върху процесния имот от
държавния поземлен фонд.
Не са налице други факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка
от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на доказателствената
тежест:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
съдът разпределя следната доказателствена тежест:
Ищецът
следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно правоотношение с
ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки относно съществените
условия на окончателен договор за продажба на процесния имот; точно изпълнение
на поетото от негова страна задължение по договора, както и да установи, че е
настъпила изискуемостта на насрещното задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесния недвижим имот; ищецът следва да докаже, че
продавачът е собственик на имота към датата на устните състезания.
Ответникът
следва да докаже релевираните правоизключващи възражения за нищожност на
сключения предварителен договор на посочените основания.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ответника А.И., доколкото
същият е страна по предварителния договор, че не сочи доказателства за
установяване на правоизключващото си възражение за нищожност на предварителния
договор, поради това че накърнява добрите нрави.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба и допълнителните молби
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
На страните следва да се разяснят последиците
на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад
по делото, както следва:
Съдът
е сезиран с искова молба, , подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против А.И.И., ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, с
която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
От страна на ответниците са
направени възражения за нищожност на предварителния договор с правна
квалификация: чл. 26, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК,
като безспорно и ненуждаещо се от доказване се отделя обстоятелството, че: с решение № 02216 от 25.01.2010 г. на
Общинска служба по земеделие – Провадия, вписано в СВ – Провадия, ответникът А.И.И.
е оземлен на основание чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне правото на
собственост върху процесния имот от държавния поземлен фонд.
Не са налице други факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, указва на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:
Ищецът
следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно правоотношение с
ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки относно съществените
условия на окончателен договор за продажба на процесния имот; точно изпълнение
на поетото от негова страна задължение по договора, както и да установи, че е
настъпила изискуемостта на насрещното задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесния недвижим имот; ищецът следва да докаже, че
продавачът е собственик на имота към датата на устните състезания.
Ответникът
следва да докаже релевираните правоизключващи възражения за нищожност на
сключения предварителен договор на посочените основания.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ответника А.И., доколкото
същият е страна по предварителния договор, че не сочи доказателства за
установяване на правоизключващото си възражение за нищожност на предварителния
договор, поради това че накърнява добрите нрави.
По доказателствата:
По доказателствените искания на ищеца:
ДОПУСКА
за приемане като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
и допълнителните молби документи.
Други
доказателствени искания към настоящия момент не са направени.
НАПЪТВА
страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за
доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона
за медиацията страните към разрешаване
на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „А. Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят
на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните в едноседмичен
срок от връчване на определението да вземат становище във връзка с доклада и да
предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок
страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото
и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск, прилага
се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане
делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на
29.06.2021 г. от 11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде
връчен на страните, чрез техните
процесуални представители, включително на имейл адресите на същите, а на ищеца
– и от двата отговора на исковата молба – от 28.09.2020 г. и от 20.05.2020 г.,
като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК,
те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: