Р Е Ш Е Н И Е
260363/8.2.2021г...2.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14-ти състав, в закрито
съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 5241 по опис на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 250 от ГПК.
С
решение № 260891 от 26.10.2020 г. съдът
е отхвърлил като неоснователни предявените
искове от А.С.Г. с ЕГН ********** срещу
„П.П.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***3, представлявано от
Златко Димитров Георгиев за отмяна на уволнението, извършено със заповед №
374/06.03.2019 г., на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ; за допускане на промяна в основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като в трудовата книжка вместо чл.330, ал.2, т.6 КТ се впише чл.327, ал.1,
т.2 КТ; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2018 г. в размер на 200 лева, на осн.чл.344, ал.1,
т.1, т.4 и чл.224 КТ. Ищцата е осъдена
да заплати на ответника разноски за производството на осн.чл.78 ГПК.
В срока
за обжалване на решението е постъпила
молба от процесуалния представител на ответното дружество адв.Г.Т.
с искане за допълване на решението, като
съдът се произнесе по основателността на предявен от него насрещен иск срещу А.С.Г.
на осн.чл.221, ал.2 КТ в случай на уважаване на иска
по чл.344, ал.1, т.1 КТ, ищцата Г. да му заплати сумата 600 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по член 221, ал.2 от КТ
ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г до окончателното изплащане
на главницата. Моли да му се присъдят разноските.
Насрещната
страна не изразява становище по молбата след връчване на препис от същата.
Искането
е направено в срока за обжалване на решението, поради което съдът намира, че
същото е своевременно направено като такова в посочените в чл.250 ГПК срокове.
Съдът,
след като се запозна с молбата, с доказателствата по делото и с постановеното
решение намира от фактическа и правна
страна страна следното:
Ответното дружество – работодател „П.П.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***3, представлявано от Златко
Димитров Георгиев е предявило срещу ищцата А.С.Г. насрещен иск с пр. осн.чл.221, ал.2 КТ за заплащане на сумата 600 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва, считано от подаване на молбата - 06.03.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да му заплати разноски за производството.
Твърденията в насрещната молба са, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.2 от КТ
при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестие. Тъй като
в действащия между страните трудов договор е уговорен срок за предизвестие в
размер на 30 дни, който не е спазен от ответницата по насрещната молба, тя
дължи на ищеца едно брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на налагане на наказанието 06.03.2019 г до окончателното изплащане на
главницата.
По насрещния иск с правно основание чл.221,
ал.2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ при
дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение, а в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение. Основателността на този иск
зависи от наличието на дисциплинарно уволнение. При отхвърляне на иска
на работника за отмяна на дисциплинарното
уволнение възниква правото на работодателя
за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ
което има за цел да го възмезди за прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие. Този иск следва да се уважи поради наличието на основен елемент от състава на правната норма,
а именно дисциплинарно уволнение.
В мотивите на постановеното решение по иска на Ал.Г. срещу „П.п.“
ЕООД на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът е приел, че дисциплинарното
уволнение на ищцата е законно и е
отхвърлил иска. Този изход обуславя за служителя задължение да заплати обезщетение на работодателя по чл.
чл.221,
ал.2 КТ, което има за цел да възмезди
работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие. В
хода на производството от събраните писмени и гласни доказателства е установено,
че с допълнително споразумение № 491-Б от 20.08.2017 г., страните за се споразумяли за изменение на
размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата от 460 лева на 560
лева, както и че длъжността се променя на салонен управител и договорът е
сключен за неопределено време. Страните не са ангажирали доказателства за последващо
допълнително споразумение за изменение на трудов договор № 491/20.08.2017
г.
В решение № 260891 от 26.10.2020 г. е
посочено, че А.Г. е подала молба до
работодателя на 11.02.2019 г. с искане
да й бъде прекратен трудовия договор на осн.чл.327,
ал.1, т.2 от КТ без предизвестие като са посочени причини забавено трудово
възнаграждение, същото не е преведено до 10-то число, тъй като й е заявено, че
следва да се удържи – лист 9 от делото. Молбата е подписана от адв.Асен Димов от ВАК. Към нея е представен график на смените на работниците.
С уведомително писмо от „П.П.“ ЕООД изх. № 8/20.02.2019 г. работодателят е уведомил
работника, че поради извършено дисциплинарно нарушение в периода от 10.02.2019
г. до 13.02.2019 г. изразяващо се в напускане на работното място и неявяването
на работа без представяне на оправдателни документи, същият кани служителя в
срок от 24 часа да даде писмени обяснения. Посочено е също така, че ако лицето
е от категорията на защитени лица по чл.333 от КТ следва да представи
медицински документи, удостоверяващи това обстоятелство.
Със заповед № 374/06.03.2019 г. на
управителя на „П.П.“ ЕООД, действащ съгласно заповед
№ 22/13.11.2018 г. /лист 65 от делото/ е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от
08.03.2019 г. В мотивите е посочено, че Г.
е напуснала работното си място работника
без разрешение и без уважителни причина на 10.02.2019 г. и на 11.02. и на 13.02. не се е явила на
работа. Описаното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,
ал.1, т.1 и т.2 КТ. В определения срок работника не е дал обяснения и не е
представил доказателства.
Представено е ЛТД на работника А.Г.. В
същото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „работник зареждане
на рафтове“, служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност на
труда, карта за предварителен медицински преглед, заключение на служба по
трудова медицина, декларация – съгласие за съхраняване на трудовата книжка и
копие на личната карта при работодателя,
декларация за превод на заплата, обезщетения и други плащания от работодателя
по банкова сметка, ***, декларация за конфиденциалност.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение между А.Г. и „П.П.“
ЕООД, Г. няма неизползван платен годишен
отпуск за 2018 г. и няма неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. За м.януари 2019 г. на А.С.Г. е
начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 581.74 лева.
Съдът
е приел, че уволнението е законно и е изложил
мотиви за това, поради което и искът на работодателя се явява основателен в размер
на сумата 560 лева – брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
при безсрочно трудово правоотношение, каквото е това на ищцата, уговорено от
страните с допълнително споразумение № 491-Б от 01.01.2019
г. за горницата до 600 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На осн.чл.83,
ал.1 ГПК ищцата не дължи такси и разноски в полза на бюджета за производството.
Процесуалната норма не освобождава от
отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е
спечелила делото и е била защитавана от адвокат, както и когато е ответник,
какъвто е настоящия случай.
Съгласно договора за правна защита
приложен на лист 19 от делото ответникът е заплатил на процесуалния си представител възнаграждение за завеждане на иск по чл.221 КТ и за представителство в размер на 450 лева. Ответникът и ищец по насрещния
иск е заплатил и държавна такса в размер на 50 лева. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати
на ответното дружество сумата разноски за уважената част на иска в
размер на 466 лева.
От изложеното следва, че решението в
частта за разноските подлежи на изменение по реда на чл.248 ГПК като ищцата заплати на ответното дружество
възнаграждение за процесуално представителство за отхвърлените й искови
претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ
и чл.224 КТ в размер на 1120 /хиляда сто и двадесет/ лева, както и разноски за уважената част на
насрещния иск за възнаграждение за адвоката и заплатена държавна такса – общо 466
/четиристотин шестдесет и шест/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
Допълва на осн.чл.250 ГПК решение № 260891 от 26.10.2020 г. като вписва
нов диспозитив
по насрещния иск на „П.П.“
ЕООД А.С.Г. срещу :
ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН ********** да
заплати на „П.П.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***3 обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на насрещната искова молба - 06.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 560 лева до 600
лева.
Изменя
на осн. чл.248 ГПК на постановеното решение №
260891 от 26.10.2020 г. в частта за
разноските като диспозитива се чете:
ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН ********** да плати на
„П.П.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***3 разноски за
производството за отхвърлените й искови претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ
и чл.224 КТ в размер на 1120 /хиляда сто
и двадесет/ лева за възнаграждение за адвокат както и разноски за уважената
част на насрещния иск в размер на 466 /четиристотин шестдесет и шест/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението по чл.250 ГПК подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Решението по чл.248 ГПК
подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВОС в едноседмичен срок от съобщението
до страните.
Районен съдия: