Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260004 04.01.2022
година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на втори
декември две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Радка Цекова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12033 по описа на съда за 2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявена искова молба от „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, против
Д.П.Д., ЕГН **********, с който са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 937.50
лева - главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № **** за настъпили имуществени вреди по лек автомобил марка „Форд Мондео“, с рег. № ***, вследствие на ПТП, причинено на 21.06.2016 г. от
ответника, който е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено Клио“, с рег. № *** и е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества, сумата от 285.68 лева – мораторна лихва за
периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2020 г. до изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2016 г. в 16:35 часа в гр. П., ул. К.Ш. срещу № * - ц.*
на ЕВН България, водачът на л.а. Рено Клио, с рег. № *** - Д.П.Д. не се е съобразил с
конкретните пътни условия, отклонил се е вдясно и е ударил паркирано МПС –
„Форд Мондео“, с рег. № ***. На
ответника било съставено наказателно постановление. Автомобилът, който бил
управляван от ответника, имал валидна застраховка ГО при ищеца. Собственикът на
увредения автомобил „Форд Мондео“ – Т.К. отправила искане до ищеца
за изплащане на обезщетение. Била образувана преписка по щета № *****. Бил извършен опис на
увредения автомобил.
Според направената калкукалия били налице условия за тотална
щета и възстановяването на автомобила било икономически нецелесъобразно. След
прекратяване на регистрацията му било изплатено обезщетение в размер от 937.50
лева на 08.08.2016 г. с нареждане за групово плащане. На 13.09.2016 г.
ответникът получил регресна покана от ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените искове.
Излага, че в края на работния ден, излизайки от портала на фирмата, в която
работи, на около 30 м., потегляйки посока Пловдив, изникнал инцидента. Сочи, че
се движел нормално в дясното платно, като срещу него идвал автобус. В този
момент, автомобил предприел изпреварване на автобуса и се явил пред него за
челен удар. Предприел маневра и спирачки надясно, за да избегне челния удар, но
попаднал на паркиран автомобил на улицата, на който счупил само стоп-а и
частично изкривил задния калник. Сочи, че заедно със собственичката на
автомобила попълнили нужните документи, след което си тръгнал. КАТ изобщо не
огледал ситуацията. След няколко дни, го повикали в КАТ, за да му съставят акт.
Оспорва сочените от ищеца увреди на л.а. „Форд Мондео“, като сочи, че на
неговия л.а. „Форд Клио“ му бил счупен само фара и калника.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
За основателност на претенциите, в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което
съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за
което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на
описаните имуществени щети е
заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на
действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са
нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че
ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
По
акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че
главното парично вземане е възникнало; че е настъпила неговата изискуемост,
както и, че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната
сума.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства,
които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на
горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
следното:
Видно от протокол за ПТП № *****/24.06.2016 г., съставен от
служител на Пътна полиция - Пловдив и подписан от участниците, на 21.06.2016
г., в 16.35 часа, в гр. П., на ул. „К.Ш.“ срещу № ***на ЕВН България, настъпило
ПТП между л.а. „Форд Мондео“, с ДК № *** /в паркирано състояние/ и л.а. „Рено
Клио“, с ДК № ***, управляван от ответника, в резултат на което били нанесени
описани имуществени щети на л.а. „Форд Мондео“. В протокола е посочено, че
причината за настъпване на инцидента била, че ответникът не се е съобразява с
конкретните пътни условия, отклонява се вдясно и удря паркирания л.а. „Форд
Мондео“, който се отмества и се удря в неизяснено препятствие – ПТП с
материални щети; ответникът не е изпробван за алкохол.
На ответника
е съставен АУАН № ***/24.06.2016 г., а впоследствие и Наказателно постановление
№ ***от 19.07.2016 г. за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съставена е
административно – наказателна преписка № ***/24.06.2016 г., от която се
установява следното:
Образувана е
по повод подадено от Т.П.К. заявление /л.63/ на 24.06.2016 г. до Н. на І РУП -
гр. Пловдив, относно необходимост от съдействие за издаване на протокол за ПТП,
настъпило на 21.06.2016 г. в гр. П., ул. „К.Ш.“ № *, срещу Централа * на ЕВН
България. Посочила е следните обстоятелства, че при тръгване от работа намерила
автомобила си ударен в задната лява част, като имало видими следи от удар и в
средата на предницата – вероятно от теглич. Виновният
водач и автомобилът му били на мястото на произшествието. Поради наличието само на два автомобила и
липсата на пострадали лица и щети по околни предмети, съвместно с г-н Д.
съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП № ***/21.06.2016 г.,
чийто номер бил взет от тел. 112. При посещения на застрахователя ДЗИ, се
оказало, че било нужно протоколът за ПТП да бъде съставен от служители на
КАТ.
Приложен е и
Двустранен констативен протокол за ПТП №
****/21.06.2016 г. /л. 65/, съставен и подписан между Д.Д. и Т.К., за
настъпило ПТП на 21.06.2016 г., в гр. П., на ул. „К.Ш.“ срещу № ***на ЕВН
България, между л.а. „Форд Мондео“ и л.а. „Рено Клио“, с ДК № ***.
От
съдържащите се в преписката обяснения на страните пред органите на реда,
ответникът не отрича за инцидента, като сочи, че ПТП е настъпило, поради това,
че друг автомобил го е засякъл насреща, поради което се отклонил надясно, за да
избегне челен удар и се ударил в паркираният л.а. отзад.
По делото
безспорно се установява, че МПС „Рено Клио“ с рег. № *** има „Гражданска
отговорност“ с ищеца, видно от полица № BG/***. /л.14/.
Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с
оглед искането на увредения, като след проверки и оценки, е определено и
изплатено обезщетение в размер на 937.50 лева по банкова сметка, ***, е налице
тотална щета, поради което и регистрацията на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ***,
е прекратена на 05.08.2016 г., видно от Свидетелство за регистрация – част І
/л.29/.
По делото е
прието заключение на САТЕ, според което механизмът съответства на описания в
протокола за ПТП, между него и вредите има пряка причинна връзка. Пазарната
стойност за възстановяване на МПС е 9840.40 лева с ДДС, а пазарната стойност на
автомобила към датата на ПТП-то е 1285 лева, поради което и в случая е налице
„тотална щета“.
Събрани са и
гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Г.В.Д. – а.. Свидетелят
потвърждава, че актът е съставен от него, на основание преписка №
***/24.06.2016 г., като заявява, че не е присъствал на произшествието, тъй като
е съставил протокола и акта няколко дена след ПТП-то.
Показанията
са ясни и конкретни, не противоречат на други доказателства по делото, поради
което се ценят като достоверни.
Това е
установената фактическа обстановка, като от правна страна се налагат следните
изводи:
Съдът
намира, че не са налице предпоставките и на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е
същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав,
предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение,
а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в
действащата правна уредба основания. Касае се до освобождаване на застрахователя
от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към
застрахования/ на основания, посочени в закона. В този смисъл Решение № 20 от
2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за
възникване на регресното право не освобождава застрахователя от отговорността
по риска „Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което
той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
За
да възникне регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, е необходимо, освен
водачът да е извършил нарушение по ЗДвП, е необходимо да е управлявал МПС под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или да е
отказал да се подложи, или виновно
да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В конкретния случай, от представените по делото доказателства
не се установява ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол,
нито да е отказал да се подложи на проверка, нито виновно да се отклонил от
проверка за алкохол.
Напротив, от приетите по делото доказателства се установява
точно обратното – ответникът не е напуснал ПТП, а е изчакал идването на
собственика на паркирания автомобил на мястото на произшествието, като са
съставили двустранен констативен протокол за ПТП № ***/21.06.2016 г.
По делото не се установява, ответникът да е управлявал МПС –
то под въздействие на алкохол, като в съставения три дена по-късно Протокол за
ПТП е посочено, че ответникът „не е изпробван за алкохол“. Документът е подписан от двамата водачи,
не са направени възражения от ответника за причините и условията по ПТП, а
протоколът е съставен по данни на участниците, доколкото полицейски служител не
е присъствал по време на настъпване на произшествието.
Не се установява и да е отказал да се подложи или виновно да
се отклонил от проверка за алкохол.
Следователно, не се установява наличието
на една от предпоставките, във връзка с която се претендира дължимостта на
процесните суми.
Тъй като не се установи единият от елементите на фактическия състав на
предявения главен иск, същият е неоснователен, а обсъждането на останалите
кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването му принципно е безпредметно.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че в
конкретния случай, не е била налице някоя от предвидените ЗДвП хипотези, при и която посещението на органите на МВР да е било
задължително.
Според
чл. 125 ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1.
при произшествието има убит или ранен човек;
2.
произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3.
в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар
или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението;
4.
има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или
не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6.
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на
отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към
министъра на отбраната;
7.
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него;
8.
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
В
конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, не се установява да е налице нито една от тези хипотези, предвидени в чл. 125 ЗДвП, при която посещението
на органите на МВР да е било задължително.
Поради
изложеното, съдът приема, че не са налице основания за ангажиране регресната
отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното
дружество по договора за „Гражданска отговорност“.
Предявеният
главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен
иск и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против Д.П.Д., ЕГН
**********, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата в размер от 937.50 лева
/деветстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгласно ЗП № **** от 01.06.2016 г. и по щета № ****, във връзка с настъпили имуществени вреди по лек автомобил марка „Форд Мондео“, с рег. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2016 г. в гр. П*, ул. К.Ш. срещу
№ * - * на ЕВН България, причинено от ответника, който е
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено Клио“, с рег. № *** и е отказал да се подложи или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; както и сумата от 285.68 лева /двеста осемдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 21.09.2020 г. до окончателното й погасяване, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Кристина Табакова
Вярно
с оригинала!
РЦ