№ /08.08.2019
год., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
ХХVІ състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 420 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.107 ал.3 вр.чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от Г.Д.Д., ЕГН **********,
от гр. Казанлък, чрез пълномощника му адв. Я.Я. ***, против АУЗ №
МД-АУ-6436-1/14.06.2017г на гл. инспектор „КРД“ при Дирекция „МД“ в Община
Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО
за имот партиден № 5305Н157563 за 2012г, 2013г, 2014г, 2015г и 2016г в общ
размер 612.20 лв. главница и 175.50лв. лихва (общо 787.70 лева).
Жалбоподателят
твърди, че на 14.12.2018г му е връчена покана за доброволно изпълнение по
изп.д.№20188950402340 на ЧСИ Л. С., по повод на която е установил
съществуването на оспорения АУЗД, който – противно на отбелязването в него –
никога не му е бил надлежно връчен, както и че предприетото на 27.12.2018г
обжалване по административен ред е останало без произнасяне от горестоящия
административен орган. По същество твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради
неправилно приложение на материалния закон с аргумент, че съсобственият му имот
в м-ст „А. Тарла“ не попада в хипотезите на чл.10 от ЗМДТ, поради което за него
не се дължи местен данък. Сочи, че имотът с идентификатор 10135.4027.28 в м-ст
„А. тарла“ представлява неизползвана нива и се намира в територия с трайно
предназначение – „земеделска“, като статутът му не е променян, същият не се
намира в урбанизирана територия и е разположен извън границите на населеното
място. Заявява, че за имота погрешно е подадена декларация за облагане по чл.14
от ЗМДТ, поради което е подадено искане за заличаване на партидата. Претендира
са отмяна на оспорения АУЗД.
В
съдебно заседание по същество чрез пълномощника си адв.Я.Я. *** жалбоподателят
поддържа жалбата и позовавайки се на събраните в производството доказателства
твърди, че липсват такива процесният имот да попада в строителните граници на
гр.Варна и съответно – в приложното поле на чл.10 от ЗМДТ. Сочи, че съобразно
изявлението на ответната страна за имота никога не е одобряван ПУП от никакъв вид,
и не е променяно предназначението му, както и вида на територията – от
земеделска в урбанизирана. Позовава се на чл.10 ал.3 от ЗМДТ, с който от
приложното поле на чл.10 изрично са изключени земеделските земи, както и на
трайната съдебна практика, че когато земята представлява земеделска такава и
като територия, и като начин на ползване, какъвто е настоящия случай – нива, то
тя не подлежи нито на деклариране, нито на облагане с местни данъци и такси. В
този смисъл декларацията на
жалбоподателя по чл.14 от ЗМДТ не е следвало да бъде приемана, партидата е
следвало да бъде закрита, а оспореният АУЗД е постановен при неправилно
приложение на материалния закон, с оглед на което настоява за отмяната му.
Претендира и присъждане на разноски на осн.чл.38 от Закона за адвокатурата
предвид факта, че жалбоподателят е близък роднина на адв.Я., на когото е
извършена безплатна адвокатска услуга.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, чрез процесуалния си
представител юриск. Е. Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата,
като настоява, че за процесния имот са дължими начислените ДНИ и ТБО. Сочи се,
че с писмото на кмета на района и със скиците извадки от ОУП и КП по несъмнен
начин е доказано, че имотът на жалбоподателя се намира в строителните граници
на гр. Варна, поради което подлежи на облагане по реда на ЗМДТ. Досежно ТБО сочи, че за процесния имот е
начислен само компонентът за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване – такса, която се дължи от всички собственици на недвижими имоти като
задължение за поддържане чистотата на целия град. С тези съображения настоява
за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
силата на договор за доброволна делба от 17.11.200г жалб.Г.Д.Д. и брат му М. Д.Д.
са собственици на нива с площ 3.333дка, четвърта категория, представляваща имот
№ 027028, образуван от имот № 027015 по плана за земеразделяне, находяща се в
м-ст „А. Тарла“ в землището на гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“. Позовавайки
се на подадената декларация на по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/19.05.2016 г.
(л. 27-36 по адм.преписка) от съсобственика М. Д., и на обстоятелството, че не
са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО, М.Г. на длъжност гл. инспектор „КРД“,
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с оспорения АУЗД е установила
дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за следния имот – земя с
идентификатор 10135.4027.28 с площ 3 333 кв.м с данъчна оценка на земята
77 735.60 лв. и данъчна оценка 38 867.80 лв. за притежаваната
½ идеална част, декларирана от лицето в качеството на собственик, по
години, както следва:
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2012 г. – 77.74 лв.
38.08 лв. 115,82 лв. 44,70 лв. 21,90 лв. 66,60 лв.
за 2013 г. – 77.74 лв.
30.19 лв. 107,93 лв. 44,70 лв. 17,36 лв. 62,06 лв.
за 2014 г. – 77.74 лв.
22.30 лв. 100,04 лв. 44,70 лв. 12,82 лв. 57,52 лв.
за 2015 г. – 77.74 лв.
14.37 лв. 92,11
лв. 44,70 лв. 8,26 лв. 52,96 лв.
за 2016 г. – 77.74 лв.
6.49 лв. 84,23
лв. 44,70 лв. 3,73 лв. 48,43 лв.
Според
служебната информация в декларацията, която се попълва от длъжностно лице при
Община Варна, имотът е с идентификатор по КК 10135.4027.28, разположен е в
строителните граници на населеното място, земята е земеделска, както и че за нея
няма обособена устройствена зона съгласно ЗРП (л.48 по делото).
От
скица № 15-873232/23.11.2018 г., издадена от Началника на СГКК Варна (л.16 по преписката),
се установява, че според КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, ПИ с
идентификатор 10135.4027.28 е с адрес м-ст „А. Тарла“, с площ 3 333 кв.м,
с трайно предназначение на територията – земеделска, и с начин на трайно
ползване: неизползвана нива (угар, орница). От посочения в тази скица номер на
имота по предходен план – 270028 се установява идентичност с имота по Договора
за доброволна делба от 17.11.2000 г.
Съгласно
Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с изх.
№ 25-205558-23/23.11.2018 г. за процесния имот (л.17 по преписката),
местоположението на същия спрямо строителните граници на населеното място, в
което се намира, е до 1 км, и той граничи с пътна мрежа с трайна настилка.
Със
заявление от 11.12.2018г до Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна (л.41 от
делото), жалб.Д. е изложил, че процесният имот в м-ст „А. Тарла“ е земеделска
земя – нива, и не подлежи на деклариране и облагане, както и че е деклариран
погрешно, поради което прави искане за закриване на партидата му, като е
приложил посочените по-горе удостоверение и скица от АГКК. Видно от положената
резолюция върху входящият номер на въпросното заявление същото е оставено без
последствие, като е посочено, че имотът попада в строителните граници на
гр.Варна и че задълженията са включени в АУЗД. Своевременно предприетото
обжалване на акта от страна на Д. по административен ред е приключил с
мълчаливото му потвърждаване от горестоящия административен орган – директора
на Дирекция „МДТ“ при Община Варна.
Процесуалният
представител на ответника заявява, че заявлението от 11.12.2018г. е оставено
без последствие на основание писмо изх. № МД-Т19002798ВН_001Вл_001Вл/30.05.2019
г. от Кмета на район „Владислав Варненчик“ до директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна (л. 67 и следващите по делото), в което е посочено, че
ПИ с идентификатор 10135.4027.28, собственост на Г.Д., находящ се в м-ст „А.
Тарла“ с площ 333.00 кв.м., попада в
строителните граници на гр.Варна съгл. ОУП (общ устройствен план) на
Община Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г на МРРБ, и е в устройствена
зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи
урбанизирани територии (Оз1). Кметът на Район „Вл. Варненчик“ сочи, че за имота
няма изработен и влязъл в сила подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване (ПУП-ПРЗ), както и че имотът не попада в граници с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване. Към писмото са приложени: 1). Извадка от графичната част на ПУП-ПРЗ на
Производствена зона „Метро“ (л.70 по делото), одобрен с Решение № №1126-9 на
Общински съвет – Варна по Протокол № 19 от 10-15.11.2004 г. (л.69 по делото),
от които се установява, че имотът на оспорващия граничи, но не е предмет на
разработения ПУП-ПРЗ, което напълно съответства на соченото от Кмета на Район
„Вл. Варненчик“, че за имота няма изработен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, както и на
изложеното в Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска
територия с изх. № 25-205558-23/23.11.2018г., че имотът граничи с пътна мрежа с
трайна настилка; 2). Извадка от ОУП на гр. Варна (л.68 и л.71 по делото) с
обозначаване на местоположението на процесния имот, според които имотът на жалбоподателя
попада в Устройствена зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в
съществуващи урбанизирани територии (Оз1).
Ответникът
представя по делото и доказателства за определянето на районите със заповеди на
кмета, организирането и реалното предоставяне на услугата почистване на местата
за обществено ползване и за наличието на депо за обезвреждане на отпадъците,
определените ставки на ДНИ и ТБО, Наредбите на ОбС – Варна, договори и
тристранни споразумения с ЮЛ, предоставящи съответните услуги, задания и
приемо-предавателни протоколи (том 1 – доказателства по делото), както и становище
от издателя на оспорения АУЗД с разяснение за начина на определяне на размера
на ДНИ и ТБО за имота (л.56 по делото).
Със
Заповед № К-032/09.06.2017г. на Кмета на Община Варна е разпоредено на
13.06.2017 г. функциите на кмет да се изпълняват от Заместник кмета на Община
Варна – Х.Г.И., с всички произтичащи от това права и задължения.
Със
Заповед № 1756/13.06.2017г. Зам.кметът на Община Варна на основание чл.44 ал.1
т.2 от ЗМСМА във връзка с чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ е определил за органи по
приходите длъжностните лица от общинската администрация, които да извършват
установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови
отпадъци. Сред тях в т.1.4.5. е посочен издателят на обжалвания по делото АУЗД
гл. инспектор М.Г..
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства
по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
които са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
От
приложените по преписката доказателства (л.10-12) е видно, че и двата опита за
връчване на АУЗД на Г.Д. по пощенски път, предприети от издателя на акта през
м.07.2017г и м.08.2017г са неуспешни – пратката е върната като непотърсена от
адреса му в гр.Казанлък, след което на таблото за съобщения в Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна е поставено съобщение до Г.Д. за връчване на акта, с
уведомяване на законните последици по чл.32 ал.6 от ДОПК. Съобщението е
поставено на 25.09.2017г и свалено на 09.10.2017г, след което, и като е прието,
че АУЗД е влязъл в сила, същият е изпратен на ЧСИ Л. С. при ВОС за изпълнение.
Именно с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 14.12.2018г Г.Д. е получил
и приложения към нея екземпляр от АУЗД. Предвид липсата на надлежно връчване на
оспорения акт от издателя на адресата му, депозирането на жалбата против него
на 01.02.2019г следва да се приеме за депозирана в срок, от легитимиран субект
и при наличие на правен интерес, което я квалифицира като процесуално
допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.
По
приложимия материален и процесуален закон:
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в
чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК вр.чл.1 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.„а“ от ЗМДТ. По
аргумент от чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да
се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания
за данъци и такси.
Разпоредбата
на чл.166 ал.1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият
ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4
ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4 ал.3 вр.ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи
в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.
предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4 ал.1 - 5, с оглед
препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.
Съгласно
чл.10 ал.1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната
сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат
предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като съгласно чл.11
ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ
имоти. Нормата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ пък
регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл.11. Както вече беше посочено, установяването
на задълженията за този вид местен данък и местна такса се извършва по реда на
ДОПК от служители на общинската администрация. В случая установяването на
задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл.107 ал.3 вр.чл.166 ал.1 от ДОПК и
чл.4 ал.1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД, въз основа на подадена от задълженото
лице декларация.
По
отношение компетентността на органа, издал оспорения акт:
Компетентността
на органа по приходите е установена в закон – горецитираният чл.107 ал.3 от ДОПК вр.чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация - М.Г.,
главен инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗД, е надлежно определено като орган
по приходите с т.1.4.5 от Заповед №1756/13.06.2017г. на заместник кмета на
Община Варна (л.3-4 по адм. пр.) в съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ В
условията на заместване на 13.06.2017г., предвид Заповед № К-032/09.06.2017г.
на Кмета на Община Варна (л. 2 по адм. пр.), зам. кметът на Община Варна е
издал Заповед № 1756/13.06.2017 г. за определяне на длъжностните лица от
общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по
приходите. От друга страна имотът, за който с оспорения АУЗД е установена
дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на Община Варна.
Предвид
установеното съдът приема, че оспореният акт е издаден от териториално и
материално компетентен орган.
По
отношение спазване на изискването за форма на акта:
Съдът
намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се установят
юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него
субективно право. В АУЗД е посочено, че задълженията на лицето произтичат от
подадена декларация за притежаван от него недвижим имот по чл.14 от ЗМДТ,
съгласно която Г.Д. притежава в съсобственост процесният по делото недвижим
имот, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти
задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ
и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл.107 ал.3 от ДОПК, чл. 9б от ЗМДТ вр.чл.4
ал.1 – 5 от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на
изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно
основание за отмяната му.
По
отношение спазването на административнопроизводствени правила:
Съдът
не установява и съществено нарушение на административно производствените
правила – такова, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество на спорния предмет, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните
правила. Съгласно чл.107 ал.3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински
служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите,
когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
По
отношение съответствието на акта с материалноправните норми:
Съгласно
чл.14 ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти
собственикът, съответно носителят на ограничен вещно право, уведомява за това
писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава
данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според
чл.3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец,
одобрен от министъра на финансите. Следва да се посочи, че съгласно одобрения
образец на декларация част от информацията (тази по отношение на устройствения
статут на имота) се попълва служебно (л.48 по делото). При деклариране от
задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на
задълженията им за местен данък по отношение на един недвижим имот, за
приходната администрация възникват задължения: да приеме съответната
декларация; да я обработи като постави партиден номер на имота, т.е. да създаде
за този имот партида в регистъра; да извършва по разписания в закона ред
промени по партидния номер на имота, воден за данъчни цели.
С
декларацията по чл.14 ал.1 от ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя
дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му
факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл.4 ал.3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от
закона частен удостоверителен документ, данъчната декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти
и обстоятелства.
С
обжалвания АУЗД на осн.чл.107 ал.3 от ДОПК е установено, че жалб.Д. като
собственик на ½ от недвижим имот – ПИ с идентификатор 10135.4027.28, с
адрес: гр. Варна, райн „Владислав Варненчик“, м-ст „А. Тарла“, представляващ
земя с площ 3 333 кв. м., за 2012 г. – 2016 г. не е плащал ДНИ и ТБО, като
са установени дължимостта и размера на местните данък и такса, и са начислени
съответните лихви за неизпълнение в срок на тези задължения. В разпоредителната
част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно
основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият
размер на вземането е 787.70 лева.
Спорът
в настоящия казус е правен и е концентриран по въпроса дължат ли се ДНИ и ТБО
за притежавания от жалбоподателя имот, за който Д. твърди, че след като
представлява земеделска земя, е необлагаем. Съдът в настоящия си състав намира,
че становището на жалбоподателя не може да бъде споделено като противоречащо на
материалния закон.
Приложимата
за процесния период 2012г – 2016г по АУЗД редакция на чл.10 ал.1 от ЗМДТ (ДВ бр.61 от 2013г., в сила от 1.01.2014г., преди последното изменение с ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) предвижда,
че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. С разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗМДТ законодателят е определил
като необлагаеми с данък земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
При
тази нормативна уредба следва да се приеме, че законодателят е обособил две
групи поземлени имоти, които притежават релевантни за данъчното облагане
характеристики.
Първата
група са поземлени имоти, намиращи се в строителните граници на населените
места и селищните образувания, като в случая следва да се изяснят понятията
населено място и строителни граници, с които борави ЗМДТ, и съобразно тяхното
съдържание да се преценява приложението и относимостта им към спора.
Съгласно
чл.3 ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република
България „населено място“ е исторически и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или
землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Допълнително следва да се има предвид и чл.18 ал.1 от същия
Закон, съгласно който територията на населеното място е селищната територия,
определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена
от границите на землището.
Понятието
„строителни граници“ няма легална дефиниция, но то реферира към понятието
„територия на населено място“ по смисъла на §5 т.6 от ДР на ЗУТ, съгласно който
това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. В
теорията се приема, че строителната граница на населено място е границата,
определена с устройствен план - общ или подробен, която разграничава
урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. В този смисъл
съдът изрично отбелязва, че строителните граници не се обвързват непременно с
наличието на подробен устройствен план (ПУП), въз основа на който план се
предвижда и разрешава конкретно строителство, т.е. за понятието „строителни
граници“ не следва да се съди само от възможността за застрояване. Строителните
граници могат да бъдат очертани и с общ устройствен план, който в този случай
ще ги отграничи от землището на населеното място.
По
аргумент от горното, за следващото понятие – урбанизирана територия, следва да
се приеме, че това е територията, заключена в строителните граници. В този
смисъл урбанизирана територия и строителни граници се явяват синонимни понятия.
Чл.7 ал.1 от ЗУТ сочи, че урбанизираните територии са населените места и
селищните образувания, и изброява видовете територии съобразно основното им
предназначение, дадено с общия устройствен план (ОУП). Съгл. чл.7 ал.1 от ЗУТ
според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страна са:
урбанизирани (населени места и селищни образувания); земеделски територии.;
горски територии; защитени територии; нарушени територии за възстановяване;
територии, заети от води и водни обекти; и територии за транспорт. Т.е. предвид
и формулировката на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, облагаеми ще са имотите, попадащи в
строителните граници на населените места, в т.нар. селищна територия или
урбанизирана територия по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ. В следващата норма на
чл. 8 от ЗУТ са изброени възможните конкретни предназначения на териториите,
които се определят вече с ПУП.
Още
при действието на ЗТСУ (отм. 2001г.) с неговия чл.2 е регламентирано, че
населени места по смисъла на този закон са градовете и селата, както и
промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни
образувания в строителни граници, установени с общите и подробните
градоустройствени планове, като при липса на общ или подробен градоустройствен
план строителните граници на населените места се определят с околовръстен
полигон съгласно правилника за приложение на ЗТСУ. Съгласно чл.106 и чл.107 вр.чл.105
т.3 от ЗУТ, с ОУП се определя общата структура на разработваната територия –
предмет на плана, като ОУП може да е за населеното място – град, заедно с
неговото землище, като територията – предмет на ОУП, може да не съвпада със
землището на града. С ОУП се определят границите за населеното място и общата
структура на територията, предмет на плана – жилищни, производствено-складови,
за паркове и градини, за спорт и забавления, за обществено обслужване, за
обекти на културното наследство и др., както и земеделските територии, горски
територии, за природозащита и др.
Съгласно чл.18 ал.6 т.2 от Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, основните графични материали на предварителния проект
на ОУП на община следва да съдържат отразяване на бъдещото развитие и
устройство на територията, включващо режим на устройство и строителните граници
на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания).
С
оглед изложеното строителните граници на населените места (и при действието на
ЗТСУ от 1973г. до 2001г., и при действието на ЗУТ от 2001г. и понастоящем) се
определят с устройствен план (ОУП или ПУП), поради което използваното от
законодателя в §5 т.6 от ДР на ЗУТ понятие „устройствен план“ (а не ПУП), не е
случайно.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че имотът на оспорващия, който според одобрения
със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ Общ устройствен план на
гр.Варна попада в Устройствена зона за обществено-обслужващи дейности и
озеленяване в съществуващи урбанизирани територии (Оз1), представлява поземлен
имот в строителните граници на населеното място.
Следва
да се посочи, че съгласно §1 т.2 от ДР към Правилата и нормативите за прилагане
на ОУП на гр.Варна и Община Варна, „съществуващи урбанизирани територии“ са
селищните територии на гр.Варна (селищната територия, обхваната от строителните
й граници), определени с ОУП на Община Варна от 1982 г. и неговите изменения
към 01.01.2008 г., както и териториите на селищните образувания с местно и
национално значение, определени с актовете за създаването им (Правилата са
одобрени заедно с ОУП през 2012г. и са общодостъпни на интернет-адрес http://agup.varna.bg/index.php/oup/textova-chast-oup-varna/96-pravila-normativi-prilagane-na-oup).
С
оглед изричната формулировка на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, според която в първата
група попадат всички имоти, които са в строителните граници на населените
места, е без значение дали тези имоти са земеделски земи по см.чл.2 т.1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Т.е. за
целите на облагането с местни данъци и такси е без значение дали същите са
предназначени за земеделско производство, както и че не се намират в границите
на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени
с ПУП или с околовръстен полигон. При наличие на устройствен план като ОУП,
определящ строителните граници на населеното място и включващ в тях земеделски
земи, следва да се приеме, че същите са облагаеми по смисъла на ЗМДТ.
Изключението по чл.10 ал.3 от ЗМДТ, предвиждащо необлагаемост с ДНИ на
земеделските земи, се отнася само до такива, намиращи се извън строителните
граници на населените места и селищните образувания, определени с ОУП; както и за
тези, за които с ПУП не е предвидено предназначение по чл.8 ал.1 от ЗУТ и не е
променено предназначението им по реда, разписан в Закона за опазване на
земеделските земи и Правилника за приложението му.
Аргумент
в подкрепа на извода, че наличието на одобрен ОУП, по силата на който
процесният имот е включен в строителните граници на гр.Варна, представлява
основание за приложението на ЗМДТ за имота, е и изричният текст на чл.20 от
ЗОЗЗ, според който границите и предназначението на земеделските земи, които се
включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или
подробен устройствен план.
От
изложеното следва, че щом поземленият имот според действащия ОУП на гр.Варна е
определен като урбанизирана територия (т.е. намира се в строителните граници на
населеното място), то спрямо този имот при преценка облагаемостта му е
приложима първата хипотеза на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, при което дали имотът е
урегулиран и с ПУП, и дали е променено предназначението му от земеделски за
конкретни неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ, са факти, ирелевантни за
приложението на специалния ЗМДТ.
Това
е така, защото изискването за промяна предназначение на земята е установено за
втората група имоти, които законодателят определя като облагаеми с чл.10 ал.1
от ЗУТ– поземлени имоти извън строителните граници на населените места, които
според ПУП имат предназначението по чл.8 ал.1 от ЗУТ и след промяна
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В тази втора група попадат имоти, които се намират в неурбанизирани територии –
извън строителните граници на населените места и селищните образувания, за
които, за да са облагаеми, ЗМДТ изисква да имат одобрен ПУП, определящ
конкретното им предназначение по чл.8 ал.1 от ЗУТ – в тази връзка като
релевантен факт за облагането им с местния ДНИ е възведена и промяната на
предназначението им, когато такава се изисква от специален закон.
Доколкото
в случая имотът на оспорващия е в строителните граници на града според ОУП на
гр.Варна, то той не попада във втората група имоти, визирани като облагаеми с
нормата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Това
съответства и на възприетото от законодателя разрешение в чл.21 от Приложение №
2 към ЗМДТ за определяне на данъчната оценка на имотите, в което не е предвиден
коефициент за корекция на базисната данъчна стойност на земеделски земи в
строителните граници на населените места, тоест такива земи се считат за
земеделски за целите на прилагането на ЗМДТ само ако са в землището на населеното
място, но не и в строителните му граници.
Използваната
граматическа конструкция с излагане на юридическите факти от хипотезиса на
правната норма чрез използване на съюза „и“ сочи за нормативно въведено
изброяване на две законови предпоставки за упражняване на публичното субективно
право на данъчно облагане: 1). Съществуването на поземлени имоти, намиращи се в
строителните граници на населените места и селищните образувания; и 2). Съществуването
на имоти, извън строителните граници на населените места и селищните
образувания, които според ПУП имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и имат
променено предназначение на земята. Поради тази причина е несъстоятелно
тълкуването на жалбоподателя, че за да бъде неговият недвижим имот обект на
данъчно облагане с ДНИ, би следвало освен да е в строителните граници на
населено място, да има и ПУП и да е променено предназначението на земеделската
земя. Както вече беше посочено, не само начинът на въвеждане на елементите на
хипотезиса на правната норма опровергават това становище, но и съществуващото
нормативно регулиране на конкретните понятия в националното ни законодателство.
Освен
това данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък,
наложен върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата,
представляващ потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на
активите, определена в съответствие с количествените и качествените
характеристики на имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на
данъчната оценка на недвижимите имоти. Изключението от облагане, въведено с
чл.10 ал.3 от ЗМДТ за земеделските земи, отразява техния особен статут на
основно национално богатство и свързаната с него цел да бъдат използвани само
за земеделски цели. За тази цел е въведен специален режим за промяна на тяхното
предназначение, като е изключено изземването на стойност посредством данъка
върху недвижимите имоти, за да бъде стимулирано използването им за земеделско
производство. С включването на определени земеделски имоти в строителните
граници на населено място се променят техните качествени характеристики, като
разположение в определен вид устройствена зона, норми за застроеност и
коефициент за инфраструктура, които са свързани с градоустройствения режим на
населеното място. Тези променени качествени характеристики водят до повишаване
на стойността на активите, а фактът на наличното им урбанизиране ги изключва
занапред от териториите, предназначени за земеделско производство, което би
следвало да се отрази на данъчния им статут, независимо дали е проведена
специалната процедура за промяна на предназначението им.
Обстоятелството,
че след издаване на оспорения АУЗД, със заявление от 11.12.2018г. жалбоподателят
като съсобственик на имота е поискал заличаване на партидата на имота като облагаем,
не обосновава различен извод. От една страна липсват твърдения и доказателства
това заявление да е довело до промяна в декларираните обстоятелства, релевантна
за облагането за периода 2012г. – 2016 г. От друга страна с подаването на това
заявление е инициирано самостоятелно административно производство, в което
заявителят е имал възможност да обжалва негативното за него произнасяне по заявлението
му.
С
оглед изложеното съдът намира, че безспорно в случая ДНИ за въпросния имот е
дължим, респ. на основание чл.11
ал.1 вр.чл.64 ал.1 от ЗМДТ като собственик на облагаем с ДНИ имот, оспорващият
се явява данъчно задължено лице - както за ДНИ, така и за ТБО.
По
отношение размера на установените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО:
На
първо място следва да бъде посочено, че жалбоподателят не оспорва определените
с АУЗД задължения за процесния имот за ДНИ и за ТБО по размер, но в изпълнение
на задължението си по чл.168 ал.1 от АПК съдът ще изследва и този въпрос.
Съгласно
чл.22 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредба размера на ДНИ върху
данъчната оценка на имота. Разпоредбата на чл.14 от Наредбата на Общински съвет
Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна
определя ДНИ за процесните периоди в размер на 2 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимия имот, като този размер е относим и за 5-те години, за които с
оспорения АУЗД е установено задължение за ДНИ.
Органите
на общинската администрация са определили данъчната основа на задължения за ДНИ
съобразно декларираното от жалбоподателя и въз основа на данъчната оценка за
½ от имота, като същата възлиза и за 5-те години в размер на 38867.80
лева. В проведеното съдебно производство не се установиха нови факти от
значение за определянето на задълженията за ДНИ за процесните периоди и размери
на тези задължения, които да са в по-малки от установените от органите по
приходите - по 77.74 лв. за всяка от 5-те години.
Разпоредбата
на чл.62 от ЗМДТ предвижда за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, да се заплаща такса (ТБО), размерът на която се определя по реда на
чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности.
Съгласно
чл.18 ал.2 от НОАМТЦУТОВ вр.чл.67 ал.1 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови
отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на
предприятия се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота,
изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ, или в левове според
количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със
заповед на Кмета.
Предвид
заявеното в съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващия,
представеното по делото писмено становище относно начина на формиране на
задълженията за ТБО по процесния АУЗД (л. 56 по делото) и конкретно
определените задължения с акта, съдът установява, че с оспорения АУЗД е
начислена ТБО единствено за услугата по чл.62 т.3 от ЗМДТ - почистване на
териториите за обществено ползване в
населените места.
Съгласно
чл.66 ал.1 т.4 от ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Тъй като гореописаните услуги не са обвързани с
фактическото ползване на имота, за нейното начисляване е без значение дали
конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване,
след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за
посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено
ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е
разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае
територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички
лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен
район от него. Наличието на територии за обществено ползване изисква
поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, поради което
законодателят приема, че общото ползване предполага и обща отговорност за
събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла
на чл.7 ал.1 ЗУО. (В този смисъл решение № 10206/02.08.2017г. по адм. д. №
7147/2016г. на ВАС, VІІ отд., решение № 15809/18.12.2018г. по адм. д. №
9373/2018г. на ВАС).
Нормата
на чл.63 ал.2 от ЗМДТ предоставя правомощието за определяне на териториите за
обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се
включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, на кмета на общината. Определянето на годишния размер на
таксата е предоставено в прерогативите на общинския съвет и кмета по чл.66,
респ.чл.63 ал.2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В случаите, когато
услугата не се предоставя, нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ изрично предвижда,
че такса не се дължи.
С
оглед определения обхват на действие на заповедта по чл.63 ал.2 от ЗМДТ, в
случая представените заповеди на кмета на Община Варна, с които са определени
границите на районите, в които през 2012-2016 г., Община Варна организира поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване, действието й се разпростира
и върху процесния имот, попадащ в границите на Район „Владислав Варненчик“,
гр.Варна. Горепосоченото се установява от Заповеди №№ 3825/28.10.2011г.,
4620/26.10.2012г., 3918/30.10.2013г., 4013/27.10.2014г., 4506/29.10.2015г.
Установява
се също, че Община Варна е възложила поддържането на чистотата на териториите
за обществено ползване в гр.Варна – Договор № Д-7300/7853/02.11.1999г. с „ОМЕГА
ИНТЕРКЛИНЪР“ АД, Договор № 224/27.07.2011г. с Община Аксаково, Договор №
Д-4-9200/79/30.04.2004г. със „СПАРТАК
ТАКСИМ“ ООД, Тристранно споразумение № Д-4-9200/78/30.04.2004г. с „ТИТАН АС“
ЕООД, Договор № 290/13.09.2013г. със „СПАРТАК ТАКСИМ“ ООД.
Във
връзка с реалното предоставяне на процесната услуга са представени и
Приемо-предавателни протоколи и Задание за изпълнение на видовете дейности по
поддържане чистотата на територията на Район „Владислав Варненчик“ за всеки
месец поотделно за 2014г., 2015г. и 2016г., както и за 2012г. и за 2013г. по
договора с „ОМЕГА ИНТЕРКЛИНЪР“ АД. От фактите, които се установяват с
посочените доказателства, се установява, че през процесните 5 години въпросната
услуга е предоставяна в гр.Варна и в района, в който се намира имотът на
оспорващия – Район „Владислав Варненчик“.
Предвид
горното и доказаното реално предоставяне на процесната услугата в определените
от нея граници, правилно с оспорения АУЗД е установена дължимостта на таксата
за услугата по „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“.
По
отношение на размерите на ТБО по оспорения АУЗД:
Размерът
на данъчната ставка е определян ежегодно от Общински съвет и е пропорционално
върху данъчната оценка за 2012 г. и за 2013 г., като начислените такива са в
размер на по 1,15 на хиляда за услугата почистване на територии за обществено
ползване за нежилищни имоти.
Този
размер на ТБО за услугата по чл.62 т.3 от ЗМДТ е определен с представените от
ответника решения на Общински съвет Варна както следва: За 2012г. - с Решение №
77-11 по Протокол № 3 от проведено заседание на 14 и 15.12.2011г.; За 2013г. –
с Решение № 783-2/14/ по Протокол № 14 от проведено заседание на 19.12.2012г.
За 2014 г., 2015 г. и 2016 г. размерът на ТБО и данъчната основа са определени
с чл.18 от Наредбата на Общински съвет Варна за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Варна, като за нежилищни имоти ТБО за услугата
почистване на териториите за обществено ползване е също 1,15 на хиляда върху
данъчната оценка на имотите на физически лица. Ответникът представя по делото
релевантните извадки от действащите редакции на местната наредба.
Предвид
липсата на промяна на данъчната оценка за ½ идеална част от имота – 38 867.80
лв. и липсата на изменение на ставката на ТБО – 1,15 на хиляда, правилно с
оспорения АУЗД е изчислено задължението за ТБО за процесната услуга –
почистване на териториите за обществено ползване за всяка една от 5-те години
по 44.70 лв.
Правилно
и законосъобразно с оспорения акт е начислена и лихва за неплатените в
определените срокове задължения, както за ДНИ, така и за ТБО, на осн.чл.175
ал.1 от ДОПК вр.чл.4 ал.2 от ЗМДТ и чл.1 ал.1 от ЗЛВДТДПДВ до 27.06.2017 г.
върху главниците за тези задължения.
С
оглед така установеното от съда, оспореният АУЗД се явява постановен при
правилно приложение на материалноправните разпоредби.
По
отношение съответствието на акта с целта на закона:
Не
е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗД № МД-АУ-6436-1/14.06.2017 г.
е издаден с цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя
публични общински вземания за ДНИ и ТБО, дължими във връзка с притежавания от
него недвижим имот. Постигането на тази цел – установяване и събиране на
публични вземания от органите по приходите, е изрично уредено в чл.1 от ДОПК, а
конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации служебно
от орган по приходите е уредено в чл.107 ал.3 изр.трето, предл. последно от ДОПК вр.чл.4 ал.1 – 5, чл.9б и чл.14 от ЗМДТ. В случая крайната цел на
оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и
ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените
отношения, свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания
за местни данъци и такси, а непосредствената цел на същия е установяването на
дължимите от Г.Д.Д. ДНИ и ТБО за 2012 г. - 2016 г. по отношение на притежавания
от него недвижим имот – поставеният от законодателя резултат, който трябва да
се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този административен акт
волеизявление.
В
обобщение съдебната проверка за законосъобразност не установи основания за
отмяна, изменение или обявяване нищожност на оспорения АУЗД.
При този изход на спора, направеното
своевременно искане и на осн.чл.161 ал.1 изр.трето от ДОПК съдът намира, че на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно
материалния интерес от 787.70лв. по делото в размера на 300лв. съгл.чл.8 ал.1
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Идентичната претенция на жалбоподателя е съответно
неоснователна.
Мотивиран от
изложеното и на осн.чл.160 ал.1 предл. последно и чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Д., ЕГН **********, от гр.Казанлък,
против Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-6436-1/14.06.2017
г., издаден от гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
с който е установена дължимостта и размера на задълженията за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за поземлен имот с идентификатор
10135.4027.28 (партиден № 5305Н157563) за 2012г, 2013г, 2014г, 2015г и 2016г в
общ размер 612.20 лв. главница и 175.50 лв. лихва (общо 787.70 лева).
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********, от гр.Казанлък, да заплати в
полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :