Решение по дело №543/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 127
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20211240200543
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Разлог, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Х. Д. П.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200543 по описа за 2021 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.З.П., EГН*, с адрес:
г.С., у.„С.С.К.Д.“№33, подадена срещу НП №9/04.11.2021 г., издадено от Директора на
ДНП„П”, с което на жалбоподателя, на основание чл.124, ал.1 от ЗБР, за извършено адм.
нарушение на чл.29, ал.2, т.1 във вр. чл.123, ал.1 от ЗБР и Заповед №РД-284 от 31.03.2021 г.
във вр. със Заповед №РД-527 от 08.09.2008 г. на Министъра на ОСВ, е наложено адм.
наказание „глоба“ от 500.00 лв.
С въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното НП,
като постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на
административно-производствените правила. Аргументират се възражение за неправилно
посочване на материално-правната разпоредба, която е приета за нарушена. В тази връзка се
сочи, че разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗБР, касае прилагане на принудителни адм. мерки,
какъвто не е настоящия случай. Жалбоподателят счита, че дори и да има извършено
нарушение от негова страна, то следва да бъде квалифицирано по чл.21, т.16 от ЗЗТ, чл.81,
ал.1, т.2 от ЗЗТ, а не и на ЗБР. На следващо място са изложени доводи, че жалбоподателя
притежава разрешително за паша за местност „Ч.е.“, но по независещи от него обстоятелства
животните са избягали в посока „П.е.“.
При тези доводи и съображения, се претендира отмяна на НП.
За административно-наказващия орган - редовно призован, представител не се явява.
Представлява се от процесуален представител – адв. Р., който в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и
законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Твърди, че не са допуснати нарушения на
процесуално и материално правни норми. Излага съображения, че нарушението е доказано
от събраните гласни и писмени доказателства.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призовани, не се явява представител и не се представлява, като не
изразява становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане
на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2021 г., свидетелите Н.Х. и Н.Г., служители в НП„П”, извършвайки обход на
1
територията на НП„П” забелязали, че в отдел 1147, подотдел 1, местност „П.е.”, попадащ на
територията на НП„П”, ПУ„В.”, ОУ„VII”, землището на г.Б., пашуват без пастир 5 броя
едър рогат добитък /крави/, с поставени на тях ушни марки. Свидетелите записали ушните
марки на животните, а именно ушни марки BG31406430, BG31274749, BG11127505,
BG34053177, BG34053176. Тогава свидетелите съставили КП за констатираното нарушение
срещу неизвестен извършител. След около 10-15 минути, при контролните органи се явил
жалбоподателя П. който обяснил, че животните са негови, като помолил да не записват
номерата на ушните им марки. Контролните органи му обяснили, че трябва да изведе
стадото, но жалбоподателя не изпълнил разпореждането им. По-късно св. П. предал КП в
ДНП„П”. Служители на дирекцията извършили справка в интегрираната информационна
система на БАБХ, от където било установено, че животните със записаните ушни марки са
собственост на Д.З.П.. Понеже за пашуване в НП„П”, ПУ„В.”, землището на г.Б., не било
издавано разрешение, жалбоподателят бил извикан да се яви в ДНП„П”.
На 22.10.2021 г., свидетелят Н.Х., в присъствие на свидетеля Н.Г., съставил на
жалбоподателя в него присъствие АУАН №01853/22.10.2021 г. за това, че на 11.09.2021 г. в
отдел 1147, подотдел 1, местност „П.е.“, П. участък „В.“, ОУ„VII“, попадащ на територията
на НП„П“, землището на г.Б., е пашувал без разрешение за паша на посоченото място,
издадено от Директора на Д„НПП.“ непосредствено до брега на Първо П.е. животни с ушни
марки BG31406430, BG31274749, BG11127505, BG34053177, BG34053176, собственост на
Д.З.П. – нарушение по чл.29, ал.2, т.1, във вр. чл.123, ал.1 от ЗБР и Заповед №РД-284 от
31.03.2021 г. във вр. със Заповед №РД-527 от 08.09.2008 г. на Министъра на ОСВ. След това
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал като направил
възражения.
Видно от Разрешително за паша №001173/13.05.19 г., на Д.З.П. било дадено разрешение да
пашува животни /21 броя едър рогат добитък/ в землището на О.С., парков участък „К.“,
попадащ на територията на НП„П”.
Видно от ветеринарномедицинско свидетелство №BG2021-030101 животни с ушни марки
BG31406430, BG31274749, BG11127505, BG34053177, BG34053176, са собственост на Д.З.П.
Въз основа на АУАН, е издадено НП №9/04.11.2021 г., издадено от Директора на ДНП„П”, с
което на жалбоподателя, на основание чл.124, ал.1 от ЗБР, е наложено адм. наказание
„глоба” от 500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията
на свидетелите Н.Х. и Н.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от
приобщените по реда на чл.283 НПК, писмени доказателства.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни
показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите
от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в
тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във
взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и
начина на констатиране на нарушението. Следва да се отчете, че гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетелите Н.Х. и Н.Г. са единни и непротиворечиви,
като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите
свързани с извършвания обход, забелязаните от тях животни, времето и мястото на
деянието, както и, че са записали ушните марки на кравите. Твърденията на свидетелите
относно направените констатации при установяване на нарушението, намират потвърждение
и в констативния протокол, съставен от тях.
Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като
съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на
обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените
доказателства, безспорно се установи така приетата фактическа обстановка.
2
Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно
обсъждане.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед
на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена
в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, давностен 7-дневен срок от връчване на НП от
надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
НП, предмет на настоящия съдебен контрол, е издадено от компетентен орган.
Спазена е и предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната процедура по
връчването му на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на посоченото като нарушител лице.
Задължение на наказващия орган е да издири и приложи съответният в смисъла на чл.2, ал.1
и чл.3, ал.1 ЗАНН закон, по който обективно проявените факти съставляват признаци на
адм. нарушение. Единството между фактите и правната им оценка е рамката на
административно-наказателното обвинение, в която се простира и съдебният контрол за
отговор на въпросите съставляват ли фактически описаните действия/бездействие
нарушение по съответна правна норма. От друга страна предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи НП е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в НП (арг. чл.84 ЗАНН, във вр. чл.14, ал.2 НПК и т.7
от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали
доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е
описана в НП, респективно да направи преценка, налице ли са обективните и субективните
признаци на твърдяното нарушение.
В настоящия случай съдът счита, че при фактическата установеност извършеното от
жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не съставлява фактическия състав на
визираната в НП законова норма.
Вменено на жалбоподателя е адм. нарушение по чл.29, ал.2, т.1, във вр. чл.123, ал.1 от ЗБР и
Заповед №РД-284 от 31.03.2021 г. във вр. със Заповед №РД-527 от 08.09.2008 г. на
Министъра на ОСВ. Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗБР, за защитените зони по чл.3,
ал.1, т.1, могат да се разработват планове за управление като по арг. на чл.29, ал.2, т.1 от
ЗБР, в плановете за управление се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на
влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на
видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които
са обявени съответните защитени зони. Посочените мерки съгласно вменената на
жалбоподателя като нарушена норма на чл.29, ал.2, т.1 от ЗБР, включват забрана или
ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните
обекти - предмет на защита. В този смисъл не може да се приеме, че осъществяваната от
жалбоподателя дейност изразяваща се в паша на животни без съответно разрешение попада
в обхвата на цитираната разпоредба. Още по-малко е приложима разпоредбата на чл.123,
3
ал.1 от ЗБР, във вр. с която е наложено наказанието. Цитираната разпоредба на чл.123, ал.1
от ЗБР, е приложима при прилагането на принудителна адм. мярка, а на при издаване на
АУАН и последващо НП, което има за предмет налагане на адм. наказание за констатирано
адм. нарушение. Според настоящия съдебен състав е налице пълно несъответствие между
описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП, което изначално опорочава
процедурата по тяхното съставяне и води до нарушение по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН. За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че съответна на описаното в
АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение е разпоредбата на чл.81, ал.1, т.2 от
ЗЗТ, във вр. с §7 и чл.50, т.5 от ЗЗТ. Именно цитираната разпоредба на чл.81, ал.1, т.2 от
ЗЗТ, съдържа забрана физически лица да осъществяват дейност в защитена територия без
разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Чл.50, т.5 от ЗЗТ пък предвижда, че в
изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на МОСВ в
защитените територии в своите райони издават годишни разрешителни за паша, в
националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите
по глава четвърта.
Изложените съображения за неправилно посочване на приетата за нарушена
материаноправна норма обуславят извод за допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждане на административно-наказателното производство, обосноваващи
незаконосъобразност на обжалвания адм. акт и налагащи неговата отмяна, без да е
необходимо разглеждането му по същество.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №9/04.11.2021 г., издадено от Директора на ДНП„П”, с което на
жалбоподателя Д.З.П., EГН*, с адрес: г.С., у.„С.С.К.Д.“№33, на основание чл.124, ал.1 от
ЗБР, за извършено адм. нарушение на чл.29, ал.2, т.1, във вр. чл.123, ал.1 от ЗБР и Заповед
№РД-284 от 31.03.2021 г. във вр. със Заповед №РД-527 от 08.09.2008 г. на Министъра на
ОСВ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 500.00 лв.
Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4