М о т и в и към присъда по
НОХД № 2581/2015 г.
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против Н.М.М. от гр.Айтос с
обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр, с ал. 1 от НК и
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и наказанието да се определи при условията на чл.58а от НК, като по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК да се определи наказание - 1 година
лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 до размер на 8 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на същото да се отложи за изпитателен срок от
3 години. За престъплението по чл.313, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК да се
определи наказание съгласно разпоредбата на чл.58а от НК от 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода, което след редукцията да бъде намалено с 1/3 до размер на
10 месеца лишаване от свобода изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1
от НК да се отложи за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК наказанията по пункт 1 и пункт 2, наложени на М. да се кумулират в
размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 10
месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подс. М. пледира по
обвинението в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК да
бъде признат за невиновен, поради липса на съставомерност на деянието. По
отношение на пункт 2 от обвинителния акт – извършване на престъпление по
чл.313, ал.1 от НК и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, спрямо
подсъдимия бъде наложено наказание с приложението на чл.58а от НК в размер на 5
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде
отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият заявява, че е извършил
деянията. Моли за минимално наказание.
Делото бе разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371,
т.2 от НПК.
Съдът след като се съобрази с
направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М. е правоспособен водач на
моторно превозно средство. Същият е придобил правоспособност за управление на
моторно превозно средство категория В на 22.03.2001г., след като успешно е
издържал изпит за придобиване на такава правоспособност. На 08.10.2002 година
на подсъдимия М. е издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство №*********, валидно до 02.10.2002 година. На 11.01.2006 г. на
подсъдимия е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство
№*********, валидно до 15.11.2012 г. /справка
л.18 от ДП/. Ново свидетелство за управление на моторно превозно средство
№********* е издадено на 08.08.2013 год., валидно до 08.08.2023 г./л.7 и л.24 от ДП/
С наказателно постановление №149 от
07.06.2013г., влязло в сила на 27.06.2013г. подсъдимият М. е наказан с
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание
чл.177,ал.1,т.2, предл.1 от ЗДвП за това, че управлявал МПС без съответното свидетелство
за управление. Валидността на свидетелството била изтекла на 15.11.2012г.
Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия на 19.06.2013г.
На 08.08.2013г. около 01,40 часа в
гр.Стралджа по ул. „Васил Левски" в посока юг, подсъдимият М. управлявал
лек автомобил марка "Мерцедес'" с рег.№ У **** АН. Бил спрян за
проверка от полицейските служители от РУП - Стралджа свидетелите Т.Й.Й. и Г.Г.Г..
При проверката полицейските служители установили, че срокът на валидност на
свидетелството за управление №*********, е изтекъл на 15.11.2012 г. За
констатираното нарушение свидетеля Т.Й.Й. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия Р с бланков №806745/ 08.08.2013г. При съставянето
на акта свидетелят Й. иззел и свидетелството за управление №*********.
На 22.07.2013 г. в гр.Бургас в
Сектор „Пътна полиция" ОД на МВР-гр.Бургас, подсъдимият М. подал заявление
за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство,
към което приложил и необходимите документи/л.25
от ДП/.
На 16.09.2013г. подсъдимият М. ***
в Сектор „Пътна полиция" ОД на МВР-гр.Бургас за получаване на
свидетелството за управление. Понеже свидетелството му било отнето от
полицейските служители от РПУ - Стралджа подсъдимият заявил на свид.Петя
Панайотова - системен оператор в група „АПД ОПТП Профилактика и ПОВ" в
сектор „Пътна полиция" ОД на МВР-гр.Бургас, че старото свидетелство го
изгубил. Свидетелката Панайотова предоставила на подсъдимия за попълване
декларация по чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.17 ал.1
от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление
на Министерски съвет №13/08.02.2010г. В тази декларация подсъдимият М.
собственоръчно декларирал, че свидетелство за управление не е отнето от
контролните органи, като вписал текста: „
Декларирам, че не са отнети от контролните власти”/л.30 от ДП/. При
извършената в последствие проверка се установило, че свидетелство за управление
на моторно превозно средство №*********, валидно до 15.11.2012 г., издадено на
подсъдимия Н.М. е било отнето от органите за контрол при извършена проверка.
Тази фактическа обстановка, описана
в обвинителния акт се приема въз основа на пълното самопризнание на подсъдимия,
показанията на свидетелите П.Б.П., З.К.Ч., С.Н.Н., Л.Т.П., И.А.И., Т.Й.Й., Г.Г.Г.
и Н.Т.Ш., заключението на графическата експертиза и приложените към делото
писмени доказателства.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Н.М.М. не е осъществил състава престъплението
по чл. 343в, ал. 2, вр, с ал. 1 от НК, а именно, че на 08.08.2013г. около 01,40 часа в
гр.Стралджа по ул. „Васил Левски”, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 149 от 07.06.2013г. в сила от
27.06.2013 г. за управление на моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес", с рег. № У ****
АН, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Правните изводи на прокурора не се
споделят от съда, поради следните съображения:
Престъплението по чл. 343в ал.2,
вр. ал.1 НК криминализира деяния извършвани от лица, които управляват моторно
превозно средство преди да са придобили правоспособност да управляват такива
средства. Субект на престъплението по този текст по Наказателния кодекс може да
бъде само лице, което не е преминало съответно обучение, не е положило
съответния теоретико-практически изпит и не е придобило способност да управлява
моторно превозно средство. Правоспособността на водачите на пътни превозни
средства е уредена в Глава четвърта на ЗДвП. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП ”За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”.
Законодателят е имал предвид
съответната правоспособност за вида моторно превозно средство. Че това е така,
следва от тълкуването на разпоредбата, съпоставена с текста на чл.154, ал.1 от ЗДвП, според който „За управление на моторни превозни средства от
категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за
придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от
категория В или С1”
и разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните
изпити (
Издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 42 от
21.05.2004 г., в сила от 21.05.2004 г., изм. и доп., бр. 38 от
9.05.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 44 от
30.05.2006 г., изм. и доп., бр. 4 от
15.01.2008 г., в сила от 15.01.2008 г., бр. 97 от
11.11.2008 г., бр.
18 от 5.03.2010 г., изм., бр. 50 от
2.07.2010 г., в сила от 2.07.2010 г., изм. и доп., бр. 33 от
26.04.2011 г., в сила от 19.01.2013 г., бр. 80 от
14.10.2011 г., бр. 95 от 4.12.2012 г.) „Лицата, успешно положили изпита по чл. 2, ал. 1, както и тези в случаите на чл. 162, ал. 5 ЗДвП придобиват правоспособност за
управление на МПС от съответната категория или подкатегория, за която се издава
свидетелство за управление по реда на чл. 159 ЗДвП”. Наредбата е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата.
Следователно съставът на престъплението се осъществява, когато неправоспособно лице
управлява моторно превозно средство след като е наказано по административен ред
за управление на моторно превозно средство, без да е придобило съответната
правоспособност. Свидетелството за управление на моторно превозно средство е
удостоверителен документ, който само доказва придобитата правоспособност. В
този смисъл е и чл. 2, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина(
Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от
15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г., доп., бр. 66 от
25.07.2003 г., изм., бр.
93 от 17.11.2006 г., изм. и доп., бр. 46 от
16.05.2008 г., бр.
90 от 17.10.2008 г., бр. 94 от 27.11.2009 г.), според който „Свидетелството за управление на МПС е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност на водача”. В този смисъл и разпоредбата на
чл.2 ал.3 от Наредба № 31 от 26.07.1999 година за изискванията, условията
и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, според която на
лицата успешно положили изпита се издава свидетелство за управление по реда на
чл.159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС
от съответната категория.
Управлението на автомобил без водачът да носи съответно свидетелство за
управление на МПС е административно нарушение и се наказва по чл.183, ал.1, т.1
от ЗДвП и не е престъпление по
Наказателния кодекс.
Правните изводи на съда намират потвърждението си в установената,
задължителна за всички съдебна практика. Така в Тълкувателно
решение № 31 от 16.X.1969 г. по н. д. № 29/69 г., ОСНК - Относно понятието правоспособност
при упражняване на професия или занаят. /Постановления и тълкувателни решения на
ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 360/.
„Под понятието "съответна правоспособност", употребено в чл. 324, ал. 1 НК
, следва да се разбират придобитите знания и подготовка на дадено лице за
правилно упражняване професия или занаят, признати по установения от закона
ред. Под този текст от НК не следва да носят наказателна отговорност лицата с
призната професионална правоспособност, но непритежаващи надлежно разрешение за
упражняване на занятие”.
Същото по смисъл тълкувание е дадено в Постановление № 1 от 28.IХ.1977
г. по н. д. № 2/77 г., Пленум на ВС обявено за загубило сила поради изменение
на чл.342 и 343 от НК (ДВ, бр. 28/82 г.). „Това
обаче не се отнася до т. нар. относително неправоспособни водачи, на които е
поверено управляването на моторни превозни средства за превоз на пътници и
товари и притежават свидетелство за управляване, но не за тази категория
превозно средство, с което те фактически извършват транспортна дейност. Такива
са например водачите, които притежават свидетелство за управление от категория
В, С, а управляват превозно средство, за което се изисква свидетелство
категория Д. Тази функционална неправоспособност не се отразява на качеството
на работник по транспорта, защото водачът е преминал през определена форма на
обучение и е запознат, с изискванията, свързани с безопасността на движението”.
Друг аргумент в полза на извода, че деянието на М. не е престъпление по
чл. 343в, ал. 2, вр, с ал. 1 от НК е в чл. 343в, ал. 1 от НК не е
предвидено кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС за
лицата извършили престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Следователно
законодателят е приел, че при тези извършели изначално е налице липса на правоспособност.
На следващо място, с изменението на НК ДВ бр.60 от 2012г. се предвиди
засилена отговорност по чл.343 от НК за
лицата, които са управлявали превозно средство причиняват без да са имали
необходимата правоспособност. Законодателят е използвал термина правоспособност,
а не съответно свидетелство за управление, което води до извода, че в 343в, ал.
2 от НК се има предвид липса на правоспособност , а не свидетелство за
управление.
На последно място, в конкретния случай свидетелството за управление на М.
№********* е издадено на 08.08.2013 год., валидно до 08.08.2023 г./л.7 и л.24
от ДП/, видно от приложените по делото заверени копия на документа, т.е.
подсъдимият е имал валидно свидетелство за управление. Обстоятелството, че
свидетелство за управление не се е намирало в него не може да бъде съставомерен
признак на престъплението по 343в, ал. 2 от НК.
Предвид гореизложените аргументи съдът счита, че подсъдимият М. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.2, вр. ал. 1 от НК и
същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение.
При приета фактическа обстановка съдът намира, подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективана страна състава на престъпление по чл.313
ал.1 от НК, като на 16.09.2013г. в гр. Бургас, сектор „Пътна полиция” ОД на
МВР-гр.Бургас, пред П.Б.П. - системен оператор в Група „АПД ОПТП Профилактика и
ПОВ” в сектор „Пътна полиция” ОД на МВР-гр.Бургас, е потвърдил неистина - че не
е отнето от контролните органи свидетелството му за управление на моторно
превозно средство с № ********* в писмена декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи,която по силата на закон
- чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и Постановление на Министерски
съвет № 13/08.02.2010г. за приемане на Правилника за издаване на българските
лични документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства.
Декларацията е подадена по силата на закон и правилник на Министерския
съвет. Дадена е пред орган на властта - съответен служител на Министерското на
вътрешните работи, упражняващ властнически правомощия. Потвърдил е неистина,
като изрично е бил задължен по силата на закона да декларира истинността на
обстоятелствата. Подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства от обективната
страна на престъплението.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.313 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а ал.1 от НК. От деянието не са последвали имуществени вреди. Съдът
след като приема, че подсъдимият не е извършил престъпление по 343в, ал. 2от
НК, не е налице множество престъпления, следователно приложима е разпоредбата
на чл.78а от НК. При тези факти съдът намира, че са налице едновременно
условията, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия Н.М.М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При определяне на размера на
наказанието съдът съобрази следните обстоятелства. Подсъдимият М. до
настоящият момент не е осъждан. Направил е самопризнания в хода на досъдебното производство. Проявява критичност
към извършеното от него. С оглед на горните обстоятелства съдът счита, че
целите на наказанието могат да бъдат изпълнени с налагане на наказание,
определено в специалния минимум, предвиден в закона, а именно - глоба в размер
на 1000/хиляда/лева. Това наказание ще изпълни предназначението си, а
именно да се превъзпита подсъдимия и да въздейства предупредително спрямо
него.
Съдът
осъди подсъдимият Н.М.М. на основание чл.189, ал.3 от НПК, за заплати по сметка
на ОД на МВР гр. Бургас сумата в размер на 84,95 (осемдесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща направените в хода на
досъдебното производство разноски за съдебна графическа експертиза, както и
държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, платими по сметка на
Районен съд Бургас.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.