№ 15476
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110119991 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца М. Д. М. срещу ответника „Турботракс България“ ООД
конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено, извършено със Заповед
от 07.03.2024г. на управителя на „Турботракс България“ ООД, поради налагане на
дисциплинарно наказание – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „автомонтьор“ в „Турботракс България“ ООД - чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 за
заплащане на сумата от 7338,30 лева, представляваща обезщетение за вредите от
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.03.2024г. до
08.09.2024г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 221,
ал. 2 КТ за сумата 1233,05 лева.
Ищецът М. Д. М. твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на което заемал длъжността „автомонтьор“ в ответното
дружество. Поддържа, че със заповед № 207/07.03.2024г. на управителя на „Турботракс
България“ ООД трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ. Счита уволнителната заповед за немотивирана и неясна, издадена в
нарушение на разпоредбите на КТ. Ищецът твърди, че не е извършил нарушението, за
което му е наложено наказание, както и че не му е дадена възможност да даде
обяснения и да се защити. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът „Турботракс България“ ООД в срока за отговор по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че
е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че процесната
1
заповед е мотивирана, а по същество, че ищецът е извършил описаните нарушения на
трудовата дисциплина, за които му е наложено наказание. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „Турботракс България“ ООД предявява насрещен
иск с правно основание чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждане на ищеца да
му заплати сумата 1233,05 лева, въз основа на Заповед № 12/02.05.2024г. за
реализиране на ограничена имуществена отговорност.
Ответникът по предявения насрещен иск М. Д. М. в срока за отговор излага
твърдения за недопустимост на същия, а по същество за неоснователността му с оглед
на обстоятелството, че издадената заповед за реализиране имуществената отговорност
на работника е след прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във
вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на
база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника:
дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на
процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което
включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от
работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да
съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
2
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно
на нарушението.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 182 от 09.05.2023г., по силата на
което ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „автомонтьор“, с код по
НКПД 72312001, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца.
Видно от представена по делото Заповед № 9 от 07.03.2024г. на управителя на
ответното дружество „Турботракс България“ ООД, на ищеца М. Д. М. е наложено
дисциплинарно наказание за следните нарушения: 1. Автомобил с шаси 0G451546, рег.
№ РВ 8039 НХ, собственост на АИТ Интернешънъл Транспорт ЕООД е бил в сервиза
на 29.02.2024г. за смяна на болтове на колянов вал. Служителят е нарушил
технологичните правила за работа, допуснал е груба небрежност по отношение
спазването на хигиена, а именно замърсил е маслената вана и е оставил работен
парцал върху цедката на маслената помпа. В следствие на тези действия, автомобилът
претърпява авария в Румъния; 2. На 06.03.2024г. отново е установено неспазване на
техническите и технологичните правила за работа. Автомобил с шаси 0G198101, per.
СО 6993 ВТ, собственост на Лагермакс Лоджистик България ЕООД е бил в сервиза за
обслужване по предписание на завода производител, включващо и общ преглед на
автомобила. При издаване на автомобила от автомонтьора, приемникът Кирил
Мекушин е установил износени накладки и е върнал автомобила за доотремонтиране.
Обслужването е изисквало смяна на датчик за налягане на гориво. При монтажа
датчикът е бил механично увреден, което е довело до нанесена материална загуба; 3.
Установени са и системни закъснения за работа, за които са правени устни забележки.
В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“, очертаващи основанието на предявения иск и
в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, са свързани със следните нарушения на формалната
процедура по налагане на процесното наказание, а именно, че процесната заповед за
налагане на наказанието съдържа неправилно цифрово отразяване на правното
основание на твърдяното нарушение, дало основание за налагане на най – тежкото
наказание, че същата не е подписана от работника – ищец, неспазване на процедурата
по чл. 193 КТ – доколкото не са му изискани обяснения от страната упражняваща
дисциплинарна власт, както и че атакуваният акт е бланкетен и съдържа
противоречия в изложената фактическа обстановка, поради което не отговаря на
изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ.
Във връзка с релевираното оспорване на подписа положен за работник в
3
уволнителната заповед е открито производство по реда на чл.193 ГПК, съответно е
прието заключение по съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото
лице, преценено от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК като обективно,
обосновано и компетентно изготвено се установява, че подписът положен за
работник/служител на оспорената Заповед № 9/07.03.2024г. е изпълнен от М. Д. М..
Този извод е обоснован от извършените изследвания на оспорения подпис и
сравнителния материал – в документи представени по делото /копие на трудов
договор, пълномощо, договор за правна защита и съдействие/, както и документи
изготвени във връзка с издадено съдебно удостоверение – заявления за подаване на
документи за самоличност на български гражданин. Вещото лице е използвало при
сравнителното графическо изследване качествено-описателния метод за установяване
особеностите на писмено двигателните навици на пишещия, увеличителни прибори и
специализирана криминалистическа техника, в т.ч. и аналитико-сравнително
изследване, проведено чрез изследване и сравняване по общи и частни признаци на
почеркът, отразен в подписа – обект и сравнителните образци. В заключението в
отразено, че не се наблюдават признаци за предварителна подготовка и техническа
подправка. Направени са изводи, че констатираните съвпадения в общите и частни
графически признаци са характерни, устойчиви и достатъчни като съвкупност за
достигане до извода, че подписът – обект на експертизата е изпълнен именно от ищеца
М. М.. Предвид изложеното, съдът намира доводите на ищеца за незаконосъобразност
на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради
неподписването от страна на ищеца за опровергани от събрания доказателствен
материал, съответно и неоснователни.
Вторият довод за незаконосъобразност на уволнението касае твърдението за
разминаване на цифровото изписване на правното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение и действителната воля на работодателя, които настоящата
инстанция намира за неоснователни, а аргументите за това са следните:
Съгласно цитираната от ищеца практика на ВКС (РЕШЕНИЕ № 99 ОТ
05.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 380/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС) основание за
прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които
пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят
издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които
произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено
работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или
дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй
като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам
служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право,
предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на
основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или
4
друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае
уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че
в Заповед № 207/07.03.2024г., с която на основание чл. 330, ал. 2 , т.6 КТ се прекратява
трудовото правоотношение, поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, е
цитирана разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 6 КТ (участие в хазартни игри чрез
телекомуникационни средства на предприятието), като същевременно ясно е посочено
- дисциплинарно уволнение поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина
– неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила, т.е. е налице допусната фактическа грешка, която не е от естество да опорочи
процедурата. Следва да се посочи и че с тази заповед само се констатира
прекратяването на трудовия договор, съответно същата не се обхваща от предметния
обхват на проверка на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, а на такава подлежи процесната
Заповед № 9/07.03.2024г., с която е наложено наказание и законосъобразността на
същото. В настоящия случай в Заповед № 9/07.03.2024г. твърдяните нарушения са
индивидуализирани, както чрез словесното им описание, така и чрез съответстващия
законов текст – чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.
Ищецът твърди незаконност на заповедта за наказването му поради неспазване
на изискванията за мотивирането й с ясно описание на нарушението, и за изслушване
на работника преди налагане на дисциплинарното наказание по реда на чл. 193, ал. 1
КТ, тъй като не са му изискани обяснения.
Задължителен елемент от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
мотивите й, т.е. тя следва да отговаря като съдържание на чл. 195 КТ. Това е формално
изискване, въведено с императивна правна норма, чието неспазване опорочава
заповедта и я прави незаконосъобразна само на това основание, защото съдът не би
могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на
съдебния контрол. Немотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ прави невъзможна преценката за изпълнението на
останалите изисквания. Именно това налага съдът да следи служебно за наличието на
задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, т.е. дали тя съдържа нарушителя и нарушението – кога и как е извършено и
какво е нарушено. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в която се
приема, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа
трудовия спор за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание във
връзка с всички нарушения, на които заповедта се основава.
Преценката по чл. 195, ал. 1 КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка
5
дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно нарушение на трудовата
дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание.
Съдът намира, че в случая работодателят не е спазил формалните законови
изисквания при изготвяне на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
доколкото в трети абзац липсва момент на извършване на нарушението (дати), с оглед
твърденията за системност. Само на това формално основание за това нарушение
дисциплинарното производство е незаконосъобразно проведено. Липсата на мотиви
кога е извършено нарушението винаги поставя работника/служителя в положение на
изненада, тъй като липсва информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарната отговорност. Тази непълнота не може да бъде санирана в хода на
съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона
форма. Ето защо е основание за отмяна на заповедта в опорочената част.
При преценката си съдът намира за основателен и доводът на ищеца за
нарушаване на процедурата по чл. 193 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да
приеме писмените му обяснения. Съгласно практиката на ВКС както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
или служителя начин - Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. д. № 768/2011 г. на ВКС, ІV
г. о., Решение № 857/25.01.2011 г. гр. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение №
182/07.10.2015 г. по гр. д. № 1284/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.). В практиката на ВКС е
изтъкнато, че релевантна при преценката дали е спазено изискването работодателят да
даде възможност на работника или служителя да даде обяснения е преценката на
съдържанието на искането за даване на обяснения. Затова когато работодателят
уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за
които иска предварително неговите обяснения. Достатъчно е по разбираем за
работника или служителя начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е.,
последният да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е
ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат.
В настоящия случай от прието по делото писмо – искане за представяне на
обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина на управителя на
ответното дружество (л.37) се установява, че на работника са изискани обяснения
единствено по повод посоченото в първи абзац на атакуваната уволнителна заповед
нарушение от 29.02.2024г., изразяващо се в неспазване принципа на хигиена на
работното място, допусната груба небрежност и замърсяване на маслената вана и
6
оставен работен парцал върху цедката на маслената помпа. Т.е. по никакъв начин на
служителя не е станало ясно, че следва да изложи обяснения относно извършени
нарушения, касаещи неспазване на технически и технологични правила за работа,
констатирано на 06.03.2024г. при сервизиране на автомобил с шаси 0G198101, per. СО
6993 ВТ, собственост на Лагермакс Лоджистик България ЕООД (абзац 2), както и
относно твърдяни системни закъснения за работа (абзац 3) и да се защити по тях.
Възможността на работника/служителя да се защити в процедурата по чл. 193 КТ е
съществена част от дисциплинарното производство и неспазването й е абсолютно
отменително основание Ето защо в настоящото производство по същество следва да
бъде разгледано единствено очертаното в атакуваната Заповед № 9/07.03.2024г. първо
нарушение на трудовата дисциплина, за което на ищецът са изискани
обяснения.
Както се установи по-горе, в обстоятелствената част на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание, е описано нарушението на трудовата
дисциплина, квалифицирано от работодателя като неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила - чл. 187, т. 3 КТ. По
съществото си нормата на чл. 187, т. 3 КТ визира неизпълнение на задълженията,
включени в длъжностната характеристика и представляващи основният елемент на
трудовото правоотношение престацията, дължима от работника или служителя. Това
нарушение може да бъде осъществено както чрез бездействие – неизпълнение на
възложените трудови функции, така и чрез действие – извършване на работа, която не
е възложена на конкретния служител или не следва от характера на определената
работа. В текста на цитираната разпоредба като вид нарушение на трудовата
дисциплина е включено и неспазването на техническите и технологичните правила
относно изпълнението на работата, което представлява отклонение от предписанията
относно това с какви технически средства и при каква последователност следва да се
изпълняват трудовите задължения.
С оглед гореизложеното, за да се установи извършването от ищеца на вменената
му дисциплинарна простъпка, съдът намира, че следва да бъде съпоставено
извършеното от ищеца действие – допусната груба небрежност при сервизиране на
автомобил с шаси 0G451546, рег. № РВ 8039 НХ, собственост на АИТ Интернешънъл
Транспорт ЕООД, чрез замърсяване на маслена вана и оставяне на работен парцал
върху цедката на маслената помпа, от една страна, и възложената му работа и
необходимите за изпълнението технически и технологични правила. За посочените
обстоятелства по делото са ангажирани писмени доказателства и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел, поискани от ответната
страна.
В случая настоящият съдебен състав счита, че описаното в абзац 1 от
процесната заповед деяние е доказано. За да стигне до този извод съобрази, че в
7
дадените от ищеца писмени обяснения се съдържа признание на обстоятелствата,
които са вменени от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина. Видно от
представено писмо – искане за представяне на обяснения във връзка с нарушения на
трудовата дисциплина до М. Д. М., на длъжност – механик, на гърба на същите се
съдържа изявление на ищеца, че е допуснал грешка и е изразено съжаление. В
допълнение към това собственоръчно са изписани трите имена и подписа на
работника, неоспорени в настоящото производство, както и дата –
07.03.2024г.
Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в решение №
694/2010г. по гр.д. № 280/2009г. на IV ГО на ВКС и в решение № 112 от 07.04.2015г. по
гр.д. № 4587/2014г. на IV ГО на ВКС, че писмените обяснения на работника, дадени по
реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, по естеството си са
извънсъдебно признание, че са се осъществили неизгодни за него факти, като съдът
следва да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед
всички обстоятелства. Съдът, като съобрази, че по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават направените от ищеца признания, се налага
извод, че деянието по т. 1 процесната заповед е извършено от ищцеца. Същевременно
при формиране на изводите си съдът съобрази свидетелските показания на Николина
Ц. Любенова, на длъжност „Мениджър следпродажбена дейност“ при ответника,
изготвила докладната записка, с която работодателят е уведомен за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина. Съдът при преценката си по реда на чл. 172 ГПК
кредитира показанията на свидетеля в пълнота, доколкото същите са последователни,
логични и отразяват преките впечатления на свидетелката Любенова от работата на
ищеца, като нейн подчинен през периода на съществуване на трудовото
правоотношение с работодателя „Турботракс България“ ООД, в т.ч. относно процесния
случай, за който е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При разпита си в
съдебно заседание свидетелката посочва, че първата допусната грешка от ищеца при
сервизиране на товарния автомобил се изразява в оставянето на парцал около
маслоналивната тръба след приключване на ремонта, което било недопустимо съгласно
техническата документация, до която всеки механик имал достъп, чрез предоставен му
таблет. В допълнение излага, че при демонтиране на маслената вана механикът следва
да я съхрани на място, което да препятства замърсяването, а ако такова е налице да я
почисти преди монтирането обратно. Свидетелката Любенова заявява, че в
предоставените снимки от сервиза, извършил последващ ремонт на автомобила в
Румъния, било видимо наличието на замърсяване на маслената вана, както и оставения
парцал на маслената тръба. Изяснява, че наличието на този парцал води до индикации
за ниско налягане на масло, като единствено обстоятелството, че това налягане е било
ниско и кратковременно не е довело до механичното увреждане на двигателя. В случая
водачът е имал индикации за това ниско налягане, поради което е посетил
8
сертифициран сервиз в Румъния. Изложеното от свидетеля намира подкрепа и в
представените в превод на български език количествена сметка за ремонт:
SC24CR000422 от 27.03.2024г. (л.42-43), както и платежно нареждане от 04.04.2024г.,
от съдържанието на които еднозначно се установява, че по отношение на товарен
автомобил с рег. № РВ 8039 НХ е извършено теглене с влекач и сервизиране на масло
и маслен филтър в сервиз TH TRUCKS SRL, Румъния, във връзка с което ответникът е
претърпял имуществени вреди на стойност 2649,72 EUR. С оглед съвкупната преценка
на събрания доказателствен материал, съдът намира, че по делото се установява
поведение на работника, което е в разрез с изискването за точно и добросъвестно
изпълнение на възложената работа. Описаното в т. 1 от заповедта деяние представлява
нарушение на основните задължения на работника, вменени по смисъла на нормите на
чл. 125 КТ и чл. 126 КТ, съгласно които работникът или служителят следва да
изпълнява точно и добросъвестно /в пълен обем, срочно, с влагане на необходимите
знания, умения и сръчности, съобразно технологичните и технически изисквания, с
желание възложената работа да бъде изпълнена/ работата, за която се е уговорил.
Действията на ищеца съставляват неизпълнение на служебните му задължения, от
което за работодателя са произтекли имуществени вреди.
Доколкото в настоящия случай дисциплинарното наказание е наложено от
работодателя, който при извършената от него преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ е взел
предвид всички посочени в заповедта дисциплинарни нарушения /включително и тези
по абз. 2 и 3/, то при преценка законосъобразността на наложеното наказание, съдът е
длъжен и без наведени доводи от страната да вземе отношение по въпросите по чл.
189, ал. 1 КТ – за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта
на извършените нарушения, които са установени в производството, като вземе предвид
и обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на
работника или служителя във връзка с тях. Настоящият съдебен състав счита, че за
установеното по делото едно от твърдяните нарушения по общо три пункта от
заповедта, наложеното най-тежко наказание „уволнение“ не е несъразмерно тежко. За
да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че се касае за неизпълнеие на
основни трудови задължения на ищеца, както и обстоятелството, че вследствие на
същото за работодателя са произтекли имуществени щети.
Предвид изложеното и при въведените опорочаващи възражения в исковата
молба, съдът намира уволнителната заповед за законосъобразна, поради което искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.
Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради
което акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на ищеца на заеманата
9
преди уволнението длъжност – „автомонтьор“ с код по НКПД 72312001 при ответното
дружество и по чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
7338,30 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 08.03.2024г. до 08.09.2024г., също следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на твърдяното
имуществено разместване – реалното задържане от ответника на претендираната сума
в твърдяния размер, съответстващ на брутното трудово възнаграждение на ищеца,
както и отпадане на основанието за задържане на същата.
Фактическият състав на вземането включва съществувало между страните
трудово правоотношение, прекратено поради дисциплинарно уволнение, като размерът
на дължимото обезщетение се определя от вида на договора – срочен или безсрочен.
Съдът намира, че тази искова претенция е изцяло неоснователна, доколкото в
настоящото производство бе установено, че наложеното със Заповед № 9 от
07.03.2024г. дисциплинарно наказание „уволнение“ на М. Д. М. е законосъобразно.
Поради това искът следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правно основание чл. 206, ал. 1 КТ вр. чл. 203, ал. 1
КТ
В тежест на ищеца е да докаже издаването на заповед, с която са определени
основанието и размерът на отговорността на работника в сроковете по чл. 210, ал. 2
КТ, връчването на работника, както и размера на претенцията си.
По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 12/02.05.2024г.,
видно от която на М. Д. М., на длъжност „автомонтьор“ в „Турботракс България“
ООД, е наложена ограничена имуществена отговорност за вреда по Констативен
протокол от 23.04.2024г., в размер на уговореното месечно трудово възнаграждение по
договор № 182/09.05.2023г. в размер на 1233,05 лв., на основание чл. 206
КТ.
Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо
от дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за
същото деяние. Работникът или служителят отговаря имуществено за вредите,
причинени на работодателя по небрежност (непредпазливост) при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения съобразно правилата на КТ, като в
случаите, когато се касае за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Размерът на
отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 КТ - тя е ограничена до размера на
10
месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до
трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността
на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови
възнаграждения /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2
КТ/.
Законодателят е предвидил специален ред за реализиране на имуществената
отговорност на работника или служителя за случаите, когато се касае за ограничена
имуществена отговорност (в която хипотеза попада и разглежданият спор). В тези
случаи, съгласно разпоредбата на чл. 210 КТ работодателят издава заповед, с която
определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя.
Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане на
сумата на третото лице, но не по-късно от една година от причиняването. Ако в
едномесечен срок служителят не оспори основанието или размера на отговорността,
работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или
служителя в размерите, посочени в ГПК.
В настоящия случай работодателят е издал заповед за реализиране на
ограничената имуществена отговорност на работника на 02.05.2024г., като същата е
връчена на последния на 13.06.2024г., т.е. след прекратяване на трудовото му
правоотношение между страните със Заповед за дисциплинарно уволнение от
07.03.2024г. - последната връчена на работника на 08.03.2024г. Работодателят не
твърди заповедта да е връчена на работника по-рано.
Както еднозначно се приема в теорията и в съдебната практика, заповедта по чл.
210, ал. 1 КТ поставя началото на едно извънсъдебно рекламационно производство за
доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност. По правното си
естество самата заповед по чл. 210, ал. 1 КТ е изявление за прихващане на насрещни
вземания - вземането на работодателя за обезщетение срещу вземането на работника
за трудово възнаграждение. Чрез нея работодателят предявява претенцията си за
обезщетение и упражнява едно субективно потестативно право - правото на
прихващане. Правото да издаде такава заповед, респективно да направи волеизявление
за прихващане, принадлежи на работодателя като субект на вземането.
Компенсаторното действие на заповедта, обаче, не настъпва веднага с връчването й на
работника/ служителя, защото валидността на компенсацията предпоставя не само
изискуемост, но и ликвидност, а последната не съществува, докато работникът не
изрази становище по претенцията на работодателя. Законът предоставя на работника
едномесечен срок да оспори основанието и размера на предявеното от работодателя
вземане - това материалноправно възражение е негово субективно потестативно право.
Упражняването на това право на оспорване в рамките на рекламационното
производство има преклудиращ ефект - правото на работодателя да извърши
11
прихващане се погасява и той може да осъществи отговорността на работника или
служителя само като предяви вземането си по съдебен ред. Пропускът на работника да
оспори вземането на работодателя създава презумпция за ликвидност и открива за
работодателя пътя за извършване на удръжките по лекия и ефикасен извънсъдебен
начин. Очевидно уредбата на рекламационното производство предполага налично
трудово правоотношение. При прекратено трудово правоотношение, субектът на
вземането за обезщетение губи качеството работодател и не може да издаде заповедта,
слагаща началото на рекламационното производство, а последното става и
неизпълнимо като способ за събиране на вземането, поради трудността да се извърши
размяната на волеизявленията на участващите в него.
Случаят с прекратеното трудово правоотношение е ясен - с прекратяването на
трудовото правоотношение страните по него губят качеството работодател - работник/
служител, поради което и няма как и реално да се осъществи прихващането.
Предвидените от законодателя „други причини“ в алинея пета на чл. 210 КТ пък
предпоставят съществуващо трудово правоотношение, в рамките на което при
наличието им е невъзможно извършването на компенсация - като ползването на отпуск
от работника - платен, неплатен или поради временна нетрудоспособност.
С оглед на изложеното се обосновава извод, че рекламационното производство
предполага налично трудово правоотношение поне към момента на връчване на
заповедта, дори даже в едномесечния срок за оспорване /за да може да се реализира
хипотезата на чл. 210, ал. 5 КТ, при която въз основа на влязлата в сила заповед
работодателят да може да претендира вземането си по нея пред съд/, за да поради
волеизявлението на работодателя някакви правни последици. Същото няма как да
бъде осъществено в случаите, когато поставя началото си след прекратяване на
трудовото правоотношение, какъвто е настоящият случай, доколкото заповедта е
връчена на работника след този момент.
Работодателят би могъл да потърси защита на нарушените си права, като
претендира обезщетение по общия ред без да се позовава на проведеното
рекламационно производство.
Поради изложеното, насрещният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора принципно разноски се следват и на двете
страни.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024г.,
съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение за водене на гражданско дело
и процесуално представителство в размер на 1 000 лв., платени в брой. Доколкото не
са представени доказателства и не се твърди да е уговорен допълнителен хонорар след
12
предявяване на насрещния иск на ответника, съдът приема, че възнаграждението
обхваща защита по първоначално предявените искове по чл. 344 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ,
които са отхвърлени, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024г.
С последния е уговорено, че възнаграждението по договора се заплаща по банков път
до 14.06.2024г., като доказателство за заплащането му не е представено по делото,
следователно не може да се формира извод, че са сторени разноски от ответника за
адвокатско възнаграждение в какъвто и да е размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. М., ЕГН **********, срещу „Турботракс
България“ ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание със
Заповед № 9/07.03.2024г. на управителя на „Турботракс България“ ООД, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „автомонтьор“ с код по НКПД 72312001, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7338,30 лева, представляваща
обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 08.03.2024г. до 08.09.2024г., както и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 221, ал. 2 КТ за сумата 1233,05 лева, претендирана като неправомерно удържан
еднократен размер на трудовото възнаграждение във връзка със Заповед №
9/07.03.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Турботракс България“ ООД, ЕИК ********* срещу
М. Д. М., иск с правно основание чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1233,05 лева, претендирана като ограничена
имуществена отговорност, реализирана въз основа на Заповед №
12/02.05.2024г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13