РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1319 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.А.С. твърди, че на 09.12.2015 г. при
ПТП, настъпило в близост до гр.Долни Дъбник, починала дъщеря й В.Й.С. – Т..
Вследствие на това претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Твърди, че виновен за настъпване на транспортното произшествие бил
водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Крафтър“ И.Д.Г.. За увреждащото МПС била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „А.“
АД. Изтъква, че било образувано и н.о.х.д.№
508/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, като с влязла в сила присъда е
признат за виновен И.Г. в извършване на престъпление против транспорта.Съобразно
с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „А.“ АД да заплати на М.С. сума в размер на
150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на дъщеря й В.С. – Т., настъпила при ПТП на
09.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на ПТП – 09.12.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът „А.“ АД оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата В.Т., за която твърди, да
е била без поставен предпазен колан. Поддържа, че водачът И.Г. не е действал
виновно и противоправно. Счита, че ищцата не търпи претендираните неимуществени
вреди. Заявява възражение за независимо съизвършителство от страна на „Агенция
„Пътна Инфраструктура“ /АПИ/ в качеството й на възложител, и ДЗЗД „ ПМВ 2014“ като изпълнител, излагайки
че последните двама при извършване на ремонтни дейности на мястото на
настъпване на ПТП са извършили нарушение на правилата за сигнализация и
организация на движението. Твърди, че АПИ и ДЗЗД „ПМВ 2014“ са нарушили
изискванията на Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, като
не са поставили пътни знаци на участъка от пътя, на който са се извършвали
строително – монтажните работи, както и знаци, ограничаващи скоростта, с което
били допринесли в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП,
възникнало за „Фолксваген“ „Крафтер“, който бил собственост на „П.Л.БГ“ ЕООД.
Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен по размер, несъответстващ на принципа
на справедливостта, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Третото лице помагач на страната на
ответника „Агенция „Пътна Инфраструктура“ не е взело становище по иска. В о.с.з. на 17.07.2018 г. претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на
ответното застрахователно дружество ДЗЗД „ПМВ 2014“ не е взело становище по
иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Надлежните писмени
доказателства по делото – Протокол за оглед на ПТП от 09.12.2015 г.,
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 09.12.2015 г., установяват, че
на 09.12.2015 г. около 09.40 часа настъпило ПТП на първокласен път I-3 „Бяла – Ботевград“ км.103+000, около гр.Долни
Дъбник, с участници, както следва: Участник
1. ППС с рег.№ *******марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“, собственост на „П.Л.БГ“ ЕООД, управлявано от И.Д.Г.; Участник 2. - ППС с рег.№ *******,
марка „Шевролет“, модел „ Калос“
собственост на В. Л.К.и управлявано от В.А.Б.; Участник 3. - ППС с рег.№ *******, марка „Фиат“, модел „Добло“,
собственост на „А.МК“ ЕООД, с водач М.Р.К.. Отразено е, че пострадали лица са: В.Й.С. – Т. – починала. Същата е била
пътник в участник 2. – лек автомобил „Шевролет“.
Удостоверение за раждане на л.
71, установява, че починалата В.С. е дъщеря на ищцата М.А.С. (М.по отразеното в
документа). Соченото обстоятелство се доказва и от приетото на л. 91
Удостоверение за наследници на Й.М.С.– баща на В.С..
За установяване механизма на
ПТП, причинната връзка между последното със смъртта на пострадалата както и във
връзка със заявените възражения за съпричиняване в хода на съдебното дирене е
изслушана комплексна съдебно – медицинска и автотехниеска експертиза / КСМАТЕ/.
Заключението на вещите лица не е оспорено от страните и съдът кредитира същото
като компетентно, пълно и безпристрастно. Според КСМАТЕ в автотехническата й
част, транспортното произшествие е настъпило при следните обстоятелства: участник 1. – „Фолксваген“ „Крафтер“ при
движение с несъобразена скорост блъска спрелият на пътното платно поради извършване на ремонтни дейности
участник 2. - „Шевролет“, модел „ Калос“, като го привежда в движение и
участник 2. удря спрелия пред него участник 3. - „Фиат“, модел „Добло, след
което е преминал през десния отводнителен канал и е продължил движението си
напред до мястото където е намерен. Първият удар е между предна дясна част
на „Фолксваген“ и задна лява част на „Шевролет“ по дължината на пътя. Вторият
удар бил между предна лява част на „Шевролет“ и задна дясна част на „Фиат“.
КСМАТЕ установява, че скоростта на движение на микробуса – „Фолксваген“
„Крафтер“ била 93 км/ч, а останалите двама участника били спрели, поради което
тяхната скорост в момента на удара била 0.00 км/ч. Вследствие на удара обаче,
лек автомобил „Шевролет“ е ускорен до 77-78 км/ч, а след втория удар скоростта
му е намалена до 48 км/ч . Последното означава, според вещите лица, че
пътуващите в „Шевролет“ –а, са се ускорили с посочените скорости при двата
удара. В последствие, пропадайки в канала, са действали и вторични инерционни
удари и натоварвания, при които телата им са се премествали в различни посоки,
основно надясно. КСМАТЕ сочи, основавайки се на отразеното в Протокола за оглед
на ПТП, че на 400 м. и на 200 м. от мястото на удара на южния банкет на пътното
платно били поставени знаци, както следва: - пътя в ремонт и забранено
движението със скорост по – голяма от 70 км/ч и на 200 м. – стеснен участък от
пътя, забранено изпреварването и забранено движението със скорост по – голяма
от 50 км/ч. Като причина за ПТП вещото лице - автоексперт сочи действията на
водача на „Фолксваген“ „Крафтер“, който управлявайки микробуса с несъобразена
скорост от 93 км/ч и при
наличие на предупредителни знаци за
ремонта и ограничаване на скоростта, не е задействал спирачките преди удара,
вероятно и поради отвличане на внимание.
След като е имало предупредителни знаци на 400 м. водачът И.Г. е могъл
да намали скоростта и да спре зад „Шевролет“ – а. КСМАТЕ в медицинската й част
установява, че между смъртта на дъщерята
на ищцата В.Т. и ПТП от 09.12.2015 г. има пряка причинна връзка.Конкретната
причина е несъвместимата с живота гръбначно – мозъчна травма, като смъртта е
била неизбежна и е настъпила бързо. Починалата е била пътник на задна лява
седалка в ударения отзад лек автомобил „Шевролет“, който бил заводски оборудван
с триточкови предпазни колани. Вещото лице медик обосновава извод, че уврежданията
на пострадалата, били получени при притискане между левите
предна и задна седалки, като за получаването им играела роля деформацията на
интериора и практически нямало значение дали В.С. – Т. е била с поставен
предпазен колан или е била без обезопасителен колан.
Събрани са по делото и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Б.В.Д. и В. Л.К.. Свидетелят Д. излага, че е пътувал в лекият
автомобил „Фиат“ „Добло“. Установява, че са спрели, тъй като на пътя – в
тяхната лента, се извършвал ремонт. Видели преди това колона от спрели
автомобили. Нямало пътни знаци за извършвания ремонт, разбрали, че такъв се
прави по колоната от автомобили, но също трудно спрели. Свидетелят Д.
категорично заявява, че знаците за ремонтните работи са поставени след
катастрофата- 15-20 минути след това. Нямало и хора, които да регулират
движението. Свидетелят К. установява, че е бил фактически съжител с починалата В.Т..
Познавал много добре ищцата М.С., с която продължавал да се вижда и чува и след
смъртта на дъщеря й. Излага, че ПТП станало с неговия автомобил. Майката и
дъщерята не живеели заедно, но се виждали много често.Поне два пъти месечно
приживе В.а, заедно със свидетеля К. посещавали гр.Бургас, където ищцата
живеела. Ищцата имала нужда от лекарства и дъщеря й ги купувала за нея от
гр.София и ги носела. Помагала й финансово и с каквото може. Свидетелят К.
установява, че М.С. преживяла много тежко смъртта на дъщеря си и не можела да
преодолее загубата – ръцете й започнали отново да треперят, побеляла цялата. Съдът кредитира свидетелските
показания като безпристрастни, включително тези на св. К. след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, непосредствени и
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. Следва
да се направи едно уточнение в тази връзка - действително в протокола за оглед
е отразено, че на 400 м. и на 200 м. преди мястото на катастрофата имало пътни
знаци ограничаващи скоростта и предупреждаващи, че в този участък на пътя се
извършва ремонт, а свидетелят Д. сочи, че такива преди ПТП не е имало
поставени, а са сложени 15- 20 минути по – късно, но настоящият състав на съда
приема, че това разминаване се дължи на обстоятелството, че ПТП е настъпило
около 09.40 часа, а огледът на местопроизшествието е извършен, видно от
отбелязването в протокола, в 10.40 часа.Следователно разследващият орган е
възприел лично и е отразил вече поставените пътни знаци.
Приети са като писмени
доказателства по делото и фотоалбум, който е неразделната част от протокола за
оглед на местопроизшествието, протоколи за разпит на свидетели, протокол за
химическа експертиза.
От договор за възлагане на обществена поръчка за „определяне на изпълнител
за извършване на поддържане превантивно, текущо, зимно и ремонтно –
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на северозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата“ за обособена позиция № 5 – ОПУ – Плевен, с възложител „Агенция Пътна инфраструктура“
и изпълнител ДЗЗД „ПМВ 2014“,изх.№ РД – 38 – 21 от 10.11.2015 г., е видно, че към датата на ПТП – 09.12.2015
г., дейностите по поддържане (
превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление
( ОПУ) Плевен е възложено на изпълнителя ДЗЗД „ПМВ 2014“. Съгласно чл. 12, ал. 5
от договора изпълнителят се задължавал в рамките на своите права да предприеме
всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел осигуряване на безопасни
условия на движение; а съгласно ал. 8 на същата разпоредба от договора да
поддържа в готовност аварийни екипи, които да осигуряват безопасност на
движението при ПТП, аварии и други извънредни случаи, възникнали по
републиканските пътища, предмет на договора, като сигнализира с комплект за
временна организация на движението, съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Разпоредбата на чл. 18 от договора
категорично възлага в задължение на изпълнителя да осигурява сам и за своя
сметка безопасността на движение на моторни превозни средства по време на
работите, предмет на договора.
Ответникът „А.“ АД не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност“ на
автомобилистите, възникнало за товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“, ДК № *******собственост на „П.Л.БГ“ ЕООД, управлявано от И.Д.Г..Соченото
обстоятелство се установява и от
приетата по делото на л. 77
застрахователна полица № BG/11/115002296524.
Видно от влязла в сила Присъда № 39 от 04.08.2016 г. по
н.о.х.д.№ 508/2016 г. на Окръжен съд –
Плевен, водачът И.Д.Г., е признат за виновен в това, че на 09.12.2015 г. на път
I-3, Бяла – Ботевград, около гр.Долни Дъбник,
обл.Плевен, при управление на товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, ДК № *******собственост на „П.Л.БГ“
ЕООД, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 ЗДВП, и по
непредпазливост причинил смъртта на В.Й.С. – Т., пътник в лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Калос“, рег.№ *******, като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
Епикриза от „Център за психично
здраве „Проф. Д-р Е.Т.– Бургас“ ЕООД, установява, че ищцата М.А.С. е
хоспитализирана на 22.12.2015 г. ( след датата на ПТП) до 13.01.2016 г. с
диагноза „смесено тревожно – депресивно разстройство“. Отразено е в медицинския
документ, че оплакванията датирали от
смъртта на съпруга на ищцата – приблизително две години преди хоспитализацията
й, като се влошили след 09.12.2015 г. когато внезапно починала дъщеря й при
ПТП. Установеният психичен статус, който не се основава на твърдения на самата
ищца, а съставлява професионалното мнение на лекуващият лекар, извършил
прегледа, е че М.С. е психомоторно неспокойна, с тъжен вид, тревожна, а
вниманието й било ангажирано с преживяното. Съдът възприема описаното, тъй като е ясно – на общоразбираем
език, и не съдържа медицинска
терминология, която да изисква специални познания в областта на медицината.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. На основание чл.
300 ГПК влязлата в
сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено значение
за вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението
относно деянието, за което му е било
наложено съответно наказание, поради което тези въпроси стоят извън предмета на
доказване по настоящото дело с оглед влязлата в сила Присъда № 39 от 04.08.2016 г. по н.о.х.д.№ 508/2016 г. на Окръжен съд – Плевен. Това е
така, тъй като предмет на
изследване в наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката
за извършеното от него е задължителна за гражданския съд. Ищцата от своя
страна е материално – правно
легитимирана да предяви настоящите искове - съгласно установения от съдебната
практика кръг на лицата, имащи право да претендират репариране на претърпени
вследствие смъртта на техен наследодател
неимуществени вреди – в т. см. ППВС № 4 от 25.05.1961 г. Видно от Удостоверение
за наследници на л. 71 от делото, ищцата М.С. е майка на починалата В.С. – Т.. Не
е спорно между страните, че ответникът „А.“ АД е пасивно легитимиран да
отговаря по така предявените искове, предвид наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 09.12.2015 г., сключено за увреждащото МПС –
арг. и от чл.
257, ал. 2 КЗ/отм./ При това
положение на доказване по делото са подлежали при условията на пълно и главно
доказване в процеса механизма на транспортното произшествие; претърпените от
ищцата С. неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й, пряката им
причинна връзка с процесното ПТП, а за ответника на установяване в процеса са
подлежали наведените две възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата и от страна на привлечените като трети лица помагачи АПИ
и ДЗЗД „ПМВ 2014“.
Съдът след съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото (КСМАТЕ, Епикриза на л.75 от делото и писмени
и гласни доказателства – обсъдени подробно по – горе), намира, че е налице
съвкупното наличие на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Търпените от ищцата болки и
страдания от внезапната и непреодолима загуба на дъщеря й – В.С. – Т.,
вследствие на процесното ПТП, се установяват от свидетелските показания и
Епикризата. Свидетелят К. установи, че приживе В.посещавала майка си много
често - поне два пъти месечно. Ищцата получавала финансова помощ и помощ в домакинството
от починалата си дъщеря, която и купувала лекарства и ги носела, а също така
чистела апартамента й в гр. Бургас, където М.С. живеела. Свидетелят К.
установява още, че М.С. преживяла много тежко смъртта на дъщеря си и не можела
да преодолее загубата – ръцете й започнали отново да треперят, побеляла цялата.
Според установеното от лекуващия лекар, което е отразено в цитираната – по горе
Епикриза, М.С. е психомоторно неспокойна, с тъжен вид, тревожна, а вниманието й
било ангажирано с преживяното –смъртта на дъщеря й В.Т.. Посочените конкретни
обстоятелства съдът тълкува във връзка със задължението си по чл. 52 ЗЗД да
определи обезщетението за установените категорично в настоящия процес
неимуществени вреди по справедливост. Критерият „справедливост” не е абстрактно понятие.
Налице е трайно и непротиворечиво тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД,
установено както с ППВС № 4/1968 г., така и от практиката на САС и ВКС.
Възприето е с Решение № 117 от 25.07.2017 г. по гр.д.№ 60199/2016 г. на IV гр.о. на
ВКС, че от значение са: конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съпътстващите физически болки и страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет
и продължителност на болковия синдром, те в каква степен са били възприети от
ищеца, как са се отразили върху неговата психика и емоции, възрастта на
пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта, родствените и емоционалните
отношения между ищеца и пострадалия, близостта
между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това;
отражението върху психиката и начина му на живот. Смъртта на пострадалата е
била внезапна, прекъсвайки установените в семейството отношения на уважение, грижа и подкрепа, което предполага
по – голям интезитет на отрицателно засягане на психиката на ищцата. Това е
така, тъй като и ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. е възприето, че
вземане за неимуществени вреди не възниква дори за най – близките на починалия,
ако те са били в лоши отношения с него.
В конкретния случай е било точно обратното. Починалата е била опора на ищцата,
която преживяла тежко и преживява и към настоящия момент смъртта на дъщеря си
тежко. Настоящият състав на съда, а принципно и константната
съдебна практика, приема, че самият факт на неочаквана загуба на близък човек,
родител, съпруг, е обстоятелство, което само по себе си причинява шок и душевни
страдания, обичайни при подобни случаи. Влошило се е налично заболяване – М.С. получила отново
тремор на ръцете, за което била хоспитализирана за периода непосредствено след
ПТП - от 22.12.2015 г. до 13.01.2016 г. и диагностицирана със „смесено тревожно
– депресивно разстройство“. Смъртта на В.Т. е засегнала необратимо личността на
ищцата, която предвид тази безвъзвратна загуба ще търпи и в бъдеще болки и
страдания, които съгласно установената съдебна практика не са ново
правопораждащо основание за вредата. Съдът счита, че загубата е била
преждевременна и с оглед установената
социална и биологична логика, децата да надживяват своите родители. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
и стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, които
според официалните средностатичическите показатели на НСИ по време на възникване на увреждането
– 2015 г., са в размер на 4886 лева. Нивата на застрахователно покритие, респ. -
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска
отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция
са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са
база за определяне размера на обезщетението. Предвид всичко изложено съдът
намира, че справедливо обезщетение
за претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря й, е сумата от 100 000 лева до която
предявеният пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ е основателен и доказан.
Същият следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 100 000 лева до
пълния претендиран размер от 150 000 лева. Така определеният размер на
обезщетението не следва да бъде намаляван, тъй като възражението на ответното застрахователно дружество „А.“ АД за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата В.С. – Т., поради това, че е била без поставен предпазен
колан, е неоснователно. Според кредитираното заключение на КСМАТЕ, за
получаване на смъртоносните увреждания на ищцата роля са изиграли деформациите
вътре в купето – на интериора, и практически е било без значение дали е била с
поставен или е била без поставен обезопасителен колан. Следователно не е налице
самоувреждане и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да намери приложение.
Съдът на основание чл. 223, ал.2 ГПК, следва да се
произнесе и по възражението на ответника, че принос за настъпване на вредоносния резултат
имат и привлечените като трети лица помагачи в процеса – АПИ в качеството си на
възложител на работа и ДЗЗД „ПМВ 2014“ в качеството си на изпълнител на
работите по поддържане превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни
работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на
северозападен район, стопанисвани от АПИ в района на процесното ПТП - област Плевен.
Възражението за наличие на независим
принос от страна на АПИ и ДЗЗД „ПМВ 2014“ е неоснователно. Приносът е
независим, когато е налице съпричиняване
на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго действия/бездействия
на различни субекти. Съдът счита, че
поставянето или непоставянето на пътни знаци, обозначаващи наличието на
ремонтни дейности и ограничаващи скоростта в участъка от пътя, на който е
настъпило транспортното произшествие, в конкретния случай, не стои в пряка
причинна връзка с механизма на ПТП и последиците от него. Опора на този извод
са установените по делото факти, че е имало колона от автомобили; че всички МПС
са спрели своевременно – ударените два автомобила, в т.ч. и лекият автомобил, в
който е пътувала В.Т., и заключението на
КСМАТЕ, че бездействието на водача, изразило се в незадействане на спирачките
преди удара, поради вероятно отвличане на внимание. Ето защо не са налице
твърдените от ответника взаимосвързани бездействия на АПИ и ДЗЗД „ПМВ 2014“,
които наред с поведението на виновния водач да са създали предпоставки или да
са улеснили независимо едно от друго механизма на ПТП. Отделен е въпросът дали несвоевременното
поставяне на пътните знаци, обозначаващи ремонта на пътния участък, не
съставляват неизпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка,
респективно и нарушение на изискванията на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците.
Частичната основателност на
главния иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ предполага уважаване и на акцесорната
към него претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за
забава върху присъдената главница от 100 000 лева, считано от датата на
увреждането – 09.12.2015 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото. Претендирано е присъждане на възнаграждение за безплатно
адвокатско представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което съдът следва
да присъди в полза на адвоката и да определи по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото
възлиза на сумата от 3530 лева и е дължимо на адвокат Ц.В. – САК.
На ответника разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, в общ размер на 133.33 лева – за депозити за
вещи лица по КСМАТЕ, свидетели и юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „А.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 4000
лв. – държавна такса за уважената част от иска и сумата от 146.67 лв. –
възнаграждение за вещи лица по КСМАТЕ.
Претенцията на третото лице помагач
в процеса на страната на ответника - АПИ за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК********, да
заплати на М.А.С., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в
размер на 100 000 лв. /сто хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й В.Й.С. – Т., настъпила вследствие на
ПТП от 09.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 100 000 лева до пълния заявен размер от 150 000 лева, ведно със
законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.А.С., ЕГН ********** , да
заплати на З. „А.“ АД, ЕИК********,
сумата от 133.33 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК З. „А.“ АД, ЕИК********,
със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 4000 лв. – държавна
такса за уважената част от иска и сумата
от 146.67 лв. – възнаграждение за вещи лица по КСМАТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с
чл. 78, ал. 1 ГПК З. „А.“ АД, ЕИК********,
да заплати на адвокат Ц. С. В., ЕГН **********, член на Софийска
адвокатска колегия, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищцата М.С. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в
размер на 3530 лева.
ОСТАВЯ
без уважение на основание чл. 78, ал. 10 ГПК претенцията на третото лице
помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на разноски за настоящото
производство.
Решението
е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника -
Агенция Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „ПМВ 2014“.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: