Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Русе, 24.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Недялка Неделчева и прокурора Кремена Колицова, разгледа докладваното от съдия Герасимова
в.н.о.х. дело №585 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №111 от 02.07.2019 г. по н.о.х.д. №861/2019 г.,
РРС, НО, 10-ти наказателен състав признал подс.
подсъдимият П.Т.П. за виновен в това, че след като бил осъден да издържа свой
низходящ - детето си Х.П. П., роден на *** г. в гр. Русе, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на 30 месечни вноски по 100 лв. за периода м.
декември 2013 г.- м. май 2016 г.
включително, на обща стойност 3000 лв., поради което и на основание чл.183 ал.І
от НК и чл.54 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подс.
П., с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
атакувания акт. Моли присъдата да бъде отменена, а въззивната
инстанция да постанови нова, с която подс. П. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение моли прсъдата на РРС да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Упълномощеният защитник на подс.
П. – адв. Д. М. моли атакуваната присъда да бъде отменена а въззивната
инстанция да постанови нова, с която подс. П. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Посочва, че в рамките на първоинстанционното
разглеждане на делото е било допуснато процесуална нарушение като РРС в
мотивите си е посочил, че производството е приключило по реда на съкратеното
съдебно следствие, а такова не е било провеждано. Твърди още, че св. Ч. не е депозирала
жалба срещу подс. П., нито е желала провеждане на
наказателно производство и иска прекратяването му. Развива съображения и за
субективна несъставомерност на деянието на подс. П..
Русенски окръжен
съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
При постановяването на първоинстанционната
присъда първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални
правила, които са от категорията на абсолютните основания налагащи отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Констатираните нарушения са намерили израз на първо
място в липса на проведено разпоредително заседание с оглед императивните
изисквания на чл.248 от НПК. По-конкретно съдията докладчик е насрочил делото
за провеждане на такова заседание и на 08.05.2018 г. са били изслушани страните
по въпросите визирани в чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК. На същата дата РРС констатирал
наличието на процесуални нарушения, налагащи връщане на делото в досъдебната му
фаза. Определението било атакувано пред РОС, като с определение на Русенски
окръжен съд №346 от 31.08.2018 г. по ВЧНД №551/2018 г. същото било потвърдено.
Впоследствие, след отстраняване на констатираните от двете съдебни инстанции
процесуални нарушения и внасянето на обвинителен акт, въз основа на същия било
образувано НОХД №861/2019 г. По същото в нарушение на императивните предписания
на чл.247а, ал.2, т.1 от НПК насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28.05.2019г., без да проведе разпоредително такова.
На второ място при провеждането на откритото
съдебно заседание по делото на 02.07.2019 г. след установяване самоличността на
явилите се свидетели съдът не е отстранил същите от съдебната зала с оглед
императивните изисквания на чл.273, ал.1 от НПК и провел разпит на св. Г.Ч.в
присъствието на св. Х.Ч.и св. Х. П., както и такъв на св. Ч. съответно– в присъствието
на св. Х. П.. По отношение на така дадените в същото съдебно заседание показания
на св.Ч. и св.П. съдът не е изпълнил единственото изискване към тях - да бъдат подложени на внимателна оценка с
оглед повлияването им от информацията, придобита от другите доказателствени
източници, събрани и проверени в тяхно присъствие. Това изискване изобщо не е
било съобразено от съдебния състав предвид липсата на какъвто и анализ на приобщените
доказателства в рамките на съдебното дирене
в мотивите към постановения впоследствие съдебен акт. Нещо повече при
разпита на св. П. е било допуснато и друго процесуално нарушение – по отношение
на този свидетел изобщо не е била изяснена възможността да откаже да даде
показания (предвид предписанията на чл.119 от НПК), като решаващия състав
единствено го е предупредил за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
На последно място въззивният
съдебен състав констатира и процесуално нарушение, изразяващо се в частичната липса
на мотиви към постановената присъда. В съдържателно отношение последните не
отговарят на императивните изисквания на чл. 305, ал.3
от НПК.
В принципен план присъдата представлява единство от
уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът
следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения,
като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви
не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по
делото, нито пък само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга
да игнорира без коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За
наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане
на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез
тях факти, като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират,
а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че
когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално
нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса
на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата.
В конкретния случай въззивният
съдебен констатира, че мотивите на първоинстанционният акт са непълни и
противоречиви в отделни свои части. На първо място изрично в мотивите си РРС е
посочил, че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно
следствие и в съответствие с това си отразяване изобщо не е извършил анализ на
събраните доказателствени материали.
Въпреки, че производството е протекло по общия ред
контролираният съдебен състав в атакувания съдебен акт от фактическа страна е
отразил почти дословно твърденията на прокуратурата, съдържащи се в
обвинителния акт, като по същество не е изложил какви факти са били установени
по безспорен и категоричен начин в рамките на съдебното дирене. При събрания не
малък по обем доказателствен материал - гласни доказателства и писмени такива,
липсва какъвто и да е анализ, оценка и излагане на съображения за обосноваване
на приетите по делото факти. Липсва съпоставяне на доказателствата, липсва
излагане на съображения досежно противоречивите доказателства и аргументи кои
от тях са възприети и защо и на кои не им е дадена вяра и по каква причина. В
конкретния случай с едно единствено изречение РРС е приел обясненията на подс. П. за защитна версия и изключил същите от доказателствената съвкупност позовавайки се на показания на
неразпитани по делото свидетели (Дървеняшки и Дървеняшка).
В обобщение при констатираната непълнота на мотивите, свързана с пълната
липса на възприети от първостепенния съд за установени фактически обстоятелства
и с ненадлежна доказателствената обоснованост на
правните изводи, въззивната инстанция е изключително
затруднена да провери правилността и законосъобразността на заключенията на
Русенския районен съд, за да се произнесе по съществото на делото и да отговори
на оплакванията, релевирани в жалбата - по конкретни
доводи за необоснованост и неправилна преценка на доказателствата, нито пък да
може да провери правилността на изложените в съдебния акт правните изводи.
Съобразно константната съдебна практика (Решение №948/1978 г. на ВС, Решение №765/1990
г. на ВС, Решение № 221/2008 г. на ВКС и мн. др.), липсата на мотиви към
присъдата е абсолютно основание за отмяната й и връщане на делото за ново
разглеждане. Нещо повече, практиката на Върховния съд е категорична и че
„съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и
липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които
трябва да отговори присъдата”.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр.
чл.348, ал.3, т.2, пр.1, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №111 от 02.07.2019 г. по н.о.х.д. №861/2019 г., РРС, НО, 10-ти
наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС от фазата на
разпоредително заседание.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.