№ 3089
гр. Варна, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Галина Чавдарова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501719 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу разпореждане
№25018/15.07.22г., постановено по ч.гр.д. №8270 по описа за 2022 година на ВРС, с което е
отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.М. Д..
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че за да е
редовно заявлението, то е достатъчно да са посочени съществените юрид.факти, от които то
произтича и които позволяват индивидуализацията му. Тъй като в заявлението и
уточн.молба били посочени юрид.факти на които се основавали вземанията, техния размер и
период на дължимост, както и обстоятелствата за настъпване на изискуемостта, то липсвали
пречки за издаване на заповедта. Счита, че дадените от ВРС указания за посочване на
дължимите суми по всеки от договорите били неправилни, като с уточнението, че се
претендира главница, основана на предоставени, но незаплатени телекомуникационни
услуги /разговори, интернет и телевизия/ заявителят е индивидуализирал вземането си в
достатъчна степен. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
1
съображения:
Производството по ч.гр.д. №8270/2022г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д.М. Д., за сумата от
393,96лв-главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е
открит акаунт №15455513001, за който са издадени описани в заявлението фактури.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че
заявителят не е отстранил нередовностите, дадени с разпореждане №22719/29.06.22г., за
които е уведомен.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото
следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както
и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В настоящия случай въззивният съд намира, че вземането по заявлението не е
индивидуализирано по изискуемия начин. Претенциите в заповедното производство следва
да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на
претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково
производство и е необходимо да има идентичност между двата предмета, която се преценява
въз основа на заявлението и исковата молба.
Въпреки дадените от заповедния съд указания, заявителят не е посочил ясно
основанието на задължението, което се претендира. Доколкото приложената по
първоинстанционното дело уточн.молба е подадена в срока, даден с разпореждане
№22719/29.06.22г., то същата следва да се съобрази от въззивния съд. Видно от същата
жалбоподателят е описал един договор, като е уточнил, че претенцията е сформирана от
стойността на ползваната услуга за периода. Липсва уточнение обаче относно вида на
съотв.услуга, респ. за размера на отделните вземания по договора, включени за общо
плащане в издадените фактури. Фактът, че абонатът е заявил заплащане на всички услуги в
една обща сметка не може да замести нуждата от индивидуализация на вземането, чрез
посочване на конкретното основание, от което произтича, и съответния му размер.
Надлежната индивидуализация на вземането по основание и размер, освен че обуславя
редовността на заявлението, съставлява и гаранция за защита правата на длъжника, който
следва да има възможност да прецени за каква услуга, по кой договор и за кой период на
неговото действие дължи претендираната сума. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите,
които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към
него, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и съответно възражението му би
било несъответно на действителното положение.
2
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25018/15.07.22г., постановено по ч.гр.д.
№8270 по описа за 2022 година на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3