МОТИВИ на решение
по АНД №388/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав
Производство по чл. 375 и сл.
от НПК.
Във
ВПРС е внесено постановление от ШРП ТО-В.Преслав, с което се прави предложение
за освобождаване на В.И.А. – обвиняем по ДП №395/2018 г.
по описа на РУ гр. В. Преслав, от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б."Б", пр.
II-ро във вр.
с чл. 342, ал.1 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл.
78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б."Б", пр.
II-ро във вр.
с чл. 342, ал.1 от НК, което е непредпазливо и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или
„пробация“, обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК, от престъплението не са причинените съставомерни имуществени
вреди.
Обвиняемият, редовно
призован, се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Не оспорват
фактическите констатации в постановлението. В хода на съдебните прения,
защитникът счита че обвинението е доказано по несъмнен начин и моли обвиняемият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.78а
от НК, съдът да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер,
включително и наосн.чл.78, ал.4 от НК относно предвиденото кумулативно
административно наказание лишаване от право да управлява МПС.
За ШРП, редовно призована, се явява
прокурор К.В..
Прокурорът, в съдебно заседание
поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира
на обвиняемият да бъде наложено наказание, осн. чл. 78а, ал. 1 от НК – „Глоба”
в минималния предвиден в закона размер, както и минимален размер на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“.
От приложените по делото писмени
доказателства (по ДП №395/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 13.08.2018г., сутринта
около 07.00 часа обв.В.А., управлявал л.а. марка и модел „Ситроен С4
Пикасо", с ДК№ ***в с.***, общ.В.Преслав, обл.Шумен. Приближавайки
кръстовището с ул. „Хан Аспарух", заслепен от слънцето, обвиняемият не
видял движещата се пред него пострадалата Д.Б.. Настигайки я, блъснал
пострадалата откъм гърба й с предната дясна част на автомобила си. След удара Б.
паднала на уличното платно. Обв.А. подал сигнал за случилото се чрез ЕЕН
„112". Към момента на удара обвиняемият управлявал автомобила си със
скорост от 48 км/ч (13.33м/с). На
13.08.2018г., сутринта, дежурните на смяна, свидетелите П.Г.П.(полицейски
служител при РУ - В.Преслав, мл. автоконтрольор) и И.М.И.(полицай OOP при РУ
-В.Преслав) получили съобщение от ОДЧ на РУ - В.Преслав за възникнало ПТП-е в
село ***, обл. Шумен. Незабавно се отзовали на сигнала и посетили посоченото
населено място. Там, на кръстовище образувано от улиците „Преслав" и „Хан
Аспарух", установили водач на аварирало МПС-во с марка и модел „Ситроен С4
Пикасо", с ДК№ ****. Това бил обвиняемият В.И.А. с ЕГН ************,***),
изчакващ идването на полицейските органи. Автомобилът на посочения бил със
счупено в предната си дясна част предно панорамно стъкло, спукан преден десен
калник и счупен преден десен фар. Обвиняемият обяснил пред свидетелите, че
по-рано на същия ден, около 07.00 часа сутринта, управлявайки колата си по
улица „Преслав" в посока жп-прелеза в селото (изхода за път 1-7), изведнъж
усетил удар в предната дясна част на автомобила си. Спрял управляваното от него
МПС-во и излизайки навън видял пред колата паднала на земята жена. Обяснил, че
въобще не я бил забелязал, тъй като в този момент слънцето го било заслепявало.
След инцидента съобщил за случая в ЦСМП. На място се явил медицински екип,
който откарал пострадалата със специализиран автомобил („линейка") за
преглед в МБАЛ - Шумен. След като се запознали с фактологията на случая,
свидетелите тествали обвиняемия за алкохолно съдържимо в дъха му посредством
техническо средство „Алкотест Дрегер". Уредът не отчел наличие на алкохол.
Със съдействието на медиците при ЦСМП, свидетелите установили самоличността на
пострадалата от възникналото ПТП-е. Това било лицето Д.Я.Б.с ЕГН ********** от
с. ***, живуща ***. Тъй като в първоначално получените данни относно
здравословното състояние на жената липсвали такива, индикиращи наличие на
фрактури или други тежки травми, П. съставил АУАН на обвиняемия А.. Въз основа
на акта било издадено от началника на РУ - В.Преслав НП-е с №
18-0323-000726/23.08.2018г. за извършено от виновния водач на МПС нарушение на
чл. 179, ал. 2, пр. I-во от ЗДвП. Наложено му било наказание „Глоба" в
размер от двеста лева. По-късно, след констатиране на полученото от Б. тежко
травматично увреждане на главата, РП -Шумен подирила от АС - Шумен
възобновяване на приключеното административно-наказателно производство с цел
отмяна на посоченото наказателно постановление. Становището на прокуратурата
било споделено от съда, в резултата на което пътят за документиране на
извършеното деяние като престъпление по чл. 343, ал.1, б."Б" от НК
(със способите на НПК) бил открит. Образувано било настоящото досъдебно
производство, приключило срещу обвиняемия В.И.А. за извършено от него
престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1, б."Б" във вр. c чл. 342,
ал.1, пр.Ш-то от НК. В показанията си пострадалата Д.Я.Б.споделила, че ПТП-е е
възникнало сутринта на посочената процесна дата 13.08.2018г., в момент, когато
се била отправила в посока към близката автобусна спирка в селото. По причина,
че в района на местопроизшествието тротоарът вдясно от платното бил обрасъл с
растителност, Б. слязла на пътното платно в крайната му дясна част и малко след
това възникнал ударът с автомобила на обвиняемия. Видно от извършената по
делото СМЕ, в резултат на произшествието, на пострадалата Д.Б. било причинено
разстройство на здравето, временно опасно за живота (по юридически критерий -
„средна телесна повреда"), обусловено от получени субдурален кръвоизлив
челно-слепоочно вляво, малък субдурален кръвоизлив слепоочно вдясно, кръвоизлив
под аяжиновидната мозъчна обвивка (субарахноидален) в браздите на левия
слепоочен мозъчен дял с контузионно огнище и оток на мозъка около огнището.
Вещото лице е категорично, че тези травматични увреждания по своето естество
могат да бъдат получени от ПТП-е и същите попадат в пряка причинно-следствена
връзка с процесното престъпно деяние. Временната опасност за живота на пострадалата
била обусловена от получения травматичен субдурален кръвоизлив и същата била
преодоляна чрез проведената операция и евакуация на хематома. С проведената
съдебна автотехническа експертиза било установено, че към момента на удара,
процесното превозно средство и пострадалата се движели в една и съща посока.
Приближавайки кръстовището с ул. „Хан Аспарух", заслепен от слънцето,
обвиняемият не видял движещата се пред него Д.Б.. Настигайки я, блъснал
пострадалата откъм гърба й с предната дясна част на автомобила си. След удара Б.
паднала на уличното платно. Обв.А. подал сигнал за случилото се чрез ЕЕН
„112". Към момента на удара обвиняемият управлявал автомобила си със
скорост от 48 км/ч (13.33м/с). Според вещото лице, от автотехническа гледна
точка тази скорост обаче не е била съобразена с конкретните условия на пътя и
се явява технически несъобразена. Същият предвид намалената видимост,
вследствие на силната слънчева светлина попадаща върху повърхността на предното
панорамно стъкло на колата, е следвало да се движи с по-ниска скорост, а именон
с такава непривишаваща стойността 29 км/ч. Само при това положение А. би бил в
състояние да предотврати възникването на ПТП-е. Според вещото лице, при
движение със скорост до 29 км/ч А. би бил в състояние да избегне удара при
внезапното възприемане на препятствие на пътя, в случая да отклони навреме
автомобила си и заобикаляйки отляво да предпази пострадалата. От своя страна
св.Д.Б. също е „допринесла" за възникване на инцидента, дотолкова,
доколкото не е съобразила своето поведение на пътя с разпоредбата на чл. 108,
ал.2, т. 1 от ЗДвП. Съгласно нея, същата е следвало да се движи в процесния
участък на улицата в крайната лява част на плътното за движение, предвид
неизползваемите в района ляв и десен тротоари. От правна страна, обвиняемото
лице е нарушило с пътното си поведение разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които водачите на ППС-ва са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват и са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост и така да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Длъжни са да при
необходимост да спрат когато възникне опасност за движението. Само при
съобразяване на дееца и пострадалата с посочените норми от ЗДвП, процесното
престъпно деяние би било предотвратимо.
Така установената фактическа обстановка дава основание на
съда да приеме, че обв.В.И.А., като
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който
задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, чл.20, ал. 2 от ЗДвП, който задължава водачите на пътни превозни
средства при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил на Д.Я.Б.от с. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено
от получения травматичен субдурален кръвоизлив, като деянието е извършено при
условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалата Д.Я.Б., която
по същото време и място като пешеходец нарушила правилата за движение по чл.
108, ал.2, т. 1 от ЗДвП, която задължава пешеходците да се движат по платното
за движение противоположно на посока на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани
осъществил
от обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ предл.второ
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено по
непредпазливост, като деецът не е искал, нито предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В.И.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес ***, с висше образование, разведен, неосъждан.
Съдът намира, че в
случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на В.А. от
наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание:
1. За престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“
вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „пробация“; 2. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, обвиняемия не е осъждан към датата на извършване на
престъплението и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК;
3. Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени изцяло.
Престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с
чл.342, ал.1 от НК не включва в състава си настъпването на неимуществени вреди.
Такива не са посочени и в постановлението на прокурора и не са установени от
досъдебното производство. Обвиняемият, при това положение, не би могъл да
възстанови имагинерни вреди, неясни, както за обвинението, така и за съда. В този
смисъл е и Решение № 462 от 21.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 157/2007 г., II н.
о., освен това е постановена и задължителна съдебна практика по въпроса в
ТР№2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д.№2/2016 г. но ОСНК по отношение на
съпричиняването от пострадалия на престъпния резултат, в мотивите на което е посочено,
че следва да са възстановени само вредите, които са пряка и непосредствена
последица от извършеното престъпление. В настоящия случай в хода на досъдебното
производство такива не са установени и доказани.
При определяне на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства отличните характеристични данни, искрено
съжаление за извършеното, съдействие на органите на досъдебното производство,
отношението към пострадалата непосредствено след деянието – сигнализиране на
тел.112, оказване на помощ, съпричиняване от страна пострадалата за настъпване
на престъпния резултат, ниската скорост с която се е движел, липса на нарушения
по ЗДвП. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемият следва да бъде наложено
наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер минимума, предвиден в закона, а именно
“Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.
По отношение на предвиденото в разпоредбата на чл. 343 г
вр. 343, ал.3
вр. ал.1
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, съдът като взе предвид разпоредбата на чл. 78А, ал.
4 от НК, която предоставя на съда
преценката дали да наложи или не административно наказание лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност, при съобразяване на посочените
по- горе смекчаващи обстоятелства и предвид целите на административното
наказание за персонална и генерална превенция съдът намери, че обвиняемия не следва
да бъде лишен от право да управлява МПС дори и в минималния предвиден в закона
срок. Обвиняемият А. е правоспособен водач на МПС от 1994 г. и освен за
процесното нарушение, не е наказван по административен ред с НП за нарушение на
ЗДвП, издадени са му само два Фиша през 2015 г. и през 2017 г., по които
глобите са платени. Видно от материалите по делото той ежедневно пътува от
гр.Шумен до местоработата си в с.***, въз основа на което съдът прави извод, че
той е дисциплиниран и спазващ законите водач на МПС. Тук следва да се отбележи
и правомерното му поведение непосредствено след ПТП, ниската обществена
опасност на дееца и деянието, обусловени от посочените по – горе смекчаващи
отговорността на обвиняемия обстоятелства,
включително и съпричиняването от пострадалата.
Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание
ще въздейства предупредително върху обвиняемия и ще му се отнеме възможността
да извърши други престъпления. Съответно е на целта - деецът да бъде възпрян от
подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде
предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено
наказвана.
Съдът
присъди в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: