Решение по дело №1739/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Д. С. П., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. Г. А., против Заповед №320/02.07.2024г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна.

Жалбоподателката твърди, че издадената Заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган. В условията на евентуалност сочи, че жалбата е неправилна и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че заповедта не съдържа фактически и правни основания. Сочи, че административният орган следва единствено и само да завери молбата-декларация в частта на посочените трима свидетели, указани от жалбоподателката, които ще бъдат разпитани в нотариалното производство. Доколкото свидетелските показания са необходими на нотариуса, който следва да бъде убеден в основателността на искането, същите макар и част от административната услуга по заверка на молбата-декларация, имат значение единствено за охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по арг. от чл. 587, ал. 3 ГПК. Твърди, че целта на извършваната от кмета на общината заверка е като орган на местното самоуправление да удостовери, че посочените като свидетели лица са правилно индивидуализирани и могат да бъдат разпитани от нотариуса. Отправя молба за отмяна на издадената заповед като нищожна, а в условията на евентуалност като незаконосъобразна и връщане на преписката на административния орган за извършване на поисканата административна услуга в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Ответната страна - Кметът на район „Приморски“ при Община - Варна, чрез главен юрисконсулт В. М. и старши юрисконсулт Х. П., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор с.д. 2607/13.02.2025г. гл. юрисконсулт В.М. оспорва релевираното възражение в жалбата относно задължението на кмета единствено да индивидуализира посочените трима свидетели, като завери молбата-декларация в тази част. Изтъква, че съобразно принципа на служебното начало и в изпълнение на чл. 35 АПК кметът на района, след като не е получил от жалбоподателката името на свидетел-съсед на процесния имот е определил такъв, който живее целогодишно в местността и може да изложи ежедневните си впечатления пред нотариуса в бъдещата обстоятелствена проверка. Моли за отхвърляне на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление на Д. С. П. с рег.№ АУ041373ПР/24.04.2024г., с което е поискано извършването на заверка на данните на свидетелите, посочени в двата броя оригинали на молбата-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 10135.2552.821, с площ от 1594 кв.м., находящ се в гр. Варна, [жк]. Към заявлението били приложени 2 бр. молби-декларации с приложения – удостоверение рег. № АУ108693ВН-009ВН/04.04.2024г. на Кмета на Община-Варна, удостоверение рег. № МД-Т23009445ВН/02.11.2023г. на Дирекция „Местни данъци“, скица на поземлен имот №15-873404-14.08.2023г., удостоверение №ОП-24-9400-203/1/12.04.2024г. на областен управител на Област Варна, адвокатско пълномощно.

Видно от Протокол от 10.05.2024г. Директорът на АТО „Виница“ е провел телефонен разговор с пълномощника на жалбоподателката адв. Г. А., от която е поискал предоставянето на поне един свидетел, който е съсед на процесния имот, каквото е препоръчителното изискване на чл. 587, ал. 2 ГПК. Адв. А. е заявила, че ще уведоми клиентката си и ще се опитат да предоставят данни на свидетел-съсед за заверка на молбата-декларация.

На 02.07.2024г. вр. и.д. Кмет на район „Приморски“ при Община Варна е издал оспорената в настоящото производство Заповед №320, с която е определил като свидетели лицата: М. С. Н., И. И. Д. и Г. Е. Т.. Като мотиви в Заповедта е посочено, че поради отказ от страна на заявителката да посочи поне един свидетел – съсед на процесния имот, като трети свидетел се определя Г. Е. Т. – собственик на съседен имот 10135.2552.823 и имаща непосредствено впечатление относно процесния имот. Определените свидетели М. С. Н. и И. И. Д. са указани от заявителката Д. С. П.. Заповедта е връчена по пощата на адв. Г. А. на 23.07.2024г.

На 25.07.2024г. е подадена жалба рег. №АУ041373ПР-005ПР срещу издадената Заповед.

С Определение от 02.10.2024г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. П. срещу Заповед №320 от 02.07.2024г. на в.и.д. Кмет на район „Приморски“ при Община – Варна и производството по адм. дело №1739/2024г. по описа на АС-Варна е прекратено. Определението е отменено с Определение № 244/10.01.2025 г. по адм. дело № 11258/2024г. на ВАС, Трето отделение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Според касационната инстанция не може да се приеме, че с издаване на заповедта, с която се определят тримата свидетели, административната услуга вече е извършена – от една страна, а от друга, че действителният предмет на обжалване е оспорване съдържанието на документ, което се осъществява само пред по-горестоящия административен орган по реда на чл. 81, ал. 2 АПК, но не и пред съд. Заповед №320/02.07.2024г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна съставлява волеизявление на административен орган, направено при осъществяване на административна дейност, с което по същество се накърняват права и законни интереси на заявителката, поискала заверка на молбата – декларация, доколкото със заповедта не се определят свидетелите, така както са посочени от нея, а един от тях е заменен с трето, непосочено в молбата-декларация лице. По горните съображения ВАС приема, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 АПК и съставлява подлежащ на обжалване пред съд административен акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. От гореизложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателката административна услуга – за заверката на данните на свидетелите по извършване на обстоятелствената проверка, посочени в молбата-декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл. 587, ал. 2 ГПК, поради което заверката от кмета на района на молбата-декларация по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В конкретния случай заявлението за заверка на данните на свидетелите по извършване на обстоятелствената проверка е подадено на 24.04.2024г., като оспорената в настоящото производство Заповед е издадена на 02.07.2024г. и връчена на представителя на жалбоподателката на 23.07.2024г. В Заповедта е посочен 14-дневен срок за обжалването й пред Административен съд – Варна, в рамките на който - на 25.07.2024г. е подадена и жалбата пред настоящата инстанция.

Въпросът по допустимостта на оспорването е разрешен с Определение № 244/10.01.2025 г. по адм. дело № 11258/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване акт и в указания от чл. 149, ал. 1 АПК четиринадесетдневен срок от съобщаването му, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 145, ал. 1 АПК, от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

В конкретния случай се оспорва Заповед за определяне на трима свидетели, в която вр. и.д. Кмет на Район „Приморски“ при Община Варна е заменил третия от посочените от жалбоподателката свидетели с друг по своя преценка. С оглед мотивите в Определение № 244/10.01.2025 г. по адм. дело № 11258/2024г. на ВАС, Трето отделение, съдът намира, че е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, доколкото Заповедта съдържа изрично властническо волеизявление на административен орган, с което по същество се отказва на адресата му издаването на документ от значение за признаване и упражняване на права, тъй като със заповедта не се определят свидетелите, така както са посочени от жалбоподателката, а един от тях е заменен с трето, непосочено в молбата-декларация лице. Този извод следва от факта, че актът е издаден по повод депозирано от жалбоподателката заявление, съдържащо искане за заверка на данните на свидетелите по извършване на обстоятелствена проверка, като административният орган по същество с оспорения акт е подменил волята на последната като е заменил един от свидетелите с трето лице по своя преценка. По този начин, Заповедта се явява изричен акт, финализиращ административното производство, инициирано с депозираната от жалбоподателката молба, с който пряко и непосредствено се засягат правата на неговия адресат, поради което съдът приема, че в случая се касае за подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност административен акт. Невъзможността на заявителката да довърши започнатата процедура, чрез издаването на Заповед за замяна на един от посочените свидетели, безспорно засяга правата й, тъй като е пречка за снабдяването й с констативен нотариален акт за собственост.

Съдът не споделя бланкетното твърдение на жалбоподателката, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган. С Решение № 76-9 на Общински съвет Варна по протокол № 6/21.02.2024 г., публикувано на интернет страницата на Общински съвет-Варна и на основание чл. 42, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Решение № 296/11.02.2024 г. на Общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията на Н. Т. Ж., като районен кмет на район "Приморски", заместник-кмета на Район "Приморски" М. Б. е избран за временно изпълняващ длъжността кмет на район "Приморски" за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Следователно Заповедта е издадена от лице, което е временно назначено на длъжността кмет на район „Приморски“ при Община Варна, като липсва законово ограничение в компетентността на административен орган само поради това, че е временно назначен да изпълнява дадена длъжност. Временно изпълняващите длъжността са лица, разполагащи с пълна компетентност и правомощия на съответния административен орган.

Следователно оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, доколкото поисканата от жалбоподателката административна услуга попада в правомощията на кмета на района, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в изискуемата от чл. 59 АПК форма.

При извършената преценка за съответствие на Заповедта с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:

По делото няма спор, а и този факт се установява от приложените писмени доказателства, че Д. С. П. не притежава документ за собственост върху недвижимия имот, посочен в подадената от нея молба – декларация. В случая са били налице материално правните предпоставки за издаване на искания акт, поради което издадената Заповед се явява се явява незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните норми.

Както беше посочено по-горе производството за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка се осъществява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, като разписаните там правила имат императивен характер и не могат да се дерогират от административния орган - кмет на съответната община или район.

Съобразно чл. 587, ал. 2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 на същия член (надлежни писмени доказателства за правото на собственост), нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. От цитираните нормативни текстове се извежда извод, че поисканата от жалбоподателката административна услуга има за цел издаването на административен акт, от значение за упражняване на права, а именно посочването по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК от кмета на район „Приморски“ при Община Варна на трима свидетели, които са указани от жалбоподателката и които да бъдат разпитани пред нотариуса в хода на обстоятелствената проверка по реда чл. 587, ал. 2 ГПК. Компетентен да извърши услугата като завери данните на свидетелите, е Кметът на район „Приморски“ при Община Варна или оправомощено от него длъжностно лице, доколкото се касае за недвижим имот, находящ се в [жк] на територията на район „Приморски“, като задължението за осъществяването на услугата възниква за административния орган при наличието на законоустановените предпоставки за това. Измежду предпоставките на първо място е правният интерес на заявителката от извършването на услугата. В случая този интерес е налице, доколкото именно посоченото в молбата - декларация като собственик лице иска заверката на данните на свидетелите, които ще се разпитат в хода на нотариалното производство по обстоятелствена проверка. В молбата - декларация ясно е посочен имота, за който се иска извършване на заверката на данни, като наред с това се представя и скица на имота, издадени от СГКК – гр. Варна. Налице са и данни – имена, ЕГН и адреси на тримата свидетели, които се предлагат да бъдат разпитани в хода на нотариалното производство. Удостоверяването на посочените в молбата обстоятелства са необходими на жалбоподателката като елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. С оглед на това, сезираният и компетентен да се произнесе административен орган, е следвало да ги удостовери. След като са налице изрични данни, индивидуализиращи по годен и ясен начин поземления имот, за който се инициира нотариалното производство, както и данни за свидетелите, които ще се разпитат, възниква задължение за административния орган да извърши процесната услуга.

Ответникът в случая действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да посочи на нотариуса именно свидетелите, посочени от заявителката, без право на преценка дали те отговарят на нормативните изисквания. Неправилно е позоваването от страна на административния орган на нормата на чл. 587, ал. 2 ГПК. Действително, свидетелите се посочват от кмета на района, но изречение второ на същата алинея сочи, че това става по указания на молителя. Доколкото свидетелските показания са необходими, за да може нотариуса да се убеди в основателността на искането, същите макар и част от административната услуга по заверка на молбата декларация, имат значение единствено за охранителното производство по издаването на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, като аргумент за това следва от разпоредбата на чл. 587, ал. 3 ГПК. Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като завери данните на посочените свидетели, указани от заявителката, които да бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство. Ответникът не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Тоест, когато собственика е посочил свидетели, тяхното посочване се квалифицира от закона като указание, което има обвързваща сила по отношение на кмета на общината и не може да се изменя от него. Доколкото в конкретния случай заявителката е посочила трима свидетели, като е отразила данните на същите в подаденото приложение към молба - декларацията, административният орган е бил длъжен да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като направи заверка на техните данни (в този смисъл Решение № 16281 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7683/2017 г., III о., Определение № 7632/16.06.2017 г на ВАС). Преценката дали сведенията, дадени от тези свидетели биха били релевантни в охранителното производство, е на съответния нотариус, а не на кмета на общината. Същият е административен орган и не разполага с компетентност по разрешаване на спорове за собственост или признаване на вещни права. Компетентен да извърши проверка и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаване на нотариален акт е именно нотариусът, а административният орган не следва да възпрепятства провеждането на охранително производство. Единствено нотариусът е този, който следва да преценява годността на посочените свидетели и дали посредством техните обяснения може да бъде е доказано владението, респ. има ли основание да признае правото на собственост на заявителката поради изтекла давност (в този смисъл Решение № 3304 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2016 г.).

В допълнение следва да се посочи, че единствения мотив за замяна на третия свидетел, посочен в Заповедта е факта, че същия е собственик на съседен имот на процесния и има непосредствено впечатление относно последния. Законодателят е посочил в приложимата правна норма, че свидетелите трябва по възможност да бъдат съседи на имота, относно който е образувано охранителното производство. Тази формулировка очевидно не поставя като условие свидетелите да са собственици на намиращите се в съседство имоти, т.е. това условие е само пожелателно, а не задължително. Според чл. 587, ал. 2 ГПК няма пречка свидетелите да не са съседи, ако няма възможност да са съседи, но тази невъзможност се доказва от заявителката и се преценява от нотариуса, едва в производството по обстоятелствена проверка, а не от административния орган, който по собствена преценка единствено на това основание да извърши промяна на състава на свидетелите, както е в настоящия случай.

Отделно от горното, доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исковото производство по чл. 537, ал. 2 ГПК, че лицето, посочено в акта като титуляр на правото на собственост, не е собственик на съответния имот. Т.е. дори и жалбоподателката да се снабди с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка, всяко засегнато лице може да обори тези нейни права по горепосочения законов ред.

В обобщение на горното и обратно на релевираното в писмения отговор на ответника, административният орган не разполага с право на преценка дали определено лице, посочено от заявителя, може да има качеството на свидетел в охранителното производство пред съответния нотариус, като подмени някои или всички свидетели. Дори и да е възможно последното, то следва да е мотивирано, тъй като формално се подменя волята на заявителката, която й е предоставена по смисъла на закона по арг. от чл. 587, ал.2, предл. последно ГПК. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали посочените данни на указаните свидетели са налични в общината и в регистъра на населението. Единствено в хипотезата на липса на посочени от заявителката свидетели, административният орган може да замести нейната воля като определи сам такива.

Оспорената Заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, а именно - правото на всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, както и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права по арг. от чл. 21, ал. 3 АПК.

С оглед на изложеното, настоящия състав счита, че въпреки наличието на изискуемите предпоставки за заверка на посочените в молбата-декларация данни на свидетели, по повод на която е образувано административното производство, Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, в нарушение на закона е издал процесната Заповед, в която е определил трети свидетел, различен от посочения от заявителката и по същество не е извършил исканата административна услуга.

В обобщение на горното, съдът намира, че Заповедта на кмета на район „Приморски“ при Община Варна е издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, което обосновава извода за нейната незаконосъобразност и се явява основание за отмяната й.

Преписката следва да се върне на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, като на основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски. Претенцията за възстановяване на разноските за производството пред ВАС по частната жалба е основателна, т.к. разпоредбата на чл. 143 АПК регламентира правото на разноски с оглед крайния изход на спора, поради което същите следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК - така в Определения на ВАС № 8495/09.07.2024г. по адм. дело № 5947/2024г., № 6131/20.05.2024г. по адм. дело № 2285/2024г, № 4444/10.04.2024г. по адм. дело № 1604/2024г.

Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, се претендират общо разноски в размер на 1040лв., от които 10,00лв. за държавна такса, 1000,00лв. адвокатско възнаграждение – изплатено изцяло и в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.09.2024 г. и 30.00лв. държавна такса по частната жалба. С оглед изложеното в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер, а именно 1040.00лв. (хиляда и четиридесет лева).

Предвид гореизложеното, Административен съд - Варна, XIV състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. П., [ЕГН] от гр. Варна, Заповед №320/02.07.2024г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна.

ВРЪЩА преписката на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна за ново произнасяне по заявление за заверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка рег. №АУ041373ПР/24.04.2024г., подадено от Д. С. П. от гр. Варна, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление за заверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка рег. №АУ041373ПР/24.04.2024г., подадено от Д. С. П. от гр. Варна, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. С. П., [ЕГН] от гр. Варна, разноски за производството, в размер на 1040,00лв. (хиляда и четиридесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.