РЕШЕНИЕ
№ 1043
гр. Варна, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110202918 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Т. срещу Наказателно постановление
(НП) № 543/17.10.2024 г., издадено от И. К. К. на длъжност заместник – кмет
на Община Варна, с което на жалбоподателя на основание 178е от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушение на материалния закон. По-
конкретно се твърди, че мястото, на което е бил паркиран процесният
автомобил, не е част от територията на Приморски парк, поради което и
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника за паркиране в парк. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените в производството
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание възивникът, редовно
призован, не се явява. По делото е представена молба от адв. Р. Н.,
1
процесуален представител на жалбоподателя, в която поддържа подадената
въззивна жалба и искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Моли за присъждане на направените в производството
разноски за адвокатско възнаглаждение в размер на 400 лв., за което прилага
списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община
Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стела Докова (лично
и с писмени бележки) излага становище за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление и моли за потвърждаване на същото. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 11.06.2024г. жалбоподателят паркирал собствения си лек автомобил
марка “*” с рег. № ВТ * в гр.Варна, в зона с пешеходни плочки, до сградата на
Радио Варна. Около 13,30 часа автомобилът бил забелязан от св. И. С. С. – ст.
полицай в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, който преценил, че
превозното средство е паркирано в парк (градина) или по-конкретно в
„Приморски парк“ до Радио Варна. Свидетелят направил справка за
собствеността на превозното средство и оформил уведомление за издаване на
фиш за налагане на глоба на жалбоподателя. Поради подадено от него
възражение против издадения фиш, в което първоначално заявил, че
автомобилът е паркиран от друго лице, а впоследствие дал сведение, че
автомобилът е процесната дата е управляван от него, бил издаден акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на
нарушителя. АУАН бил предявен на нарушителя, който го подписал с
възражение, че автомобилът не е бил паркиран в парк или градина.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не е подал писмено
възражение.
На 17.10.2024 г. заместник – кметът на Община Варна И. К. К. приел
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал
обжалваното наказателно постановление.
2
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. И. С.
С. и писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: АУАН,
писмо от Община Варна до Районен съд – Варна по АНД № 43/2025 г., 5 бр.
извадки от КККР № РЗ – 18 -98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, 2 бр. заповеди на кмета на Община Варна.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. И. С. С. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. И. С. С. подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа
на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност. Надлежно е
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган.
3
Въпреки това, съдът констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
АУАН и НП не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение съдържа описание на нарушението и описание
на обстоятелствата, при които е било извършено. Същото изискване е
регламентирано и по отношение на НП в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В конкретния случай актосъставителят е посочил единствено, че
нарушението е извършено в гр. Варна, Приморски парк, до Радио Варна, като
въззивникът е паркирал собствения си лек автомобил в парк (градина).
Същото е направил и наказващият орган. Т.е. липсва точно описание на
мястото на извършване на нарушението. Съдът намира, че посоченото място
(до Радио Варна) обхваща неопределено пространство, поради което подобно
описание не може да даде ясна представа за точното място на паркиране на
автомобила. Отсъствието на конкретика в тази насока обуславя наличието на
допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото на защита на въззивника, който има
право да узнае от първата фаза на административнонаказателното
производство всички релевантни факти с оглед качествено организиране на
защитата си.
Независимо от наличието на констатирания порок, водещ до отмяна на
наказателното постановление, съдът дължи произнасяне относно наличието
или липсата на административно нарушение, поради което по приложението
на материалния закон следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и
паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски
площадки в населените места извън обозначените за това места. Основният
въпрос по делото, на който следва да бъде даден отговор, е попадало ли е
мястото, на което е бил паркиран автомобилът, в границите на Приморски
парк или не.
Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на
понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е ЗДвП - паркове и градини.
По аргумент от чл.46 ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове,
4
следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани
"паркове и градини", като същите съобразно чл. 61 от ЗУТ съставляват
озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената
система на територията на общините и предвидени като местоположение и
площ с подробните устройствени планове. Следователно, не всяка дори и
съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект
на разглежданото административно нарушение - паркиране.
Съгласно показанията на св. С. автомобилът е бил паркиран на
пешеходна зона с плочки, близо до Радио Варна.
В НП и АУАН е налице неяснота къде точно е бил паркиран
автомобилът, което е основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Ако се приеме, че автомобилът е бил паркиран в пешеходната
зона, заключена между бариерата на паркинга на Фестивален комплекс и
сградата на Радио Варна, то посоченото място попада извън границите на
Приморски парк видно от намиращото се в административнонаказателната
преписка писмо от Община Варна до Районен съд – Варна. Действително
посоченото писмо е изпратено по друго административнонаказателно дело, но
същото представлява писмено доказателство и намиращата се в него
информация е относима към предмета на настоящото дело. В този смисъл
съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано и съобразено при
формиране на правните изводи в крайния съдебен акт.
Предвид събраните по делото доказателства, деянието се явява
несъставомерно, съответно не се установява осъществяването от въззивника
на нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.
С оглед на изложените по-горе аргументи, НП следва да бъде отменено
на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН като незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателката договор за правна защита и съдействие, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1
от ГПК на П. Т. следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за процесуално представителство и следва да бъдат присъдени изцяло.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 543/17.10.2024 г., издадено от
И. К. К.на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на П. И. Т. на
основание 178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. И. Т., ЕГН **********,
сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6