М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия Н.К.Н., с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 11.09.2017г. в гр.Плевен,
отнел чужди движими вещи – 1бр. таблет „SAMSUNG Galaxy TAB S2“ на стойност 505,00лв.; 1бр. мобилен телефон
„SAMSUNG“ на стойност 30,00лв. с намиращата се в него СИМ карта на „Vivacom“ на стойност 12,00лв. и 1бр. преносим компютър
марка НР, модел „Pavilion G610110SO на стойност
250,00лв. или всички вещи на обща стойност 797,00лв., от владението на
собственика В.Д.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание е
проведено предварително изслушване,
при наличие на условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в обвинителния
акт. По отношение на наказанието заема становище, че по отношение на подсъдимия
Н.К.Н. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на
чл. 54 от НК, което да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 58а от НК.
Подсъдимият Н.К.Н. се
явява в съдебно заседание лично, и със служебен защитник адв.
***от АК – Плевен.
Защитникът на подсъдимия Н.К.Н., адв. Н.К.Н. счита, че фактическата обстановка е безспорно
установена, с оглед депозираното признание на фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като при определяне вида и размера на
наказанието моли съда да определи на подзащитния й наказание
към предвидения в закона минимум като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК или
алтернативно чл. 54 от НК към минимума, което да бъде отложено с три години
изпитателен срок.
Подсъдимият Н.К.Н. признава
фактите по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за
извършеното.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 16.05.2018
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. ІІ от НПК, не е извършван разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
До началото на
месец август 2017г. подсъдимият Н.К.Н. работел в „Нон-стоп“,
находящ се в гр.Плевен, в близост до ***, но поради
възникнали проблеми на работното му място, трудовия му договор бил прекратен.
След този период подсъдимият Н.Н. не реализирал
трудови доходи и нямал нужните му парични средства за задоволяване на
потребностите си.
На 11.09.2017г.
рано сутринта пострадалата В.Д.И. *** излязла пред дома си, за да изхвърли
домашни отпадъци. Тогава забелязала на пейка пред блока подсъдимия Н.К.Н.,
който пиел бира. Двамата се познавали и се заговорили. Подсъдимият предложил на
пострадалата В.И. да пият по чаша бира и тя го поканила в дома си, находящ се в ***. След като се качили в апартамента,
двамата пили по чаша бира, заговорили се, но неусетно пострадалата В.Д.И.
заспала. През това време подсъдимият Н. решил да извърши кражба на различни
вещи на пострадалата, които да продаде и да се сдобие с нужните му парични
средства.
В изпълнение на
престъпното си намерение, без съгласието на пострадалата, подсъдимият Н.К.Н.
взел от апартамента й 1 бр. таблет „SAMSUNG Galaxy TAB S2“; 1бр. мобилен телефон „SAMSUNG“ с намиращата
се в него СИМ карта на „Vivacom“ и 1бр. преносим
компютър /лаптоп/ марка НР, модел „Pavilion
G610110SO. След това заедно с всички
описани вещи подсъдимият Н. си тръгнал.
Когато пострадалата В.И. се събудила, установила липсата на описаните вещи.
Опитала се да намери подсъдимия Н., за да й върне вещите, но след като не
успяла, се обадила в офис на Виваком, за да блокира
СИМ картата на телефона си и депозирала жалба във Второ РУ-Плевен.
Жалбата била
възложена за проверка на полицейски служител – св. Т.В..
При извършените от
него оперативно-издрвателни мероприятия било
установено, че още същият ден, след като взел вещите на пострадалата,
подсъдимият е продал таблета за 50лв. на познатият му
свидетел С.М.С. ***, който пък на свой ред го дал на ******. Другите вещи подсъдимият
също продал за дребни суми на различни непознати лица, а получените
средства похарчил за лични нужди. При издирвателните действия полицейския служител свидетелят Т.В.
открил местонахождението на таблета, и същият бил доброволно предаден от свидетеля
Д.Н.А. ***, баща на ***, а след
това върнат на пострадалата срещу
разписка.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза,
от която е видно, че към момента на деянието стойността на инкриминираните вещи
е възлизала на 797,00 лева, както следва:
-1 бр. таблет „SAMSUNG Galaxy
TAB S2“ на стойност 505,00лв.;
-1 бр. мобилен телефон „SAMSUNG“ на стойност 30,00лв. с намиращата се в
него СИМ карта на „Vivacom“ на стойност 12,00лв.;
-1 бр. преносим компютър марка НР, модел „Pavilion
G610110SO“ на стойност 250,00лв.
При условията на
чл. 373, ал. ІІІ от НПК, съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа обстановка, която
се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели и която и в съдебно заседание беше потвърдена от подсъдимия
пред защитника му, като подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата изнесени по-горе.
Налице са условията
на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен
и несъмнен начин.
От изложеното е
видно, че подсъдимият Н.К.Н. е извършил престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
Горната фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанието
на подсъдимия от една страна, а от друга
страна с писмените доказателства приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-2178/2017 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От така
установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна е видно, че
с деянието си подсъдимият Н.К.Н. безспорно е осъществил състава на
престъплението по чл.194, ал.1, от НК, а именно:
На 11.09.2017г. в
гр.Плевен, отнел чужди движими вещи – 1бр. таблет
„SAMSUNG Galaxy TAB S2“ на стойност 505,00лв.; 1бр.
мобилен телефон „SAMSUNG“ на стойност 30,00лв. с намиращата се в него СИМ карта
на „Vivacom“ на стойност 12,00лв. и 1бр. преносим
компютър марка НР, модел „Pavilion G610110SO на
стойност 250,00лв. или всички вещи на обща стойност 797,00лв., от владението на
собственика В.Д.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Съдът намира за
безспорно установено, че с деянието си подсъдимият Н.К.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.194, ал.1 от НК.
От субективна страна, извършеното от подсъдимия деяние е извършено виновно,
при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК. Подсъдимият с положителност е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
именно на тези последици, с цел неправомерно да се облагодетелства чрез
отнемане и своене на чужди вещи.
Съдът счита, че са налице всички съставомерни
признаци както от обективната, така и от субективната страна от фактическия
състав на престъплението кражба. Установи се както времето на извършване на
престъплението, така и мястото на неговото извършване. Като е взел всички
описани по – горе движими вещи, подсъдимият е прекъснал владението на ощетеното
физическо лице върху тях и е установил свое собствено владение, като се е
разпоредил с тях. Вида и количеството на откраднатите вещи се установява от
показанията на свидетелите, както и от самопризнанията на подсъдимия.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, поради което подсъдимият Н.К.Н. следва да
бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено
наказанието предвидено от закона.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремежа му към
облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне
наказанието на подсъдимия Н.К.Н., съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието
и на дееца.
Съдът обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за
извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието,
както и с оглед на използваната от
подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него
самопризнание, по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Смекчаващи вината
обстоятелства- съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимия,
искреното му съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания, а като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на
правовия ред, неуважение на общоприетите
ценности в обществото.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със
задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите
разпоредби в НК и така определеното наказание се намалява с 1/3.
Съдът отчете задължението си и по
чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието при условията на чл.55 от НК!!!
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Н.К.Н. наказание "Лишаване
от свобода“ в размер на 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, което
на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване
от свобода в размер на 3 /три/ месеца, което на основание чл. 66, ал.
І от НК е отложено за изпитателен срок
от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид
обстоятелството, че подсъдимият Н.К.Н. е неосъждан - реабилитиран.
Основният критерий
за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се
наложи, е справедливостта.а първо място, с така наложеното наказание, съдът
цели да въздействува предупредително върху
извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се
направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от
обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не
твърде строгото определеното наказание, ще има за своя последица да мотивира подсъдимия, към
спазване на законите и добрите нрави.
С този невисок
размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за
осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята
неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за
поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република
България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй
като са налице материалноправните предпоставки на чл.
66, ал. І от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода,
поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна
задача да превъзпита подсъдимия и да действува като
възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното
наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в
нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от
свобода, ще изиграе ролята на възпиращ
фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му
отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат
извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство,
наказание от 3 месеца лишаване от свобода.
Освен това, с така
определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на
подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така
наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие
по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Н.К.Н. да заплати
направените деловодни разноски в размер на 78,48лв.
С оглед така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с
оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: