№ 161
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Членове:Людмила Цолова
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002459 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Д. И. И. и Ю. К. И., с която
обжалват решение № 260 033 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 428/19 г. по описа на
Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обявен за недействителен по
отношение на Държавата по иска с правно основание чл. 216, ал.З от ДОПК, вр. чл. 135 от
ЗЗД, предявен от Национална агенция за приходите - ЦУ срещу „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю.
К. И. договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 128, том: IV, рег.
№ 4 407, нот. дело № 668 от 05.12.2017 г. на нотариус с район на действие PC - Радомир,
вписан под № 073 в per. на НК, с който „Елит“ ЕООД е продало на Д. И. И. и Ю. К. И.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот находящ се в населената
част на град ***, община ***, област ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
61577.502.497 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес на този поземлен имот: град ***, община ***, област ***,
площад „***" № 19 с площ на този поземлен имот по нотариален акт от 615 кв. м., а по
скица 618 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване на имота - ниско застрояване (до 10 метра), който поземлен имот, по предходния
регулационен план съставлява парцел XXXII от имот с планоснимачен № 497 в квартал 17,
при граници на имота по скица: поземлен имот с идентификатор 61577.502.388, поземлен
имот с идентификатор 61577.502.2734, поземлен имот с идентификатор 61577.502.9528,
поземлен имот с идентификатор 61577.502.411, поземлен имот с идентификатор
61577.502.2150 и поземлен имот с идентификатор 61577.502.524, ведно с построените в
имота сгради, представляващи: сграда с идентификатор 61577.502.497.1 със застроена
площ от 105 кв. м., брой етажи 2, с предназначение - сграда със смесено предназначение;
сграда с идентификатор 61577.502.497.2 със застроена площ от 30 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и Сграда с идентификатор 61577.502.497.3
със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - друг вид сграда за
1
обитаване, подробно описани в нотариалния акт, осъдил е „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И.
да заплатят на Национална агенция за приходите - ЦУ сумата 690 лв. - разноски в
първоинстанционното производство и е осъдил „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И. да
заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд - Перник сумата 936.22
лв. - държавна такса върху уважената част на исковете.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като при разглеждане на
делото съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В
тази връзка се твърди, че видно от мотивите на същото съдът е приел, че не е налице
основание да се изключи от доказателствата по делото на основание чл.183, пр.2 от ГПК
представеното фотокопие от пълномощно рег. № 3 173/26.03.2007 г. на нотариус Р. М..
Инвокира доводи свързани с възможността оригинала да се намира у ищеца, тъй като
същият го е заверил с „вярно с оригинала“. С оглед на това твърди, че изводите на съда по
отношение на включването/изключването от доказателствата по делото на представеното
оспорено пълномощно, отразени в протокола от съдебно заседание са правилни. Оспорват и
изводите на съда по отношение на приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Оспорват
изводите на съда по отношение на факта, че ответницата физическо лице е узнала най-късно
с образуването на изпълнителното дело. Твърди, че невъзразяването от страна на
търговското дружество срещу факта на узнаването не ангажира бившия управител и
ответник по делото, а от доказателствата по делото се установява безспорно, че същата
твърди, че не е подавала и не подписвала, както и че не е упълномощавала лица за
подаването на декларациите. Оспорва и изводите на съда по отношение на приложимостта
на отменената разпоредба на чл.15, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Твърди, че съдът е допуснал и
съществено процесуално нарушение при допускането на изменението на първоначално
предявеният иск. Молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо
него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.
Ответникът „Елит“ ЕООД редовно уведомен не взима становище по жалбата.
Ответникът Национална агенция за приходите оспорва подадената въззивна
жалба. Твърди, че никога не са наблягали на упълномощителната сделка, а са твърдели, че
ответницата като управител на дружеството е следвало да знае за финансовото състояние на
същото. Твърди, че дори да се изключи наличието на заверено пълномощно, то към
доказателствата по делото са представени заявления за ползване на електронни услуги, с
което упълномощения главен счетоводител е искала пълен достъп до данъчно-
осигурителното досие на дружеството. В тази връзка цитира действащия към онзи момент
ЗЕДЕУУ, а от представените на хартиен носител електронни документи-декларации сочат
на извод, че е налице писмено изявление от името на дружеството. Инвокира доводи, че
доказателствената тежест при оспорването на представеното пълномощно е на ответницата,
тъй като то носи подписа и, а същата не е ангажирала такива доказателства. Твърди, че
извода на съда по отношение на осъществяването на презумпцията на чл.301 от ТЗ е
правилен, като по делото са събрани доказателства подкрепящи всички предпоставки за
уважаването на предявеният иск. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 033 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 428/19 г. по описа на Пернишки
окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е обявил за недействителен по отношение на
Държавата по иска с правно основание чл. 216, ал.З от ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД, предявен
от Национална агенция за приходите - ЦУ срещу „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И. договор
за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 128, том: IV, рег.№ 4 407, нот.
дело № 668 от 05.12.2017 г. на нотариус с район на действие PC - Радомир, вписан под №
073 в per. на НК, с който „Елит“ ЕООД е продало на Д. И. И. и Ю. К. И. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот находящ се в населената част на град
***, община ***, област ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 61577.502.497
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-75 от
10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
с адрес на този поземлен имот: град ***, община ***, област ***, площад „***" № 19 с площ
на този поземлен имот по нотариален акт от 615 кв. м., а по скица 618 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота - ниско
застрояване (до 10 метра), който поземлен имот, по предходния регулационен план
съставлява парцел XXXII от имот с планоснимачен № 497 в квартал 17, при граници на
имота по скица: поземлен имот с идентификатор 61577.502.388, поземлен имот с
идентификатор 61577.502.2734, поземлен имот с идентификатор 61577.502.9528, поземлен
имот с идентификатор 61577.502.411, поземлен имот с идентификатор 61577.502.2150 и
поземлен имот с идентификатор 61577.502.524, ведно с построените в имота сгради,
представляващи: сграда с идентификатор 61577.502.497.1 със застроена площ от 105 кв. м.,
брой етажи 2, с предназначение - сграда със смесено предназначение; сграда с
идентификатор 61577.502.497.2 със застроена площ от 30 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и Сграда с идентификатор 61577.502.497.3
със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - друг вид сграда за
обитаване, подробно описани в нотариалния акт, осъдил е „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И.
да заплатят на Национална агенция за приходите - ЦУ сумата 690 лв. - разноски в
първоинстанционното производство и е осъдил „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И. да
заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд - Перник сумата 936.22
лв. - държавна такса върху уважената част на исковете.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото/
представените от ищеца на хартиен и електронен носител електронни документи - справки
декларации по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и декларации образец 6 по реда на
ДОПК, подробно описани в исковата молба по размери, периоди и срок на плащане/ за
периода от 01.04.2013 г. до 23.03.2017 г. изискуемите и непогасените публични задължения
на „Елит“ ЕООД към държавата са в размер на 109 456.05 лв., от които главница - 81 252.31
лв. и лихви към 09.05.2019 г. - 28 203.74 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нот. акт №
128, том: 4, рег.№ 4 407, нот. дело № 668 от 05.12.2017 г. „Елит“ ЕООД, представлявано от
3
едноличния собственик на капитала и управител -Д.И., е продал за сумата от 9 900 лева на
Д.И. и Ю.И. недвижим имот и сгради подробно описани в нот. акт. Не се спори, а се
установява и от представените удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца, че към
датата на покупко-продажбата от 05.12.2017 г. купувачите по същата сделка Д.И. и Ю.И. са
съпрузи.
От заключението на назначената съдебно-оценителната експертиза се
установява, че пазарната оценка на недвижимия имот предмет на разпоредителната сделка е
136 590 лв. без ДДС и 107 223 лв. без ДДС във вариант, когато имота е обременен с ипотека.
От представеното по делото пълномощно с per. № 3 173 от 26.03.2007 г. на
нотариус Р. М. се установява, че Д.И. "в качеството си на управител на „Елит“ ЕООД“
упълномощила Д. Б. с правомощия да подписва и депозира в определените срокове всички
документи, декларации, книжа и други пред съответните органи, между които и в ТД на
НАП и данъчните подразделения справки-декларации по ДДС, оригинали и копия о от
дневника за продажби, от дневника за покупки, както и всички документи по ЗДДС, на
хартиен и магнитен носител, както и по електронен път, между които и процесиите справки
декларации по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и декларации образец 6 по реда на
ДОПК, като пълномощното е неограничено със срок.
Не се спори, а се установява и от представените и приети като доказателства
по делото писма от нотариус Р. М., че на 26.03.2007 г. същият е удостоверил подписа на Д.
И. И., като управител на Елит ЕООД върху пълномощно, с което упълномощава Д. С. Б..
Нотариусът твърди, че пълномощното е заведено в общия регистър /лист № 158 и 159/ на
същия нотариус под per. 3 173 от 26.03.2007 г., като не са налице данни за оттегляне на
пълномощното.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищецът уточнения същият е предявил субективно съединени искове с
правно основание чл.216, ал.3 от ДОПК, вр.чл.135 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 260 033 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. №
428/19 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е обявил за
недействителен по отношение на Държавата по иска с правно основание чл. 216, ал.З от
ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД, предявен от Национална агенция за приходите - ЦУ срещу „Елит“
ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И. договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален
акт № 128, том: IV, рег.№ 4 407, нот. дело № 668 от 05.12.2017 г. на нотариус с район на
действие PC - Радомир, вписан под № 073 в per. на НК, с който „Елит“ ЕООД е продало на
Д. И. И. и Ю. К. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот
находящ се в населената част на град ***, община ***, област ***, представляващ поземлен
имот с идентификатор 61577.502.497 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър, с адрес на този поземлен имот: град ***, община ***,
област ***, площад „***" № 19 с площ на този поземлен имот по нотариален акт от 615 кв.
м., а по скица 618 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване на имота - ниско застрояване (до 10 метра), който поземлен имот, по
предходния регулационен план съставлява парцел XXXII от имот с планоснимачен № 497 в
квартал 17, при граници на имота по скица: поземлен имот с идентификатор 61577.502.388,
поземлен имот с идентификатор 61577.502.2734, поземлен имот с идентификатор
61577.502.9528, поземлен имот с идентификатор 61577.502.411, поземлен имот с
4
идентификатор 61577.502.2150 и поземлен имот с идентификатор 61577.502.524, ведно с
построените в имота сгради, представляващи: сграда с идентификатор 61577.502.497.1 със
застроена площ от 105 кв. м., брой етажи 2, с предназначение - сграда със смесено
предназначение; сграда с идентификатор 61577.502.497.2 със застроена площ от 30 кв. м.,
брой етажи 1, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и Сграда с идентификатор
61577.502.497.3 със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи 1, с предназначение - друг вид
сграда за обитаване, подробно описани в нотариалния акт, осъдил е „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и
Ю. К. И. да заплатят на Национална агенция за приходите - ЦУ сумата 690 лв. - разноски в
първоинстанционното производство и е осъдил „Елит“ ЕООД, Д. И. И. и Ю. К. И. да
заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд - Перник сумата 936.22
лв. - държавна такса върху уважената част на исковете.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира
същата е процесуално допустима, като подадена от лица, легитимирани в производството и
в установения от закона срок.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с твърденията за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по отношение на представеното по делото
пълномощно, приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, изводите по отношение на
приложението на чл.15, ал.1 от ЗЕДЕУУ, както и твърди незаконосъобразност на
допуснатото изменение на предявеният иск.Така релевираните твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
По отношение на твърдяната незаконосъобразност на допуснатото изменение
на предявеният иск, съдът намира следното:
Видно от доказателствата по делото, както и от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба ищецът е предявил субективно съединени искове, като е
отправил искане до съда да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че
извършената с разпоредителна сделка са увредени интересите на държавата като кредитор,
поради което е поискал да се обяви същата за недействителна по отношение на държавата. С
депозираната пред първоинстанционния съд молба преди първото по делото съдебно
заседание ищецът е поискал да се измени основанието на предявените искове.
Въззивната инстанция, проверявайки допустимостта и правилността на
първоинстанционното решение, следва да осъществи контрол и върху правилността на
определенията по чл. 214 ГПК, неподлежащи на самостоятелно обжалване в хода на
производството, съобразявайки на самостоятелно основание процесуалните предпоставки за
допустимост на изменения иск, вкл. неправилността на определението за допускане на
изменението на иска, при липсата им, като обуславящо порок на решението. В този см.
решение № 107 от 10.07.2012 г., постановено по т.д.№ 998/11 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на
ВКС. Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът може да измени основанието на иска, ако
изменението не затруднява защитата на ответника, като това изменение е процесуално
допустимо в първото заседание за разглеждане на делото или до неговото провеждане.
Константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, вкл. и решение № 62
от 06.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3 415/19 г., по описа на Г.К., ІV Г.О.,
безпротиворечиво приема, че изменението на иска е средство, което законът предоставя на
ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно
положение. Приема се, че ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него
претендираното право, а изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния
петитум отправя до съда ново искане за защита като изменението на петитума е допустимо
5
само, ако ищецът запазва същото основание. Ищецът не е длъжен в петитума /отправеното
до съда искане за защита/ да сочи конкретното основание /тескта от закона/ и да
квалифицира претендираното от него право. Това е задължение на съда. С оглед тава и
предвид доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че не е налице
предприето от ищеца изменение на иска, тъй като са изложени отново същите фактически
твърдения и се поддържа същото искане към съда. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че атакуваното решение е законосъобразно на това твърдяно от въззивниците
основание – допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се
в незаконосъобразно изменение на предявеният иск.
Като основателно следва да се възприеме и твърдяното нарушение, изразяващо
се в неправилно обсъждане и приобщаване към доказателствата по делото на представеното
от ищеца пълномощно. Разпоредбата на чл. 183 от ГПК позволява на страната да представи
заверен препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако
противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа,
трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него. Задължението
важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако това задължение не
се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, без да е налице
изрично искане от страна за това процесуално действие на съда, тъй като не се установява,
че такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът не може да основе своите изводи на
преписа, който не е годно доказателствено средство. В този смисъл е практиката на ВКС,
съдържаща се в решения № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г. О., № 174
от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г. О., № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1050/2012 г., IV Г. О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г. О., №
231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т. О, ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС
по т. д. № 73/2010 г., I Т. О., ТК и много други. Тази практика се споделя и от настоящия
състав. С оглед на това правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е изключил
представеното пълномощно от доказателствата по делото с нарочно определение.
Видно от отговора на исковата молба ответниците са направили възражение по
отношение на наличието на публични задължения, като твърдят, че управителя на
дружеството не е упълномощавал и не е подавал данъчните декларации, от които се
установяват публичните задължения на дружеството. По делото е представен отговор от
нотариус Р. М., от който се установява, че на 26.03.2007 г. същият е удостоверил подписа на
Д. И. И., като управител на Елит ЕООД върху пълномощно, с което упълномощава Д. С. Б..
Нотариусът твърди, че пълномощното е заведено в общия регистър /лист № 158 и 159/ на
същия нотариус под per. 3 173 от 26.03.2007 г., като не са налице данни за оттегляне на
пълномощното. Видно от представеното извлечение от регистъра на нотариуса, който се
ползва с удостоверителна сила, текстът който е вписан в него изцяло съвпада с текста на
представеното и изключено като доказателство по делото пълномощно. Въз основа на това
упълномощаване декларациите, в които самото дружество е декларирало публични
задължения са подадени с електронния подпис на упълномощеното от представляващия
дружеството управител. Ответниците не са оспорили съдържанието на официално
завереното копие от регистъра на нотариуса. Пълномощното, като документ, в частта, в
която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ.
Нотариалната заверка на подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване,
съобразно текста на чл. 569, т. 2, пр.4 ГПК. С нотариалната заверка на подписа нотариусът
удостоверява, че положеният подпис след думата "упълномощител" е на лицето, което е
подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. За това
удостоверяване са приложими разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и, ал. 5 ГПК, установяващи
изискване упълномощителят да се яви лично пред нотариуса, който проверява
самоличността му въз основа на представения документ за самоличност. Упълномощителят
полага подписа в пълномощното пред нотариуса или потвърждава вече положения подпис.
Удостоверяването на подписа се извършва с надпис върху документа, съгласно чл. 590, ал. 1
ГПК, който има формата на квадратен печат на нотариуса. Съгласно текста на чл. 590, ал. 1
6
ГПК вр. с чл. 280, т. 6 ГПК, подписът на нотариус е задължителен реквизит при
удостоверяването, поради което липсата на подпис на нотариуса е равнозначна на липса на
заверка на подписите върху частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа
върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в
предвидената от закона форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на
нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител
физическо лице същото представлява официален документ. 3а тези удостоверявания се
прави бележка в специалния регистър на нотариуса, който е длъжен всички записвания за
деня да приключи със своя подпис и печата преди извършване на първото записване за
следващия ден. Извлечението от този регистър, направено от нотариуса се ползва с
официална удостоверителна сила. С оглед на това и предвид съвпадането на крайните
изводи, настоящия състав намира, че наведеното твърдение за неправилно обсъждане на
изключеното от доказателствата пълномощно, макар и основателно, не променя извода за
наличието на публични задължения на дружеството.
Неоснователно и направеното възражение относно неправилно приложение на
чл.15, ал.1 от ЗЕДЕП. Същото е съобразено с константната практика на съдилищата по
неговото приложение. От друга страна, ответниците не са навели твърдения за наличието на
изключенията по ал.2 и ал.3 от същият член нито в отговора на исковата молба, нито във
въззивната жалба.
Неоснователно и направеното възражение относно приложението на
разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Такова възражение би могло да се направи от страна на
самото търговско дружество. Възражението и противопоставянето на ответницата
физическо лице са ирелевантни по отношение на приложението на цитираната разпоредба.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора съдът намира, че разноски се дължа на ищеца в
първоинстанционното производство, като с оглед липсата на изявление за прекомерност,
въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение, изчислени въз основа на Наредбата за правната помощ.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 033 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 428/19 г. по
описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН: ********** и Ю. К. И., ЕГН: ********** да
заплатят на Национална агенция по приходите, гр. София, ул. „Триадица“ №2, ет.6, стоя 2
и 3 сумата от 100 (сто) лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
8