РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110215601 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-023033/05.10.2023 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на И В И са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, изразяващи се в това, че на
15.07.2023 г., около 09.20 часа, в гр. София по ул. „История
Славянобългарска“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Каменоделска“, пред входа на „ТЕЦ София“ управлява л.а. марка
„Фолксваген“ с рег. № , като поради недостатъчен контрол върху
управлението на МПС реализира ПТП с л.а. „Шевролет“ с рег. № след което
не уведомява органите на МВР.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице И В И, с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не
1
отговаря на действителната такава. Твърди се, че неправилно е посочено
мястото на извършване на нарушението, като намиращият се пред него л.а.
„Шевролет“ безпричинно и рязко е намалил скоростта си, поради което
жалбоподателят е успял да реагира и да премине от неговата дясна страна,
избягвайки удара. Твърди се, че в АУАН и НП не е посочено, че са причинени
само имуществени вреди от ПТП, както и че е налице спор между
участниците в ПТП, с което е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Релевирани са доводи и за прекомерност на
наложените санкции. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител в
хода на съдебното производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя моли атакуваното НП да
бъде отменено по изложени в жалбата съображения, като се претендират и
направените по делото разноски съгласно представен списък с разноски.
Жалбоподателят поддържа казаното от процесуалния му представител.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата
частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 15.07.2023 г., около 09.20 часа, в гр. София, по бул. „История
Славянобългарска“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Каменоделска“, св. Й Т Б управлявал лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Калос“ с рег. № , като срещу товарния вход на „ТЕЦ София“, се
намирал в най-лявата пътна лента за движение, като изчквал насрещно
2
двищежите се автомобили, за да извърши маневра обратен завой. В момента,
в който св. Българанов навлязъл в платното за насрещно движещите се
автомобили, вдясно от него започнал да извършва същата маневра и т.а.
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № , управляван от И В И. Поради
недостатъчен контрол върху управлението на автомобила И И реализирал
ПТП с л.а. „Шевролет“ с рег. № , като със своята лява част ударил дясна
средна част на л.а. „Шевролет“. Вследствие на настъпилия удар били
причинени щети по дясна врата и десен калник на л.а. „Шевролет“.
След настъпване на удара, св. Й Б спрял пред т.а. „Фолксваген“, слязъл от
автомобила си, видял щетата по последния и започнали да спорят с
жалбоподателя И кой е виновен за настъпилото ПТП. Св. Б подал сигнал на
тел. 112 и поискал съдействие от служители на МВР. И И изчакал с
жалбоподателя около 5-10 минути, след което напуснал местопроизшествието
без да уведоми за това органите на МВР.
Неустановено време след това, на местопроизшествието пристигнал екип
на ОПП-СДВР, служителите от който снели обяснения от св. Българанов и по
негови данни съставили докладна записка, протокол и скица за ПТП.
Преписката била изпратена в ОПП-СДВР, като било установено, че водач
на напусналия местопроизшествието автомобил бил Ивайло Василев Иванов.
Последният попълнил декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която
посочил, че на процесната дата и място т.а. „Фолксваген“ с рег. № СВ 0588
РР е бил управляван от него, но отрекъл да е имало ПТП между двата
автомобила.
Въз основа на изготвената докладна записка, протокол и скица за ПТП,
както и попълнената от И И декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, св. А. съставил
АУАН с бл. № 129871/12.09.2023 г. срещу И В И за извършени от последния
административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
АУАН бил връчен и подписан от И И, като последният получил екземляр от
същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-023033/05.10.2023 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения, на И
В И били наложени съответни административни наказания.
3
НП било връчено лично на И В И на 12.10.2023 г., като в
законоустановения 14-дневен срок (на 26.10.2023 г.) последният подал жалба
срещу НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите А., Й Т Б и А Д И; скица и протокол за ПТП,
справка-картон на водача; докладна записка; декларация по чл. 188, ал. 1
ЗДвП; справка от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична
община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен
участък и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. Й Б, който е очевидец
на извършеното от И И деяние и е участник в процесното ПТП. Св. Б е
категоричен, че управляваният от него л.а. марка „Шевролет“ е бил ударен,
докато е извършвал маневра на бул. „История Славянобългарска“ в района на
входа за „ТЕЦ София“ (товарен портал). Именно в този момент, същият е бил
засечен отдясно от т.а. „Фолксваген“ с рег. № , който също е извършвал
маневра обратен завой, при което е настъпило съприкосновение между двата
автомобила, като л.а. „Шевролет“ е бил ударен от т.а. „Фолксваген“. В този
смисъл св. Б е категоричен, че т.а. „Фолксваген“ се е намирал зад него и
неколкократно му е подавал звуков сигнал с клаксона за извършване на
маневрата, след което е минал от негова дясна страна и е ударил в областта на
дясната врата управлявания от св. Б л.а. „Шевролет“. Следва да се посочи, че
заявеното от св. Б кореспондира и с отразените данни от служителите на
ОПП-СДВР в протокола за ПТП относно нанесените щети по л.а.
„Шевролет“, а именно в неговата дясна част.
Св. Българанов е категоричен и относно обстоятелството, че след
настъпване на ПТП, водачът на т.а. „Фолксваген“ е влязъл в спор с него
относно вината за настъпилото ПТП, като е отричал да е настъпило такова,
след което жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР. С оглед на пълните, последователни и логични показания
на св. Българанов, които съдът кредитира изцяло, заявеното от
4
жалбоподателя, че не е имало удар между двата автомобила не кореспондира
с обективната истина по делото. Още повече, в този смисъл е и изготвения от
служителите на ОПП-СДВР протокол за ПТП, в който последните са
отразили видимите щети по л.а. „Шевролет“, вследствие на настъпилото
ПТП.
От подписаната от жалбоподателя И И декларация се установява, че
последният признава, че именно той е управлявал т.а. „Фолксваген“ с рег. №
на процесната дата и място.
Показанията на св. А. са относими единствено относно процедурата по
съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на извършените
административни нарушения. В този смисъл св. С е категоричен, че АУАН е
съставен въз основа на изготвената докладна записка, протокол и скица за
ПТП, както и след попълване на декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП от
жалбоподателя И И.
Съдът не кредитира показанията на св. А Д И, доколкото от показанията на
св. Българанов се установява, че жалбоподателят е бил сам в управлявания от
него автомобил, като св. И не е бил на местопроизшествието. Предвид
категоричността на св. Б в тази насока, съдът счита, че св. А И не е бил
очевидец на процесната ситуация. Отделно от това, заявеното от св. И не
кореспондира с обективната истина по делото, доколкото твърдението му, че
не е имало удар между двата автомобила противоречи на констатациите в
съставения на място протокол за ПТП, от който се установява по несъмнен
начин наличието на щети по дясната страна на л.а. „Шевролет“. С оглед на
изложеното, съдът счита, че показанията на св. А И са недостоверни, като
същите обслужват защитната версия на жалбоподателя в хода на
образуваното административнонаказателно производство.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
5
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1. и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. Следва да се посочи, че нарушителят е установен в
момента на попълване на декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от страна на
жалбоподателя И И а именно 12.09.2023 г., поради което са спазени
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. По отношение на административното нарушение по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като са описани всички факти и обстоятелства
касателно съставомерността на деянието по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението, че преди съставянето на
АУАН, на жалбоподателя не е предоставена възможност да даде обяснения и
да декларира реално осъществилата се фактическа обстановка. В този смисъл
по делото е приложена декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която
жалбоподателят Иванов е дал писмени обяснения относно процесния случай и
то преди съставяне на АУАН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателят И В
И е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателят И И, като водач на
процесния т.а. „Фолксваген“ с рег. № , е причинил ПТП с управлявания от св.
Й Б л.а. „Шевролет“ с рег. № , одрасквайки дясна врата и десен калник на
последния при извършване на съответната маневра на бул. „История
Славянобългарска“ в района на „ТЕЦ София“. Контролът над МПС съобразно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП включва внимателното и всеобхватно
наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение,
вследствие поведението на останалите участници в движението по пътя, и
осъществяване на пълен контрол над движението на управляваното МПС.
6
Доколкото в случая не се касае до нарушение, свързано с режима на
скоростта или невъзприемане на внезапно появили се препятствия по пътя и
предприемане на мерки за безопасност, вкл. и за такива при извършване на
маневра обратен завой, правилно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В
случая като причина за настъпване на ПТП следва да се приеме липсата на
достатъчен и непрекъснат контрол върху управлявания от И И автомобил. С
това и последният е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението, че в АУАН и НП
неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно
пред входа на „ТЕЦ София“, доколкото същото било осъществено пред
товарния вход на „ТЕЦ София“. Действително, в АУАН и НП не е
прецизирано дали се касае за главния вход или за товарния портал на „ТЕЦ
София“, но въпреки това мястото на извършване на нарушението е ясно
индивидуализирано, доколкото е посочен участъкът от бул. „История
Славянобългарска“, в който е осъществено административното нарушение, а
именно в района на „ТЕЦ София“. Дали в случая нарушението е извършено
точно срещу главния вход или товарния такъв на „ТЕЦ София“ е ирелевантно
както за съставомерността на нарушението, така и за организиране правото на
защита на санкционираното лице, доколкото на последното по достатъчно
ясен начин е вменено местоположението на извършване на нарушението.
Административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателя И виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата
на небрежност, доколкото последният, макар и да не е предвиждал
настъпилите общественоопасни последици, като водач на ППС е бил длъжен
съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил, като избегне настъпването на съответното
негативно изменение на обективната действителност, като е можел да
предвиди настъпилия общественоопасен резултат.
За извършеното административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП
законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба, поради
което правилно на жалбоподателя И е било наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лева по реда на чл. 185 ЗДвП. С оглед на това, обжалваното НП
7
се явява законосъобразно в тази си част.
Предвид ограничителната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, в случая не може
да се обсъжда хипотезата на маловажен случай и приложението на чл. 28
ЗАНН.
Съдът намира обаче, че наказателното постановление е незаконосъобразно
по отношение на второто от вменените на жалбоподателя административни
нарушения – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Действително, от
доказателствата по делото се установи, че с оглед настъпилите само
имуществени вреди по двата автомобила и липсата на съгласие от страна на
участниците в настъпилото ПТП относно обстоятелства при настъпването му,
с последвалото напускане на местопроизшествието без сигнализиране на
органите на МВР, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В случая обаче е допуснато съществено процесуално нарушение при
описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, тъй като в АУАН
и НП липсва посочване на всички относими факти и обстоятелства при
извършване на нарушението. В този смисъл в двата акта не е описано, че се
касае до причинени имуществени вреди от настъпилото ПТП. Не е посочено
и, че е имало разногласия между участниците в ПТП относно вината и
причините за настъпването му. Отделно от това, при описание на процесното
нарушение в НП е посочено: „след което не уведомява органите на МВР по
територия“. В този смисъл, от изложеното описание на изпълнителното
деяние на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП не
става ясно какво е вмененото на жалбоподателя противоправно поведение –
че е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР или че е
останал на място, но не ги е уведомил. Посочените факти обуславят
наличието на обективни съставомерни признаци от извършеното
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Нещо повече,
посочените факти са от съществено значение относно обстоятелството дали и
какво точно нарушение е извършено от жалбоподателя, доколкото в т. 2 и т. 3
на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП са регламентирани различни задължения на
участниците в ПТП в зависимост от това дали от ПТП има пострадали лица
или са причинени само имуществени вреди. С оглед на изложеното, съдът
счита, че в процесния АУАН и обжалваното НП не са описани съществени
8
факти, обуславящи наличието на обективни съставомерни признаци на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посоченото нарушение на процесуалните
правила е съществено, доколкото накърнява правото на защита на наказаното
лице, поставяйки го в невъзможност да разбере фактическите и правни рамки
на вмененото му „административно обвинение“ в тази му част. С оглед на
това, съдът счита, че обжалваното НП в частта, в която жалбоподателят
Иванов е наказан за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ ЗДвП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно - издадено
при допуснато нарушение на процесуалния закон.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че жалбата
на И В И се явява частично основателна, като атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно единствено в
частта му относно вмененото на жалбоподателя административно нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. В останалата си част, относно извършеното
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, наказателното
постановление следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, съдът счита, че същото се явява частично основателно, като
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат присъдени пропорционално съобразно отменената и потвърдената
част на атакуваното НП. От приложения на л. 52 от делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. А. сумата
от 1000 лева за осъщественото процесуално представителство по делото.
Същевременно, в съпроводителното писмо на СДВР, с което преписката е
изпратена на съда, е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая се касае за
дело, което е без фактическа и правна сложност, което от своя страна
обуславя и липсата на извънредни усилия при оказване на правната помощ на
жалбоподателя. От друга страна, по делото е проведено едно съдебно
заседание, в хода на което са разпитани трима свидетели. С оглед на това,
съдът счита, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
9
следва да бъде редуцирано до предвидения минимален размер в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая приложими се явяват разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата, съгласно които минималният размер на адвокатското
възнаграждение се равнява на 800 лева – по 400 лева за всяко от наложените
наказания „глоба“ по вменените на жалбоподателя две административни
нарушения. С оглед на това, съдът счита, че предвид основателното
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, в контекста на липсата на правна и фактическа сложност на
делото, същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимален размер, а именно 800 лева.
Доколкото в частта, касаеща наложеното наказание „глоба“ в размер на 20
лева за административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, атакуваното НП е
потвърдено, а в останалата част относно наложеното наказание „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ е отменено, то в
случая редуцираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на жалбоподателя пропорционално на отменената част на НП, а именно
в размер на 571.43 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление № 23-4332-
023033/05.10.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което на И В И са наложени административни наказания „глоба” в размер на
20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и
„глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП, В ЧАСТТА, в която на последния са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която на И В Ие наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
10
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И В И
с ЕГН ********** сумата от 571.43 лева (петстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно отменената част от НП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11