№ 4
гр. К., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл ГПК и е образувано по жалба
с вх.№ 3467/29.11.2022г., подадена от адв. Г.В.С. - пълномощник на Г. С. Р.
от гр.К. – длъжник по изп.д. № 233/2019г. по описа на ДСИ при РС -К.,
насочена против отказ на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -К.
от 17.11.2022г. да уважи искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от същата дата.
В жалбата се сочи, че по образуваното изпълнително дело последното
изпълнително действие е извършено с разпореждане на ДСИ от 31.07.2020г.,
и със същото са наложени запори върху суми по конкретни банкови сметки на
длъжника. Жалбодателката счита, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1 , т. 8
от ГПК е изтекъл на 01.08.2022г., поради което са настъпили предпоставките
за прекратяване на делото поради перемпция. Сочи, че по молбата на
взискателя с вх. № 452 /06.04.2022., с която е поискано да бъде извършена
справка получава ли длъжникът по делото трудово възнаграждение и в
случай, че се установи наличие на такова – да бъде наложен запор върху
същото, съдебният изпълнител е извършил само справка/ проучване, и не се е
стигнало до реализиране на това изпълнително действие, поради липса на
трудов договор, по който длъжникът да е страна. Иска да се отмени
обжалваното разпореждане и изпълнителното производство да се върне на
1
ДСИ със задължителни указания за прогласяване прекратяването на
изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело Д. – С., е депозирал писмени
възражения, в които излага доводи за неоснователността на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, а разпореждането от 17.11.2022г. да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В мотивите си по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК ДСИ изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а обжалваното действие, обективирано в
разпореждането от 17.11.2022г. е правилно и законосъобразно, за което
излага подробни съображения.
К. окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по
изпълнително дело № 233/2019г. по описа на ДСИ при РС -К., намира
следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 436 ГПК от лице, имащо правен
интерес от обжалване на посоченото действие на ДСИ – длъжник по
изпълнителното дело.
Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя
ДНСК - С., с вх. № 961/02.08.2019 г. и въз основа на изпълнителен лист от
13.06.2019 г., издаден в изпълнение на Решение № 181/08.04.2019 г. по гр. д.
№ 1313/2018 г. по описа на КРС, срещу Г. С. Р., с постоянен адрес в гр.К..
Със своя молба с вх. № 965/02.08.2019 г. взискателят е посочил способи
за събиране на паричното си вземане.
С разпореждане на ДСИ от 28.10.2019 г. на осн. чл.430 от ГПК във вр. с
чл.47, ал.6 от ГПК на длъжника Г. С. Р. е назначен особен представител - адв.
Г.В.С. от АК — К., на когото са връчени книжата, адресирани до длъжника.
С разпореждане на ДСИ от 31.07.2020 г., по искане на взискателя са
наложени запори върху сумите по банковите сметки на длъжника в три банки.
Няма постъпили суми в изпълнение на така наложените запори.
Или, от 02.08.2019 г., когато взискателят първоначално е поискал
извършване на изпълнителни действия, до 31.07.2020 г., когато такива са
2
извършени, срокът по чл.433, ал.1 т. 8 не е изтекъл. С налагането на запорите
срокът е прекъснат и за взискателя е започнал да тече нов двугодишен
процесуално преклузивен срок.
На 06.04.2022 г. взискателят е депозирал ново искане с вх. №
452/06.04.2022 г., с което сочи нов способ за принудително изпълнение, а
именно иска налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, в
случай че същият работи. Заплатени са указаните държавни такси за
установяване на това обстоятелство. По молбата ДСИ е извършил справка в
регистъра за уведомленията за трудовите договори и уведомления за промяна
на работодателя. Независимо, че извършената справка сочи, че длъжникът
няма сключен трудов договор, искането на взискателя от 06.04.2022 г. за
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, отново прекъсва
започналият да тече от 31.07.2020 г. /датата на последното изпълнително
действие/ двугодишен срок, и това е така по следните съображения:
Чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изрично посочва, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство
се прекратява по силата на закона. Съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилата перемпция, но следва да установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, които в случая не
са налице.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Изброени са действията в рамките на различните
способи за изпълнение, които прекъсват давността, като неизчерпателно са
посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността, а именно:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
3
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Изрично е посочено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.
В случая с молбата на взискателя от 06.04.2022 г. за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника се слага началото на нова
двегодишна давност. По молбата е извършена справка от страна
на компетентния съдебен изпълнител. Дали това действие е дало
своевременно резултат или не, е въпрос, чието решаване е извън
възможностите на взискателя по делото. Целта на разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК е да бъде стимулиран взискателя да проявява активност по
делото, каквато в случая е налице в рамките на двугодишния срок.
В обобщение, по процесното изп.д. № 233/2019г. по описа на ДСИ при
РС – К. последното извършено изпълнително действие е от 06.04.2022г.,
поради което не е изтекъл двугодишният преклузивен срок по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК и съответно – не са настъпили предпоставките да прекратяване на
изпълнителното производство поради бездействие на взискателя.
Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 3467/29.11.2022г., подадена
от адв. Г.В.С. - пълномощник на Г. С. Р. от гр.К. – длъжник по изп.д. №
233/2019г. по описа на ДСИ при РС -К., насочена против отказ на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд -К. от 17.11.2022г. да уважи искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в
разпореждане от същата дата.
На основание чл.437, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5