РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ Т.-ВЛАДИМИРОВА
При секретар Мария Д., като разгледа докладваното
от съдия Т.- Владимирова гр. дело № 284 по описа на съда за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искане по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявен е от И.Н.Д.,
ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:*** против Г.Н.Д., ЕГН ********** и И.Г.Д.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 ЗЗД, с който се иска съдът да промени начина на реално ползване на съсобствения им имот, находящ се на бул.Съединение №96/96А, с идентификатор 10450.503.21, с площ 816 кв.м., по плана на гр.Велинград.
Ищците И.Д. и Й.Д.
в исковата си молба твърдят, че сега
действащото реално ползване е определено със спогодба от 1982 г.. Твърдят, че
към момента на спогодбата дворното място по документи е било 720 кв.м.. Сочат,
че през 1994 г. с гр.дело № 975/94г.
по описа на Велинградския
районен съд ищецът Д. е поискал промяна на начина на реално ползване. Излагат, че Окръжен съд Пазарджик е отменил решението и делото е върнато за ново разглеждане в
Районен съд Велинград. При
повторното разглеждане на делото, с номер
гр.дело№ 144 /1997г. и с Решение от 03.11 1998 г. съдът е отхвърлил иска за промяна начина на реално ползване на дворното
място. Твърдят, че по времето на водене на гр.дело №144/1997г.
имотът вече е с обща площ 820 кв.м. и идентификационни данни парцел IХ-4738
в кв.63 бул. „Съединение“ №96/96А
по плана на гр.Велинград. Излагат,
че по новия план имотът е обозначен като поземлен имот с идентификатор 10450.503.21, с площ от 816 кв.м..
Сочат, че с нот.акт.№ЗЗ, том.II, peг.1700,
н.дело.229/02.12.2019 г. им е признато правото на собственост на
232.50/720 идеални части от посочения поземленият имот. Твърди се, че Г. и И.Д. притежават, съгласно нот. Акт
№180, том 1, н. дело № 472/72г ½ идеална част от дворното място от 720 кв.м. Твърди се, че искането за
промяна на начина на реално ползване на дворното
място се налага, защото не могат
пълноценно да се възползват от правата
си в съсобствения имот. Твърди се, че ищецът е инвалид с 92% инвалидност,
съгласно Решение на ТЕЛК от 20.09.2016 г.-
безсрочно. Излагат, че единственият изход към бул.Съединение е
само за автомобили, има денивелация, която ги затруднява да влизат и
излизат, а ако
направят стълба за пешеходно влизане и излизаме, няма да може
да влиза автомобил към гаража в имота. Сочат, че до гаража имат складово помещение за дърва и за да
вземат дърва трябва да изкарат от гаража
автомобилът си и след това
пак да го вкарат, а не могат. Излагат, че поради денивелацията на терена
имат шахта за отходната вода, която се намира в реалното ползване на ответниците Г. и И.Д. и се налага периодично
чистене, защото се запушва и въпреки, че по
закон ВиК мрежата на къщата
е обща част нямат достъп до
нея. С молба с вх.
№ 2156/01.06.2020 г., правят уточнение, че складът по проект има два входа, като единият е през гаража, а другият е външен и се минава покрай гаража, но той е заграден с мрежа от ответниците и затова не могат да го ползват. Твърдят, че през 1982 г. имали и пешеходен достъп с алея със стълби
към булеварда, но ответниците по иска ги разрушили и преградили с мрежа. Уточняват, че в имота
има три шахти, като едната обслужва тяхното домакинство, другата на ответниците, а трета е за дъждовната вода на къщата и
е в частта, отредена за реално ползване на ищците,
точно пред гаража, но не може да
се ползва за отходна вода, защото е висока. Сочат, че и двете
други шахти за отходни води са в частта за реалното ползване на ответниците,
намират се в северната част на двора, раздалечени са на около 20 метра една от
друга. Излагат, че шахтата, която
ползват е близо до стената на къщата на няколко
метра от мрежата, която прегражда достъпа до нея. Шахтата, която
обслужва домакинството на ответниците се намира на около 20 метра от тяхната по посока бул. Съединение на около 3-4
м. от мрежата, която разделя двора. Твърдят, че пешеходният достъп досега става
единствено откъм бул.“Съединение“ по алеята за автомобили към гаража, която е
стръмна и може да мине само автомобил, не може да се направи стълбище без да се
спре достъпа до гаража за автомобил. Твърдят, че вече
възрасни и им трябва и достъп до улицата чрез малко стълбище. Поради изложеното правят
искане съдът да постанови решение, с което съдът да промени начина на реално ползване на съсобствения им имот, находящ се на бул.Съединение №96/96А с идентификатор 10450.503.21 и с площ 816 кв.м.по плана на гр.Велинград, като им се осигури пешеходен достъп до бул.Съединение,
безпрепятствен достъп до складовото помещение и шахтата обслужваща жилището. Ангажират доказателства.
В срока по чл.
131 от ГПК са постъпил отговор от ответниците- И.Г.Д. и Г.Н.Д., с който считат,
че от исковата молба не става ясно ищците на какво основание твърдят, че е
налице промяна на начина на реално ползване на съсобственото между тях и
ответниците дворно място, поради което молят исковата молба да бъде оставена
без движение. Считат, че предявеният иск е недопустим с оглед на
обстоятелството, че съществува влязла в сила съдебна спогодба, с която е
разпределено ползването на процесния имот и за периода от одобряване на
спогодбата от съда до завеждане на настоящото дело няма промяна в
обстоятелствата, при които същата е постигната. Не оспорват, че имат мнозинство
в общата вещ и не са взимали последващо решение вредно за съсобствения имот, а
спазват постигнатото с ищците споразумение. Оспорват изцяло предявения иск.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения за наличие в промяна на
обстоятелствата налагащи промяна в начина на ползване на съсобствения имот.
Излагат, че с нот. акт №108, том I, н.д.№ 148/1971 г. на Народен съдия при
Велинградски народен съд наследодателите на страните М.иН.Д.са се снабдили с
документ за собственост на основание покупка и давностно владение върху
процесния недвижим имот, съставляващ към този момент парцел XXV-368. 369 от
кв.63, по регулационния план на гр.Велинград, целият с площ от 720 кв.м. С
нот.акт №41, т.1, н.д.№154/1971 г. на Народен съдия при Велинградски народен
съд те учредили на ищеца право на строеж за надстройка и пристройка над първия
етаж на съществуващата жилищна сграда. С нот.акт №180 т.1, н.д.№472/1972 г. на
районен съдия при Велинградски районен съд продали на ответника ½
идеална част от дворното място, заедно с целия първи етаж от жилищната сграда и
от пристройката към нея. С нот.акт №61 т.1, н.д.№153/1977 г. на районен съдия
при Велинградски районен съд продали на двамата ответниците срещу задължение за
издръжка и гледане 3/4 от ½ идеална част от дворното място, заедно с
приземния етаж от жилищната сграда и лятна кухня. Излагат, че видно от
приложеното удостоверение за наследници Н.Д. е починал на 21.07.1977 г., а
съпругата му Миланка- на 04.11.1985 г., като техни наследници са синовете им
ищецът И.Д. и ответникът Г.Д.. С констативен нот.акт №54 т.1, н.д.№250/1992 г.
на районен съдия при Велинградски районен съд ищецът е признат за собственик по
наследство на 45/720 идеални части от дворното място. С нот.акт №125 т.1, н.д.
№231/1992 г. на районен съдия при Велинградски районен съд ответниците продали
на ищците 115/720 идеални части от мястото, което съгласно следващ регулационен
план вече съставлява парцел IX-4738 от кв.63 и е със същата квадратура. В акта
изрично е посочено, че реалното ползване на мястото ще се осъществява съгласно
протокол за постигната между страните спогодба по гр.д.№184/1982г. на
РС-Велинград. Сочат, че въз основа на посочените документи следва, че ищците са
собственици на 160/720 идеални части от процесния имот, а те ответниците на
560/720 идеални части от същия. Оспорват твърдението на ищците, че са
собственици на 232.50/720 идеални части от имота, легитимирайки се с нот.акт
№33 т.Н, н.д.№229/2019 г. на Нотариус Г. Халачев- рег.№156 на НК. вписан под
№191, т.VIII, вх.рег.2370/02.12.2019 г. на Служба по вписванията-Велинградц.
Оспорват и посочения нот.акт, относно материализираното и признато с него право
на собственост за разликата над 160/720 идеални части от процесния имот.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения за това, че начинът на реално
ползване на мястото нарушава правата на ищеца като инвалид. Поддържат, че
приложеното експертно решение на ТЕЛК е с изтекъл срок, което го прави негодно
доказателство за изложените в него констатации по отношение на посочения
процент на инвалидност към настоящия момент, а посочената в него диагноза не
влияе върху възможността на ищеца да се придвижва самостоятелно, без използване
на помощни средства. Поддържат, че наличната денивелация е с малък наклон и е
само откъм улицата. Твърдят, че посоченото в исковата молба „складово помещение
за дърва“ дори не е постройка, а реално пред входа на гаража са наредени
купчина дърва, поради което гаражът никога не е бил използван по
предназначение. Поради това твърдят, че достъпа до склада никога не е бил
препятстван от тях и не може да е причина за промяна на начина на ползване, а
освен това не е и ново обстоятелство. Признават, че шахтата за отходни води,
която обслужва жилището на ищците, е разположена в мястото, което им е отредено
за ползване, но твърдят, че достъпът до нея никога не е бил препятстван.
Излагат, че от приложените към исковата молба решения на PC Велинград и ОС
Пазарджик е видно, че през 1994 г. ищците са сезирали PC Велинград с иск със
същото основание и искане като настоящия, а от мотивите на влязлото в сила
решение по гр.д.№ 144/1997 г. на PC Велинград ставало ясно, че „ищецът е
собственик на 160 ид.части от съсобствения имот, а съгласно заключението на
вещото лице ползва 225 кв.м. от процесния имот с размери 820 кв.м.“, поради
което „се налага единствения извод, че и при увеличените размери на имота
ищецът ползва площ по-голяма от дела му в съсобствения парцел, което прави
неоснователна претенцията му да иска нов начин на определяне на реално
ползване...“. С оглед на изложеното считат, че не са налице твърдените от
ищците нови обстоятелства, поради което смятат предявения иск за неоснователен
и молят да бъде отхвърлен. Ангажират доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
обсъди доказателствата по делото, намира следното от правна и фактическа страна:
Безспорни
между страните са следните обстоятелства, съсобственици са на поземлен имот, с идентификатор 10450.503.21, с площ 816 кв.м., по плана на гр.Велинград, находящ се на бул.Съединение
№96/96А; разпределение на ползването му е одобрено със съдебна спогодба от 1982
г.; с влязлото в сила решение по гр.д.№ 144/1997 г. на PC Велинград искът на
ищеца по 32, ал. 2 ЗС е бил отхвърлен. Безспорно между тях се явява, че
първият ищец и ответникът са братя и наследници на М.П.Д., починала на 04.11.1985
г. и Н.П.Д., починал на 21.07.1977 г., видно от удостоверение за наследници
изх. № 2273/09.10.2018 г. /л. 64/, като последните по силата на нотариален акт
№ 108, том I, нот. Д. № 148/1971 г. по обстоятелствена проверка са
придобили правото на собственост върху процесния поземлен недвижим имот. Няма
спор между страните, че наследодателите им са сключили граждански брак на
25.01.1973 г.. Не е спорно, че в имота има застроена двуетажна жилищна сграда
съсобствена между страните при равни права, за която не са представени
документи, както не са представени и такива за постройки от допълващо
застрояване, изградени в него. Не са въведени твърдения от страните за наличие
на законно изградени постройки от допълващо застрояване в имота, нито за
правото на собственост върху тях или за площта им, макар от свидетелските
показания получени, чрез разпита на св. И. Г.К.да се установява, че такива
съществуват.
Не
е спорно, че ответниците по силата на покупко продажба, обективирана в нотариален
акт № 180, том I, нот. Д. № 472/1972
г. са придобили правото на собственост върху ½ идеална част от процесния
поземлен недвижим имот, както и върху първия етаж от двуетажна къща, застроена
на площ от 70 кв. м. и първи етаж от пристройка към нея на 50 кв.м., а по силата
на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 61, том I, нот. Д. № 153/1977 г. са придобили правото на
собственост върху ¾ от ½ идеална част от процесния поземлен
недвижим имот, както и върху приземния етаж от 72 кв.м.
от къща и лятна кухня от 16 кв.м., застроена в него. Безспорно между страните е
и че по силата на покупко продажба, обективирна в нотариален акт № 125, том I, нот. Д. № 231/1992г. ищците са придобили правото
на собственост от ответниците върху 115/720 идеални части от процесния поземлен
имот.
Ако
веднъж е разпределено ползването между съсобствениците/суперфициарите, това
ползване не е неизменно и завинаги. По правило при промяна на обстоятелствата
всеки от съсобствениците може да претендира да се преуреди този въпрос по реда
на чл.32 ал.2 от ЗС, ако липсва взаимно съгласие между тях. Горното важи и
когато в миналото съсобствениците са разпределили ползването на общия имот дори
с договор помежду си, какъвто по същество е съдебната спогодба, която е налице
в настоящия случай. Освен това дори
и да е имало предходно конкретно разпределение на ползването,въпросът дали са
настъпили последващи нови обстоятелства, които са променили фактическата
обстановка по време на първоначалното разпределение, е въпрос по същество на
спора, а не по допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС.
В
Решение № 280 от 17.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 4008/2014г. I г.о. се сочи, че когато има влязло в
сила съдебно решение за разпределение ползването на съсобствен имот по реда на
чл.32, ал.2 от ЗС, ново разпределение на ползването е допустимо, само ако след
влизане в сила на това решение са настъпили нови обстоятелства, които правят
невъзможно самостоятелното ползване на разпределената на един от
съсобствениците част от имота или са довели до промяна в площта и границите на съсобствения
имот или до промяна в квотите на собственост на отделни съсобственици, поради
което постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на
ползване вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността.
Или ново разпределение на ползуване е
допустимо винаги,
когато настъпят правни и фактически промени в обстоятелствата, които
са обуславяли първоначално възприетият начин
на ползване. В този смисъл са Решение № 183/05.07.2011г. на ВКС
по гр.д. № 1344/2010г. II г.о. и Решение №
467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г., I г. о.
Така
също в Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. се посочва, че въпросът дали е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното
разпределение касаят съществото на материалния спор, а не неговата допустимост,
поради което и съдът е изложил съображенията си по-горе за допустимостта на
претенцията. Във същото решение се излагат и мотиви, кои обстоятелства следва
да се приемат за съществени, а именно тези свързани със предназначението и
състоянието на съсобствената вещ (ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот,
в резултат на регулационни изменения, изменение в обема на правата на
съсобствениците, сделки между тях, чрез които намалява квотата на някои в
сравнение с другите).
Предвид
изложеното искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В съдебната
практика единодушно се приема, че на разпределение подлежи имотът в рамките на
заснетите му кадастрални граници и доколкото към настоящия момент те са в
размер на 816 кв.м., а при предходното разпределение са били по- малки, а
именно 720 кв.м., то това е достатъчно да обоснове основателността на иска.
Отделно от това е въпросът, че правата на страните в съсобствеността са се
променили след сключването на съдебната спогодба през 1982 г..
Видно
от нотариален акт № 68, том I, нот. Д. № 120/1982
г. за право на собственост въз основа на обстоятелствена проверка ищецът И.Н.Д.,
на 19.03.1982 г. е признат за собственик по силата на наследство и давностно
владение на 22,5/720 ид.ч. от процесния поземлен имот след смъртта на баща си- Н.П.Д..
А след смъртта на майка си въз основа на констативен нотариален акт № 54, том I, нот. Д. № 250/1992 г. за право на собственост
ищецът И.Н.Д., на 19.03.1982 г. е признат за собственик по силата на наследство
на 45/720 ид.ч. от процесния поземлен имот. Доколкото се установи, че наследодателите
на ищецът Д. не са били в брак по време на придобиване процесния недвижим имот
и предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г., чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН (редакция от 22.11.1950 г.), то става ясно, че след смъртта на първия
от тях- Н.П.Д. и при съобразяване извършените преди това разпоредителни сделки
с имота в полза на трети лица, то ищецът е могъл да придобие само 15/720 ид. ч.
по силата на наследствено правоприемство от баща си, а едва със смъртта на
майка си М.П.Д. и по силата на наследствено правоприемство от нея още 30/720
ид. ч. от него или общо 45/720, както правилно е отразено и в нотариален акт №
54, том I, нот. Д. № 250/1992 г.. Следователно по силата на
наследствено правоприемство и извършена покупко продажба ищецът е станал
собственик на общо 160/720 ид.ч. от процесния имот. Това обстоятелство
кореспондира и с представеното от ищеца писмено доказателство, а именно
удостоверение от 27.02.1998 г, издадено от Община Велинград, в уверение на
това, че И.Н.Д. е собственик на 160/720 ид.ч. от процесния имот, а Г.Н.Д. е
собственик на 560/720 ид.ч. от процесния имот. От последното се установява още,
че към онзи момент действителните размери на имота графично по плана и на място
са 820 кв.м.. Представен е и констативен нотариален акт за собственост № 139,
том V, нот. Д. № 1205/1998 г., изд. на 24.07.1998 г.,
според който ищецът е признат за собственик на 50/820 ид.ч. от процесния
поземлен имот.
Принципно
констативните нотариални актове нямат прехвърлително действие, а са само
оборимо доказателство за правото на собственост на титуляр, поради което
оспорването на констатациите по акта може да бъде извършено винаги в рамките на
спора. Констатациите в акт, издаден по
обстоятелствена проверка, подлежат на опровергаване при всеки спор за
гражданско право. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост. В настоящия случай ответниците
оспорват част от констативните актове представени от ищеца по делото, което
оспорване съдът намира за основателно предвид събраните писмени доказателства.
От последните се установява, че ищецът притежава повече права от посоченото в нотариален
акт за собственост № 139, том V, нот. Д. №
1205/1998 г., в който дори не е посочено правното основание въз основа на което
са направени констатациите на нотариуса. Ако това е станало на основание
описаните в нотариалния акт писмени доказателства, то безспорно става ясно, че той
отразява значително по- малко от правата, които има към онзи момент ищецът. Нотариален
акт № 68, том I, нот. Д. № 120/1982 г. предвид изложеното по- горе
отразява повече права за ищеца към момента на издаването му, като същото важи и
за Нотариален акт № 33, том II, рег. № 1700, нот.
Д. № 229/2019 г., но както бе посочено по- горе самата
констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен
извод, а не удостоверен от него факт.
Предвид
изложеното съдът намира за безспорно установено, че правата на страните в
съсобствеността са както следва: за ищците 160/720 ид.ч. от процесния имот, а за
ответниците 560/720 ид.ч. от процесния имот или ищците притежават 179,52/816
ид. ч. от имота, съобразно актуалните му размери, а ответниците 636,48/816
ид. ч. от
него.
Съгласно заключението на приетата повторна
съдебно- техническа експертиза, процесният имот с идентификатор 10450.503.21 е с площ 816 кв.м., като е застроен с четири
постройки- една от основно застрояване- жилищна сграда, с площ от 131,6 кв.м. и
три от допълващо: с идентификатор
10450.503.21.2 и с идентификатор 10450.503.21.3
се ползват единствено от ответника, а идентификатор 10450.503.21.4
се ползва единствено от ищеца. Вещото лице не е изследвало издавани ли са
строителни книжа за изграждането на постройките от допълващо застрояване,
установило е обаче, че всяка от тях е изградена в частта, която сее ползва от
ищците, съответно от ответниците.
В първия
вариант на експертизата вещото лице е изчислило площта за ползване на ищците,
като сбор от посоченото във всички нотариални актове по делото и е прибавило
половината от разликата между площта на имота и сбора на притежаваните от дете
страни площи. Съдът намира, че този вариант не следва да бъде съобразяван, тъй
като не отразява правилно правата на страните в съсобствеността. Видно е, че
вещото лице в него се е позовало освен на всички по делото представени
нотариални актове, като е предоставило и допълнителни 11,75 кв.м. на ищците,
които не става ясно от къде им се следват, а освен това към тази площ е
прибаване и половината от площата на имата, предсставляваща разликата между
площта му по КККР и по документи, което е неправилно, поради което този вариант
е изцяло неподходящ.
Във втория и четвъртия
вариант вещото лице е включило изцяло и единствено в площта за ползване от
ответника застроената площ на съсобствената между страните законно изградена
жилищна сграда, което е неправилно, тъй като тази част следва да бъде изначално
изключена от площта на имота подлежаща на разпределение помежду им. Предвид
изложеното съдът счита, че и тези варианти на разпределение са неподходящи.
В третия
вариант на експертизата вещото лице е разпределило по равно /на половина/
площта от 96 кв.м., представляваща разлика между площта на имота /816 кв.м./ и
сбора от притежаваните от двете страни площи /720 кв.м./ между страните, като
съдът намира това за неправилно, тъй като страните не притежават имота при
равни права, а напротив ответниците притежават по- голяма ид. ч. от него,
съответно ищците по- малка ид. ч. и затова тази разлика в площта следва да бъде
разпредЕ.именно съобразно тях. Ето защо съдът приема, че и този вариант на
разпределение ползването на имота между страните е неприемлиев.
Съгласно заключението на приетата без възражения от
страните допълнителна съдебно- техническа експертиза
разликата между площта на процесния УПИ по документи за собственост -720 кв.м. и по
действащите регулационен план и КК-816 кв.м., възлиза на 96 кв.м. и съобразно
притежаваните идеални части по документи за собственост е както следва 22 % за
ищците, което се равнява на 21,12 кв.м. и 78% за ответниците, което се равнява
на 74,88 кв.м..
В пети вариант
по това заключение вещото лице е предоставило за ползване на ищците площ,
съответваща на правото им на собственост върху процесния имот, съобразно
представените писмени доказателства, при съобразяване увеличената площ на
парцела представляваща разлика между площата му на място и тази по документи и
правата на ищците и ответниците върху нея, съообразно притежаваните от тях
идеални части върху целия имот и е извадило от същата половината от площта на
съсобствената между страните при равни права жилищна сграда, като по този начин
за тях е останала за ползване незастроена площ от парцел от 115,32 кв. м.. В този
вариант е отредена и площ за общо ползване между ищците и ответници с размери
от 13,2 кв.м. или общо площта за ползване от ищците е с размери 128,52 кв.м..За
ответниците по същия начине е отредена площ, съответваща на правото им на
собственост върху процесния имот, при съобразяване увеличената площ на парцела
представляваща разлика между площата му на място и тази по документи и правата
им върху нея и е извадена от същата половината от площта на съсобствената между
страните при равни права жилищна сграда, като по този начин за тях е останала
за ползване незастроена площ от парцел от 555,88 кв. м. или общо ведно с площа,
опредЕ.за общо ползване с ищците от 569,08 кв.м.. При този вариант и за ищците,
и за ответниците е осигурен достъп до самостоятелните им входове към жилищната
сграда, до постройките от допълващо застрояване, които всеки ползва, до
ревизионните шахти в парцела. За ищеца е осигурен самостоятелен пешеходен
достъп, съобразно искането му, а за ответника пешеходен и автомобилен.
Вариант 6 и 7
от допълнителната съдебно- техническа експертиза са неподходящи, по изложените
по- горе съображения, тъй като и при двата вещото лице е поставило изцяло площта
на съсобствената при равни права жилищна сграда в площта, отредена за ползване
от ответниците.
Разпределението на
ползването е временно решение при съсобствени имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да
стигнат до решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право.
Следователно, водещо при определянето на това кой колко от вещта да ползва е
първо, фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква
част има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се идеални
части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не води до
бъдещи съдебни спорове между страните, например защото една от страните е
ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново по чл. 32, ал.2 ЗС
/доколкото за получаването му е необходима покана, а по делото не са ангажирани
доказателства една от страните да е канила другата да й плаща обезщетение, тъй
като ползва повече от припадащата й се част/.
За да се изразбере вариантът, предпочетен от съда като отговарящ
на всички предпоставки, а именно: да се държи сметка за фактическото положение
– кой съсобственик в коя част от имота живее, колко са подлежащите на
разпределение обекти, какви дялове в съсобствеността имат страните, вариантът
да не предвижда значителни преустройства, както и в
подлежащата за разпределение площ от дворното място да не се включва част,
попадаща под сградата, построена въз основа отстъпеното право на строеж, следва
да се прецени кой от вариантите на заключенията отговаря най-пълно на
изброените предпоставки.
При
съобразяване изложеното съдът намира, че най- подходящият вариант за разпределение
на ползването е този, който е посочен в допълнителната съдебно- техническа
експертиза под номер пет /5/, той определя
подходящи дялове за страните, отговарящи на фактическото положение, на квотите им в съсобствеността и не предвиждат преустройство. Дяловете са определени, като на всяка от страните се
пада за ползване част от дворното място, която в момента ползва, като е
съобразено и частите, които обслужват фактически ползваната от нея сграда. Другите
предложени варианти съдът намира за неудачни по подробно изложените по- горе
съображения. Ето защо съдът счита, че като отговарящ на всички цели на производството, следва да бъде
избран вариант пети на приетата допълнителната
съдебно- техническа експертиза.
По разноските:
Тъй като настоящото
производство представлява спорна съдебна администрация, разноските за
адвокатско възнаграждение, следва да се понесат от страните, така както са
направени. Не така стои въпросът с платените разноски за експертни заключения и
държавна такса
в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК.
Молителите И.Н.Д. и Й.Д.Д.,
са внесли общо сумата от 199 лв., от които сумата от 25 лв. представляваща
държавна такса, а остатъкът от 174 лв. за възнаграждение за вещи лица.
Ответниците по молбата са внесли общо 609,02 лв. за възнаграждение за вещи
лица. При това положение и при съобразяване квотите в съсобствеността следва,
че ответниците по молбата дължат разноски на ищците за внесената държавна такса
и експертизи, но тъй като липсва искане за присъждането им, то съдът не следва
да се произнася.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствените между страните: поземлен имот с идентификатор 10450.503.21, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Велинград, *******, обл. Пазарджик,
целият имот с площ 816 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 4738,, квартал 63, парцел IХ, при съседи:
10450.503.1757, 10450.503.1121, 10450.503.22, 10450.503.23, 10450.503.24, както следва:
ПОСТАНОВЯВА молителите И.Н.Д.,
ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:*** ДА ПОЛЗВАТ 115,32 кв.м., оградени със затворения
контур 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-16-17, защрихован с жълт цвят в Приложение № 1 по вариант пети от заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото лице Е.П.Т. А.Х.,на скицата на лист 158 от делото,
приподписана от съдия- докладчика.
ПОСТАНОВЯВА ответниците по молбата Г.Н.Д., ЕГН ********** и И.Г.Д., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес:*** ДА ПОЛЗВАТ 555,88 кв.м., оградени със затворения контур 3-4-5-6-7-15-14-13-12-11-16-17-18-19,
защрихован със син цвят в Приложение № 1 по вариант пети от заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото лице Е.П.Т. А.Х.,на скицата на лист 158 от делото, приподписана
от съдия- докладчика.
ПОСТАНОВЯВА молителите И.Н.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес:*** и ответниците по молбата Г.Н.Д., ЕГН ********** и И.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес:*** ДА ПОЛЗВАТ ОБЩО 13,20 кв.м.,
оградени със затворения контур 5-6-7-8-9 (с площ от
11,50 кв.м.) и със затворен контур 10-11-12-13 (с площ от
1,70 кв.м.), защриховани с червен цвят в Приложение № 1 по вариант пети от заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото лице Е.П.Т. А.Х.,на скицата на лист 158 от делото, приподписана
от съдия- докладчика.
Решението може да се
обжалва пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ Т.-ВЛАДИМИРОВА