Определение по дело №7/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Ц. В. А. от Г.С. и М. В. А. от Г.Р. насочена против Определение № 6435/21.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 1446/2010 г. по описа на РС Р..

С последното районният съд е прекратил производството по образуваното пред него дело по искова молба на жалбоподателите в частта му, касаеща предявеният иск по чл.135 ЗЗД.

За да постанови последното районният съд е приел, че за ищците-жалбоподатели не е налице правен интерес от предявяване на последния при условието на обективно съединяване с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

В жалбата, инициирала настоящето производство, се навеждат доводи за неправилност на атакувания С. акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се иска отмяната му.

Ответниците по първоинстанционното производство са оспорили в отговори наведените доводи в частната жалба и поддържат правилност на атакуваното определение.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

БОС в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Исковото производство по Г.д. № 1446/2010 г. е било образувано пред РС Р. по искова молба на жалбоподателите насочена против общо шест ответника – пет физически лица и едно юридическо.

Със същата, при условието на обективно съединяване, са били предявени два иска – такъв по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само по против ответниците – физически лица и такъв по чл.135 ЗЗД по отношение на всички ответници.

След проверка редовността на исковата молба с атакуваното определение районният съд приел, че предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е процесуално недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

За да постанови горното изложил съображения, че искът по чл. 135 от ЗЗД предвижда възможност на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането.

Посочил, че статусът на ищците е релевантен към настоящия момент, докато исковата претенция по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост към минал момент.

За казуса след като ищците към настоящия момент не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, то искът по чл. 135 от ЗЗД се явява преждевременно предявен, т. е липсва правен интерес от търсената правна защита.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районният съд, водещи на категоричен извод за недопустимост на заявената претенция по чл.135 ЗЗД при условието на обективно съединяване с тази по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и за избягване на тяхното приповтаряне препраща към тях.

За пълнота на изложението и във връзка с наведеното в жалбата, инициирала настоящето производство, се счита длъжен да отбележи, че кумулативното съединяване на предявените искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.135 ЗЗД би било процесуално допустимо единствено в случай че, както поддържат те, уважаването на единия обуславя другия.

В казуса такова отношение между двата иска не е налице, т.к. не може да се изведе обоснован извод, че уважаването на претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ще обуслови иска по чл.135 ЗЗД.

Евентуалното уважаване на положителния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ще установи в правния мир със силата на пресъдено нещо, че към момента на кооперирането на земеделските земи наследодателя на ищците-жалбоподатели е бил собственик на конкретен земеделски имот.

Както е установил специалният реституционен закон ЗСПЗЗ обаче, възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи в лицето на правоимащите и върху конкретен обект на правото на собственост към настоящия момент, става с решение на компетентния орган по поземлената реформа – съответната ОбСЗ.

Ето защо и при успешно проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ищците не биха могли да се легитимират като собственици /кредитори – носители на непарично вземане/ по иска по чл.135 ЗЗД, защото тяхното право на собственост към настоящия момент, по отношение на конкретен имот /а не към миналия момент/ следва да бъде признато по съответния адм.ред след проведена адм.процедура.

В последната може да се установят обстоятелства и факти, които да препятстват възстановяването на собствеността на някое от основанията, предвидени в специалния закон.

Ето защо и позитивното установително решение по предявения иск в случая в никакъв случай не може да обоснове извод за обусловеност на претенцията по чл.135 ЗЗД.

Като е приел горното, районният съд е приложил точно материалния закон и е спазил стриктно съдопроизводствените правила, поради което и атакуваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на осн. чл.278 ГПК, БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6435/21.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 1446/2010 г. по описа на РС Р..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: