Решение по дело №129/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана жалба от С.Б.Б. ***, срещу решение № 364/29.12.2023.2023 г., постановено по АНД № 20231630200974 по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 002369/20.06.2023 г. на директор НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, при неправилно приложение на материалния закон, същото представлява маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 ДР на ЗАНН., като следва да се вземе предвид новата разпоредбата на чл.10 б, ал.7 от ЗП/ ДВ, бр.14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ Касаторът оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за установяване на административното нарушение. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. В жалбата излага доводи за редица пороци при издаване на АУАН и НП; излага доводи за несъответствие между описанието на нарушението в НП и приложената за него материалноправна и санкционна разпоредба, като твърди маловажност на извършеното административно нарушение. Моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП.

Ответникът, чрез юрк. Й., оспорва касационната жалба, като поддържа отговора по нея отричайки наличието на касационните основания за отмяна на постановеното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, дава мотивирано заключение, че постановеното решение от въззивния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районния съд е приел за установена пред него следната фактическа обстановка

“ на 22.12.2022 г., в 08.30 часа, пътното превозно средство с регистрационен № Е 48 48 КС, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Същото е засечено на 22.12.2022 г., в 08.30 часа, по път 1-1, км 96+749, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била платена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен път 1-1, км 96+749, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21 септември 2022 г., за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20231) - част от системата.“

При тази фактическа обстановка е прието, че ответникът е осъществил състава на извършеното административно нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, поради което и правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а във вр. с. чл.139, ал.7 от ЗДвП.

Установената фактическа обстановка въз основа на събраните в производството доказателства се споделя от настоящата касационна инстанция. Правилно е установено от обективната и субективна страна извършеното административно нарушение.

С оглед събраните по делото доказателства и твърденията в касационната жалба, следва да се посочи, че оспорващият Б. е имал възражения при съставяне на АУАН, но такива не е депозирал в срок, макар на ел. адрес да е изпратено възражение от О*** Б*** , без да е ясно в какво качество, а и изложените твърдения не са подкрепени с никакви доказателства. Доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена и се подкрепя от надлежно събраните писмени доказателства, а поради не заплащане на дължимата компенсаторна такса, не са налице условията за приложение на чл. 189е, ал. 3 и ал. 6 от ЗДвП.

Настоящият съд не споделя преобладаващата част от доводите изложени в касационната жалба, не намира, че е налице маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 ДР на ЗАНН, както и предвид новата разпоредба на чл.10б, ал.7 от ЗП/ДВ, бр.14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, т.к. към момента на установяване на нарушението 22.12.2022 г. не е била предвидена такава възможност от законодателя, но оспорващият е имал възможност да заплати дължимата компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14 –дневен срок, като в такъв случай би бил освободен от административнонаказателна отговорност, което същият не е сторил. В хода на административнонаказателното и в производството пред въззивния съд, вкл. и в касационната жалба само се твърди, че ППС над 12 т, но същото било с 3 оси, а не както се сочи от административнонаказващия орган с 5 оси, за които твърдения не са приложени никакви доказателства, т.е. установените в АУАН факти не са оборени с надлежни доказателства, изложеното от оспорващата страна твърдение не е подкрепено с доказателства.

Предвид чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която разпоредба, освен, че предвижда административнонаказателна отговорност именно за водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, но и при обстоятелства изрично посочени в процесните АУАН и НП, напълно съвпадащи със законните изисквания на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП „Водач, който управлява пътно превозно средство от 5 категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“ Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП“Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда при какви условия и какви по вид и размер санкции ще понесе именно собственика или ползвателя на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – водач, е ангажирана правилно на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. С твърдението единствено в жалбите, че не било доказано управляваното процесно ППС да е с 5, а не както се твърди с 3 оси, по време на извършване на нарушението, не се оборва доказателствената сила на съставения АУАН. По делото не са представени от ответника каквито и да е доказателства в полза на тези му твърдения. Предвид възраженията в жалбата правилно въззивния съд, с оглед принципа за разкриване на обективната истина по делото е изискал и приобщил към доказателствата по делото представения протокол за установяване годността за приемане на дооборудване на съществуваща стационарна контролна точка, с приложение № 1 към същия/ л.40-47 от делото на РС/

Според настоящият съд не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на нарушителя е съставен АУАН на основание чл.167а, ал.2 от ЗДвП, предвид генериран запис от системата и изготвен доклад съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, защото такъв доклад се създава за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП.

Като се имат предвид разпоредбите на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и чл. 10б, ал. 3 от ЗП, правилно е бил определен и субекта на административно наказателната отговорност в лицето на водача.

Доколкото възможностите за заплащане на тол такси и отчитането им чрез електронната система за събиране на пътни такси са две – посредством закупуване на маршрутна карта или таксуване чрез бордови устройства или GPS тракери по см. на § 1, т. 7 от ДР на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, то при обвинение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, винаги се касае до липсата или наличието на заплатена тол такса. Администратино наказаното лице, следва да се защити по повдигнатото му обвинение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като докаже, че е управлявало ППС със заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, чрез някой от способите за това, което в конкретния случай не е сторено от оспорващия. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна норма, описаните в НП и надлежно приложени доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване, т.е. противното не е доказано с надлежни доказателствени средства. В тази връзка следва да се посочи, че със съставянето на АУАН оспорващият е бил уведомен за извършеното нарушение и е имал възможност да се възползва от разпоредбата на чл.189е, ал.3 от ЗДвП.

В случая не може да се приема наличието на маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН, предвид изричната забрана в разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, приложима в конкретния случай.

Настоящият съдебен състав не се установи което и да е от възраженията на касатора да отговаря на установените факти и обстоятелства и не се установи обжалваното решение да страда от посочените в касационната жалба пороци, съдът след като счете, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано, намира подадената против него жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Монтана за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

В производството своевременно е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от пълномощника на ответника. Съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364/29.12.2023 г., постановено по АНД № 20231630200974 по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА С.Б.Б. ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, сумата от 100/сто/ лева, представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.