РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Чепеларе, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100131 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от М. Р. Л.,
ЕГН *****, с адрес с.Ч., ул. „****“ №**, действащ чрез адв.М. О. от АК –
Смолян срещу „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. „****“ № **, представлявано от Изпълнителните директори Б. Г.
И. и Р. В. М., иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
8825,17 лева /осем хиляди и осемстотин двадесет и пет лева и 0,17 ст./,
представляваща обезщетение за възстановяване на претърпени имуществени
вреди на товарен автомобил марка и модел „****“ с държавен
регистрационен номер ****, причинени в резултат на настъпило ПТП на
28.05.2023 год. по вина на водача на лек автомобил „****“ с рег. ****, който е
застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2023 год. до
окончателното им заплащане.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се
свеждат до следното: Твърди, че е собственик на товарен автомобил марка
„****“ с държавен регистрационен номер****, който на 28.05.2023 год.
управлявал по път II-86 в посока от град Пловдив към град Смолян. На
54+900 км. от пътя на територията на община Чепеларе настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) между управлявания от ищеца автомобил и
управляваното от правоспособния водач К. Л. М. от село С., община Р.,
моторно превозно средство марка „****“ с регистрационен номер ****, за
което последния имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица с ответника „****" АД, ЕИК ****,
град С..
Твърди се, че пътно-транспортното произшествие възникнало след като
водачът на моторно превозно средство „****“, с рег. № **** е предприел
маневра за изпреварване на товарен автомобил в остра дясна крива, без
достатъчна видимост, като навлязъл в лентата му за насрещно движение и се
1
блъснал в управлявания от ищеца автомобил, като допуснал настъпването на
ПТП с материални щети. Ищецът сочи, че нямал никаква техническа
възможност да предотврати удара, тъй като водачът се движел срещу него, в
неговото платно за движение. За настъпването на ПТП незабавно било
уведомено компетентното полицейско управление и на място пристигнал Т.
Г. М. на длъжност младши автоконтрольор при РУ Чепеларе към ОДМВР
Смолян, който съставил Протокол за ПТП № 1576793, peг. № 1032-12, в който
бил посочен схематично механизма на възникване на ПТП и описани
обстоятелствата и причините за инцидента. При удара били нанесени
следните щети на автомобила му - увреждания на предна броня, преден ляв
калник, вежда на преден ляв калник, алуминиев горен ляв носач, алуминиев
долен ляв носач, преден ляв шенкел, вътрешен и външен леви накрайници,
предна лява биалетка, предна лява полуоска, два броя вътрешно и външно
каре, вътрешна лява раздатка, предна лява гума (марка Нокиан 315-70-17 цола
ДОТ 05.2023г.), алуминиева лява джанта 17 цола, алуминиева дясна джанта,
задна лява вежда, предна дясна вежда, амортисьор.
За горното деяние е уведомено ответното дружество и е образувана
щета с № 0801-003410/2023-01. На 07.06.2023г. застрахователят превел по
банкова сметка на ищеца сумата от 1 184,69 лева с посочено основание за
превода „изплащане на щета". Ищецът писмено възразил пред ответното
дружество, че определеното застрахователно обезщетение е силно занижено и
не е достатъчно за възстановяване на имуществените щети по автомобила му.
С писмо с изх. № 2933/12.06.2023г. ищецът бил уведомен от ответното
застрахователно дружество, че възражението му е основателно и е извършено
доплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 153,45 лева.
Посочената сума била преведена на 13.06.2023г. по банковата сметка на
ответника.
По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят, покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени
вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към
датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението
се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.
Стойността на ремонта, необходим, за отстраняване на щетите по
автомобила възлиза на сумата от 12 163,31 лева, от които 1500,00 лева за
труд, а останалата сума за следните части: предна броня - 2 000,00 лева,
преден ляв калник - 500,00 лева, шенкел преден ляв - 500,00 лева, вътрешно и
външно каре - 150,00 лева, раздатка лява - 850,00 лева, предна лява джанта 17
цола - 1 000,00 лева, гума 17 цола Нокиан - 650,00 лева, носач горен ляв -
412,50 лева, носач долен ляв - 1483,33 лева, кормилни накрайници комплект
ляво - 479,16 лева, биалета предна лява - 50,00 лева, предна лява полуоска -
821,66 лева, превключвател 4x4 - 450,00 лева, амортисьор преден ляв -
1316,66 лева.
При заплатена от страна на застрахователя сума в размер на общо
3338,14 лв. е налице разлика в размер на 8 825,17 лв.
Размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на
обезценка (в тази насока Решение № 57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на
ВКС, първо т.о решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о. и мн. други). Затова съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от 10 КЗ, като
ползва заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема
2
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще
може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за
такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални
или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на
съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ.
по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така ще
се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
По тези съображения моли за положително произнасяне по иска.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва насочения
срещу него иск по същество като неоснователен. Исковите претенции се
оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се и изложените в
исковата молба твърдения и обстоятелства. В условия на евентуалност, в
случай, че ищцовите претенции бъдат приети за основателни, то моли да бъде
намален размера на евентуално присъденото, тъй като търсеният размер е
прекомерно завишен, като се вземе платеното до настоящия момент, годината
на производството на увредения автомобил, респективно периодът, в който
същият е бил в експлоатация.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между „****“ АД и К. Л. М. по силата на Застрахователна полица №
BG/30/123000695412, със застрахователно покритие от 30.03.2023г. до
29.03.2024 г., както и че е изплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „****“, настъпили в
резултат на застрахователно събитие, на сума в общ размер от 3 338,14 лева.
Твърди, че със заплащане на сумата за застрахователно обезщетение, за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие, в общ размер на 3 338,14 лева,
ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца, като обезщетението
е изчислено на база стриктно приложение на Наредба № 49/16.10.2014 г. и
Наредба № 24 от 08.03.2006 г., използвани за задължителното застраховане.
Сочи, че наведените в исковата молба фактически твърдения не
съответстват на действителното положение при реализиране на процесното
пътнотранспортно произшествие на 28.05.2023 г. Налице са обстоятелства,
които изключват изключителната вина на водача, управлявал застраховано
при „****“ АД моторно превозно средство. Оспорва констатациите на
контролните органи, обективирани в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 28.05.2023г., тъй като същият е съставен от длъжностни
лица, в кръга на служебните им задължения, макар и да има характер на
официален документ, не се ползва с доказателствена сила в частта относно
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, съответно - механизъм и
вина. В посочената част полицейският документ е свидетелстващ документ,
който отразява възпиранията на контролните органи, относно механизмът и
вината, в един по-късен момент, след настъпване на произшествие, базирани
на обясненията на самите участници, евентуално други свидетели, както и на
вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват
схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на
произшествието, без да са го наблюдавали в динамика и развитие.
На следващо място се оспорва, че всички от претендираните вреди по
лек автомобил марка „****“, с peг. № **** са в причинно-следствена връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие от 28.05.2023г. Твърди, че
същите са настъпили в резултат на друго застрахователно събитие, различно
от процесното.
3
Претендираното застрахователно обезщетение е в завишен размер, като
същото не е в съответствие със средните пазарни цени, по които лек
автомобил марка „****“, с peг. № **** е могъл да бъде отремонтиран, тъй
като не следва да бъдат влагани оригинални части от оторизиран сервиз на
марката. Твърдените за вложени за ремонта на процесното МПС труд,
респективно материали и резервни части са прекомерно завишени, както като
нормовременна, така и като стойност, а и освен това част от частите е могло
да бъдат отремонтирани, а не подменяни с нови. Алтернативно се навежда
твърдение, че ищецът е извършил ремонт на лек автомобил „****“, с peг. №
**** със сума в размер на 3 338,14 лева, изплатена от „****“ АД и с
предявяване на настоящия иск цели реализиране на печалба.
При условия на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача, управлявал лек автомобил „****“,
с peг. № ****, тъй като същият е управлявал лекия автомобил със скорост,
която не му е позволила при възникване на опасност на платното за
движение, да реализира спиране, за да предотврати вредоносния резултат.
На отделно основание, оспорва акцесорния иск за лихва, обосновано с
неоснователността на главния иск. Моли поради изложените съображения за
постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.М. О., която
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Представя се и писмена
защита по делото. Претендира разноски.
Ответника се представлява от юрк.Й. К., която оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
Видно от Протокол за ПТП с пострадали лица от дата 28.05.2023 г.,
съставен от мл. автоконтрольор в РУ Чепеларе Т. М. на 28.05.2023 г., около
14,40 часа, на главен път II-86, км.54+900 /Смолян-Чепеларе-Пловдив/,
общ.Чепеларе, е възникнало ПТП между лек автомобил марка „****", с рег.
№****, управляван от К. Л. М. от с.С. и автомобил марка „****", с рег.№
****, управляван от М. Р. Л. от с.Ч., поради това, че водача на лек автомобил
„****", извършил маневра изпреварване в остра дясна крива, без достатъчна
видимост, като навлязъл в насрещната лента за движение и ударил
управлявания от ищеца автомобил. Вследствие на удара, на автомобила на М.
Л. били нанесени материални щети.
Към датата на процесното ПТП, по силата на Договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", сключен във формата на
застрахователна полица № ВG/30/123000695412, К. М. е застраховала лек
автомобил „****“ с рег.№ **** в ответното застрахователно дружество.
Сключената застраховка е валидна от 30.03.2023 год. до 29.03.2024 год.
Страните не спорят, че във връзка с настъпилото ПТП на 28.05.2023 год.
4
ответното дружество е уведомено и е образувана щета с №0801-003410/2023-
01, по която на ищеца са изплатени общо 3 338,14 лева.
От заключението по съдебната автотехническа експертиза изготвено от
вещото лице инж. В. С., което съдът приема като дадено от лице с нужните за
изследваната област знания и без заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че причината за настъпилото ПТП е това, че водача на л.а. „****“
– К. М. е управлявала автомобила по начин, на място и в момент когато не е
било безопасно – движение в насрещна пътна лента, когато там се е движил
т.а. „****“. В резултат на настъпилото ПТП са настъпили материални щети по
автомобила на ищеца, които вещото лице подробно е описало. От техническа
гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установените
увреди са причинени по механизъм на удар и/или притискане, като същите
добре отговарят и е напълно възможно да са в резултат на удар на автомобила
от друго МПС, така както е посочено в Констативен протокол с пострадали
лица. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между
механизма на причиняване на ПТП и увредата на сочените от ищеца
автомобилни части. В материалите по делото не се съдържат данни
увредените части в изследваното МПС да са били подменени с алтернативни,
т.е. следва да се приеме, че настъпилата увреда е на оригинални части и
следва нейното отремонтиране (възстановяване) да се извърши с оригинални
части. Възможно е авточасти втора употреба да подлежат на вграждане в
изследвания автомобил, но тяхното специфициране и годност е коректно да
бъде извършено след личния им оглед от колектив, включващ строго
профилирани специалисти, с възможности да определят тяхната
съвместимост и влияние на свойствата на конкретния елемент или системи на
автомобили, до какви степени е увредата им от предходна експлоатация и т.н.
Предвид тези съждения, вграждането на алтернативни части за пълното
възстановяване на вещта в състояние на оригинална е технически
неосъществимо. Подобен ремонт е възможно да върне изследваното МПС в
състояние за използване по предназначение и безопасна експлоатация, но не
може да доведе до пълното й възстановяване в състояние на оригинала. Или
частите ще са с различно качество (алтернативни), или с частична
хипотетична наличност и годност (втора употреба). От техническа гледна
точка с цел безопасност в конкретния казус описаните като увредени
авточасти в степен за подмяна следва да се подменят с нови. От направената
калкулация на увредите, общата стойност за оригинални части от
алтернативни доставчици, материали и труд, необходими за възстановяване
на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП
по пазарна стойност възлиза на 22 362,26 лева с ДДС. Общата стойност за
оригинални части втора употреба, материали, труд необходими за
възстановяване на автомобила възлиза на 11 651,78 лева с ДДС. Средната
пазарна стойност на сервизен нормочас е за леки автомобили / лекотоварни
автомобили – около 23 лева; за бусове – около 30 лева; за товарни автомобили
– около 38 лева. Вещото лице е направило калкулация на общата стойност за
оригинални части от алтернативни доставчици, материали и труд,
необходими за възстановяване на автомобила по Наредба №24/08.03.2006
год., която възлиза на 23 007,72 лева с ДДС. Общата стойност за оригинални
части втора употреба, материали и труд, необходими за възстановяване на
автомобила по Наредба №24/08.03.2006 год. възлиза на 12 297,23 лева с ДДС.
Средно пазарната стойност на изследваното МПС към 28.05.2023 год. е 39 265
лева, която е над 70% от стойността на настъпилите увреди. Съдът кредитира
заключението по АТЕ като обективно и неоспорено от страните по делото.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди на 30.05.2023 г. На същата дата
представител на ответника извършил оглед и съставил „опис заключение по
щета”. На 07.06.2023 год. ответното дружество изплатило по банкова сметка
5
на ищеца М. Л. сумата от 1184,69 лева. Поради постъпило възражение от Л. с
писмо с изх.№ 2933/12.06.2023г. от „****“ АД го уведомило, че ще бъде
извършено доплащане в размер на 2 153,45 лева, която сума била преведена
по банков път на ищеца на 13.06.2023 год.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От събраните писмени доказателства се установява механизма на
процесното ПТП: пътно транспортното произшествие настъпва в светлата
част на деня, лек автомобил „****" предприема маневра изпреварване на
движещият се пред него товарен автомобил в остра дясна крива на пътя, без
да има достатъчна видимост, като навлиза в насрещната лента за движение и
удря управлявания от ищеца автомобил. Водачката М. е нарушила правилата
за движение по пътищата, регламентирани в чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея. Безспорно се установява, че именно
поведението на водача на автомобила „****" – К. М., който имал сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника, с
виновното си поведение е предизвикал ПТП и причиняването на заявените от
ищеца имуществени вреди по автомобила „****“.
Съставеният от полицейския служител констативен протокол за ПТП,
се ползва с материална доказателствена сила относно причините за инцидента
и вината на водача на автомобила „****". Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
отговорността на виновния водач, поради което констатациите в протокола
обвързват застрахователя и имат доказателствена сила по отношение на него.
Съдът приема, че описаната в протокола за ПТП обстановка е достоверна и
безспорна, тъй като се потвърждава от заключението по САТЕ.
Налице е и последният признак за уважаване на предявеният иск –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените увреди по
автомобила на ищeца Л., тъй като същите са причинени и отговарят да са
били получени по механизма на въпросното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. Предявеният иск за имуществени
вреди се явява доказан по основание.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08. 07. 2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 109/14. 11. 2011 г. по т. д. № 870/2010
г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т. о. и
решение № 165/24. 09. 2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о. /, относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
6
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество - чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Без значение за
дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на
заявяване на претенцията по чл. 45 ЗЗД и към датата на приключване на
делото сумата за ремонта на вещта вече е била разходвана /ремонтът е бил
извършен/ или все още не е. Дори ремонтът все още да не е извършен, не се
касае за бъдещи вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не
настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело до
повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането /когато вещта е
повредена/, а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и
поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ. Размерът на
това обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен
или все още не е: този размер се определя със заключение на вещото лице
съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при
непозволеното увреждане конкретна вещ /Решение №63/01.02.2024 год. по
гр.д. №362/2023 год. на ВКС, I г.о/.
От заключението на САТЕ се установява, че вредите са в причинна
връзка с механизма на ПТП, като вещото лице е направило калкулация за
техния размер съответно за нови авточасти и части втора употреба. Съдът
счита, че в конкретния казус описаните като увредени авточасти следва да се
подменят с нови, както за пълното им възстановяване в същия вид, така и за
да се обезпечи безопасността на автомобила, в какъвто смисъл е и
заключението на вещото лице. С оглед на това следва да се вземе предвид
определената от вещото лице обща стойност за нови оригинални части от
алтернативни доставчици, материали и труд, необходими за възстановяване
на автомобила по пазарна стойност, която възлиза на 22 362,26 лева с ДДС. В
заключението вещото лице е определило и общата стойност за тези части,
съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6 от
Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането /в размер на 23 007,72 лева с ДДС/, която
надвишава размера на сумата по пазарни цени. Следователно дължимото
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на процесния увреден автомобил следва да се определи по
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване и
вложените нови авточасти в размер на 22 362,26 лева. Установява се, че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер
от 3 338,14 лв., поради което в полза на ищеца следва да бъде заплатено
застрахователно обезщетение за сумата от още 19 024,12 лв. С оглед
приложението на принципа на диспозитивното начало исковата претенция
следва да бъде уважена до претендирания от ищеца размер от 8 825,17 лева.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал.3
КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая претенцията за изплащане на обезщетение за
7
щети по имущество от ищеца е предявена пред ответното дружество на
30.05.2023 г. и от тази дата дължи законна лихва, поради което претенцията
за присъждане на законна лихва следва да се отхвърли за периода от
посочения в исковата молба момент - 28.05.2023 год. до 30.05.2023 год.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т. е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия,
с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните
последици и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от
ответника действия /така Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г.
на ВКС, II т. о. /.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалият е управлявал автомобила
със скорост, която не му е позволила при възникване на опасност на платното
за движение, да реализира спиране, за да предотврати вредоносния резултат.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на
ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата не е доказан. Събраният по
делото доказателствен материал, не води до извода за наличие на
противоправно действие или бездействие от страна на ищеца, в резултат на
което може да се ангажира отговорността му, респективно да е налице
съпричиняване при осъществяване на ПТП. От заключението по назначената
САТЕ се установява механизма за настъпване на ПТП, като вещото лице
посочва, че причината за неговото настъпване е поведението на водача на л.а.
„****“ – К. М., която го управлявала по начин, на място и в момент, когато не
е било безопасно - движение в насрещната лента, когато там се е движел т.а.
„****“, управляван от ищеца, вследствие на което последвал сблъсък между
двата автомобила. Принципно съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. По делото не се събраха доказателства
ищецът да е управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост,
която не му е позволила при възникване на опасност на платното за движение
да спре, за да предотврати удара или да е допуснал други нарушения на
правилата за движение, които да са допринесли за настъпването на
8
конкретното ПТП.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковата претенция,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото
разноски, които съдът определя в общ размер на 2003,00 лева, от които 353
лева – държавна такса, 450 лева - депозит за експертиза, 1200 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. „****“ №**, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Л., ЕГН ****, с адрес с.Ч., ул.
„****“ №** , на основание чл.432 ал.1 КЗ, сумата от 8 825,17 лева /осем
хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 0,17 ст./, представляваща непогасена
част от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
товарен автомобил марка и модел „****“ с държавен регистрационен номер
**** вследствие на ПТП от 28.05.2023 г., настъпило по вина на К. Л. М. -
водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователна полица № ВG/30/123000695412, лек автомобил
„*****“ с рег.№ ****, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искането за присъждане
на законна лихва върху главницата за периода от 28.05.2023 год. до
30.05.2023 год.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК **** да заплати на М. Р. Л., ЕГН ****
сумата от 2003,00 лева /две хиляди и три лева/ – разноски по водене на делото
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
9