№ 86
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20211200100953 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Б. М., ЕГН
**********, против „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****“ № 25, офис сграда ..., ет. 2, офис 4.
Навежда се в молбата, че ищецът е съдлъжник по изп. д. №
20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., с р-н на действие-Окръжен Съд
Благоевград. Твърди се, че в полза на „**** “ ЕАД, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на основание чл. 417
от ГПК по ч. гр. д. № 845/ 2011 г. по описа на PC - Р. против ищеца и против
Г. М.а, за следните суми: - Сумата в размер на 132 264.41 лв. /сто тридесет и
две хиляди двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава за периода от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2011 г. до окончателно
изплащане на вземането; - сумата в размер на 16 799.63 лв. /шестнадесет
хиляди седемстотин
деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до
25.04.2011 г. включително; - Сумата в размер на 2953.74лв./две хиляди
деветстотин петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща просрочена наказателна лихва, начислена за периода от
05.05.2010 г. до 26.05.2011 г. и сумата в размер на 3 040.36 лв. /три хиляди и
четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължимата
държавна такса.
1
Твърди се, че на 22.06.2017 г. банката кредитор е цедирала вземането
против ищеца и М.а на „****“ ЕАД, което дружество е конституирано като
взискател по изпълнителното дело. Навежда се, че ищеца не дължи
изпълнение по това вземане, тъй като изпълнителното производство е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и вземането е
погасено по давност.
Твърди се, че заповедта за изпълнение на парично задължение е
връчена на ищеца в края на месец август 2011 г., като ищеца не е възразил
срещу заповедта за изпълнение на парично вземане. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1003/ 2011 г. по
описа на ЧСИ Г.Ц.. Навежда се, че с ПДИ е уведомен ищеца, че е наложена
възбрана на недвижим имот, като е насрочен и опис на запорираните вещи и
възбранени имоти на 13.09.2011 г..
Твърди се, че на 12.10.2011 г., ЧСИ е приел оценката на вещото лице,
като на 25.10.2011 г. е съставил протокол за обявяване на публичната продан.
Обявлението за последната е изготвено на същата дата, като е определено
продажбата на продължи от 02.11.2011 г. до 02.12.2011 г.
Навежда се, че след разгласяване на проданта, на 02.12.2011 г. е
постъпила молба от взискателя, с която е поискано спиране на извършването
на публичната продан, като останалите предприети изпълнителни действия
продължат, като се твърди, че молбата е уважена.
Твърди се, че с молба от 21.11.2013 г. взискателят е поискал
насрочване и извършване на нова публична продан на ипотекирания
недвижим имот.
Навежда се, че следват провеждания на няколко публични продани,
както следва: - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на
24.01.2014 г. до 17.00. часа на 24.02.2014 г. – отложена; - Насрочена публична
продан за времето от 09.00ч. на 09.04.2014г. до 17-00 ч. на 09.05.2014 г.-
отложена; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 15.04.2014 г.
до 17.00 часа на 15.05.2014 г. - отложена; - Насрочена публична продан за
времето от 09.00ч. на 18.02.2015 г. до 17.00 часа на 18.03.2015 г. - спряна; -
Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 23.06.2015 г. до 17.00
часа на 23.07.2015 г. - нестанала; - Насрочена публична продан за времето от
09.00ч. на 08.09.2015 г. до 17.00 на 08.10.2015 г.-нестанала; - Насрочена
публична продан за времето от 09.00ч. на 09.11.2015г. до 17.00 часа на
09.12.2015 г.-спряна; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на
18.01.2016 г. до 17.00 часа на 15.02.2016 г.-нестанала; - Насрочена публична
продан за времето от 09.00ч. на 21.03.2016г. до 17.00 часа на 21.04.2016 г. -
нестанала; - Насрочена публична продан за времето от 09.00ч. на 24.10.2016 г.
до 17.00 часа на 24.11.2016 г. - нестанала; - Насрочена публична продан за
времето от 09.00 ч. на 13.01.2017 г. до 17.00 часа на 13.02.2017 г. - обявен
купувач.
Твърди се, че последната редовно обявена публична продан е
приключила успешно, като имотът е бил възложен на 24.02.2017 г. на
2
купувача.
Твърди се, че с молба от 07.09.2017 г. до Частния съдебен изпълнител,
длъжниците по делото са поискали да се прекрати изпълнителното
производство поради настъпила перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, като ЧСИ с резолюция на молбата е посочил, че няма основания.
Навежда се, че с ТР № 2/ 2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/
2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право. Поддържа се, че в случая, последното същинско
изпълнително действие, е извършено на 25.10.2011 г. - насрочване на
публична продан на недвижимия имот на длъжника. Прави се довод, че
давностният срок е изтекъл на 25.10.2013 г., като след този срок, е поискано
извършването на ново изпълнително действие - насрочване на нова публична
продан. Навежда се, че извършените след датата - 25.10.2013 г. изпълнителни
действия по изп. дело № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., са без правно
значение и не могат да обосноват прекъсване на давностния срок, тъй като
изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прави се довод, че от датата -25.10.2011 г., е започнала да тече
нова погасителна давност, която предвид обстоятелството, че вземанията на
взискателя са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и по аргумент
от чл. 117 ЗЗД, във връзка с чл. 110 ЗЗД, е петгодишна. Сочи се, че в този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 42/ 26.02.2016 г.
по гр. д. № 1812/ 2015 г. 4ГО, решение № 23/ 12.07,2011 г. по т. д. 124/ 2010 г.
на BKC, 2TO и др.
Поддържа се, че от 25.10.2011 г. до датата на предявяване на
настоящия иск са изминали повече от 5 години, като се прави довод, че
вземанията в полза на „**** “ЕАД по заповедта за незабавно изпълнение на
парично вземане и по издадения изпълнителен лист, са погасени на основание
изтекла погасителна давност, тъй като взискателят не е предприел действия
по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си, повече от
пет години. Тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно, ищецът се позовава на нея и прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Навежда се, че вземането на „**** “ ЕАД, за което е образувано изп.
д. № 20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 с р-н на действие -
БлОС, е изцяло погасено по давност.
Твърди се, че ищеца на 31.07.2017 г. получил по куриер уведомление
за извършено прехвърляне на вземания, с което „**** “ ЕАД, чрез
пълномощника си „****“ЕАД, са уведомени, че банката е прехвърлила
вземането си към ищеца и М.а и произтичащи от договора за обезпечен
3
кредит № *********/03.08.2007 г. Навежда се, към уведомяването липсва
индивидуализация на вземането, както и липсват документи, установяващи
наличието на валидно упълномощаване от „**** “ЕАД на „****“ЕАД за
уведомяване на извършената цесия. Прави се довод, че по този начин цесията
не е произвела действие спрямо ищеца и новият кредитор не може да се счита
по отношение на ищеца за кредитор на процесното вземане, като се сочи, че
вземането е било погасено по давност към момента на прехвърлянето му -
банката е прехвърлила погасено по давност вземане на цесионера.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че
Б. Б. М., ЕГН ********** не дължи на ответника, следните суми: - Сумата в
размер на 132 264.41 лв. /сто тридесет и две хиляди двеста шестдесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща главница, ведно със
законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в
съда - 27.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането; - сумата в размер
на 16 799.63 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща просрочена редовна лихва,
начислена за периода от 05.05.2010 г. до 25.04.2011 г. включително; - Сумата
в размер на 2953.74лв./две хиляди деветстотин петдесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща просрочена наказателна
лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до 26.05.2011 г., както и сумата в
размер на 3 040.36 лв. /три хиляди и четиридесет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса.
Претендира ищеца и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв,
с който оспорва иска.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че
лицето Б. Б. М. е солидарен длъжник по изпълнително дело №
20117020401003 по описа на ЧСИ Г.Ц., район на действие ОС-Благоевград,
което е образувано въз основа на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 845/ 2011 г. по описа на PC - Р. за описаните в
исковата молба суми.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че
процесното вземане е прехвърлено на **** ЕАД от **** ЕАД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2017 г., както и че **** ЕАД е
конституирана като взискател по изпълнително дело № 20117020401003 по
описа на ЧСИ Г.Ц., район на действие ОС-Благоевград.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищецът
не е надлежно уведомен за извършената цесия и уведомяването му не е
връчено надлежно. Конституирането по изпълнителното дело въобще не е
4
елемент от фактическия състав за действителност на извършената цесия.
Самият ищец на стр. 5 от исковата си молба признава, че е получил по куриер
уведомлението за извършено прехвърляне на вземания, като се оспорва като
несъстоятелно твърдението, че липсва индивидуализация на вземането, както
и липсват документи, установяващи наличието на упълномощаване на „****“
ЕАД.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че
производството по изпълнително дело № 20117020401003 по описа на ЧСИ
Г.Ц., район на действие ОС - Благоевград е прекратено поради перемпция и
давност на 25.10.2013 г., тъй като според ищецът последното същинско
изпълнително действие, е извършено на 25.10.2011 г., а именно датата на
съставяне на протокол за обявяване на публична продан на недвижим имот.
Навежда се, че публичната продан е насрочена за периода от 02.11.2011 г. до
02.12.2011 г., като в случая е предприето изпълнително действие „публична
продан“ и то се счита завършено при обявяване на проданта за „станала“ или
нестанала“. При това се прави довод, че моментът, от който следва да се брои
началото на двугодишния срок за настъпване на перемпция би следвало да е
от дата 03.12.2011г. - а именно датата на обявяване на проданта за нестанала,
като от тази дата 03.12.2011 г. до 21.11.2013 г. - датата на депозираната от
взискателя молба за насрочване на нова публична продан две години не са
изтекли.
Навежда се, че в мотивната част на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочено е, че в доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните
правно релевантни факти, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпило прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
С оглед на приетото в посоченото Тълкувателно решение, правно
релевантният факт, водещ до перемпция, е бездействието на взискателя в
5
продължение на две години, през които последният не е поискал
извършването на изпълнителни действия. С изтичането на този срок настъпва
правно релевантният факт, като по силата на закона изпълнителното
производство се прекратява в този момент, а не с обратна сила към
предхождащ момент. Поддържа се, че същевременно, в диспозитивната част
на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, изрично е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното изпълнително действие. Съгласно разясненията
дадени с тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Навежда се, че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора - тя
не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
6
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило е обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на надцавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Поддържа се, че изпълнително дело № 20117020401003 по описа на
ЧСИ Г.Ц., район на действие ОС-Благоевград е образувано преди
постановяването тълкувателно решение от 26.05.2015 год. по тьлк. дело с №
2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват за изгубили действие
постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980 год., съгласно които по време на
изпълнителното производство давност не тече. Последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента
на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
7
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
Такъв е случаят, при който съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР
№ 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 година на ОСГТК
на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№ 3/ 18.11.1980 година да поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Навежда се, че в конкретния случай, до постановяването на
тълкувателното решение по тълк. дело № 2/ 2013 на ОСГТК на ВКС на
26.06.2015 год., в отношенията между страните следва да бъдат приложени
постановките на ППВС № 3/ 18.11.1980 год., съгласно което по време на
образувано изпълнително дело по отношение на вземането давност не тече.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично, изразява становище, с
което подкрепя иска.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва
иска.
Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото няма спор, че по изп. дело № 1003/ 2011 г. по описа на ЧСИ
Г.Ц., че същото е образувано по молба на „Р**** “ЕАД за събиране на
установено вземане по ч. гр. д. № 845/ 2011 г. по описа на РС - Р., срещу Б. Б.
М. и Г. Николова М.а за сумата от 132 264,41 лв. главница, 16 799,63 лв.
просрочена редовна лихва, 2 953,74 лв. просрочена наказателна лихва, всички
по договор за банков кредит от 03.08.2007 г. и 3 040,36 лв. ДТ по съдебното
8
производство.
Молбата е постъпила при ЧСИ на 16.06.2011 г. и с нея е поискано
събирането на дължимите парични вземания да се осъществи принудително
чрез изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, собственост на
длъжниците, включително и изрично посочен такъв, по отношение на който
банката е имала учредена първа по ред ипотека.
Предприети са действия по поисканото принудително изпълнение от
ЧСИ Цеклеов, който на 26.07.2011 г. е поискал налагане на възбрана върху
недвижимия имот, изрично посочен в молбата за образуване на изп. д., на
13.09.2011 г. е извършил и опис на същия, на 12.10.2011 г. е приел оценката на
назначеното от него при описа вещо лице, а на 25.10.2011 г. е съставил
протокол за обявяване на публичната продан. Обявление за последната е
изготвено на същата дата, като е определено продажбата да продължи от
02.11.2011 г. до 02.12.2011 г..
След редовното разгласяване на проданта на 02.12.2011 г. по изп.д. е
постъпила молба от взискателя, с която е поискано спиране извършването на
публичната продан по делото, като останалите предприети изпълнителни
действия продължат.
На 02.12.2011 г. Помощник ЧСИ е изготвил постановление /протокол/
за спиране на насрочената публична продан по искане на взискателя, като е
съобщил същото на страните по делото. Няма данни постановлението да е
обжалвано.
На 21.11.2013 г. с молба с вх. № 09904 взискателя по делото, чрез
процесуалния си представител, е поискал насрочване и извършване на нова
публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.
Въз основа на молбата са предприети нови действия по принудително
изпълнение – съставен е протокол /на 21.12.2013 г./ и обявление за нова
публична продан /на 07.01.2014 г./, която е обявена и са извършени
последващите по закон действия.
След многократни последващи спирания по искане на взискателя и
възобновяване на принудителните действия по изпълнителното дело,
последната редовно обявена публична продан е приключила успешно, като
имота е бил възложен с постановление за възлагане от 24.02.2017 г. на
9
единствения явил се наддавач – „Т****“ЕООД.
Установява се, че с уведомление изх.№ УПЦ – РББ – КОВ/****
взискателя по изпълнителното дело – „Р****“ ЕАД е уведомил ищеца Б.М.,
че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2017 г. „Р****“
ЕАД е прехвърлила вземанията си по Договор за банков кредит
№****/03.08.2017 г. на „****“ ЕАД.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално
допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по
издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да
се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв,
доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят
е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414,
ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от
което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – аргумент от чл. 416
ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за
заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея
10
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 845/ 2011 г. по описа на Районен съд - Р., се
ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът
по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са
могли да посочат в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното
дирене, в изпълнителното производство са настъпили факти (с оглед
въведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.
Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците могат да се защитят, като
възразят срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на
кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането
си. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение е
прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като считано от
тази дата започва да тече нова 5 годишна погасителна давност.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. №
845/ 2011 г. по описа на Районен съд - Р., се ползват с правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение и са аналогични на последиците на
влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
11
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор.
В случая, последното същинско изпълнително действие е извършено на
25.10.2011 г. – насрочване на публична продан на недвижим имот на
длъжника. Двугодишният срок е изтекъл на 25.10.2013 г., като след този срок
е поискано извършването на ново изпълнително действие – насрочване на
нова публична продан, както и други изпълнително действия. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител следва да откаже да изпълни
искания нов способ, тъй като той не дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист, тъй като делото е прекратено
по право. Това следва от разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК, в която е
предвидено, че съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Ясно законодателят е дефинирал, че
началото на производството по принудително изпълнение се поставя със
сезирането на орган по принудително изпълнение. Това е проявление на
диспозитивното начало в изпълнителното производство, предвид
разпоредбата на чл. 6 ГПК. Волята на носителя на правото се отчита като
основен фактор за поставяне начало на принудата, за обема на принудата и
конкретното й изражение в отделен способ за изпълнение. Молбата на
взискателя, с която се сезира орган по принудително изпълнение, поражда
процесуалното правоотношение, което от своя страна обуславя правомощията
на съдебния изпълнител.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява – това е т. нар.
„перемпция“, която настъпва по силата на закона, поради което съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Въз всички случаи на прекратяване съдебният изпълнител служебно
вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
12
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на тези, от
които трети лица са придобили права или като задължени трети лица са
извършили плащания). Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като правна последица това обуславя прекратено процесуално
правоотношение. Ето защо, всички извършени изпълнителни действия след
като е перемирано изпълнителното производство, не са валидни. Тълкуване
на смисъла на термина валидност на изпълнителните действия следва
смислово с правните последици от обезсилването по право на тези действия
при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Това
обуславя извод, че ако е прекратено изпълнителното дело поради перемция,
всички предприети изпълнителни действия са обезсилени по право и не могат
да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Не
може да има допустими и валидни изпълнителни действия при липса на
процесуално правоотношение между взискателя и органа по принудително
изпълнение. Изложеното, съотнесено към висящия казус, обуславя довод, че
давността, започнала да тече на 25.10.2011 г. не е била прекъсната на
21.11.2013 г. с молба с вх. № 09904 от взискателя, с която е поискал
насрочване и извършване на нова публична продан на ипотекирания в полза
на банката недвижим имот, тъй като перемция е настъпила на 25.10.2013 г.,
поради което изпълнителното действие от 21.11.2013 г. не е валидно, то е
недопустимо, поради което то не е прекъснало давността досежно
вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие
за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението
на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
13
след поискването давността е изтекла.
Следователно след 25.10.2011 г. е започнала да тече нова давност, то
към датата на предявяване на иска давността е изтекла.
Не може да се сподели становището в отговора на исковата молба, че
тълкувателни решения нямат подобно на по старите тълкувателни решения
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред, което възражение в отговора е с
оглед приложението на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/ 2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, което не следва да се прилага в
настоящия случай.
Доколкото става въпрос за обществените отношения, които са
динамични и променящи се под влиянието на различни фактори, тълкуването,
в това число и на тълкувателните решения, следва да бъде осъществявано
съобразно всички обстоятелства. Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 приема, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това
разрешение обаче следва да бъде прилагано от момента на влизане в сила на
тълкуваната разпоредба, намира настоящия състав.
Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 от този Закон за съдебната власт общото
събраните на съответната колегия на ВКС може да постановява тълкувателни
решения по приложението на закона при неправилна или противоречива
съдебна практика, като по силата на чл. 86, ал. 2 от закона тези решения са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.
Възможността за постановяване на такива тълкувателни решения при
противоречива или неправилна практика е запазена и в чл. 124 от действащия
ЗСВ, като по силата на чл. 130, ал. 2 от този закон те са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни
актове. Така, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗСВ на 26.06.2015 г. е постановено
и ТР № 2/2013 г., с което вече е обявено изрично за загубило сила
предхождащото го Постановление на пленума на ВС, доколкото двете
уреждат едни и същи обществени отношения. Безспорно е че както
тълкувателните постановления на пленума на върховния съд (уредени през
14
1972 г.), така и тълкувателни решения впоследствие (уредени през 1994 г.) не
съществуват самостоятелно. И двата вида актове се прилагат само във връзка
с прилагането на тълкуваната от тях правна норма като законът, не е
предвидил изрично от кой момент започват да действат тези тълкувателни
актове (едва ЗНА обн, в ДВ бр. 27/03.04.1973 г. прави това пояснение).
Общоприето е че още с влизането си в сила съответната правна норма е имала
точно това съдържание, което е посочено в тълкувателния акт, поради което и
приемаме, че тълкувателните актове имат обратно действие (чл. 50, ал. 1 от
ЗНА). Това правило обаче важи за всички тълкувателни актове, било то
постановления на пленума на Върховния съд или тълкувателни решения.
Ето защо, искът се явява основателен, поради което следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответника
по иска следва да заплати на ищеца направените разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****“ № 25, офис сграда ...,
ет. 2, офис 4, че Б. Б. М., ЕГН **********, не дължи следните суми: - Сумата
в размер на 132 264.41 лв. /сто тридесет и две хиляди двеста шестдесет и
четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща главница, ведно
със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението
в съда - 27.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането; - сумата в
размер на 16 799.63 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща просрочена редовна лихва,
начислена за периода от 05.05.2010 г. до 25.04.2011 г. включително; - Сумата
в размер на 2953.74лв./две хиляди деветстотин петдесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща просрочена наказателна
лихва, начислена за периода от 05.05.2010 г. до 26.05.2011 г., както и сумата в
размер на 3 040.36 лв. /три хиляди и четиридесет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
15
гр. София, бул. „****“ № 25, офис сграда ..., ет. 2, офис 4,, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата от 6 202,33 лв. (шест хиляди
двеста и два лева и 33 стотинки), представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16