Решение по адм. дело №1866/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2495
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Диана Ганева
Дело: 20237040701866
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2495

Бургас, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20237040701866 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, във вр. с чл. 144 във вр. с чл. 156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Зеда Тур“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор И. П., с ЕИК:**********, против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1229/06.10.2021 г., издаден от И. З. – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър. С жалбата се прави искане за отмяна на АУЗД, като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби и съществени нарушения на процесуалните правила. В условията на евентуалност е направено искане АУЗД да бъде обявен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган.

Делото е висящо за втори път пред настоящата съдебна инстанция. С Решение № 9270/04.10.2023 г., постановено по адм.дело № 2107/2023 г., ВАС е отменил Решение № 1098/12.10.2022 г., постановено по адм.дело № 406/2022 г. по описа на Административен съд –Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите на решението ВАС посочил, че Административен съд - Бургас е разпределил доказателствената тежест в съдебното производство, но указанията му са бланкетни и не е отчетено, че не са ангажирани достатъчно доказателства относно начина на формиране на данъчната оценка и въз основа на нея за определяне на задълженията за ДНИ. Освен това, при новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК съдът следва да се произнесе по направеното искане за спиране с молба вх.№ 8311 от 12.09.2022 г., да установи подавани ли са от дружеството коригиращи декларации, при необходимост да допусне изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв е механизмът, по който е определено задължението за ДНИ на „Зеда тур“ АД.

С определение № 2584 от 12.10.2023 г. настоящият съдебен състав разпредели доказателствената тежест между страните. С оглед указанията на ВАС, задължи административният орган да представи доказателства относно начина на формиране на данъчната оценка и въз основа на нея за определяне на задълженията за ДНИ по години, както и да представи доказателства подавани ли са от дружеството коригиращи декларации.

С протоколно определение № 2589 от 27.03.2024 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът спря настоящото съдебно производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм.дело № 1455/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

С определение № 8272 от 28.10.2024 г., съдът на основание чл. 230 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, възобновил производството по адм.дело № 1866/2023 г. на Административен съд – Бургас.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, не изпраща представител. С молба вх. № 1876/18.02.2025 г. (л.151), процесуален представител на жалбоподателя не се възразява да се даде ход на делото. Не изразява становище по съществото на спора

Ответната страна – началник отдел „МДТ“ при Община Несебър, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.. Оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е спорно, че жалбоподателят „Зеда Тур“ АД е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 74001/17.09.2011г. (л.50 от адм.дело № 406/2022 г. по описа на Адм.съд - Бургас), съобразно която дружеството декларира собственост върху следните обекти с партида № 1303408530004, находящи се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, зона „Изток“, а именно:

- земя с площ от 1 788.93 кв.м., в това число застроена площ от 1 224.02 кв.м. и декларирана отчетна стойност – 99 882.00 лева;

- ресторант Комплекс „Сирена“ с година на построяване 1973 г. с вид конструкция М3 – масивни монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи, скелетно-рамови, скелетно-безгредеви, специални и др.), с РЗП 2 056.46 кв.м. и декларирана отчетна стойност – 377 973.00 лева;

- павилион с година на построяване 1973 г. с вид конструкция М3 – масивни монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи, скелетно-рамови, скелетно-безгредеви, специални и др.), с РЗП 30.00 кв.м. и декларирана отчетна стойност – 5 514.00 лева;

- стопански двор с година на построяване 1973 г., с РЗП 288.50 кв.м. и декларирана отчетна стойност – 53 023.00 лева;

- трафопост с година на построяване 1973 г. с вид конструкция М3 – масивни монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи, скелетно-рамови, скелетно-безгредеви, специални и др.), с РЗП 74.04 кв.м. и декларирана отчетна стойност – 13 608 лева.

Във връзка с така подадената декларация на основание чл. 107, ал.3 от ЗМДТ е издаден АУЗД № МДТ-1229/06.10.2021 г. от главен експерт в отдел МДТ на Община Несебър (л.35 от адм.дело № 406/2022 г. на Адм.съд – Бургас), с който в тежест на дружеството-жалбоподател са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за периода 2016 -2020 г., както следва:

- за 2016 г. – ДНИ в размер на 3 023.62 лева и лихва за забава – 1 564.30 лева;

- за 2017 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава – 1 886.62 лева;

- за 2018 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава – 1 425.52 лева;

- за 2019 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава – 966.31 лева;

- за 2020 г. – ДНИ в размер на 4 535.44 лева и лихва за забава – 504.56 лева.

В обстоятелствената част на акта са посочени определените за земята и обектите в нея данъчни оценки за съответните периоди, както следва: земя – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 42 864.20 лева; ресторант – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 2 134 587.40 лева; павилион – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 21 797.80 лева; стопански двор – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 209 622.30 лева; трафопост – данъчна оценка за всеки един данъчен период от 2016 г. до 2020 г. – 53 797.00 лева. Изчислена е обща данъчна оценка на петте имота в размер на 2 462 668.70 лева за всеки отчетен период.

При определяне задълженията за ДНИ на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ приходният орган е взел предвид по - високата между данъчната оценка и отчетната стойност на отделните недвижими имоти, при което е формирана данъчна основа за всеки отчетен период в размер на – 2 519 686.50 лева ( по отношение на земята е взет размера на отчетната стойност, а по отношение на обектите в нея – размера на определената данъчна оценка). Размерът на задължението за ДНИ е формиран при отчитане на установения за всеки период промил, както следва: за 2016 г. – 1.2 ‰; за 2017 г. – 1.8‰; за 2018 г. – 1.8 ‰; за 2019 г. – 1.8‰; и за 2020 г. – 1.8‰.

Видно от представената по делото разписка, актът е връчен на дружеството-жалбоподател на 23.11.2021 г., като на 08.12.2021 г. е постъпила жалба срещу него (л.6 от адм.дело № 406/2022 г. на Адм.съд – Бургас ). С жабата се иска отмяна на издадения АУЗД, като в съдържанието и се излагат доводи за представени в Община Несебър 3 броя коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Към жалбата са представени заверени преписи на конструктивно становище и експертна оценка на недвижими имоти. С експертната оценка лицензиран оценител е изготвил оценка по реда на ЗМДТ (данъчна оценка), при която е определил данъчна оценка на ресторантски комплекс „Сирена“ (без земята) в размер на 917 811.73 лева. В конструктивното становище обектите, обособяващи ресторантски комплекс „Сирена“, са описани като неремонтирани от 20 години и в значително лошо състояние – амортизиран тръбопровод и дограма, повредена фасадна облицовка, опадала мазилка и мухъл на фасадите вследствие на течове, лошо състояние на настилките и др.

С писмо изх.№ 21-029/30.12.2021 г. до кмета на Община Несебър (л.157 гръб от адм.дело № 406/2022 г. на Адм.съд – Бургас) „Зеда Тур“ АД е поискало отразяване в регистрите на Общината на подадена от дружеството коригираща декларация. В тази връзка, на 12.01.2022 г. е извършен оглед на обект - ресторантски комплекс „Сирена“ от служители на Община Несебър, резултатите от които са обективирани в протокол от същата дата (л.156 от адм.дело № 406/2022 г. на Адм.съд – Бургас). Констатираното е, че сградата е следвало да бъде поддържана с текущи ремонти и към момента на проверката не е в добро състояние, но не е засегната конструкция и основни елементи. В резултат на тези констатации органът по приходите при Община Несебър с писмо от 18.01.2022 г. (л.155 от адм.дело № 406/2022 г. на Адм.съд – Бургас) е уведомил „Зеда тур“ АД, че не са налице основания за обработване на подадената коригираща декларация относно ресторантски комплекс „Сирена“.

По подадената срещу АУЗД жалба компетентният орган не се е произнесъл в срок, поради което на основание чл.156, ал.4 от ДОПК оспореният АУЗД се счита за мълчаливо потвърден. В срока по чл.149, ал.2 от АПК дружеството е подало жалба пред Административен съд – Бургас, който с решение № 1098/12.10.2022 г. е отхвърлил жалбата. С Решение № 9270/04.10.2023г., постановено по адм.дело № 2107/2023 г., ВАС е отменил Решение № 1098/12.10.2022 г., постановено по адм.дело № 406/2022 г. по описа на Адм.съд –Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В настоящото съдебно производство, във връзка с дадените с определение № 2584 от 12.10.2023 г. указания, с писмо вх.№ 10833 от 26.10.2023 г. (л.8) Община Несебър е представила обяснителна записка към АУЗД № МДТ-1229/06.10.2021 г., както и разпечатка от екранна справка от информационната система за управление на Община Несебър, видно от която за партида № 1303408530004 освен декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 74001/17.09.2011г. дружеството не е подавало други декларации в т.ч коригиращи.

Според заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещото лице Т. Д. /л.135-139/, в настоящия случай е спазен механизма, по който са били определени задълженията за ДНИ, установени с АУЗД № МДТ-1229/06.10.2021 г. Вещото лице посочва, че съгласно чл. 21, ал.1 от ЗМДТ е била използвана по-високата оценка и са приложените ставките определени с решения на Общински съвет Несебър за съответната година.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган от служител на общинската администрация, комуто са предоставени със Заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър права и задължения на орган по приходите (л.77 от адм.дело № 406/2022 г. по описа на Адм,съд - Бургас). Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗ по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно - задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти - чл.11, ал.1 от ЗМДТ. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Размерът на данъчната ставка (промила) се определя с наредба на общински съвет, в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 22 от ЗМДТ). Съгласно чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на Общински съвет Несебър данъчната ставка е както следва, съобразно относимите периоди:

- за 2016 г. е приета данъчна ставка в размер на 1.2 ‰, приета с решение № 48 от протокол № 4/21.12.2011 г. на ОС-Несебър;

- за 2017 г. – 1.8‰, приета с решение № 315 от протокол № 10/20.09.2016 г. на ОС-Несебър;

- за 2018 г. – 1.8 ‰, приета с решение № 314 от протокол № 10/20.09.2016 г. на ОС-Несебър;

- за 2019 г. – 1.8‰, приета с решение № 949/31.01.2019 г. на ОС-Несебър;

- за 2020 г. – 1.8‰, приета с решение № 1136 от протокол № 40/05.09.2019 г. на ОС-Несебър (решенията са общо достъпни на страницата на Общински съвет Несебър - https://os-nessebar.eu/).

По делото не се установи наличието на приета коригираща декларация по партида № 1303408530004. Такава не бе представена нито от жалбоподателя, нито от ответната страна. Доказателствата по делото сочат, че действително „Зеда Тур“ АД е подало коригираща декларация с вх.№ КД14006449/31.12.2020 г. (л.155 от адм.дело № 406/2022 г. по описа на Адм.съд - Бургас), но след извършен оглед на състояние на ресторантски комплекс „Сирена“, не се установява застрашаване на сградата от увреждане или разрушаване и не е налице изменение в нейната конструкция, същата не е била приета и обработена от Община Несебър. Т.е не е налице твърдяната от дружеството корекция. Установеното от ответната страна овехтяване на сградата в резултат на неизвършване на текущи ремонти по нея не може да бъде основание за коригиране на подадените от дружеството данни с декларацията от 17.09.2011 г. Същото има отношение при определяне коефициента за овехтяване съобразно разпоредбата на чл. 10 от Приложение № 2 към ЗМДТ.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че органът по приходите правилно е изчислил размера на дължимия данък за процесните години. В подкрепа на това е и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Правилно са приложени коефициентите при определяне размера на данъчната оценка, при съобразяване на промените в законодателството през годините. Размерът на коефициентите е определен съобразно данните, посочени в декларация № 74001/17.09.2011 г. при съобразяване разпоредбите на Приложение № 2 от ЗМДТ по отношение на всеки един от тях. От извършения оглед на сградата от служители към Община Несебър е установено, че не са налице основания за изменение на заявените данни с декларация № 74001/17.09.2011 г.

От представените от дружеството-жалбоподател конструктивно становище и експертна оценка на ресторантски комплекс „Сирена“ не могат да се обосноват различни изводи. Конструктивното становища описва състоянието на сградите към момента на извършването му, което сочи на значително овехтяване на същите. Тези констатации не променят местоположението на сградата, нейната конструкция или обстоятелството има или няма електроснабдяване или водоснабдяване.

Съдът не споделя възражението, че АУЗД, оспорен в настоящото производство, е немотивиран. АУЗД не само е мотивиран, но съдържа и механизма, по който са определени задълженията. В тази насока е и заключението на вещото лице, изготвено пред настоящата съдебна инстанция, видно от което е спазен механизма, по който са определени задълженията за ДНИ на дружеството-жалбоподател, установени с оспорения в настоящото производство АУЗД. Използвана е по-високата оценка съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, като са приложени ставките, определени с решения на Общински съвет Несебър за съответната години.

С оглед на горното съдът намира, че оспорения АУЗД е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 175, ал.1 от ДОПК жалбоподателят дължи определените с акта лихви за просрочие.

При този изход на делото на ответника на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 851 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), с оглед материалния интерес по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зеда Тур“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор И. П., с ЕИК:**********, против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1229/06.10.2021 г., издаден от И. З. – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър.

ОСЪЖДА „Зеда Тур“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор И. П., с ЕИК:********** да заплати на Община Несебър сумата от 2 851 (две хиляди осемстотин петдесет и един) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: