Номер ………/27.06. Година 2019 гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-13 състав
на двадесет и девети май година 2019
в публичното заседание на следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2366 по описа за 2018 г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ).
Ищецът „Д.Е.Л.” ЕООД твърди, че на 15.11.2017 г. - в периода на действие на сключен договор за застраховка „Пълно каско – валутна клауза“ с ответника „З.А.Б.“ АД, застрахованият автомобил е отнет противозаконно. Ответникът определил обезщетение в размер на 186 543,00 лв. Твърди, че единствената причина автомобилът да бъде продаден за сумата от 178219,21 лв. без ДДС е поетото от ищеца задължение за период от 4 месеца автомобилът да бъде демонстрационен. Твърди се и дванадесет дни преди настъпване на застрахователното събитие – на 03.11.2017 г. ответникът да е определил действителна стойност в размер на 109346 евро, равностойна на 213862,19 лв. Застъпва теза, че така определената сума обвързва ответника, поради което се претендира разликата над определения размер на обезщетение и застрахователната сума в размер на 27 319,19 лв. Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение в размер на 2197,51 лв. за периода от 23.01.2018 г. до 07.11.2018 г., включително, законна лихва от предявяване на исковата молба до изплащане на главницата и направените разноски.
В отговор по исковата молба от името на ответника се
признава, че страните са обвързани от валидно застрахователно правоотношение по
доброволна имуществена застраховка, но твърди действителната стойност на лек
автомобил „БМВ 750“ рег. № ******да възлиза на 185911,25 лв. Ответникът оспорва
и претенцията за законна лихва с довод за несъществуване на лихвоносно
задължение.
В хода на устните прения процесуалният представител на ищеца – адв. И.
от САК, поддържа исковете. Застъпва теза, че съгласието на застрахователя 11
дена преди настъпване на застрахователното събитие, че цената на автомобила
възлиза на застрахователната сума го ангажира да я плати. Евентуално счита, че
призната амортизация следва да се отнесе към цената на автомобила според
сключения договор за продажба. Претендира разноски като представя списък.
Процесуалният представител на ответника – юрк. Евтимов оспорва исковете.
Застъпва теза, че действителната стойност, отчитаща амортизацията на автомобила
не е тъждествена на застрахователната, основана на съгласие между застраховател
и застрахован. Твърди, че вписаната в договора сума е избрана от ищеца при
предоставен му диапазон. Застъпва теза, че определената сума отразява
действителната стойност, определена по договорен между страните механизъм.
Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с
оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
С договор, сключен на 27.09.2017 г. в писмена форма с нотариална
заверка на подписите е изразено съгласие, че „Л.К.С.Л.“ ЕАД продава на ищеца употребяван
автомобил марка „БМВ“ модел 750 D xDrive, рег. № ******. В приложена към договора спецификация е
отразен пробег на автомобила 16 000 км.
По делото не се спори, а и от приложената застрахователна полица №
17-0300/303/5001372/02 се установява съгласувана на 03.10.2017 г. промяна по
полицата във връзка с промяна в собствеността на МПС и указание, че автомобилът
е застрахован при клауза Пълно каско-валутна клауза и обща застрахователна сума
109346 евро. Посочено е също така, че при настъпване на риск кражба
застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Установява се и съгласувана на 03.11.2017 г. воля за промяна в полицата,
считано от 04.11.2017 г. чрез разширяване на териториалното покритие при
посочена обща застрахователна сума от 109346 евро.
Представените и неоспорени по делото общи условия възпроизвеждат
установения в закона срок за изплащане на обезщетение – до 15 дни, считано от
деня, в който застрахованият е представил всички поискани от застрахователя
документи, материали и вещи, свързани с установяване на застрахователното
събитие и на размера на щетите.
Няма също така спор, че на 15.11.2017 г. застрахованият автомобил,
собственост на ищцовото дружество, е отнет противозаконно. Няма също така спор
На 02.02.2018 г. от името на ползващото се според застраховката лице –
„Уникредит Булбанк“ АД, е дадено съгласие цялата сума по обезщетението да бъде
изплатена на „Д.Е.Л.“ ЕООД.
Спорът между страните е ограничен до размера на действителната
стойност, с оглед на която подлежи на определяне и дължимото по договора
застрахователно обезщетение. Съдът кредитира заключението на вещото лице, че с
факта на пускане на автомобила в движение пазарната му цена пада. При липсата
на обективен измерител меродавно в тази насока е утвърденият в експертната
практика оценъчен механизъм. Както сочи и вещото лице корекционният механизъм
се съотнася към цената на автомобила в ново състояние. По делото са налице
данни, че сумата 213862 лв. е цена на автомобил с пробег от 16 000 км. При
тези обстоятелства съдът счита за меродавен описания от вещото лице механизъм,
отчитащ реална стойност на употребяван автомобил. Тъй като вариантът на
депозираното заключение не отчита тези обстоятелства, съдът възприема за
меродавен представения в съдебно заседание механизъм очертаващ пазарна стойност
на процесния автомобил от 208515 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
По иска с
правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ
Предявеният иск сочи на очаквано изпълнение на задължение по имуществена застраховка и предполага да бъде установено в процеса постигнато съгласие в предписана от закона форма при загуба на застрахованото имуществото от настъпило договорено застрахователно събитие ответникът да заплати на собственика на имуществото обезщетение, настъпил договорен риск, довел до загуба на застрахованото имущество, както и че претендираната сума съответства на необходимите средства за придобиване на автомобил от същия вид и качество.
Страните не спорят, а и доказателствата позволяват извод, че страните
са обвързани от договор за застраховка. Няма спор също така, че в периода на
действие на застраховката е настъпило покрито от застраховката застрахователно
събитие. При тези обстоятелства за ответника е възникнало задължение да заплати
сума, достатъчна за придобиване на автомобил от същия вид и качество.
По делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че
ищецът е встъпил в правата на ползващото се от застраховката трето лице, което
го легитимира и да търси изпълнение в своя полза.
Съгласно чл. 349 ал. 1 КЗ в основата на застрахователния договор стои
опасността от настъпване на обективно възможно, но нежелано от страните по договора
за застраховка събитие, довело до засягане на зачетено от правния ред благо за
застрахования. Израз на този принцип е и правилото на чл. 388 ал. 1 КЗ,
утвърждаващо като краница на покритие от застрахователния договор вредата,
която застрахованият би претърпял, ако застрахованото имущество погине към
датата на сключване на договора. Това правило намира пряко приложение в случая
като задължава застрахователя, прилагайки специалните си знания, да определи
актуалната цена на конкретния автомобил. Въпрос на професионално отношение и
произтичащ от изискванията за добросъвестност ангажимент за застрахователя
остава да обезпечи механизъм за адекватна оценка на застрахованото имущество
към момента на сключване на договора. Макар и неосигуреното съответствие в тази
насока да не влече недействителност на застрахователния договор, безусловно е
правомощието на всяка от страните да изиска съобразяването му. Поради тази
причина и при имущественото застраховане постигнатото съгласие за размера на
застрахователната сума няма самостоятелно значение. Меродавна както към момента
на сключване на договора, така и към този на настъпване на застрахователното
събитие е действителната стойност на застрахованото имущество.
Страните не оспорват, а и по делото липсват данни, опровергаващи
констатацията на вещото лице, че към датата на застрахователното събитие
липсват пазарни аналози на процесния автомобил. Това определя като единствено
възможен способ за остойностяването му предложеният от вещото лице подход,
обоснован с утвърдени в практиката критерии. При все това реализираната сделка
позволява представа за пазарната му стойност към датата на придобиването му. От
съдържанието на договора не се установява цената да повлияна от поетото от
праводателя на ищеца специфично предназначение на автомобила – да бъде
демонстрационен за 4 месеца. Освен, че самият договор за продажба на нов
автомобил не обуславя отстъпката с придаденото предназначение на автомобила, процесуалният
представител на ищеца сочи автомобил, сравним с процесния през месец ноември
(малко повече от седем месеца по-късно) да е продаван за 240 000 лв.
Представеното „удостоверение“ също така не позволява идентифициране на
демонстрационния характер на автомобила като причина за първоначално дадената
отстъпка от 49 896,63 лв. Освен, че Ауто Бавария ООД не е страна по
договора за продажба между лизинговата компания и ищеца, договорената цена
пряко е свързана с обстоятелството, че автомобилът е употребяван и е използван
до 27.09.2017 г. (датата на продажбата) като демонстрационен. По изложените
съображения съдът приема за основа при определяне действителната стойност сумата
от 213 862 лв. При отчитане периода на експлоатация след този момент, при
условията на чл. 162 ГПК съдът приема за доказан размер на действителна
стойност към 15.11.2017 г. от 208515 лв.
Както бе посочено вече застрахователят дължи да заплати обезщетение,
равностойно на действително претърпяната загуба. Определеният от ответника и
изплатен размер на обезщетение от 186543 лв. не съответства на установения в
настоящото производство. Ето защо предявеният иск за главницата се явява
частично основателен до сумата от 21972 лв. За разликата до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД свързва закъснението
изпълнение със задължение да бъдат възмездени и вредите от забавата. Нормата на
чл. 86 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото парично
задължение поражда вреда като дефинира и механизъм за остойностяването й. Както
законът, така и общите условия на ответника определят срок за изпълнение на
паричното задължение – до 15 дни след обезпечаване възможност за застрахователя
да формира самостоятелен извод, че застрахователното събитие е настъпило,
съответно да определи размера на вредата. По делото не се спори, а и от описа
на щета № 0300-17-217-500076 се установява, че последните изискани документи са
представени на 08.01.2018 г. Следователно и с оглед правилото на чл. 72 ал. 1 ЗЗД изтича на 23.01.2019 г. Забавата предполага изтекъл срок за изпълнение,
поради което и ответникът е изпаднал в забава считано от 24.01.2018 г. Размерът
на законната лихва, определен при условията на чл. 162 ГПК върху уважения
размер на главницата за периода на забавата до датата на предявяване на
исковата молба възлиза на 1757,76 лв. до която сума предявеният на това
основание иск следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като неоснователен.
По искането,
предявено при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК
Процесуалният закон предписва особен ред за предявяване на акцесорна
претенция за лихва, формирана за период след предявяване на исковата молба без
да дефинира нито обстоятелствата, от които произхожда това вземане, нито
условията, при които да бъде остойностено. Понеже касае самостоятелно от правна
гледна точка притезание, регламентирано от материалния закон, меродавни са и
утвърдените от него правопораждащи обстоятелства. Ето защо и предявената при
тези условия претенция намира основанието си в нормата на чл. 86 ЗЗД. Тъй като
не се лихвоносното вземане да е погасено нито до датата на предявяване на иска,
нито в рамките на исковия процес, главницата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва до пълното й погасяване.
По разноските
Процесуалният закон ангажира страната, необосновано от правна гледна
точка станала причина за развитие на съдебно производство, да възмезди
правоимащата според изхода от спора за необходимите разноски да защити своето
право. При установения изход от спора ищецът е в правото си да получи част от
направените по делото и доказани в процеса разноски – заплатени държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и за един адвокат, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът е защитаван от юрисконсулт, поради което и с оглед нормата
на чл. 78 ал. 8 ГПК ищецът дължи сума, определена при условията на Закона за
правната помощ. Предметът на делото предвид специализацията на ответника в
сферата на застраховането не разкрива нито фактическа, нито правна сложност.
При тези съображения съдът приема за адекватно на извършените в рамките на
делото процесуални действия от юрисконсулт възнаграждение от 100 лв., чийто
размер следва да бъде редуциран при утвърдения от чл. 78 ал. 3 ГПК – съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното съдът
ОСЪЖДА „З.А.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Д.Е.Л.“
ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1. на основание чл. 405 ал. 1 КЗ сумата 21972
лв. – обезщетение по договор, инкорпориран в застрахователна полица №
17-0300/303/5001372/03 за настъпило застрахователно събитие кражба, ведно със
законната лихва при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 08.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 5347,19 лв. – разлика до пълния предявен
размер;
2. на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1757,76 лв. – законна лихва за периода
24.01.2018 г. – 07.11.2018 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 439,75 лв. – разлика до пълния предявен
размер и за 23.01.2018 г.
3. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 3506.27 лв.
– разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „З.А.Б.“
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата 19,61
лв. – юрисконсултско възнаграждение за защита пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд —
гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските -
пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: