Р
Е Ш Е
Н И Е № 261179
гр. Пловдив, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10697 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по иск по
чл. 240 от ЗЗД предявен от „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи" № 10, п.к.
1606, ..... Р.В.чрез юрисконсулт
К.против З.А.Д. с ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лв.-главница
по договор за кредит от 13.03.2015 г. , ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.03.2015 г. между .........опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка ......и ответника сключен
договор за кредит № ...... по реда на чл. 6 от ЗПФУР, в размер на 300 лева за
период от 30 дни с падеж на дата – 12.04.2015 г. Преди датата на падежа
ответникът упражнил правото си за удължаване на срока за връщане на кредита и
новият падеж за връщане на кредита бил определен за дата 12.05.2015 г. Въпреки
настъпването й той не изпълнил задължението си за връщане на парите. На
22.08.2019 г. е платена сума от 100 лв. На 01.02.2018 г. третото лице .........
сключило с ищеца договор за прехвърляне на вземания № ........., по силата на
който третото лице прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор. В първото по делото открито съдебно заседание ответника признава, че
не е погасил кредита.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи-договор за кредит от 13.03.2015 г.; вносна бележка от 13.03.2015 г. е
видно, че на 13.03.2015 г. между ......... и ответника е постигнато
споразумение за предоставяне на сумата от 300 лв. в заем за срок от 30 дни.
Същата е преведена на Д. по банков път на 13.03.2015 г.
От представения договор за цесия
от 01.02.2018 г. и приложение 1 към него, се установява, че на 01.02.2018 г.
вземането на кредитора към ответника е прехвърлено на ищеца.
От приложеното към исковата молба
уведомление от 14.02.2018 г. е видно, че цедента е
изготвил съобщение до длъжника-З.Д. за извършеното прехвърляне на задължението
му към „Кредитреформ България“ ЕООД.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
Не спори между страните, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че е налице облигационна връзка
между „Кредитреформ България“ ЕООД и ответника Д., по
силата, на която последния дължи заплащане на сума от 300 лв. С оглед
направеното от него признание за неизплащане на кредита, както и осъществено
такова от ищеца за извършено плащане на сума от 100 лв. съдът намира за доказана дължимостта
на сума за главница от 200 лв.
Предвид липсата на спор между
страните, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца, за което ответника
следва да се счита уведомен с получаване на исковата молба, към която е
приложен договора и уведомление за това, съдът намира, че цесията има действие
по отношение на длъжника и ищеца разполага с надлежно вземане спрямо него за
сумата от 200 лв.
Липсата на ангажирани
доказателства за извършено плащане е основание да се приеме, че иска по чл. 240
от ЗЗД е основателен и следва да се уважи до размера от 200 лв. като за
разликата над него да се отхвърли.
Изложеното по-горе обстоятелство
се явява предпоставка за уважаване и на предявения акцесорен
иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Поради изхода на делото на ищеца се
дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в
размер от 50 лв. за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На ответника разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи" № 10, п.к.
1606, ..... Р.В.сумата от 200 (двеста) лв.-главница
по договор за кредит от 13.03.2015 г. и договор за цесия от 01.02.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като и сумата от 200 (двеста) лв.
за разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи" № 10,
п.к. 1606, ..... Р.В.чрез юрисконсулт К.против З.А.Д. с ЕГН **********
с адрес *** иск за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата над 200(двеста) лева до 300 (триста) лв.-главница по договор за кредит
от 13.03.2015 г. и договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ